Р Е Ш Е Н И Е № 63
гр. Поморие, 20.03.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Бъчваров
при секретаря, Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Ив.Бъчваров гр.дело №932 по описа за две хиляди и деветнадесета година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация “ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Бургас кв...., с ЕИК... представлявано от инж.Г.Т. –Изпълнителен Директор против ответницата Ю.И.А. гражданка на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.... с адрес: гр....
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на водоснабден имот и по силата на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. е абонат на ищцовото дружество, което извършвало услуги по доставка, пречистване и отвеждане на вода до имота на ответницата в гр..... Твърди се, че съгласно публично известни общи условия на ВиК ЕАД гр.Бургас, ответницата следвало да заплаща за консумираните услуги в 30 – дневен срок от издаване на фактурата, което задължение ответницата не изпълнявала и не заплащала своите задължения за доставена, отведена и пречистена вода на стойност общо 313,08 лв. за отчетен период от дата 04.10.2016 г. до 16.07.2019 г. Ищецът иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 313,08 лв., представляваща стойността на предоставените от ищеца ВиК услуги за отчетния период по фактури от 04.10.2016 г. до 16.07.2019 г., сумата от 35,34 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 27.07.2017 г. до 10.12.2019 г., както и законната лихва за периода от 12.12.2019 г. -датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението . Претендират се и направените разноски в настоящото производство.
Ответницата е получила препис от исковата молба с приложенията, но не е представил отговор в срок.
Предявени са искове с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.86 ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния си представител юк. Б. поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата
лично е получила призовката си на 30.01.2020г. за насроченото съдебно
заседание, но не се явява и не се представлява.
ПРС, като взе
предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Според съда е
налице сложната хипотеза по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което
произнасянето по настоящото производство следва да е под формата на
неприсъствено решение, тъй като са налице процесуално и материалноправните
предпоставки. Предявената искова молба е изпратена на ответницата с указания за
отговор по същата и последиците от неподаването на такъв, процесуалните
действия, които следва да се извършат на този етап от развитието на процеса и
настъпващата преклузия за някои от тях. Връчването е осъществено редовно на 30.01.2020г.,
като съдебните книжа са връчени лично на ответницата Ю.И.А.. По делото няма
постъпил отговор по иска, ответницата не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание, нито прави искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие. Същевременно, ищецът обективира нарочно искане за осъществяване на
процедура по постановяване на неприсъствено решение. Предвид на тези
обстоятелства, е осъществен фактическият състав относно постановяване на
подобен акт. Налице са и материалноправните
предпоставки за обективиране на неприсъствено решение.
Предявената претенция е вероятно основателна с оглед на изложените от ищеца
обстоятелства, които се подкрепят от представените от ищеца и неоспорени от
ответницата писмени доказателства - данъчни фактури 8бр. както следва:
данъчна фактура №
0********* от 26.06.2017г. на стойност 16.80 лева с ДДС;
данъчна фактура №
********** от 25.08.2017 г., на стойност от 33.23 лв. с ДДС;
данъчна фактура №
********** от 26.09.2017г. на стойност 18.14 лв. с ДДС;
данъчна фактура №
********** от 25.07.2018 г., на стойност от 15,74 лв. с ДДС;
данъчна фактура №
********** от 27.08.2018 г., на стойност от 81.96 лв. с ДДС;
данъчна фактура №
********** от 25.09.2018 г., на стойност от 41.28 лв. с ДДС;
данъчна фактура № ********** от 25.02.2019 г., на
стойност от 2,72 лв. с ДДС;
данъчна фактура №
********** от 25.07.2019 г., на стойност от 103,21 лв. с ДДС;
С оглед изложеното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да бъдат изцяло уважени, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.12.2019г., до окончателното изплащане, като законна последица от уважаване на исковете.
С оглед изхода от делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят поисканите и сторени разноски в настоящото производството в общ размер на 150 лв., от които 100 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ю.И.А. гражданка на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.... с адрес: гр.... да заплати на „Водоснабдяване и канализация “ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Бургас кв...., с ЕИК... представлявано от инж.Г.Т. – Изпълнителен Директор, сумата в размер на 313,08 лв. /триста и тринадесет лв. и 8 ст./ за отчетен период от дата 04.10.2016 г. до 16.07.2019 г. с ДДС за извършена услуга по доставка, пречистване и отвеждане на вода до имота на ответницата и приета от ответницата, както и сумата от 35,34 лв. /тридесет и пет лв. и 34ст./ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 27.07.2017 г. до 10.12.2019 г., както и законната лихва от 12.12.2019 г. -датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ю.И.А. гражданка на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.... с адрес: гр.... да заплати на Водоснабдяване и канализация “ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Бургас кв...., с ЕИК... представлявано от инж.Г.Т. – Изпълнителен Директор сумата в размер на 150 /сто и петдесет лв./ представляващи разноски по делото.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: