О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2243
гр. Плевен, 07.11.2019г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на седми
ноември 2019г. в състав -
Председател: съдия Елка Братоева
Като
разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 741/2019г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано първоначално в АССГ по искова молба на Н.Й.Н. и С.Й.С., и двамата с настоящ адрес ***,
чрез адв. Г.С. от АК – София срещу Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен с
искане на осн. чл. 203 АПК, чл.1 ал.1 вр. чл. 7 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от Решение №
10-ОБ/03.04.2001г. на ОбСЗ – Червен бряг, обявено за нищожен ИАА с Решение №
610/05.12.2011г. по гр.д. № 183/2011г. на РС – Горна Оряховица, в размер на
4369,05 лв. ( 2010,73 лв. рента + 2358,32 лв. мораторна лихва) за периода
24.08.1992г. – 26.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Цитираното решение на РС – Горна Оряховица е приложено
като доказателство към исковата молба. С него по жалба на Н.Й.Н., С.Н.И.и С.Й.С.
е прогласена нищожността на решения на Поземлена комисия – Червен бряг, между
които и посоченото в петитума на иска Решение № 10-ОБ/03.04.2001г., постановено
на основание преписка за обезщетяване с вх. № 504/02.04.2001г. на наследниците
на Н.Х.Н. на основание влезли в сила решения на ПК по чл. 19 ал.6 от ППЗСПЗЗ и
влязло в сила съдебно решение за определяне на наследниците на Н.Х.Н. и
определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху земеделски земи общо
14,671 дка обезщетение – всичко на обща стойност 7030 лв.
В отговора си до АССГ ответникът – ОДЗ – Плевен е
направил възражение за недопустимост на иска, тъй като между същите страни, за
същото искане и на същото основание има влязло в сила съдебно решение и спорът
не може да бъде пререшаван и затова е поискал прекратяване на делото.
Алтернативно е изразил становище за неоснователност на иска. Към отговора е
приложено Решение № 4362/23.06.2015г. на Административен съд – София град,
постановено по адм.д. № 11392/2014г., с което е отхвърлен изцяло иска на Н.Н. и
С.С.против ОДЗ – Плевен, предявен на осн. чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за периода 24.08.1992г. – 20.11.2014г. от
нищожни решения на ОСЗ – Червен бряг, в това число и от Решение №
10-ОБ/03.04.2011г. в размер на 15 820,27 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяването на иска на 20.11.2014г. до окончателното
изплащане на задължението. Решението е оставено в сила с Решение №
172/09.01.2017г. на ВАС по адм. д. № 13611/2015г.
АССГ неколкократно е оставял без движение исковата
молба с цел уточняване на исковата претенция и петитума.
С допълнителна молба от 17.10.2018г. адв. С. е конкретизирал, че предявеният от С.Й.С.
иск е в размер на 2184,52 лв., а предявеният от Н.Й.Н. е за същата сума.
С последната уточняваща молба от 13.02.2019г. ясно е
заявил за пореден път, че поддържа първоначалната си претенция за заплащане на обезщетение
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от Решение №
10-ОБ/03.04.2001г. на ОбСЗ – Ч.бряг за имот с площ 14,67 дка, което е обявено
за нищожен ИАА с Решение № 610/05.12.2011г. по гр.д. № 183/2011г. на РС – Горна
Оряховица ( Приложение № 1 към исковата молба от 27.03.2018г. до АССГ).
Уточнил е периода на исковата претенция, както и
размера на иска за всеки един от ищците.
Но въпреки многократното оставяне без движение на
исковата молба и подаваните уточняващи молби, така и не е формулирал конкретно
и ясно искане с период и цена на иска за всеки един от ответниците, произтичащ
от незаконосъобразно действие или бездействие на ответника и обстоятелствата,
на които се основава то. В определението си съдът също не е формулирал
конкретното искане за вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица
и органи на ответника, с което е приел, че е сезиран. В този смисъл изводът на
АССГ, че е предявен иск за вреди и от незаконосъобразно бездействие на
длъжностни лица на ответника, поради което компетентен да разгледа иска е
Административен съд – Плевен, по мястото на увреждането съгласно чл. 7 ал.1 от ЗОДОВ в хипотезата на чл. 204 ал.2 АПК е
неправилен.
Настоящият състав счита, че единственото ясно
формулирано искане, предмет на настоящото дело е иск за присъждане на
обезщетение за вреди на осн. чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, произтичащи от обявен за
нищожен ИАА за периода 24.08.1992г. – 26.03.2018г., в хипотезата на чл. 204
ал.1 АПК – предявен след отмяната на акта.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 7 от ЗОДОВ
подсъдността по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е изборна – искът се предявява пред съда по
мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу
органите по чл. 1 ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
Ищците са с настоящ адрес *** и са избрали да предявят
иска си пред АССГ, поради което делото е местно подсъдно на този съд, а не на Административен
съд – Плевен и затова следва да се повдигне спор за подсъдност пред ВАС.
Водим от горното и на осн. чл. 135 ал.3 и ал.5 от АПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №741/2019 год. по описа за на Административен съд-Плевен.
ПОВДИГА СПОР
ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен
съд – София град и Административен съд – Плевен.
ИЗПРАЩА делото на Върховния
Административен съд за определяне на
подсъдността.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните – за
сведение.
С
Ъ Д И Я :/П/