№ 11436
гр. София, 01.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110146447 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ******* е предявило против К. Б. Н., положителни
установителни искове с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които се иска
признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които има издадена заповед по
чл.410 ГПК от по ч.гр.д. № 73535/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в
*********, като за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. ищецът доставил топлинна енергия
до потребителите, остойностена в размер на 3149,27лв., представляваща главница за
топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер
на 531,81лв. за периода 15.09.2019г. до 08.12.2021г., така и била осъществена услугата
дялово разпределение в периода м.11.2018г. до м.04.2020г., остойностена в размер на
48,18лв.-главница, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер
на 10,42лв. за периода 31.12.2018г. до 08.12.2021г.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника К. Б. Н., като в срока е
депозиран отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е с
постоянно пребиваване в САЩ, прави възражение за изтекла погасителна давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца – Д. Е..
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
1
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 73535/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано въз основа на заявление вх.№ 114311/22.12.2021г., въз основа на което на
04.01.2022г. е издадена заповед № 65 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
с която е разпоредено К. Б. Н. с ЕГН: ********** и адрес: ************, да заплати на
заявител *********** и адрес: ************, сумите 3 149,27 лева (три хиляди сто
четиридесет и девет лева и 27 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: *********, ведно със законна лихва за период от 22.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 531,81 лева (петстотин тридесет и един лева и 81 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., 48,18лева
(четиридесет и осем лева и 18 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 10,42 лева (десет лева и
42 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2018 г. до 08.12.2021 г.,
както и държавна такса в размер на 74,79 лева (седемдесет и четири лева и 79 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Длъжникът е бил
призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът с разпореждане №
70557/03.08.2022г. е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в изпълнение на
които в срок е предявен настоящият иск.
От приетата и неоспорена по делото молба-декларация вх.№ 2776/25.03.2002г. се
установява, че ответникът е поискал откриване на партида на адрес: *********.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ******* на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
От представения Договор №218 от 21.08.2002г., се установява, че е налице договор
между ТЛП и потребителите в сградата ЕС с *******. Представен е протокол за проведено
ОС на ЕС за избор на фирма за отчитане на изразходвана топлинна енергия и поставяне на
уреди за топлинно отчитане. Приет по делото е и договор при общи условия за извършване
услугата дялово разпределение, сключен между ищеца и ТЛП от 03.06.2020г. Приети по
делото са и представени от ТЛП индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния
период.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период в
процесния имот е доставяна топлинна енергия остойностена на сумата от 3205.67лв. с ДДС
след изравняване, вкл. е извършвана услугата за дялово разпределение. В табличен вид
вещото лице е представил размера на сумите за потребена ТЕ през процесния период, видно
2
от който за периода от м.05.2018г. до м.09.2018г. е начислена ТЕ за 231,44лв. с ДДС
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния
период били начислен размер на топлинна енергия общо 3205.56лв., като размерът на
законната лихва е в общ размер на 674.07лв. Вещото лице е дало заключение, че не са
установени плащания в счетоводството на ищеца по отношение на претендираните от
ищеца суми в процесния период.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя
(т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните,
ищецът следва да докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за
процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния
обект в процесния период.
От приетата по делото молба-декларация се установява, че ответникът е поискал
разкриване на партида при ищеца, с което се е обвързал по договор с топлопреносното
предприятие. С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно, е допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо
лице (което да не е собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното
предприятие, който договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова
съгласие (между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената
енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че
ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния
3
период, без да са налице данни по делото за закриване на партидата, съответно
прехвърлянето на друго лице.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и без да
са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 (ОУ в сила от
27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което
се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.
По отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия, съдът
кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което се установява, че за
процесния недвижим имот, за процесния период е била доставяна от ищеца услугата за
топлинна енергия, така и била осъществявана услугата за дялово разпределение.
Претендираната сума е размер на 3149,27лв, като от заключението на вещото лице се
установява, че доставена топлинна енергия се остойностява на сумата от 3205.67лв, поради
което с оглед диспозитивното начало искът за главница за топлинна енергия се явява изцяло
основателен. С оглед чл.33, ал.5 от ОУ е дължима мораторна лихва, която с оглед
заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че е в размер на 674.07лв, като с
оглед диспозитивното начало (ищецът е претендирал мораторна лихва от 531.81лв.) искът се
явява изцяло основателен.
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на Продавача (ищеца)
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец (в
случая ТЛП), като с оглед приетите и неоспорени по делото доказателства – индивидуални
справки за използвана ТЕ за процесния период, съвкупност със заключението на вещото
лице по СТЕ съдът прие за доказано, че е осъществявана услугата в размер на 48,18лв.. По
акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – в чл.22 от
ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което купувачът
изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по делото няма
доказателства за покана за плащане на главницата за дялово разпределение преди подаване
на заявлението, то искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е
неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на
СГС). Следователно основателен е искът за главница за дялово разпределение, не и за
мораторна лихва.
По възражението за погасителна давност:
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Процесният период е от м.05.2018г. до м.04.2020г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено
на 22.12.2021г., от което с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита предявен иска, като с
оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020
4
г., следователно възражението за давност се явява частично основателно за периода от
м.05.2018г.до м.09.2018г., поради което погасена по давност се явява сумата от 231,44лв.
главница за топлинна енергия, следователно искът за главница е основателен за сумата от
2974,23лв.
Доколкото вземания за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018г.до
м.09.2018г. са погасени по давност, с оглед чл.119 ЗЗД са погасени по давност и лихвите
върху сумата, като дължими остават другите лихвите, начислени върху непогасената по
давност главница, но доколкото от ССчЕ се установява, че дължимите лихви са в размер на
674,07 за главница от 3205.67лв., то за главница от 2974.23лв. са дължими лихви от
625.40лв. (определени по чл.162 ГПК), поради което и искът за мораторна лихва следва да се
уважи за претендирания размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 103,11лв. за д.т., вкл.
претендира за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер
от 100лв., 350лв. за депозит за в.л. за СТЕ и 200лв. депозит за ССчЕ, а за заповедното е
доказал сторени разноски в размер на 124,79лв. или общо 877,9лв., поради което и с оглед
частичната основателност на исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
834,36лв.
Ответникът не е доказал сторени разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от *******, с
ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че К. Б. Н. с ЕГН: ********** и
адрес: ************, дължи сумите 2974,23лв, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.10.2018 г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********, аб.№ *****, ведно със законна лихва
за период от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 531,81 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., 48,18лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 65 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 04.01.2022г. по ч.гр.д. № 73535/2021г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран
размер от 3149.27лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 10.42лв. за периода от 31.12.2018г. до 08.12.2021г.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК К. Б. Н. с ЕГН: ********** и адрес:
************, да заплати на *******, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление
********, разноски делото в размер на 834,36лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - Д. Е., ЕИК: ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6