№ 4121
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110149944 по описа за 2021 година
/ЮЛ/ е предявила против П. Н. Х. в условията на обективно кумулативно съединяване,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл.
86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2690,76 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода - м.05.2017г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 11.02.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 402,19 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 28.01.2021г.; сумата от 23,56 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.02.2019г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 11.02.2021 г. до
окончателното изплащане; сумата от 2,55 лева — представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.03.2019г. до 28.01.2021 г. Претендира присъждането за съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника /последният като общински наемател на имот,
находящ се в /адрес/, абонатен номер /№//, са се намирали в облигационни отношения, като
е доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
страна ответникът се явявал неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността
на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и
обезщетение за забавено изпълнение. Отделно, ищецът твърди, че между него и /ЮЛ/ е
сключен договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост, в която се намира имота на ответника, като въз
1
основа на данните от това разпределение е извършено остойностяването на потребената
топлинна енергия за процесния период.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. Н. Х. е подала отговор на ИМ, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла давност
относно част от сумите. Оспорва количеството и стойността на доставената топлинна
енергия и дяловото разпределение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представената по делото Заповед № 1116 от 09.12.1983г., на началника на службата
на жилищно настаняване при Изпълкома на СН, РНС „Христо Ботев” се установява, че въз
основа на нея ответницата П. Н. Х. и семейството й са настанени да ползват апартамент №
/№/, находящ се в /ЮЛ/.
От представения Договор за наем от дата 01.08.2006г. между СО, представлявана от
Кмета, и П. Н. Х., се установява, че на посочената дата между СО и ищцата е сключен
договор за наем за процесния имот, като договорът е безсрочен.
Визираните писмени доказателства не се оспорват от ответницата, поради което съдът
ги кредитира изцяло.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. договор от 09.09.2022г., сключен
между ЕС на адрес: /адрес/ и /ЮЛ/ за извършване на услугата дялово разпределение; от
представените по делото съобщения към фактури, изравнителни сметки, и извлечение от
сметка за начислени суми за услугата дялово разпределение, приложени към ИМ, както и от
представените от третото лице помагач индивидуални изравнителни сметки и талон за отчет
на уреди, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответницата в
качеството си на ползвател на топлоснабдения имот, през процесния период е била
клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе
законов текст ответницата като наемател на топлоснабдения имот, била обвързан по силата
на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува
доставяната в имота от ищеца /ЮЛ/ топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
2
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответницата и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответницата да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Съдът кредитира и представените от ответницата вносни бележки и талони за
пломбиране, които са намерили отражение и са били предмет на изследване от вещите лица
по СТЕ и ССЕ, като част от материалите по делото. Същите не са оспорени от ищеца.
СРС кредитира заключението на СТЕ, което е дало пълни и обосновани отговори на
поставените въпроси. Същото не е оспорено от страните по делото.
Съгласно заключението на СТЕ:
Вещото лице в резултат от проучените документи е установило какви са ежемесечните
отчети по общия топломер в СЕС за процесния период. Подробните данни са приведени в
приложената Таблица № 1, като в същата са представени ежемесечните периоди, отчетите
на топломера в АС, отчетената ТЕ, отчисляваните технологични разходи на ТЕ,
начисляваната служебна ТЕ, ТЕ за рекламации, ТЕ за отопление на имота, ТЕ отдадена от
сградна инсталация и ТЕ за БГВ.
Експертът установява, че за процесния период са отчислявани за сметка на ищеца
технологични разходи на АС, считано от 05.2017 г. до края на процесния период - 04.2020 г.
По принцип такива разходи са отчислявани и за по-раншните периоди, но същите не са
фигурирали в официалните фактури, предоставяни на потребителите. Съгласно
нормативната уредба технологичните разходи започват да фигурират в издаваните данъчни
фактури на потребителите, считано от 09.2005 г.
Вещото лице констатира, че през целия процесен период редовно е била отчислявана
ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС, като същата, съгласно Наредба за
топлоснабдяването № 16-334 /“Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС“/ като
количество се определя по данни от техническата характеристика на абонатната станция от
производителя, коригирана с емпирична формула с параметри като: броя на часовете в
месеца с подаване на ТЕ в АС /респ. броя на дните в месеца с подаване на ТЕ в АС/,
температурата на околната среда, температурата на подаващия и връщащия топлопроводи,
както и температурата на почвата на дълбочина 1,25 м по данни от НИХМ към БАН.
/ЮЛ/ за периода 05.2017 г. - 04.2020 г. е извършвала дялово разпределение на ТЕ по
пера, постъпила в АС на входа в т.ч. и на процесния имот. Анализът на документите,
отразяващи дяловото разпределение, като в тях липсва отчет на индивидуалните
разпределители в имота на ответницата, поради демонтирани /затапени/ показва, че през
процесния период дяловото разпределение е извършвано, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
3
Фирмата за дялово разпределение /ЮЛ/ е разпределяла ТЕ, потребена в процесния
имот - за имота и общите части/пълен отопляем обем/ и ТЕ за БВЕ, както и ТЕ отдадена от
сградна инсталация по правилата за дялово разпределение, посочени в НТ № 16-334.
През процесния период фирмата за дялово разпределение е извършвала разпределянето
и остойностяването на действително потребената ТЕ, както следва:
През процесния период ТЕ за отопление на имот е отчитана в съответствие с
посочената по- горе нормативна уредба. За периодите 05.2017 г. - 04.2018 г., 05.2018 г. -
04.2019 г. и 05.2019 г. - 04.2020 г. ТЕ за отопление на имот е определяна от ТЕ отдадена от 1
брой щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път /4 броя
радиатори са демонтирани /затапени/. Проверката на приложената документация и анализа,
извършен от експерта, показват, че показанията на уредите и определеното количество ТЕ за
отопление на имота е извършено съгласно действащата нормативна уредба.
За периода 05.2017 г. - 04.2020 г. общото количество ТЕ отдадена от сградна
инсталация е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС.
Делът на процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния
му отопляем обем в размер на 192 куб. м към пълния отопляем обем на СЕС по проект към
общия топломер в размер на 6 144 куб. м. През периода 05.2017 г. - 04.2020 г. е в действие
Наредба за топлоснабдяването № 16-334 и приложената към нея „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС“ - в конкретния случай ТЕ отдадена от сградна инсталация за
СЕС е определяна съгласно емпиричната формула цитирана в т.6.1.1 от споменатата
методика с параметри.
За периода 05.2017 г. - 04.2020 г. разходът за БГВ е определян на основата на реален
отчет на показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла
вода, с показания в куб. м и изравняване в края на всеки отоплителен сезон /или на два пъти
през отоплителния сезон. Количеството ТЕ за БГВ, съгласно нормативната уредба,
съответно за летен и зимен период се определя от количеството ТЕ необходимо за загряване
на 1 куб. м топла вода до стандартна температура X брой на реално отчетените
/действително потребени/ куб. м топла вода.
Стойността на действително потребената ТЕ за периода на дяловото разпределение,
измерена в КвтЧ, е представена на следващата Таблица № 2.
Водомерите за топла вода за подменени на 26.04.2018 г. /след първия отоплителен
сезон/.
През процесния период /ЮЛ/ редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни
сметки за реално потребеното количество ТЕ от имота на ответницата - общо и по
компоненти - ТЕ за отопление на имот, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ,
както и тяхното остойностяване в лева и съответно определени суми за
получаване/доплащане/.
В резултат от анализ на отчетите, цитирани в дяловото разпределение вещото лице
4
прави извод, че ФДР е извършила дяловото разпределение в съответствие е нормативната
уредба.
Общата стойност на изравнителните сметки /за получаване/ е в размер на - 1328,00 лв.
Размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период по месеци, общата й
стойност и по отделни пера - сума за ТЕ за отопление на имот, ТЕ отдадена на сградна
инсталация и ТЕ за БЕВ, както и сумата за мощност /начислявана за определен период по
нормативните документи и отпаднала съгласно нормативната уредба считано от 01.07.2006
г./, са представени в следващата Таблица № 4.
В най-долния ред от горепосочената таблица е представена общата стойност на
фактурираната начислена/ ТЕ за процесния период в размер на 5372,22 лв., което позволява
на вещото лице с помощта на аналитични пресмятания да определи стойността на
потребената от ответницата топлинна енергия през процесния период, както следва :
- Обща стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период: 5 372,22 лв.;
- Обща стойност на сумата от изравнителните сметки за процесния период /за
получаване/: - 1 328,00 лв.;
Стойност на потребената топлинна енергия :
5 372,22 - 1 328,00 = 4 044,22 лв.
Сума за приспадане от корекцията на цените за периода 07.2019 г. - 03.2020 г. = - 93,59
лв. за приспадане в бъдещ период.
В такъв случай задължението се равнява на 4 044,22 - 93,53 = 3 950,69 лв.
През процесния период ТЕ е определяна по прогнозни данни, предоставяни от ФДР -
/ЮЛ/, като впоследствие, след всеки отоплителен сезон е извършвано дялово разпределение
и определяна реалната стойност на действително потребеното количество ТЕ общо и по
компоненти, както и остойностяване в лева и определяне на реалната й стойност и сумата за
доплащане /получаване/.
От анализа на представените документи по делото, експертът прави заключение, че
сумите за ТЕ за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката.
През процесния период, съобразно изискванията на действащата през същия
нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът-доставчик на топлинна енергия -
/ЮЛ/ редовно, ежемесечно е отчислявала за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на
топлинна енергия в абонатната станция.
През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно
изискванията на Закона за измерванията и Заповедите на ДАМТН, като СТИ /Средство за
търговско измерване/ редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал на
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност. Същите са провеждани от лицензирани /оторизирани/ юридически лица.
В заключение вещото лице привежда цените на ТЕ за процесния период, определени от
5
оторизираните държавни институции.
В резултат от извършените аналитични пресмятания и проверени информационни
източници, вещото лице определя, че през процесния период, сумата за потребена ТЕ
възлиза на: 4 044,22 /четири хиляди и четиридесет и четири лева и 22 стотинки/, което
представлява стойността на потребената от ответницата топлинна енергия. В сумата не са
включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има,такива.
Съдът кредитира и заключението на ССЕ, което също е отговорило в пълнота на
поставените въпроси. Същата не е оспорена от страните.
Съгласно заключението на ССЕ:
При извършената проверка в отдел съдебни вземания към Правна дирекция на
ищцовото дружество, вещото лице не установи данни за постъпили суми за покриване на
начислените суми за процесния период.
Сумите от изравнителните сметки за процесния период са въведени в
информационната система на /ЮЛ/ през м. 09.2020г.
Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период 01.05.2017г.-
30.04.2020г. възлиза на 2714,32лв., както следва:
За топла вода 4780,78лв.
За отопление 588,45лв.
Сторнирани задължения с кредитни известия: 2087.94лв.
Начислени суми с обща фактура: 2096.00лв.
Сторнирани задължения с кредитни известия: 2098.35лв.
Начислени суми с обща фактура 1012.78лв.
Сторнирани задължения с кредитни известия: 1182.94лв.
Начислени суми с обща фактура 1063.43лв.
Доплащане от изравняване: 15.92лв
Прихващане на 14.08.2019г. 295,35лв.
Прихващане на 31.07.2020г. 558,41лв.
Прихващане на 15.08.2018г. 643,60лв.
Отчет за дялово разпределение 23.56лв.
ОБЩО: 2714,32лв.
Следователно задължението по главница е в размер на 2714,32лв.
Забележка: /2096,00 - 643,60 = 1452,40лв. е първата обща фактура/
/1012,78 - 295,35 = 717,43лв. е втората обща фактура/
/1063,43 - 558,41 = 505,01лв. е третата обща фактура/
При извършената проверка в ищцовото дружество по партидата на абонатен номер
8541( с титуляр П. Н. Х., на адрес /адрес/ за периода от месец май 2017г. до месец април
6
2020г. включително, са фактурираш 5369.23лв., от които:
4780.78лв. за топла вода,
588.45лв. за отопление,
00,00лв. такса мощност.
Мораторната лихва върху главница 2714.32лв. за периода от датите на падеж на
съответните фактури до 28.01.2021г. е в размер на 404.74лв.
Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че е взело предвид представените от
ответницата вносни бележки, като крайната сума, която остава дължима е именно сумата
2714,32 лева, посочена от вещото лице.
С оглед на горното съдът прие за доказано, че ответницата се явява задължено лице за
заплащането на доставената в процесния период топлинна енергия, а именно за сумата от
2714,32 лева, която сума се явява по-голяма от претендираната от 2690,76 лева.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, която не
е оспорена от ответната страна, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга
за дялово разпределение.
По делото се установява на база представената и коментирана по-горе и неоспорена от
ответната страна извлечение от сметка на абонатния номер, както и на база заключението на
СТЕ, че в процесния период, по отношение на процесната етажна собственост е извършвана
услугата дялово разпределение, като ФДР е била /ЮЛ/, като по делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на дължимата сума в начисления и претендиран от ищеца
размер от 23,56 лева.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответницата възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
7
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С голед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 11.02.2021г. Така обхванати от
погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди
11.02.2018г.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с оглед
нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от
11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г. предвижда задължение на клиентите да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Въз основа на тези общи условия, за сумите,
фактурирани от месец май 2017г. и следващите давността за фактурираните месечни вноски
8
по прогнозна консумация започва да тече след изтичане на 45 дни от месеца, за който се
отнася задължението. Ето защо, при съблюдаване чл. 33 ОУ в сила от 2016г., месечната
фактура за задължения за ТЕ за м.11.2017г. е с падеж 45 дни след изтичането на м.11.2016г.,
т.е. - 14.01.2018г., а месечната фактура за задължения за ТЕ за м.12.2017г. е с падеж 45 дни
след изтичането на м.12.2017г., т.е. - 14.02.2018г.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена
ТЕ по прогнозна консумация през периода от 01.05.2017г. до 30.11.2017г., вкл., са погасени
по давност, а изцяло необхванати от погасителната давност са вземанията на ищеца за
отоплителния период от 01.12.2017г. до 30.04.2020г.
С оглед на това, общата сума на падежиралите задължения е в размер на 1174,70
лева, поради което искът за тази сума следва да бъде отхвърлен.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен за сумата 1516,06 лева и за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г., а за
горницата до пълния предявен размер от 2690,76 лева или за сумата от 1174,70 лева и за
периода от 01.05.2017г. до 30.11.2017г., вкл. искът следва да се отхвърли, поради погасяване
на вземанията по давност.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36,
ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда
и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. Аналогичен е и текстът в ОУ от
2016г., предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания тече от възникването
им, т.е. от фактурирането.
В конкретния случая, доколкото се претендират суми за дялово разпределение считано
от 01.02.2019г., то по отношение на тези суми не е изтекла давността и искът за тях следва
да бъде уважен изцяло.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по фактура № **********/31.07.2018г. ответникът
е изпаднал в забава считано от 15.09.2018г., а за заплащането на задължението си по фактура
№ **********/31.07.2019г. - от 15.09.2019г.
От първата обща фактура, която е на стойност 2096 лева, следва да бъде извадена
сумата от 1174,70 лева, за която давността е изтекла, като мораторна лихва следва да се
изчисли единствено върху сумата от 921,30 лева. Мораторната лихва за претендирания
период от 15.09.2018г. до 28.01.2021г. върху сумата от 921,30 лева, изчислена с лихвен
калкулатор, възлиза на 221,88 лева.
9
Мораторната лихва върху сумата от 1012,78 лева, дължима по втората обща фактура,
се дължи за периода от 15.09.2019г. до 28.01.2021г. и е в размер на 141,23 лева.
Т.е. общо дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, за която искът се
уважава, е в размер на 363,11 лева. За горницата до пълния предявен размер от 402,19 лева
или за сумата от 39,08 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до претендираната мораторна лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение, съдът намира следното:
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответникът.
/ЮЛ/ е сторило следните разноски в исковото производство: 62,38 лева – ДТ; 400 лева
– депозит за СТЕ и ССЕ.
С оглед факта че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски, които доказва ищеца са в размер на 562,38 лева.
От тях с оглед уважената част на иска следва да му се присъдят разноски в размер на
343,07 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство /ЮЛ/ е направила разноски във връзка с депозираното
заявление, както следва: 62,38 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Общите разноски в заповедната са в размер на 112,38 лева.
С оглед уважената част на исковете ответникът следва да заплати на ищеца следните
направени в заповедното производство разноски в размер на 68,56 лева.
Ответникът е сторил разноски единствено в исковото производство за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 680 лева.
10
Съдът не прие възражението на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размени на адвокатските възнаграждения, за защита по искове при материален интерес от
1000 до 5000 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 300 лева, плюс 7 % за
горницата над 1000 лева. В случая това възнаграждение възлиза на 448,33 лева. Ето защо,
предвид фактическата и правна сложност на делото и съществената защита по него, съдът
не счита, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно завишено.
Ето защо, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в исковото
производство с оглед отхвърлената част на иска, или сумата от 265,18 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ срещу П. Н. Х. ЕГН **********, с адрес: /адрес/, че П. Н. Х. ЕГН ********** дължи
на /ЮЛ/ с /ЕИК/ сумата от 1516,06 лева – главница, представляваща незаплатена топлинна
енергия, предоставена до топлоснабден имот – апартамент № /№/, находящ се в /ЮЛ/ в
периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.02.2021г. до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 23,56 лева – главница, представляваща незаплатена сума за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.02.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за горницата до пълния
предявен размер от 2690,76 лева или за сумата от 1174,70 лева и за периода от 01.05.2017г.
до 30.11.2017г. вкл., поради погасяване на вземанията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД против П. Н. Х.
ЕГН **********, с адрес: /адрес/, че П. Н. Х. ЕГН ********** дължи на /ЮЛ/ с /ЕИК/
сумата от 363,11 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 28.01.2021г. върху
главницата от 1516,06 лева за ТЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 402,19 лева, или за сумата от 39,08 лева, както и иска за присъждане на мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,55 лева за периода от
31.03.2019г. до 28.01.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Н. Х. ЕГН **********, с адрес: /адрес/
да заплати на /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/, сумата от 343,07 лева - разноски в исковото производство
пред СРС, и сумата 68,56 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
8314/2021г. по описа на СРС, 61-и състав.
11
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/ да заплати на П. Н. Х.
ЕГН **********, с адрес: /адрес/ сумата от 265,18 лева - разноски в исковото производство
пред СРС.
Производството е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на
ищеца /ЮЛ/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12