№ 177
гр. гр. Добрич, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20253200500343 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№21022/04.1.2024г., подадена от „УЗУНОВ ГРУП 95“ ООД, със
седалище и адрес на управление: град Генерал Тошево, ул. „Трети март“ №9, с
ЕИК *********, представлявано от Митко Стойчев Узунов, чрез
упълномощения адвокат Д.Ж., срещу решение №826/18.10.2024г. по гр.д.
№2131/2023г.на РС-Добрич, с което дружеството се осъжда ДА ЗАПЛАТИ на
М. В. Й. с ЕГН **********, регистриран като земеделски производител ,
сумата от 12 852 лева по фактура №**********/20.07.2023 г.,представляваща
цена на предоставени на ответното дружество услуги през месец юли 2023 г.-
окосяване със собствена на ищеца М.а В. Й. селскостопанска техника на 357
декара земеделска земя , засята с лавандула в землищата на община Генерал
Тошево,както следва: на 11.07.2023 г. в землището на село Кардам,- на
12.07.2023 г. в село Чернооково; на 16 и 17 юли 2023 г. в село Градини;на
18.07.2023 г. в землището на село Градини и село Чернооково , ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 21.08.2023 г. до окончателното
изплащане .
Порочността на решението като неправилно, необосновано и
1
незаконосъобразно се обосновава с неправилно възприета от съда фактическа
обстановка, липсата на задълбочен анализ на събраните доказателства,
събрани гласни доказателства в разрез с правилото на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Относно порочността на решението жалбата препраща и към депозираните
пред районния съд писмени бележки, съдържащи доводи по същество относно
спорния по делото въпрос -съществува ли обвързаност между страните по
силата на договор за изработка и какви са неговите параметри, възникнало ли
е задължение за ответника за плащане на претендираното възнаграждение.
Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
насрещната страна- М. В. Й. , чрез адв.М. П. . Въззиваемият намира жалбата за
неоснователна и необоснована, решението постановено при правилно
възприета фактическа обстановка. Установено било възникналото между
страните облигационно правоотношение по договор за изработка-косене на
лавандулови насаждения през м.юли 2023г. с негова земеделска техника,
срещу посочената във фактурата цена от 36лв./дка, която не била оспорена от
ответника. Иска потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК предвид връчването
на решението на обжалващата страна на 24.10.2024г., от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7
и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание.
Предмет на разглеждане по гр.д.№2131/2023г. на Районен съд Добрич са
предявените с искова молба вх.№14671/21.08.2023г., уточнена с молба вх.
2
№3954/12.06.2025г., от М. В. Й. с ЕГН ********** от гр.Добрич, регистриран
като земеделски производител, срещу „УЗУНОВ ГРУП 95“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Генерал Тошево, искове по чл.266 от ЗЗД
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от общо 12 852 лева по фактура
№**********/20.07.2023г.,представляваща цена на извършени услуги- косене
на общо 357 декара лавандула в землищата на община Генерал Тошево със
собствена на ищеца селскостопанска техника, както следва/съгласно
уточняващата молба на л.28 от делото/: на 11.07.2023г. косене на общо 92дка в
землището на с.Кардам, от които 12дка от имот №36467.188.38, 50дка от имот
№36467.130.43 30дка от имот №81219.25.18; на 12.07.2023г. косене на 80дка
от имот 35393.101.12 в землището на с.Калина; на 16.07.2023г. косене на
105дка от имот №17511.47.75 и имот №17511.47.76 в землището на с.Градини;
на 18.07.2023г. косене на 80дка от имот 1219.25.18 в землището на
с.Чернооково, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е земеделски производител, притежава земеделска
техника - колесен трактор с рег.№ТХ10545, марка „ламборджини“, модел
„Стрейк 115.4 Т4И“ и прикачен комбайн марка „Мадара“, модел КЛ с рег.№ТХ
12227, и извършва услуги по прибиране на лавандула.
През м.юли 2023г., след провеждане на няколко разговора, между ищеца
и Митко Стойчев Узунов, представляващ „УЗУНОВ ГРУП 95“ ООД, била
постигната договореност в периода на цъфтеж на лавандулата, от 10 до 20 юли
2023г., ищецът да окоси със собствената си техника посочените от ответника
площи лавандула и в края на деня ответникът да прибере от полето окосения
от ищеца лавандулов цвят. За предоставената услуга страните се договорили
ответникът да заплати на ищеца по 36лева/дка с ДДС. Така ответникът
поръчал на ищеца да окоси общо 357дка/площи от конкретно посочени в
исковата молба имоти/ като на 11.07.2023г. трябвало да окоси 92дка в
землището на с.Кардам, на 12.07.2023г. трябвало да окоси 80дка в землището
на с Калина, на 16.07.2023г. трябвало да окоси 105дка в землището на
с.Градини и на 18.07.2023г. трябвало да окоси 80 дка в землището на
с.Чернооково. Ищецът изпълнил възложената работа като на 11.07.2023г.
окосил общо 122.808дка- 26.005дка от имот №36467.188.38 и 46.009дка от
имот №36467.130.43 в землището на с.Кардам и 50.794дка от имот
№81219.25.18 в землището на с.Чернооково. На 12.07.2023г. окосил 67.578дка
3
от имот №35393.101.12 в землището на с.Калина. На 16.07.2023г. окосил общо
135.028дка- 67.514дка от имот №17511.47.75 и 67.514дк от имот
№17511.47.7с в землището на с.Градини. На 18.07.2023г. окосил 42.007дка от
имот №81219.25.18. Ответникът приел веднага изпълнението на посочените
дати и изнесъл окосеното количество от лавандула към своята инсталация за
изваряване. На 19.07.2023г. ищецът посетил стопанската база във връзка с
издаването на фактурата за плащане на услугата. Ответникът отказал
категорично да плати, като заявил, че не желае да плаща ДДС/данък добавена
стойност/ и , че не работи с фактури. На 20.07.2023г. ищецът отново посетил
стопанската база на ответника с молба до Митко Узунов да уредят
отношенията си като му представил и вече издадената фактура №**********
от същата дата с посочен падеж 31.07.2023г. Узунов категорично отказал да
плати и разговорът завършил със скандал и заплахи от страна на последния.
На 28.07.2023г. ищецът изпратил с куриер на ответника фактурата, която била
получена от него на 31.07.2023г. До момента липсвало плащане.
Пред районния съд/в писмения отговор/ ответникът веднъж е оспорил
претенцията с твърдения, че не е възлагал на ищеца косенето на лавандулата,
втори път с твърденията, че не е платил защото ищецът не е извършил такава
услуга. Конкретно е изложил, че издадената от ищеца фактура не доказвала
възникнала облигационна връзка и не била доказателства за отразеното в нея
задължение. Не бил сключвал нито писмен нито неформален договор, не били
договаряли обем, цени, срокове, нито било налице изпълнение на възложена
работа. Ответникът знаел, че ищецът има техника за коситба, предстояла му
жетва и допускал, че със своята техника може би няма да се справи бързо,
искал да има резервен вариант. Уговорил се с ищеца /не помнел конкретната
дата/една сутрин да дойде на неговите полета в землището на с.Кардам и с
неговата техника да извърши пробна жътва на един откос, за да преценял
ответника качеството на жътвата. Казал му, че ако му хареса пробата, чак след
това да му изготви оферти по всички параметри на услугата за да можели да
постигнат съгласие за всички условия и да подпишат договор. В уговорения
ден ищецът отишъл на полето и извършил коситба на половин декар
лавандула. Резултатът не харесал на ответника- значителна част от стъблата
стояли неокосени, част от окосеното било разпиляно при товарене, не му
харесала и скоростта. Казал на ищеца, че не му харесва жътвата и до
поискване на оферта от негова страна не се стигнало. В отговор ищецът казал,
4
че ще подобри качеството като извърши определени настройки на техниката.
Последвали действия от ищеца за получаване на плащане за услуги, които
реално той никога не бил извършил. Не приел издадена от ищеца фактура, тъй
като нямало извършена услуга от него. Ответникът попитал ищеца защо е
издал фактурата и ищецът му отговорил, че след първоначалния им разговор
той отказал на много хора жътва, тъй като мислел, че ще го ангажира и сумата
вписана във фактурата била тази сума, която евентуално би му дължал при
извършена работа. Фактурата не установявала сключен договор, в нея липсвал
подпис на получател, не е осчетоводена от дружеството, не включена в
дневните за продажби и справка-декларация по ЗДДС, не е ползван данъчен
кредит по нея, при което не можела да служи като доказателство за
възникването на отразените в нея задължения.
Не са спорни между страните обстоятелствата, че ищецът е земеделски
производител, притежаващ селскостопанска техника за коситба на лавандула,
с която извършва услуги по прибиране на лавандула, нито, че описаните в
исковата молба полета са били засяти от ответника с лавандула, която лятото
на 2023г. е дала цвят, който е трябвало да се окоси. Ответникът признава, че е
влязъл в преддоговорни отношения с ищеца по повод коситбата на
лавандулата /поискал от ищеца пробна коситба и същият е окосил половин
декар лавандула от поле в землището на с.Кардам, водели разговор относно
качеството, ищецът заявил, че ще направи допълнителни настройки на
техниката/, но отрича встъпване в конкретни договорни такива.
В хода на производството са изслушани свидетелските показания на
свидетеля Веселин Христов Василев и на свидетеля Йордан Симеонов Й., без
родство с ищеца и отношения с ответното дружество.
Свидетелят Веселин Христов Василев работел на бензиностанция,
твърди да знае, че м. юли 2023г. М. косил лавандулата на Митко Узунов.
Ищецът се оплакал на свидетеля, че след като започнало косенето имали
разправии с Митко Узунов. На всяко поле М. извършвал настройки на
машината. Поради климатичните условия се местел на друго поле и там
настройвал наново машината. М. искал да довършат конкретното поле, Митко
Узунов искал да отидат на друго поле и му казал „аз казвам какво ще става“.
Свидетелят му дал съвет да се откаже от услугата, но той му казал, че е поел
отговорност. Освен това синът на Митко Узунов го помолил да продължи да
5
коси, защото нямало кого да търсят. Свидетелят не знае къде и колко декара е
окосил М.. От него чувал, че са около 300дка. Бил свидетел на среща между М.
и сина на Митко Узунов. М. помолил свидетеля да отиде с него на връчването
на фактурата защото преди това 2-3 пъти ходил сам и бил руган и заплашван.
Свидетелят се съгласил да го придружи. Когато двамата се срещнали, звъннал
синът на Митко Узунов и казал на М. да се срещнат на паркинга пред съда на
гр.Ген.Тошево. Срещнали се там. Синът на Митко Узунов носел една пачка
пари в джоба си. Казал „ето М.е, вземай парите и да приключваме, че ми
писна. Не мога да се разправям с баща ми.“ М. казал, че не може да вземе
парите на ръка защото е пуснал документ. Синът на Митко Узунов казал
„вземай ги, моля те. Анулирай фактурата, защото баща ми ако разбере пак ще
полудее“. Пари на ръка М. не взел. Свидетелят не знае каква е била
договорената цена за услугата, колко е трябвало да се плати и колко е била
предложената сума. Свидетелят имал лична среща с Митко Узунов, който
отишъл при него на бензиностанцията и го питал дали е свидетел и казал „
кажи му, че той няма да спечели нищо и ще го разоря“.
Свидетелят Йордан Симеонов Й. се познавал с М., живеели в квартал
„Пастир“ в гр.Ген.Тошево. Знае, че Митко Узунов има насаждения от
лавандула в землищата на с.Кардам, с.Чернооково и с.Градини, но не знае
колко декара. Неговите насаждения се отличавали от другите. Масово
трайните насаждения от лавандула се сеели на междуредие 1.40м. Понеже
техниката, която Митко Узунов закупил отвън не позволявала обработка на
такова разстояние, той сеел на по-голямо- 1.70-1.80м. Свидетелят също
отглеждал лавандула в землището на с.Кардам, били съседи с Узунов. Понеже
били на дати за изваряване, в деня в който свидетелят започнал коситбата на
своята лавандула в следобедните часове М. минал да му помогне с 10 дка.
Нямал друга възможност понеже имал уговорка с Митко Узунов да коси
неговите площи. Това било в началото на м.юли 2023г. Вечерта свидетелят
присъствал на изваряването на лавандулата си. На следващия ден около 17.30-
18.00часа М. му звъннал, че е забравил да си вземе храната, а условията
позволявали да продължи да коси при Узунов. Свидетелят му занесъл храната.
М. косял на Узунов в землището на с.Чернооково. Двата парцела били
разположени на разстояние един от друг 300м. Свидетелят присъствал на
косенето на първия парцел който бил в непосредствена близост до пасището
от южната страна на с.Чернооково. В единия от дните, в които работел за
6
Узунов, М. се обадил на свидетеля да отиде да го вземе от базата на Узунов,
понеже машината с трактора щяла да остане там, да не я разкарва. Свидетелят
не знае колко точно декара е окосил М. на Узунов. Знае, че е окосил
лавандулата в с.Кардам и с.Чернооково, а от трети лица чувал, че всичко на
Узунов е окосил М.. Знае, че преди коситбата М. и Узунов ходили на полетата
да се уточняват, но свидетелят не знае за каква цена са се разбрали.
Обект на назначена от районния съд съдебнотехническа експертиза е
съхранената информация в автопилот марка Trimble, модел GFX-350 със
сериен номер **********, монтиран на колесен трактор Ламборгини,
собственост на ищеца. Според заключението на вещото лице по същата, в
паметта на автопилота за периода 11.07.2023г.-18.07.2023г. е съхранена
информация за следните текущи за периода позиции/маршрути/ на машината:
„Митко Узунов 12дка, обработени на 11.07.2023 година“;„Узунов 130 дка,
обработени на 16.07.2023 година“; „Митко Узуна 50дка, обработени на
11.07.2023 година“; „Митко Узуна 60 дка, обработени на 12.07.2023 година“;
„Митко Узунов Чернооково, обработени на 11.07.2023 година“; „Узунов 40
дка, обработени на 18.07.2023 година“. При съпоставка на установената
информация в паметта на автопилота с картите на съответните землища,
както и насочващите реперни линии за движение на колесния трактор, вещото
лице е установило и , че информацията , записана като „Митко Узунов 12 дка
, обработени на 11.07.2023 г.“ касае поле с идентификатор 36467.188.38 с
площ 26.005 дка , находящо се в землището на с.Кардам, собственост на
Иванка Стоянова Георгиева , заявено за обработка от „УЗУНОВ ГРУП 95“
ООД и с насаждение – лавандула. Информацията , записана като „Узунов
130.00 дка ,обработени на 16.07.2023 г.“ касае две полека - първото е с
идентификатор 17511.47.75 с площ 67.514 дка , находящо се в землището на
с.Градини , собственост на Ангел Ганчев Ганев, второто поле е с
идентификатор 17511.47.76 с площ 67,514 дка, находящо се в землището на с.
Градини, собственост на Петър Петров Ников, като и двете полета са заявени
за обработка от „УЗУНОВ ГРУП 95“ ООД с насаждение – лавандула.
Информацията ,записана като „Митко Узуна 50дка, обработени на 11.07.2023
година“ касае поле с идентификатор 36467.130.43 с площ 46,009 дка,
находящо се в землището на с. Кардам, собственост на Митко Стойчев Узунов,
заявено за обработка от „УЗУНОВ ГРУП 95“ ООД е насаждение – лавандула.
Информацията ,записана като „Митко Узунов 60 дка, обработени на
7
12.07.2023 г. , касае поле с идентификатор 35393.101.12 е площ 67,578 дка,
находящо се в землището на с. Калина, собственост на Виолета Георгиева
Господинова, заявено за обработка от „УЗУНОВ ГРУП 95“ ООД с насаждение
– лавандула. Информацията, записана като „Митко Узунов Чернооково,
обработени на 11.07.2023 година“ касае поле с идентификатор 81219.25.18 и
площ 50,794 дка, находящо се в землището на с. Чернооково, собственост на
Живка Стефанова Ненова, заявено за обработка от „УЗУНОВ ГРУП 95“ ООД
с насаждение – лавандула. Информацията , записана като „Митко Узунов
Чернооково,обработени на 11.07.2023 г.“ касае поле с идентификатор
81219.36.25 с площ 42,007 дка, находящо се в землището на с.Чернооково,
собственост на Събка Балчева Дякова, заявено за обработка от „УЗУНОВ
ГРУП 95“ ООД с насаждение - лавандула.
Спорът касае изпълнение на задължение за плащане на възнаграждение
по договор за изработка от страна на ответника, тъй като договорът за
извършване на услугата косене на лавандула, изпълнение по какъвто се
претендира от ищеца, е вид договор за изработка, чиято правна уредба се
съдържа в чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати уговореното възнаграждение. Договорът е
двустранен – от сключването му възникват задължения за двете страни, като
изпълнителят дължи трудов резултат, а възложителят – уговореното
възнаграждение/възнаграждението следва да се възприема и като задължение
за заплащане на направените от изпълнителя разходи по реализиране на
възложеното/; възмезден е - налице е еквивалентно разместване на блага;
комутативен е - облагата от договора е известна към момента на сключването
му; консенсуален е - за сключването му е достатъчно постигане на съгласие
между страните. Договорът е неформален – законът не изисква писмена форма
за неговата валидност, поради което не съществува пречка условията на
договора да бъдат предложени от всяка от страните и договорът да бъде
сключен чрез приемане на отправеното предложение с конклудентни действия
от насрещната страна, които формират съгласие за сключване на договора.
Съществуването на неформален договор за изработка може да бъде
установявано с всякакви доказателствени средства при ограниченията на
чл.164 ГПК, т.е. когато един договор за изработка е бил сключен устно и
стойността му е над 5000 лева, неговото доказване не може да стане със
8
свидетелски показания според чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК . Ограничението по чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК не е приложимо когато се касае не за наличието на
съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите
договорености, т.е. когато страните спорят за значението на отделни уговорки
или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са
допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, каква е
била действителната обща воля на страните, характерът на водените преди
сключването му преговори, как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му.
В случая не се твърди, нито се установява, съставянето на какъвто и да
е писмен документ, подписан от ответника, във връзка с възлагането на
процесната работа. Издадената от ищеца фактура е подписана само от него.
Ответникът не е оспорил получаването и по твърдяния от ищеца начин-чрез
куриер, на датата 31.07.2023г. Според изследването на вещото лице по
допусната от районния съд съдебно-счетоводна експертиза фактурата е
включена в дневника за продажби на ищеца като облагаема сделка с данъчна
основа за облагане 10 710лева и начислен ДДС за проажба на услуги 2
142лева, съответно е участвала при определяне на резултата по чл.88 от ЗДДС
в подадената пред ТД на НАП справка –декларация по ДДС. Фактурата не е
осчетоводена от ответника, не е включена в дневника за покупки, не е ползван
предвидения в ЗДДС данъчен кредит, при което сама по себе си фактурата не
може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно
правоотношение между страните по договор за изработка. При положение
обаче, че договорът за изработка е неформален договор и за действителността
му не се изисква писмена форма, липсата на писмен документ, обективиращ
общата воля на страните, не води непременно до извод за липса на договор
въобще. Обстоятелството, че преди започване на коситбата страните са ходили
на полетата да се уточняват, дава основание да се приеме, че уговарянето на
коситба за отделните площи, находящи се в различни землища, на различни
дати, представлява отделни договори за изработка, сключени съответно на
датите 11.07.2023г., 12.07.2023г., 16.07.2023г. и 18.07.2023г., всеки на стойност
под 5000 лева, съобразно посочената цена за декар площ/уточняваща молба
вх.№3954/12.06.2025г./, поради което сключването на отделните договори е
допустимо да бъде установено и чрез свидетелски показания по аргумент от
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 предл. 2 от ГПК. В този смисъл събраните
9
гласни доказателства следва да се ценят, а те са безпротиворечиви относно
факта на извършване на работата, която е била възложена на ищеца от
ответника, взаимно се допълват и не са опровергани от останалите събрани по
делото доказателства /ответникът не е и ангажирал каквито и да е
доказателства съобразно заявеното от него оспорване/. Събраните гласни
доказателства кореспондират с установеното от вещото лице, че през месец
юли 2023 г., в периода на косене на лавандулата, земеделската техника на
ищеца, предназначена за косене на лавандула, е била в полетата с лавандула,
стопанисвани от ответника. Несъстоятелно е възражението на ответника,
който веднъж твърди, че не е възлагал на ищеца косене на лавандулата, втори
път, че не е платил, защото ищецът не е извършил такава услуга/което
предполага възлагане, но неизпълнение/, че софтуерното изследване от
вещото лице по съдебно-техническата експертиза на паметта на автопилота на
собствения на ищеца трактор не дава информация за жътва/косене, а за
„обработка“/процес на извършване на някаква дейност/ на парцелите, при
положение, че липсват каквито и да е твърдения от страна на самия ответник,
както и данни по делото, в периода 11.07-18.07.2023г., когато се прибира
реколтата от лавандула, да е имало друга причина машината на ищеца да е в
лавандуловите полета на ответника, или, че ищецът самоволно е решил да
коси лавандулата на ответника, или, че е извършвал каквито и да е други
действия със или без възпирането му от страна на ответника. Ирелевантни за
основателността на исковата претенция са доводите на ответника, че
неподписаната от него фактура не доказва поето от него задължение, чийто
размер не е своевременно оспорен, тъй като възнаграждението е обвързано с
установеното от останалите доказателства фактическо извършване на
услугата, а не с издаването на фактурата, т.е. цената се дължи не защото е
издадена фактура, а защото е извършена услугата. Тежестта на доказване
изпълнението на задължението за плащане на стойността на услугите тежи
върху ответника, а той признава, че не е платил, като причина за което сочи
неизвършена услуга, съществуването на каквато причина събраните по делото
доказателства не установяват.
При така установеното и настоящата инстанция намира, че е налице
неизпълнение от страна на ответника на задължението му за плащане на
цената на селскостопанските услуги, предоставени от ищеца, равняваща се на
сумата от общо 12852лв. Претенцията се явява основателна и подлежи на
10
уважаване, респ. обжалваното решение на потвърждаване.
Съобразно изхода от спора право на съдебни разноски има въззиваемия,
ищец в първоинстанционното производство, и в негова полза следва да се
присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 840лева адвокатско
възнаграждение, чието плащане е удостоверено с представения договор за
права защита и съдействие №3/14.11.2024г..
С оглед облигационния характер на исковете и тяхната цена съответно
от 3312лева/по договора от 11.07.2023г./, 2880лева/по договора от 12.07.2023г.,
3780лева/по договора от 16.07.2023г./ и 2880лева/по договора от 18.07.2023г./,
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №826/18.10.2024г. по гр.д.№2131/2023г.на
РС-Добрич
ОСЪЖДА „УЗУНОВ ГРУП 95“ ООД, със седалище и адрес на
управление: град Генерал Тошево, ул. „Трети март“ №9, с ЕИК *********,
представлявано от Митко Стойчев Узунов, да заплати на М. В. Й. с ЕГН
********** от гр.Добрич, пл.“Македония“17, вх.Б, ет.1, съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 840лева адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване съобразно
разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11