№ 524
гр. Пазарджик, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500831 по описа за 2025 година
С решение № 69/12.03.2025 г., постановено по гр.д. № 20245210100461
по описа за 2024 г. на Районен съд – Велинград е прието за установено по
предявените от Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул. „Д."
N 9, ет. 8. ап. 21, срещу Община Велинград, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана
от Кмета К.Т.К., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че ответникът му дължи сума в размер на 5
258,10 лв., представляваща възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет –
гр. П., с вх. № 1016/08.11.2023 г., правни действия и осъществяване на
процесуално представителство в полза на Община Велинград в
производството по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград,
определено съобразно Протокол № 29/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр.
П. и Решение № 536/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет – гр. П., ведно със
законната лихва за периода от 07.03.2024 год. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 154 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.03.2024 год. по ЧГД № 279/2024г. по описа
на Районен Съд- Велинград.
Осъдена е Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета
1
К.Т.К. да заплати Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул.
„Д." N 9, ет. 8. ап. 21, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 210,32 лв.,
представляваща държавна такса в заповедното и исковото производство.
Осъдена е Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета
К.Т.К. да заплати на адв. С. И. С. - АК П. с личен номер ********** с адрес
на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, в заповедното и
исковото производство.
С определение по реда на чл.248 от ГПК от 25.06.2025 г. е оставена без
уважение молбата на адв. С. за изменение на решението в частта за
разноските.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба, а против определението на чл.248 от ГПК – частна жалба с
изложени оплаквания за незаконосъобразност.
В жалбата на Община Велинград чрез адв. П. Г., АК – Пазарджик се
твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано и е
постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото
доказателства. Твърди се, че исковата претенция е останала недоказана както
по основание, така и по размер. В жалбата са посочени действията извършени
от адв. Б. по ч. гр. дело № 29/2015 г., като са изложени твърдения за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение и задължението на
съда да се съобразява с решението на СЕС по този въпрос. Разсъждава се за
значението на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с краен извод, че определеният с решение на
Адвокатски съвет размер, е несправедлив. Искането е първоинстанционното
решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което да
се отхвърлят изцяло исковите претенции. Претендират се разноски и за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от адв. С. С. - процесуален пълномощник на Г. Б.. Изложени са
подробни доводи в подкрепа на изводите на РС. Проследени са детайлно
действията, които адв. Б. е извършил по ч. гр. дело № 29/2015 г. Анализирано
е решението на Адвокатски съвет - П.. Твърди се, че определеното в него
възнаграждение е по - ниско от минималното възнаграждение съгласно чл. 7,
ал.7 от Наредба № 1, което следвало да бъде в размер на 12 424.19 лв., а
определеното такова, с решението на Адвокатски съвет – П., е в размер на
5258.10 лв. с ДДС, което било намаление с повече от 50%. Изложени са
доводи в подкрепа на извода на районния съд, че вземането не е погасено по
2
давност. Искането е, решението на РС да бъде потвърдено, като на
въззиваемия бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В частната жалба, подадена от адв. С. като пълномощник на ищеца, се
твърди, че неправилно районният съд е оставил без уважение искането за
изменение на същото в частта за разноските, като се акцентира на това, че на
страната е известно решението на СЕС, с което се указва на съдилищата, че не
следва да се съобразяват с минималните размери на адвокатските
възнаграждения, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но тя продължава да служи като ориентир.
Твърди се, че на проведеното пред районния съд единствено заседание се е
явил само адв.С. и е предприел всички необходими действия за защита
интересите на своя доверител, пледирал е по същество, а за извършените по
делото процесуални действия е съставен надлежен протокол, в който е
намерило отражение и извършеното от адв.С..
Отделно от това се твърди, че съдът не бил взел предвид, че
възнаграждението трябва да бъде начислено с 20% ДДС, тъй като страната е
регистрирана по ДДС. Не било взето предвид и че всеки адвокат плаща
осигурителни вноски в размер на 33% и данък общ доход в размер на 10%,
които факти имали значение за определяне размера на възнаграждението.
Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което
въззивният съд да измени решението на районния съд в частта за разноските,
като присъди по гр.д № 461 по описа за 2024 г. на Районен съд-Велинград
допълнителна сума в размер на 666.46 лв. с ДДС.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Община
Велинград по частната жалба.
Въззивният съд след като се запозна с доводите, изложени във
въззивната и частната жалба и писмения отговор на въззивната жалба, като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид
становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Х. Б.
срещу Община Велинград с предявени искове с правно основание чл.422 от
ГПК, с които се иска да се признае за установено, спрямо ищеца, че
ответникът му дължи сума в размер на 5 258,10 лв., представляваща
възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за
извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет – гр. П., с вх. №
1016/08.11.2023 г., правни действия и осъществяване на процесуално
представителство в полза на Община Велинград в производството по ч.гр.д. №
29/2015 г., по описа на Районен съд – Велинград, определено съобразно
3
Протокол № 29/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. и Решение №
536/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет – гр. П., ведно със законната лихва за
периода от 07.03.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 154 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.03.2024 год. по ЧГД № 279/2024г. по описа на Районен Съд-
Велинград.
С исковата си молба ищецът Б. е твърдял, че е издадена Заповед № 154
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.03.2024 год. по
ЧГД № 279/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград, срещу която е
подадено възражение по чл. 415 ГПК и в срок се предявява настоящия иск.
Твърдял е, че по ч.гр.д. № № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград
ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз
основа на пълномощно изх. № 9200/411/04.02.2019 год. на К.Т.К., в качеството
си на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие
между Община Велинград, като възложител и адвокат Г. Б., като изпълнител
по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград не бил подписван
нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на
делото. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда
на чл. 36 ЗА. С Протокол № 29/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. и
Решение № 536/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. било прието, че
съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение в размер на 5
258,10 лв., с ДДС, за извършена правна защита и процесуално
представителство на длъжника по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд
– Велинград. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Претендира
разноски в заповедното и в настоящото исково производство. Ангажира
доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
в който е твърдял, че предявеният иск е допустими, но неоснователен.
Признал е, че е налице Пълномощно с изх. № 9200/411/04.02.2019 год., по
силата на което Кмета на Община Велинград е упълномощил ищеца в
производството по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград,
но е поддържал, че действията на ищеца не са били в интерес на Община
Велинград. Твърдял е, че при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е
регистриран по ЗДДС субект, то така определеното минимално дължимо
възнаграждение следвало да бъде увеличено с дължимия ДДС. Заявил е, че
падежът за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е
уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално
действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължало възнаграждение
4
при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Направил е
възражение за погасяване на иска по давност. Искането е да се отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
С определение № 37/10.01.2025 г. районният съд е обявил за безспорно
между страните, че е налице Пълномощно с № 92-00/411/04.02.2019 год., по
силата на което Кмета на Община Велинград е упълномощил адвокат Г. Б. със
следните права: да представлява и защитава Община Велинград в
производството по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград;
обявил е за безспорно, че е постановено Решение № 536/13.12.2024 год. на
Адвокатски съвет гр. П., с което на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от
ЗА във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е определено адвокатско
възнаграждение в размер на 5258.10 лв. с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за
извършена правна защита и процесуално представителство по ч.гр.д. №
29/2015 г., по описа на Районен съд – Велинград. Тези факти се установяват и
от приетите по делото писмени доказателства.
По силата на учредената представителна власт пълномощникът е
депозирал молба вх. № 689/07.02.2019г., по ч. гр. д. 29/2015 г. на РС
Велинград, с която е поискал да бъдат обезсилени издадените Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 7/16.01.2015 г. и изпълнителен лист
от 16.01.2015 г., по ч. г. д. 29/2015 г. на РС Велинград в полза на „Еко Титан“
ЕООД-клон София, като издадени в полза на неправосубектна страна. По
молбата съдът се е произнесъл с Разпореждане № 765/24.04.2019г. по ч. гр. д.
29/2015 г. на РС Велинград, с което я е оставил без разглеждане.
Ищецът, в качеството му на процесуален представител, е депозирал
частна жалба срещу разпореждането, постановено от първоинстанционния
съд, която е била уважена и с Определение № 379 от 10.07.2019 г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 459/2019 г., по описа на Окръжен съд Пазарджик,
то е било отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд с указания
да се произнесе по същество по подадената молба. С определение №
610/15.07.2019 г., постановено по ч. гр. д. 29/2015 г., по описа на РС
Велинград, молбата за обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК № 7/16.01.2015 г. и изпълнителен лист от 16.01.2015 г. по ч. г. д.
29/2015 г. на РС Велинград е отхвърлена. Така постановеното определение е
обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената частна
жалба вх. № 4468 от 12.09.2019 г. е върната на осн. чл. 275, ал. 2, във вр. чл.
262, ал. 2 ГПК, с Разпореждане № 1732/26.09.2019 г. по ч. гр. д. 29/2015 г. на
РС Велинград, като съдът е намерил, че частната жалба е процесуално
недопустима, тъй като обжалваният акт не е преграждащ, а и в закона не е
изрично предвидено, че съдебните актове, с които се отказва да бъде
5
обезсилена заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на
обжалване. Срещу така постановеното разпореждане в срока по чл. 274, ал. 1
ГПК е подадена частна жалба вх. № 5009/10.10.2019 г., като с молба вх. №
11076/04.12.2019 г. на Окръжен съд Пазарджик, подадена лично от кмета
Костадин Коев, частна жалба вх. № 50094/10.10.2019 г. е оттеглена. С
определение № 670/06.12.2019 г., постановено по в.ч. гр. д. 854/2019 г. на
Окръжен съд Пазарджик, частна жалба вх. № 5009/10.10.2019 г. срещу
разпореждане № 1732/26.09.2019 г., постановено по ч. гр. д. 29/2015 г. на РС
Велинград е върната, на осн. чл. 232 ГПК. Определението е връчено на
жалбоподателя на 16.12.2019 г. и не е обжалвано. Същото е влязло в сила на
24.12.2019 г., с което се слага край на производството по ч.гр.д. № 29/2015 г. по
описа на Районен съд Велинград.
От анализа на така извършените от адв. Б. процесуални действия по
ч.гр.д. № 29/2015 г. се установява, че в изпълнение на упълномощителната
сделка процесуалният представител е осъществил процесуално
представителство на ответника по същото дело по описа на РС Велинград на
РС Велинград, което се е изразило в: 1. подаване на молба за обезсилване на
издадената заповед да изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист; 2.
депозиране на частна жалба срещу Разпореждане № 765/24.04.2019г. по ч. гр.
д. 29/2015 г. на РС Велинград; 3. депозиране на частна жалба срещу
определение № 610/15.07.2019 г., постановено по ч. гр. д. 29/2015 г., по описа
на РС Велинград; 4. депозиране на частна жалба срещу Разпореждане №
1732/26.09.2019г. по ч. гр. д. 29/2015 г. на РС Велинград. Видно от
представените по делото доказателства, процесуални действия в изпълнение
на поръчката реално са извършвани, поради което съдът приема за
неоснователни възраженията на ответника по този въпрос.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 36 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд, като размерът му се определя в договор между адвоката и клиента.
Съдебната практика безспорно приема, че отношенията между адвокат и
клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително
процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по
ЗА. Дължимостта на адвокатско възнаграждение е безусловно и за всяка
инстанция, съгласно чл.36, ал.1 от ЗА. Единствената допустима от закона
хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се
съдържа в нормата на чл.35, ал.4 от ЗА, когато съдебното производство бъде
прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, каквато
хипотеза в случая не е налице.
Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, при липса на договор,
6
определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на основа
на Наредбата за установяване на минималните размер на адвокатските
възнаграждения. В тази хипотеза, съдът не може да замести волята на
страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по
Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че
липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена
само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 от ЗА. Съдът не е в
правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно
правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на
договаряне. В конкретния случай, това възнаграждение е определено в размер
на 5258.10 лв. с ДДС, съгласно Протокол № 29/13.12.2023 год. на Адвокатски
съвет гр. П. и Решение № 536/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П., за
извършените от адв.Б. правни действия по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на РС
– Велинград, поради което е установено по своя размер. Не е спорно, че до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция процесното
възнаграждение не е заплатено. По същество възраженията, изложени във
въззивната жалба се свеждат до това, че се дължи възнаграждение за реално
извършени от адвоката действия, но ако същите отговарят на изискванията на
закона и са в интерес на Община Велинград. В този смисъл навеждат доводи,
че спорът се концентрирал върху това какви действия били реално извършени
от адв. Б. и дали са били в полза на представлявания, като се твърди, че ако не
са в интерес на клиента, възнаграждение не се дължи.
Твърденията във въззивната жалба, че извършените от адв. Б. действия
не са били в интерес на Община Велинград, са голословни и неподкрепени с
никакви доказателства, поради което въззивният съд ги приема за
неоснователни. Видно от представените по делото доказателства, адв. Б. е
извършил необходимите процесуални действия в изпълнение на поръчката.
Избирайки сам довереника и учредявайки му неограничена представителна
власт, ответникът е предоставил свобода на доверителя да преценява
конкретните правни действия, които да извърши. Не се установява в
изпълнение на пълномощията си ищецът да е предприел действия, които са
незаконосъобразни или да противоречат на интересите на доверителя. Не са
предприемани процесуални действия, с които производството да се забавя
неоправдано, с цел допълнително начисляване на хонорар, нито ответникът да
е подведен, че правните действия ще имат за последица благоприятен за него
резултат.
Принципно правилно е изразеното от жалбоподателя становище, че
утвърдените с Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения нямат обвързваща сила за съда, но този факт е съобразен от
7
Адвокатския съвет – гр.П. още с приемането на Решение № 536/13.12.2023
год., тъй като определено съгласно нормите на Наредба № 1/09.07.2004 г.,
дължимото на адв. Б. възнаграждение би било в размер на 12 424.19 лв.
съобразно защитавания материален интерес, който е в размер на половината
от 285 174.81 лв. Определеният от Адвокатския съвет размер на дължимо
възнаграждение е повече от два пъти по-нисък от изчисления такъв по
правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. и съответства на обичайните размери
на договорени възнаграждения за защита на подобен размер материален
интерес по същия вид дела.
Като е достигнал до подобни изводи и е уважил исковата претенция,
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
По частната жалба:
Частната жалба е основателна по следните съображения:
Установява се по делото, че в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответника Община Велинград с изразено мнение по
разноските на противната страна, а до приключване на устните състезания
пред ВРС не е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от процесуалния пълномощник на ищеца.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Текстът на
закона е ясен и недвусмислен и той постановява, че законът дава възможност
на съда да присъди по-нисък размер на разноските, когато заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, само когато е налице заявено
искане от насрещната страна за това. Искането следва да бъде направено
до приключване на производството по делото /до приключване на последното
заседание в съответната инстанция, съгласно т. 2 от ТР № 6 от 6.11.2012 г. по т.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Съдът не може служебно да намалява
размера на дължимите разноски.(В този смисъл - Определение № 299 от
19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 28/2019 г., III г. о., ГК, а и множество други
определения на ВКС).
Такова право за съда не произтича и от цитираното от районния съд
Решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г. на СЕС.
8
При тези данни въззивният съд намира подадената частна жалба за
изцяло основателна, което налага определение № 453/25.06.2025 г.,
постановено по гр.д. № 20245210100461 на Велинградския районен съд да
бъде отменено, вместо което решение 69/12.03.2025 г., постановено по същото
дело, да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на адв. С. следва
да бъдат присъдени разноски за първа инстанция в пълния претендиран
размер, а именно допълнително сума в размер на 666.46 лв. с ДДС.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 69/12.03.2025 г., постановено по гр.д. №
20245210100461 по описа за 2024 г. на Районен съд – Велинград
ОТМЕНЯ определение № 453/25.06.2025 г., постановено по гр.д. №
20245210100461 на Районен съд – Велинград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 69/12.03.2025 г, постановено по гр.д. №
20245210100461 по описа за 2024 г. на Районен съд – Велинград в частта за
разноските, като ОСЪЖДА Община Велинград, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да
заплати адв. С. С. от АК П., с личен номер **********, с адрес на кантората
гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, допълнително адвокатско възнаграждение за
защита по гр. д. 461/2024 г. на РС Велинград, в размер на 666.46 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Община Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С. от
АК П., с личен номер **********, с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15,
ет. 1, допълнително адвокатско възнаграждение за защита по в.гр.д. №
881/2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл. 38, ал. 2
ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 990.97 лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА Община Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х.
Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10
разноски за държавна такса в размер на 15 лв.
Решението подлежи на касационното обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10