РЕШЕНИЕ

№ 382

гр.Перник 26.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести ноември  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове: Радост Бошнакова

Кристиан Петров

 

като разгледа докладваното от съдия Даскалова, гражданско дело № 649 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

В установения от закона срок Н. С. И. е обжалвала постановление от 27.08.2018 г., постановено по изп.дело № 1046/2015г. по описа на СИС при ПРС, с което производството е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че производството не е следвало да бъде прекратено, защото плащане не е извършено от длъжника и последният остава безнаказан.

Длъжникът в изпълнителното производство А.Ж.Т. не е изразил становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по реда на 436, ал.2 от ГПК

Пернишкият окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите в подадената жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 1046/2015г. по описа на СИС при ПРС е образувано на 10.06.2015г. по молба на взискателя Н. С. И. и приложен изпълнителен лист, видно от който длъжникът А.Т. е осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди и разноски в исковото производство.

С молба от 01.07.2015г. като способ за изпълнение е посочено налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 11.06.2015 г.  е изпратена покана за доброволно изпълнение като същата не е била връчена и е изпратена нова такава, получена от длъжника на 10.09.2015г.

Въз основа на получено писмо от НАП, съдържащо данни за сключен трудов договор на длъжника, е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника. Запорното съобщение е връчено на 20.11.2015г.. С писмо от 24.11.2015 г. работодателят ЕТ „Ж. Т. – П.”, гр. Перник е уведомил съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено на 01.11.2015г., като по делото е приложена и заповедта, с която е сторено това.

На 02.03.2016г. е постъпила молба от взискателя с искане съдебният изпълнител да проучи имуществото на длъжника и в случай, че се установи такова, то да се наложат запори и възбрани.

По повод постъпилата молба съдебният изпълнител е направил проучване имуществото на длъжника, при което е установено, че последният няма декларирано недвижимо и движимо имущество и няма банкови сметки.

След 02.03.2016г. взискателят не е правил нови искания за предприемане на действия за събиране на дължимите суми.

С постановление от 23.06.2016г. на основание чл. 458 ГПК като взискател е присъединена държавата.

На 27.08.2018 г. с обжалваното постановление съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Окръжният съд намира, че обжалваният акт е законосъобразен. За периода от датата, на която е постъпила последната молба от взискателя с искане за налагане на запор и възбрана – 02.03.2016г. до датата на постановлението за прекратяване са изминали повече от две години. Пред този период взискателят не е получавал изпълнение и същевременно  не е предприел други действия за събиране на вземането си. В изпълнителния процес, за разлика от исковия, титулярът на подлежащо на принудително изпълнение право трябва да поддържа висящността на производството като не само посочва изпълнителни способи, но и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи, което в случая не е сторено. Налице е бездействие на взискателя и с изтичане на двегодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпило прекратяване на производството по силата на самия закон. С обжалваното постановление съдебният изпълнител само е прогласил това прекратяване, констатирайки настъпването на посочения правнорелевантен факт. В същия смисъл е и приетото в т.10 на ТР№ 2 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. ОСГТК на ВКС /.

Във връзка с горното, съдът намира че обжалваното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Наведените доводи от взискателя, че присъдената сума не е събрана, не са основание да се направи извод за незаконосъобразност на постановлението. Настощият състав намира, че следва да отбележи, че прекратяването на конкретното изпълнително производство не препятства възможността на взискателя да поиска образуване на ново такова и да поиска предприемане на съответните изпълнителни действия.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 27.08.2018 г. на държавен съдебен изпълнител при ПРС по изп.дело № 1046/2015 г. описа на СИС при ПРС, с което е прекратено изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                2.