№ 49112
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110147087 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца И. П. Ц. конститутивни искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ПЕР25-РД15-
230/29.07.2025г. на ответника ОП „Равновесие“, за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „ветеринарен лекар“ в приют за безстопанствени животни – с.
Горни Богров – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 3818,42 лв., представляваща
обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 29.07.2025г. до 08.09.2025г., осъдителeн иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на сумата 4742,48 лв., представляваща
разликата за по-ниско платена работа за периода от 09.09.2025г. до 29.01.2026г.
Ищецът И. П. Ц. твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение,
по силата на което заемал длъжността „ветеринарен лекар“ в приют за
безстопанствени животни – с. Горни Богров с уговорено брутно трудово
възнаграждение в размер на 2545,62 лв. Посочва, че със Заповед № ПЕР25-РД15-
230/29.07.2025г. на Дойчин Неновски – вр.ид.д. директор ОП „Равновесие“, му е
наложено дисциплинарно наказание уволнение, която счита за незаконосъобразна.
Излага съображения, че атакуваният акт на работодателя е издаден от лице, което не
разполага с правомощията да налага дисциплинарни наказания. В допълнение сочи, че
заповедта не е мотивирана – не е посочено твърдяното нарушение, кога е извършено,
както и кои точно задължения по трудовата му характеристика и произтичащи от
трудовото правоотношение са нарушени. Ищецът твърди, че не е спазено изискването
по чл. 193 ГПК – не е надлежно поканен да даде обяснения с изясняване на
твърдяните нарушения и предоставяне на подходящ срок. Счита, че в заповедта не е
изяснено кое е нарушението по Етичния кодекс на ветеринарните лекари и
злоупотреба с професионални правомощия, което се твърди да е осъществено.
Противопоставя се и по отношение на съдържащото се в заповедта твърдение за
накърняване на доверието в институцията, в която работи, както и по отношение на
обвинението, че потенциално е извършил деяние, наказуемо по НК. Счита, че
наказанието е наложено извън законоустановения 2 - месечен срок от открИ.е на
1
нарушенията, съгласно чл. 194 КТ, както и че работодателят не е взел предвид
тежестта на твърдяните нарушения. Моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
ОП „Равновесие“, като се сочи, че предявените искове са процесуално допустими, но
неоснователни. Твърди, че описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения
съставляват именно и нарушения по Закона за зашита на животните и Етичния кодекс
на ветеринарните лекари и злоупотреба с професионални правомощия.
Противопоставя се на твърдението, че заповедта е издадена от лице, неразполагащо с
дисциплинарна власт, като аргументира, че правомощията на ид.д. директор са
приравнени на тези на директор. Излага доводи, че заповедта за уволнение е
мотивирана и съдържаща необходимото съдържание. В допълнение посочва, че е
издадена въз основа на четири сигнала от 28.07.2025г., които прилага и от които се
установяват извършените нарушения, както и че наказанието е наложено в рамките на
преклузивния срок. Ответникът твърди, че е спазена процедурата като преди налагане
на дисциплинарното наказание са изискани писмени обяснения. Сочи, че поведението
на служителя -ищец дълбоко е възмутило служителите в приюта и свидетелите, както
и обществеността, след като случаят е добил и гласност чрез публикацията му
приложен към отговора материал и коментарите от нехуманно отношение на
ветеринарен лекар към животните, поради което и счита, че друго, по - леко
дисциплинарно наказание би било несъответно на тежестта на нарушението и
недопустимо би толерирало подобно поведение. Моли за отхвърляне на исковете.
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че между тях не се спори,
поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за
безспорно, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е
заемал длъжността „ветеринарен лекар“ в приют за безстопанствени животни – с.
Горни Богров при ответника; 2) трудовото правоотношение било прекратено със
Заповед ПЕР25-РД15-230/29.07.2025г. за налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение“ .
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже, че при
налагане на дисциплинарното наказание е спазил формалните изисквания, свързани с
мотивиране на заповедта и изискване на обяснения, както и че ищецът виновно е
нарушил вменените му трудови задължения и наложеното наказание се явява
съответно.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при
наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер. Този факт не се оспорва от
ответника.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже изгодния за него факт – че е останал без работа за сочения период и не е
получавал трудово възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже изгодния за него факт – че в посочения период е работил на по-нископлатена
работа при друг работодател, както и размера на полученото от него брутно трудово
възнаграждение от този работодател за процесния период.
По доказателствените искания:
2
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК следва
да бъде отложено, доколкото не е конкретизирано – не е посочено кои документи
следва да бъдат представени, а същевременно ответникът е депозирал такива с
отговора.
Следва да бъде уважено искането на страните за събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане – за
доказване на посочените в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства.
Искането на страните за разпит на втори свидетел, следва да бъде оставено без
уважение на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК.
Следва да бъде отложено произнасянето по искането за назначаване на ССчЕ,
след становище на ответника.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно изложените по-горе мотиви.
НАСРОЧВА делото за 17.02.2026г. от 15:00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и препис от отговора
на исковата молба и доказателствата към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 313 ГПК, в случай, че в
едноседмичен срок не вземат становище по доклада по делото, не предприемат
съответните процесуални действия и не изпълнят дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА, по искане на страните, събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на по един свидетел при режим на довеждане за първото по
делото открито съдебно заседание за доказване на посочените в исковата молба и
отговора на исковата молба обстоятелства. Оставя без уважение искането за разпит на
втори свидетел на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за задължаване на насрещната
страна по чл. 190 ГПК и за допускане на ССчЕ.
ПРЕДОСТАВЯ НА СТРАНИТЕ възможност да изразят желание за провеждане
на информационна среща за медиация, както и НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на
отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба,
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри
3
сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от
внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по
медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по
чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4