РЕШЕНИЕ № 935
гр. Пловдив, 04.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 1524/ 2018 г. по описа на ПдОС,
IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал. 2 и сл. от ГПК, образувано по жалба, вх. № (на ПдОС) 20157/ 29.06.2018 г.,
подадена от Г.Л.Я., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Г.К., със съдебен
адрес ***, стая № 20.
Обжалва се Постановление с изх. №
2296/ 02.05.2018 г., по изпълнително дело № 20118250400524, по описа на ЧСИ Стефан
Горчев с рег. № 825, район на действие Окръжен съд Пловдив, с което е постановен
отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се релевират оплаквания
за неправилност на обжалваното постановление, като се излагат доводи и
съображения за настъпила перемпция на изпълнителното дело.
Въз основа на изложеното се иска
обжалваното постановление да бъде отменено и да бъде постановено прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Преписи от жалбата са изпратени на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ТД НАП ПЛОВДИВ, Л. Б. Я. и Л. Г. Я., които в
законоустановения срок не взимат становище.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Стефан Горчев, в които са изложени аргументи за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
Изпълнителното производство е
образувано срещу солидарните длъжници Г.Л.Я., Л. Б. Я. и Л. Г. Я. по молба на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч. гр.
дело № 13574/ 2011 г., по описа на Районен съд – Пловдив, за събиране на парично
вземане.
Като присъединен взискател по
изпълнителното дело, с разпореждане на съдебния изпълнител от 16.10.2013 г., е
конституирана държавата чрез ТД НАП Пловдив, на основание чл. 458 ГПК, за
дължими от длъжника Г.Я. публични вземания.
С молба от 30.04.2018 г.,
подадена от длъжника Г.Я., е поискано изпълнителното производство да бъде
прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
С обжалваното Постановление съдебният
изпълнител е постановил отказ да прекрати изпълнителното производство, за което
длъжникът е редовно уведомен на 08.05.2018 г. Жалбата е
депозирана на 09.05.2018 г., чрез съдебния изпълнител ЧСИ Горчев до Окръжен съд
гр. Пловдив.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение.
Предвид изложеното по-горе,
настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна -
длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните съображения:
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В тази хипотеза – при прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция, прекратяването настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи съществуването на съответните правно релеванти
факти. Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на правно релевантните факти. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т.
10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при
наличие на бездействие от страна на взискателя през период от две години
изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази,
на която е изтекъл посоченият двугодишен период.
Съгласно т. 10 от тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г., т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. При прекъсване новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай от данните по
изпълнителното дело се установява, следното:
Изпълнителното дело е образувано
на 21.10.2011 г. по молба на взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД от 21.10.2011
г., като в молбата са посочени изпълнителни способи – запор върху банкови
сметки и трудовото възнаграждение на длъжниците, както и налагане на възбрана,
съответно запор върху секвестируемо недвижимо и движимо имущество на
длъжниците.
С разпореждането за образуване на
изпълнителното дело са наложени запори върху притежавани от длъжниците банкови
сметки, както и върху получавано от тях трудово възнаграждение, като са
изпратени запорни съобщения.
С молба от 20.08.2012 г.
взискателят „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е заявил, че задълженията на солидарните
длъжници към банката са изцяло погасени, поради което е поискал прекратяване на
изпълнителното производство, след като длъжникът заплати дължимата от него
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
За периода месец септември 2012
г. – месец март 2013 г. по изпълнителното дело са постъпили плащания от
длъжника Г.Я., в общ размер от 450 лв., за погасяване на пропорционалната такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане.
С разпореждане на съдебния
изпълнител от 16.10.2013 г., по изпълнителното дело като присъединен взискател
е конституирана държавата чрез ТД НАП Пловдив, на основание чл. 458 ГПК, за
дължими от длъжника Г.Я. публични вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК държавата
винаги се смята за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични
вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване
на разпределението. Конституирането на присъединен взискател по изпълнителното
дело е действие, което прекъсва давността, следователно с конституирането на
държавата по изпълнителното дело като присъединен взискател за посочените в
удостоверението суми, е започнал да тече нов двугодишен период, който е изтекъл
на 16.10.2015 г.
В настоящия случай, с оглед
данните по изпълнителното дело, прекратителният ефект е настъпил с изтичането
на двугодишния срок, в периода 16.10.2013 г. – 16.10.2015 г., като всички
предприети след 16.10.2015 г. действия по изпълнителното производство са без
правно значение за прекъсване на срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, както и
считано от 17.10.2015 г. изпълнителното производство е прекратено по право.
Неоснователни са изложените от
съдебния изпълнител доводи в мотивите по чл.436, ал.2 от ГПК, че тъй като
задълженията към взискателя са изцяло погасени поради плащане от длъжника, с
оглед на което взискателят няма интерес да води изпълнителното дело, като
делото е висящо поради дължимите от длъжника разноски по изпълнителното дело – пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане, то в тази хипотеза
не се прилага чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и изпълнителното дело може да се
прекрати само след погасяването на задължението за разноски на длъжника към
съдебния изпълнител. Без значение е и фактът, че по изпълнителното дело не е
заявено от страна на взискателя възлагане по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, по силата на
което съдебният изпълнител да е оправомощен да определя начина на изпълнение. В
тази връзка, за пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че с оглед на
обстоятелството, че дългът е погасен след образуване на изпълнителното дело,
длъжникът е задължен за направените по делото разноски, като в тази хипотеза
съдебният изпълнител разполага с възможността, на основание чл.79, ал.3 от ЗЧСИ,
да защити правата си, като поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал.1 от ГПК за дължимите неплатени такси и разноски, независимо от техния
размер.
Предвид гореизложените съображения настоящият
въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен
акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20118250400524, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се
явява незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен, като делото
следва да бъде върнато на ЧСИ Стефан Горчев с указания за постановяване на
надлежен акт /постановление/, с който да констатира прекратяването на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20118250400524, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
В частта за разноските.
Жалбоподателят претендира
разноски за настоящото производство, както следва: 200 лв. за адвокатско
възнаграждение, 25 лв. държавна такса за въззивното производство и 108 лв.
такси за администриране на жалбата.
С оглед основателността на
жалбата и представените доказателства за тяхната направа, такива следва да му
бъдат присъдени в общ размер от 333 лв., като същите бъдат присъдени в тежест
на насрещната страна по жалбата – взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, по молба
на когото е образувано изпълнителното дело.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление
с изх. № 2296/ 02.05.2018 г., по изпълнително дело № 20118250400524, по описа
на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825, район на действие Окръжен съд Пловдив, с
което е постановен отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825, с район на действие ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира
прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело № 20118250400524,
на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни
действия в продължение на две години по искане на взискателя или по възлагане
по чл.18 от ЗЧСИ от съдебния изпълнител.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. “Света Неделя” № 7, да заплати на Г.Л.Я., ЕГН **********,***,
сумата от 333 лв. /триста тридесет и три лева/, представляваща разноски за
производството по в. гр. дело № 1524/ 2018 г. по описа на Окръжен съд гр.
Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.