Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114
гр. Русе, 12.03.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Наталия Георгиева
Членове: Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
при секретаря Тодорка Недева като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
в. гр. д. № 90 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД „Гранична полиция“ – МВР чрез гл.
юрк. Й.С. против Решение № 1818 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 3597/2019 г. по
описа на Районен съд Русе,
с което е осъдена да заплати на П.М.В. следните суми: 1548,71 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 03.06.2016 г.
до 03.06.2019 г., ведно със законната лихва от 03.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 196,58 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неизплатеното възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.07.2016 г. до 03.06.2019 г .; сумата
от 149,40 лв., представляваща паричната равностойност на неполучените
ободряващи напитки и хранителни продукти по време на нощни дежурства в периода
03.06.2016 г. до 03.06.2019 г., от които 119,.40 лв., дължими за ободряващи
напитки и 30.00 лева, дължими за хранителни продукти, ведно със законната лихва
от 03.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 500
лв. - разноски за производството. Със същото решение, въззивникът е осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Русе 211,95
лв. държавна такса по делото и 218,40 лв. за назначената по делото експертиза. Въззивникът
намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен като постановен в
противоречие с материалния закон и необоснован. Развива оплаквания за незаконосъобразност
на изводите на съда. Позовава се на относима съдебна практика. Моли въззивният
съд да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените срещу него искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски
за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна П.М.В. ***
чрез адв. Н.Р. ***, в който се взема становище за
неоснователност на жалбата и се прави искане тя да не се уважава. Излага
становище във връзка с посочената във въззивната жалба съдебна практика, като
счита, че последната била изключение, а не константна такава. Цитира съдебна
практика, относима към процесния случай. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като се претендират разноските за производството пред въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Въззивният съд, упражнявайки
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че решение № 1818 от 31.10.2019 г.,
постановено по гр. д. № 3597/2019 г. на Русенски районен съд е валидно и
допустимо.
Окръжният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява
такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор
между страните. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея
на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение.
По делото няма спор, че за
периода от 03.06.2016 г. до 03.06.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност „С.П.“
в Група "Охрана на държавна граница" при Гранично полицейско управление – Русе към Регионална дирекция
"Гранична полиция" Русе. Не се
спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като
ищецът е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал.
1 ЗМВР. По делото не се спори, че предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени
от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.
187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, поради което въззивникът счита, че РРС неправилно е приел
наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и
нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за
неоснователни.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални
правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР.
За
периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С §
4 от ЗР на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е
била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от ЗР на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г. /.
И трите наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на
държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22:00 и 06:00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 3, ал. 3 от трите наредби). Само в Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (приложима за част от процесния период) изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е.
преизчислението е с коефициент 1. 143 (чл. 31, ал. 2 от Наредбата). В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсват изрични
разпоредби, съответстващи на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд.
При това положение, в действащите
в процесния период подзаконови нормативни актове е налице празнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и
районния съд.
В тази
връзка, нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА предвижда, че когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Такъв е и
настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни
служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи
общия закон, а именно Законът за държавния служител. В този смисъл са и
задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за
правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл, както това е било уредено в отменения
ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения
приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ, при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент е 1,143. Предвид изложените по-горе
съображения, въззивният съд намира, че при липсата в случая на специално
правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните
служители в МВР, то наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ. В този смисъл съдът съобразява и решение №
311/8.11.2019 г. на ВКС по гр. д.№
1144/2018 г., което макар да има за предмет заплащане на други
допълнителни възнаграждение
на държавни служители от системата
на МВР, дава принципно разрешение на въпроса
за субсидиарното приложение на друг
закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР. В него е посочено е, че положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,закрепен в чл. 6 Конституцията и чл. 14 ЕКЗПЧОС. Съдът
основава решението си и на прогласения
в чл. 16 Конституцията
на Р България и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на
труда, насочен към подпомагане на работника или
служителя като икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение.
Поради това правилно в обжалваното решение Русенският районен съд е
приел, че държавният служител в МВР не би трябвало да се поставя в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
регулирани от КТ. Всички възражения на ответника в обратния смисъл са неоснователни.
Въззивният съд намира, че включеният в рамките на дежурството нощен труд на
ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Що се отнася до размера на исковите претенции следва да се отбележи следното:
Като се съобразят твърдените в исковата молба
обстоятелства, се налага извод, че ищецът претендира заплащане на дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд след
преобразуване на нощните часове положен труд в дневни, а не заплащане на
положен от ищеца извънреден труд, което е нещо различно. Никъде в исковата
молба не се твърди, че положеният от ищеца нощен труд, дори след
преобразуването му в дневни часове, се явява положен извън установеното за него
работно време. Не се обосновава в исковата молба, че получената след
преобразуване на нощния в дневен труд разлика излиза от рамките на установеното
от него работно време, а само, че не е надлежно заплатен положеният от ищеца
нощен труд вследствие преобразуването му към дневен. За да се приеме, че
предявената претенция е за заплащане на положен извънреден труд би следвало да
има изрични твърдения в исковата молба и да се обосновава, че твърдяната от
ищеца разлика, получена при преобразуване на нощния към дневен труд, надхвърля
установеното за ищеца работно време, а такива твърдения в исковата молба няма.
Поради това, при липсата на изрични твърдения за полагане на труд от работника
/служителя извън установеното за него работно време, което е основна
характеристика на "извънредния труд" според легалното определение в чл.
143 КТ, не може да се приеме, че претенцията на ищеца следва да се квалифицира
като такава за извънреден труд, независимо, че самият ищец нарича този труд
"извънреден". Така дадената от него правна квалификация не обвързва
съда, който е сезиран със спора.
Приетата
от РС Русе погрешна правна квалификация на спора и на претендираното вземане,
обаче в крайна сметка не е довело до разглеждане на непредявен иск, респ. до
недопустимост на постановеното от РРС решение, тъй като в действителност
първоинстанционният съд е изследвал именно обстоятелствата от изложената в
исковата молба фактическа обстановка, свързани с твърденията за положен от
ищеца нощен труд, който не е надлежно заплатен от работодателя след
преобразуването му към дневен при прилагане на коефициент 1,143. Именно за тези
релевантни за спора обстоятелства са и събираните от РРС доказателства, в т. ч.
и приетото експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза, независимо
от това, че в една негова част /а именно в частта изчисляваща размера на
дължимото допълнително възнаграждение с 50% увеличение/, това заключение
всъщност излиза извън предмета на спора.
Предвид
изложеното въззивният съд счита, че на ищеца се дължи не допълнително
възнаграждение за извънреден труд по смисъла на чл. 143 КТ, а допълнително
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд, който не е бил адекватно
заплатен поради това, че не е бил преобразуван в дневен с прилагане на
коефициента 1,143, чието приложение следва от нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ във вр. с чл. 140, ал. 1 КТ.
Ищецът
сочи общо за процесния период определен брой часове нощен труд и претендира
допълнително възнаграждение за него. По правилото на чл. 261 КТ нощният труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите,
определени от Министерския съвет, т. е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече
от заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – чл. 9, ал. 2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл. 262 КТ извънредният труд също се заплаща с увеличение, чиито
минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно преизчисление чрез
коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд
като извънреден и е поискал за него плащане с увеличение по двата начина – и
чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез прилагане на завишена с 50 % часова
ставка. Русенският районен съд е приел тази квалификация и е уважил иска,
присъждайки възнаграждение за извънреден труд, което е неправилно.
Както бе
изложено по-горе, фактите сочат за положен нощен труд, а претенцията е да бъде
платено допълнително възнаграждение за него. В случая за часовете нощен труд
трябва да е платено възнаграждение като за часове дневен труд /т. е. основно
възнаграждение/. Преизчислението чрез коефициента по чл. 9, ал. 2 НОСРЗ се
прави, за да се определи база за заплащане на допълнително възнаграждение при
прилагане на дневната ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки –
дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за това нощния труд се превръща в
дневен и разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове,
която всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната
ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ увеличение, за
каквото няма основание в закона.
Видно от приетата пред първата инстанция СИЕ, ищецът е
положил общо 228 часа, определени след преобразуване на нощен към дневен труд съгласно
чл. 9, ал. 2 НОСРЗ, от които съответно по периоди 39 ч при дневна ставка 4,006
лв., 77 ч при дневна ставка 4,070 лв., 77 ч при дневна ставка 4,873 лв. и 35 часа
при дневна ставка 5,36 лв., които дневни ставки са без приложеното увеличение
от 50%. Така допълнителното възнаграждение за положен нощен труд в процесния
период от 3.06.2016 г. до 3.06.2019 г. възлиза на 1032,44 лв., за която сума се
явява основателен и доказан предявеният главен иск. За горницата над нея до
пълния предявен размер от 1548,71 лв. искът е неоснователен. Поради това и
акцесорният иск за лихвата за забава се явява основателен за 132,60 лв., а не
за 196,58 лв. като размерът му е определен от
съда при съобразяване на дадения бр. часове по тримесечия, часови ставки за тях
без 50 % увеличение и периоди на олихвяване.
Неоснователна обаче се явява претенцията на ищеца за
заплащане равностойността на полагащите му се напитки. Разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР не предвижда възможността за
предоставяне на левова равностойност на ободряващите напитки, а съобразно чл. 10 от Наредба
№ 8121з-904/30.07.2015 г. ободряващите напитки не могат да се компенсират с
пари. Същите имат целево предназначение и е установено предоставянето им в
натура, като при липсата на законово предвидена възможност за предоставянето на
паричната им равностойност /каквато е предвидена, например, за храната по реда
на чл. 181, ал. 1 ЗМВР/, за ответника не е възникнало такова задължение. Ето
защо, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното
решение като неправилно в тази му част да се отмени.
Решението се
явява неправилно и в частта, с която
е уважен искът за заплащане равностойността
на неполучените хранителни продукти през процесния период. Действително в
Заповед № 1з-2335/20.11.2013 г. на Министъра на вътрешните работи е посочено, че при провеждане
на Специализирани полицейски операции за извършване на граничен контрол на държавната граница и
други мерки за опазване на
обществения ред за разрешаване на миграционния и бежански проблем, включените в Заповед и участващи в
мероприятието служители на МВР получават допълнително хранителни продукти на
стойност 1,20 лв. на смяна. В исковата си молба ищецът, обосновава претенцията си с възлагани
му дейности във връзка с изпълнение на План за
овладяване на кризисната ситуация възникнала следствие на засиления
миграционен натиск към територията на България приет през 2013 г. от МС. Следва да се посочи, че видно от приетия по делото План
за изпълнение на допълнителните
мерки за повишаване готовността за реагиране при очакван засилен миграционен натиска по
границите на Република България периодът на неговото изпълнение е бил от м. 04
до м. 12.2014 г., т. е. той е приключил преди претендирания
от ищеца период 3.06.2016 г. до 3.06.2019 г. С оглед изложеното тази претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
Следва да се
отбележи също така, че съгласно чл.181, ал.1 и ал. 3, изр.1 ЗМВР за извършване
на дейности, свързани със специфичния характер на труда, на служителите от МВР
се осигурява безплатна храна или левовата й равностойност. В чл. 2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015
г. са лимитивно изброени дейностите, приети за специфични. Не се установява
ищецът да е извършвал дейност, дефинирана от нормативния акт като специфична.
С
оглед изложеното тази претенция следва да се
отхвърли като неоснователна. Като е стигнал до извод, различен от
изложения, районният съд е постановил неправилен в тази си част акт, който
следва да се отмени.
Предвид
изхода на спора следва да бъде преразгледан и въпросът за разпределение на
сторените в производството разноски.
Съобразно размера на уважените претенции в тежест на ответника следва да
се възложи държ. такса в размер на 100 лв. и 134,29 лв. за назначената по
делото СИЕ, поради което решението на районния съд в частта, в която същият е
осъден да заплати по сметка на РРС сумата над сумата 100 лв. до 211,95 лв. за
държавна такса и сумата над 134,29 лв. до 218,4 лв. за назначената по делото
експертиза следва да се отмени.
Ищецът е направил в производството пред двете съдебни инстанции разноски
в общ размер 1000 лв. съобразно приложените по делата списъци на разноските и
договори за правна помощ. Съразмерно с уважения размер на претенциите в негова
полза се следва сумата 614,90 лв.
Сторените от ответника по иска разноски в производството пред настоящата
инстанция възлизат на 105,98 за платена такса по въззивната жалба. Съразмерно с
отхвърления размер на претенциите в негова полза се следва сумата 40,81 лв.
Ответникът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете
инстанции, чийто размер съдът съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК определя на по 100
лв. за всяка от тях, или общо му се следват разноски за двете инстанции в
размер на 240,81 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Русенският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1818 от 31.10.2019 г. по гр.
д. № 3597/2019 г. по описа на Районен съд Русе в частите, в които Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР е
осъдена да заплати на П.М.В., ЕГН **********, както следва: сумата над 1032,44 лв. до 1548,71 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за положен нощен труд за периода 03.06.2016г. до 03.06.2019г., ведно със
законната лихва от 03.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата над 132,60 лв. до 196,58 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното допълнително възнаграждение
за положен нощен труд за периода 01.07.2016 г. до 03.06.2019 г; сумата от 149,40 лева, представляваща паричната равностойност на неполучените
ободряващи напитки и хранителни продукти по време на нощни дежурства в периода
03.06.2016 г. до 03.06.2019 г., от които 119,40 лв. за ободряващи напитки и 30,00
лв. за хранителни продукти, ведно със законната лихва от 03.06.2016 г. до
окончателното им изплащане, сумата от
500 лв. разноски за производството, както и в частта, с която Главна
дирекция „Гранична полиция“- МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Русе сумата над 100 лв. до 211,95 лв. за държавна такса и сумата над 134,29 лв. до 218,40 лв. за
назначената по делото експертиза и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на П.М.В., ЕГН ********** против Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР за заплащане на
допълнително
възнаграждение за нощен труд, положен
в периода 03.06.2016 г. до
03.06.2019 г. за сумата над 1032,44 лв. до пълния предявен размер от 1548,71 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 3.06.2019 г. до окончателното й плащане, за обезщетение за забава върху
неизплатеното допълнително възнаграждение за положен нощен труд
за периода 01.07.2016 г. до 03.06.2019 г. за сумата над
132,60 лв. до 196,58 лв., както и за 149.40 лв.,
представляваща паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки и хранителни продукти по време
на нощни дежурства в периода 03.06.2016 г.
до 03.06.2019 г., от които 119,40 лв. за ободряващи напитки и 30,00
лв. за хранителни продукти, ведно със законната
лихва от 03.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1818 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 3597/2019 г.
по описа на Районен съд
Русе в останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР, гр. София,
бул. "Княгиня
Мария Луиза " № 46 да заплати на П.М.В.,
ЕГН ********** *** сумата 614,90 лв. – деловодни разноски пред двете инстанции съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
П.М.В., ЕГН ********** *** Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР,
гр. София,
бул. "Княгиня Мария Луиза
" № 46 да заплати на Главна дирекция
„Гранична полиция“- МВР, гр. София,
бул. "Княгиня
Мария Луиза " № 46 сумата 40,81 лв. – деловодни
разноски пред въззивната
инстанция съразмерно на отхвърлената част от исковете, както и 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: