РЕШЕНИЕ
№ 1109
гр. Варна, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110116562 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от С. Ж. М., К. Ж. К. и П. А.
С., с която срещу Г. Д. С. и М. А. С., е предявен иск за делба на наследствен недвижим имот,
на основание чл. 34 ЗС.
В исковата молба ищците С. Ж. М., К. Ж. К. и П. А. С. твърдят, че всички страни в
производството са наследници на П. П. С., ЕГН **********, починала на ***** г. и на Д. С.
С., ЕГН **********, починал на ***** г., в посочените квоти. Сочат, че по време на брака
си наследодателите са придобили процесния апартамент по силата на Д. № 17425 от
27.12.1990 г. по реда на Наредба за държавните имоти, сключен между ИД на ОНС. Излагат,
че до 2021 г., когато умира А. С., е имало преговори за уреждане на делбата, но след това
ответницата Г. С. отказвала да разговоря с ищците, поради което е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Молят съдът да призове на съд всички наследници и да
допусне делба на процесния апартамент при посочените квоти.
Ответниците Г. Д. С. и М. А. С. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват
иска. Оспорват, че ищците са съсобственици на процесния имот. Ответницата Г. С. твърди,
че е придобила имота със съпруга й по давност. Не оспорва, че имотът първоначално е бил
придобит през 1990 г. от Д. и П. С., като след смъртта на П. същата е оставила като
наследници Д. С. (****ид.ч.), А. С. (***** ид.ч.), К. К. (1/8 ид.ч.) и С. М. (1/8 ид.ч.). Сочи, че
през 1997 г. се запознала със съпруга си А. С. и заживели заедно в процесния апартамент, в
който живеел и баща му Д. С., като последният починал 1999 г. и единствен негов наследник
е бил А. С.. Твърди, че от тогава до настоящия момент са изминали повече от 25 години,
като тя и съпруга й са живели в апартамента, направили подобрения в него и на няколко
1
пъти основен ремонт. Сочи, че нито един от ищците не е живял в него, не е правил ремонти
и не е предявявал претенции към нея или съпруга й, като семейството е живяло в него
необезпокоявано и са го владели и до днес, поради което са го придобили по давност.
Излагат, че исковата молба за делба била изненада за тях и твърдението, че са я търсили за
уреждане на взаимоотношенията по имота не отговаряло на истината. Отправя искане за
възлагане на имота за ползване от нея и дъщеря й, защото живеят там и не разполагат с
друго жилище. Молят за отхвърляне на иска и за признаване за установено по отношение на
ищците, че ответниците са придобили имота по давност и наследство.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковата
молба.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От Договор № ***** от 27.12.1990 г. за продажба на недвижим държавен имот по реда
на Наредбата за държавните имоти /л. 7/ се установява, че О. Н. с.т е продал на Д. С.С. и П.
П. С. недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „**** Б.“, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап.
*****, с площ **** кв.м., с прилежащо избено помещение с полезна площ 3.49 кв.м., както и
1,0560 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Представена е схема на
имота от СГКК /л. 8/, от която се установява, че идентификаторът на имота е *******.
Представен е технически паспорт № ****от 10.12.2020 г. /л. 11-34/ на жилищна сграда,
находяща се в гр. В., ул. „**** Б.“, бл. ****.
От Удостоверения за настоящ адрес /л. 58-59/, Удостоверение за раждане /л. 61/, фактури
от **** В. и Е.-П. /л. 62-63/, Удостоверение за граждански брак /л. 81/ както и протокол и
съдебно решение по гр.д. № *****/2022 г. на ВРС /л. 64-69/ се установява, че ответницата М.
А. С. е дъщеря на Г. Д. С. и А. Д. С., които са били в граждански брак, сключен на ****** г.
Двете са регистрирани на адрес: гр. В., ул. „**** Б.“, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****.
Издадени са фактури **** услуги и продажба на електрическа енергия за декември 2023 –
януари 2024 г. на този адрес на името на Д. С.. М. А. С. и Г. Д. С. са приели под опис
наследството на А. Д. С., включващо ¾ ид.ч. от процесния апартамент, ½ ид.ч. от ПИ № ***,
находящ се в с. К. и ½ ид.ч. от л. а. Р. Л.
От Удостоверение за наследници изх.№ ****/17.11.2022 г. на О. В. /л. 9-10/ се
установява, че П. П. С. е починала на 08.02.1992 г. и е оставила като наследници Д. С. С.
/съпруг, починал на 18.12.1999 г./, К. Ж. К. /син/, С. Ж. М. /дъщеря/, А.Д. С. /син, починал на
11.01.2022 г./. Същевременно А. Д. С. е оставил като наследници Г. Д. С. /съпруга/, П. А. С.
/дъщеря/ и М. А. С. /дъщеря/.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. П. Т. се установява, че познава
Г. и А. от 20 години. Знае, че живеят в апартамент, който е бил собственост на бащата на А.
Не знае жилището да има други собственици. Често са си гостували и не е чула някой друг
да претендира за този имот. Г. и А. са правили ремонти през годините и мъжът на
свидетелката им е помагал. Знае, че имат дете-М., което също живее там. Не е ставало
2
въпрос други хора да са собственици. Не познава С. М. и К. К.. Атанас е починал от К. преди
3 години, като в апартамента продължават да живеят ответниците. Чувала е, че А. е имал
брат и сестра, но не ги познава и не знае къде живеят.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. М. Г. се установява, че познава Г. и
А. от повече от 20 години, защото баба му живее в апартамента до тях. Той поне веднъж
седмично ходи при баба си. В процесния апартамент са живели Г., А., дъщеря им и майката
на Г.. Не е виждал други хора да имат ключове за апартамента. Всеки от блока знае кой
живее там, но не са коментирали кой е собственик. Не е ставало на въпрос някой да има
претенции към имота. Не познава С. М. и К. К.. А. докато е бил жив е правил ремонти по
жилището.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Т. Щ. Ч.-М. се установява, че е
биологична дъщеря на Д. С. от първия му брак, но в края на 1980 г. е осиновена, при
условията на пълно осиновяване, поради което не е негов наследник. Познава А., както и Г.,
която е заживяла заедно с брат й в имота през 1997 г. Ходила е там няколко пъти. Знае, че са
правили ремонт и подобрения в жилището. Знае, че жилището е било ведомствено, след
това е купено през 90-те години от Д. С., който имал задължение да не напуска 10 години
предприятието, работил е в строителството и е изплатил жилището, след изтеглен кредит.
Съпругата му е била починала в началото на 90-те години. Не знае роднините на Д. С. да са
имали претенции към имота, доколкото същите са се снабдили с други жилища. Познава С.
М. и К. К., които са деца на П. от първия й брак. Някога С. и съпругът й са живели в
жилището, но е било преди 1990 г. С. и К. не са получили нищо от Д.С., който само им е
помагал с труда си. В процесния имот е живял Д. С. до смъртта си, като след това през 1999
г. е живял А.С., който се оженил за Г. и останали да живеят там. През годините тримата са
правили ремонт на жилището. Не знае някой друг да е имал ключове. След смъртта на А., Г.
и дъщеря й все още живеят там.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Т.а К.а се установява, че е
съпруга на К. К.. Знае къде се намира процесният апартамент, както и как са го придобили
свекърва й, и бившият й съпруг. Посочва кога са починали. В апартамента живеел братът на
съпруга й, а сега живее жена му и дъщеря им. Със снаха си не е провеждала разговори за
наследствената им част. Знае, че съпругът й и неговият брат са разговаряли многократно, но
тъй като последният не е имал финансова възможност, защото бил купил имот на
изплащане (място със стара постройка в К., са го изчаквали. А. е знаел, че брат му и сестра
му имат дял и щели да търсят пазарна оценка, която да им плати. Със снаха си не е говорила,
защото тя не е искала да имат отношения. А. винаги бил идвал скришно до тях. Двамата
братя се разбирали много, но Г. била причината да не се събират семейството. Разбрали за
смъртта на А. от други хора, като за нея не е нормално тя да не им се обади. Свидетелката й
е помогнала финансово във връзка със смъртта на А., като Г. на другия ден й върнала
парите. Споделя, че не е влизала в жилището откакто детето М. е била на една година. Те
заплащат тяхната част от данъците за жилището, защото излиза, че са съсобственици. Никой
не е заявявал пред тях, че жилището ще се ползва само от А. и семейството му и ще остане
за тях. Казали са, че ще вземат това, което им се полага от майка им и жилището ще остане
3
за Атанас., тъй като те са имали друг имот. Сестрата на А. също. Снаха й не е провеждала
разговор с тях за това жилище. Последно се видели на погребението, като никой не е
предполагал, че ще се случи трагедията. Дъщерята на Д., Г. и Н. са се грижили за Д. Те
никога не са живели там. Съпругът й няма ключ за жилището, доколкото брат му живее там
със семейството си. Не е имало нужда да влиза там, а и той пътува по корабите. Срещал се е
с брат си когато се е връщал от курс. А. е работил като представител на Л. и често е ходил до
Б., където те живеят, когато е имал път към О.. Свидетелката е присъствала на разговори
между братята относно процесния имот, при които са се разбрали, че някаква част, която се
полага, като спомен от майка им, ще остане за съпруга й и сестра му. Преди това са имали
наследствен имот в К. и си го били разделили нормално. Не знае да е имало теглен заем за
процесния имот. Всичко е било уговорка между братята и не са предполагали, че А. ще
почине толкова рано, като за това не са пришпорвали нещата. Не са пристъпили към
уреждане на въпроса за апартамента, защото А. е купил имот в К. със заемни средства и не е
имал възможност да изплати частите на останалите. Бил е много щастлив, че има имот. Пред
нея и пред съпруга й А. не е споменавал, че имотът ще остане за него и съпругата му, без да
плаща частите на другите. Свидетелката не е чула за конкретни суми да си говорят двамата
братя. Имотът в К. е купен от А. и съпругата му в режим на ***.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Я. П. П. се установява, че е сестра
на П. С. и познава семействата на племенниците си. Знае кога са починали П. и Д. Те са
живеели в апартамента на ул. „Б.“, бл.****. Предполага, че са го закупили, като са имали и
място в К., но не знае какво е станало с него. Те са имали три деца, като от малкото
разговори със сестра й е разбрала, че жилището един ден ще остане за всички. Когато са
починали П. и Д. в жилището е останал да живее А.. Свидетелката почти никаква връзка не
е поддържала с него. Не е чувала останалите да се отказали от това наследство. Не знае дали
А. го е считал само за негово. Споделя, че сестра й е починала внезапно на 48 г., като за
имота са говорили преди това, когато са се събирали. Не знае дали Д. е теглил кредит за
жилището и не знае кой е живял там след 1992 г., освен А.. С. и К. са й споменавали, че
нещо трябва да се направи за апартамента, но през това време А. си е купил място в К.и се
отсрочило във времето. Не знае кога са се водили тези разговори, но знае от К. и С. за това
от около 10 години. Знае, че след смъртта на сестра й в жилището е живял А. и семейството
му.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за допускане на делба на съсобствен наследствен недвижим имот, с
правно основание чл. 34 ЗС.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да
докажат, че е налице съсобственост между страните по делото по отношение на описания в
исковата молба недвижим имот, възникнала по силата на наследяването, в резултат на което
всеки от съделителите притежава посочените в исковата молба права в съсобствеността. В
тежест на ответниците е било да докажат, че ищците нямат права в съсобствеността, защото
вещта е придобита от ответниците по давност и наследство.
4
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че по силата на договор за продажба Д. С. С. и Петранка П.С. са придобили
процесния апартамент през 1990 г.
Установява се по делото, че през 1992 г. П. С. е починала и е оставила като наследници
Д. С. С. /съпруг/, К. Ж. К. /син/, С. Ж. М. /дъщеря/ и А. Д. С. /син/. Доколкото същите са
били в граждански брак и имотът е бил придобит в режим на съпружеска имуществена
общност (чл. 19, ал. 1 от СК 1985 /.отм/, при липса на оборване на съвместния принос), то
всеки от наследниците е получил 1/8 ид.ч., като квотите са станали Д. С. 5/8 ид.ч. (доколкото
е притежавал 4/8 ид.ч. на самостоятелно основание), К. К. 1/8 ид.ч., С. М. 1/8 ид.ч и А. С. 1/8
ид.ч., предвид правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН.
През 1999 г. Д. Ст.е починал, като негов наследник е бил единствено синът му А. С.,
който е придобил делът на баща си и го е прибавил към неговия дял, който е станал 6/8 ид.ч.
К. К. и С. М. са деца само на П. С. (не и на Д. С. С.), за което не бяха представени
доказателства по делото, но в тази връзка твърденията на страните съвпадат, поради което и
съдът го приема за безспорен факт.
През 2007 г. А. С. сключил граждански брак с Г. С., като през 2022 г. починал и оставил
като наследници на неговите 3/4 ид.ч. преживялата си съпруга Г. С. и двете си деца П. С. и
М. С., като всяка от тях е наследила по 1/4 ид.ч. от жилището, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
Предвид това правоприемство квотите на страните по закон са както следва: С. М. 1/8
ид.ч., К. К. 1/8 ид.ч., П. С. ¼ ид.ч., Г. С. ¼ ид.ч. и М. С. ¼ ид.ч.
Спорният въпрос в производството е дали след смъртта на родителите си, и преди да
почине, А. С. е упражнявал фактическа власт с намерение за своене относно останалата ¼
ид.ч. от апартамента, в периода от смъртта на баща му Д. С. до неговата смърт (1999 г. –
2022 г.), което би изключило правото на собственост на останалите наследници С. М. и К. К.,
и би променило квотите в съсобствеността.
За доказване на това твърдение ответниците е следвало да установят в производството
фактическият състав на придобивната давност, че приживе А. С. е упражнявал фактическа
власт в предвидения в закона срок, че е имал намерение за своене на тези идеални части от
вещта, и е манифестирал същото спрямо останалите съсобственици и наследници на майка
му - С. М. и К. К..
Относно периода на осъществяване на фактическата власт и характера на владението
няма спор между страните. Същото може да бъде само недобросъвестно, като се установява
от свидетелските показания, че през целия период (надхвърлящ 10 години) фактическата
власт се е осъществявала от А. С. и съпругата му. Между съпрузи, както и между родители и
деца, давност не тече (чл. 115, б. „а“ и „в“ ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС), поради което и Г. С. не би
могла да давности процесния апартамент, както и дъщеря й, докато С. е бил жив. След
неговата смърт същата е продължила да упражнява фактическата власт, като е останала да
живее в жилището, заедно с детето. Двете са приели наследството в размер на ¾ ид.ч. по
опис. Няма данни за прекъсване на фактическата власт. Няма данни да са предявявани
искове за собственост от А. С. срещу С. М. и К. К. за придобиване на тази ¼ ид.ч. по
давност. Няма пречка такава претенция да се отправи от наследник в производството по
5
съдебна делба под формата на възражение.
Упражняването на фактическата власт над процесното жилище от А. С. и изтичането на
предвидения в закона срок се установиха по делото от показанията на всички допуснати
свидетели. По отношение на намерението за своене на идеалните части на останалите
наследници, както и манифестирането на това намерение спрямо тях е налице противоречие
между твърденията на ответниците и показанията на разпитаните по делото свидетели на
ищците Я. П. П. и С. Т.а К.а.
В ТР № 1/2012 г., ОСГК на ВКС се приема, че "независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си."
В мотивите към решението се приема, че "възможни са различни хипотези, при които
един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като
разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на
частно правоприемство – когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/
правото на собственост и е предадено владението върху един имот като впоследствие въз
основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава
следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална
част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик
и съвладелец. Подобни са случаите при наследяването като общо правоприемство.
Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот."
Същевременно, по-надолу в мотивите се приема, че "като изхожда от прилагането на
законната презумпция на чл.69 ЗС ППВС №6/27.12.1974г. по гр. дело №9/1974г. приема, че
когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ
и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на
останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт
се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните
части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този смисъл от съществено
значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и
съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот."
В настоящия случай се установи безспорно по делото, че още преди смъртта на П. и Д.
С. от всички останали наследници само А. С. е останал да живее в процесния апартамент.
Фактическата власт е осъществявана от него и родителите му, след това само от него, а след
събирането му със Г. С., от тях двамата. Останалите наследници дори не са имали ключ за
жилището. Установява се от показанията на част от свидетелите, че са извършени няколко
ремонта от него през годините. Тези действия, според постановките на тълкувателното
6
решение, биха могли да доведат до извод, че владее имота изключително само за себе си.
А. С.в е имал убеждението, че имотът ще остане само за него и семейството му,
доколкото е притежавал по-голям дял от вещта, но това не изключва да е имал намерение да
заплати на брат си и сестра си техните части от жилището. Той е живеел в апартамента до
смъртта си и предвид, че имотът се е амортизирал, е обичайно да е извършвал само той
ремонтите и да е заплащал битовите сметки във връзка с ползването. Обитавал го със
семейството си, а останалите наследници са живеели другаде.
Няма данни по делото отношенията му със С. М. и К. К. да са били влошени, макар и да
се установява, че контактите им са били ограничени, според свидетелката С. К.а, заради Г.
С.. От показанията на нито един от свидетелите не може да се направи извод, че А. С. по
някакъв начин е обективирал (манифестирал) намерение да свои идеалните части на брат си
и сестра си само за себе си, и да ги придобие по давност, като по този начин да изключи
собствеността им, която те са придобили по силата на наследяването от майка им П...
Установява се от водените от ищците свидетели, че същият е искал да заплати частите на
роднините си, но не е имал финансова възможност, предвид покупката на имот в с. К..
Отношенията им са били нормални и не е имало и опити от останалите наследници да
получат по съдебен ред собствеността върху идеалните им части. Не се събраха
доказателства да е имало някакви спорове за имота. Няма данни приживе А. С.да е
предявявал искове за собственост срещу роднините си, както и да се е снабдил с констативен
нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, с твърдения за придобиване по
давност на идеалните части на останалите съсобственици, или по някакъв друг начин да е
манифестирал спрямо тях, че не ги счита за съсобственици и няма желание да уреди
сметките помежду им. Същият е починал внезапно, поради което роднините не са могли да
уредят имуществените си отношения.
В мотивите към цитираното по-горе тълкувателно решение се приема още, че "след
като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите
на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да
7
бъдат доказани."
Настоящият състав намира, че в производството не беше пълно и главно доказано от
ответниците, че приживе А. С. е извършил недвусмислени действия, с които да е
манифестирал спрямо С. М. и К. К., че свои техните идеални части от имота за себе си.
Извършването на ремонти в жилището и продължителното му обитаване само от него, сами
по себе си не са действия, които да сочат към това, ако не са подкрепени с манифестиране на
намерението за своене спрямо останалите съсобственици, когато съсобствеността е
възникнала въз основа на наследяване.
Водените от ищцата свидетели не доказаха тези факти, като даже същите се
опровергаха от водените от ищците свидетели. Макар и свидетелката С. К.а да се счита
заинтересована от изхода на спора (като съпруга на К. К.), нейните показания са логични,
последователни и отговарят на нормални отношения между двама братя, които искат да
уредят съсобствеността помежду си, и за които няма данни да са във влошени отношения. А.
С. не е декларирал и целият имот като свой, като по твърдения на С. К.а, данъците за
съответните идеални части си ги е заплащал всеки от наследниците, която е още една
индиция, че същият не е искал да ги изключва от съсобствеността. Показанията й се
подкрепят и от показаният на лелята Я.П., макар и тя да не е общувала с А. С., но е имала
поглед над семейните дела на останалите й племенници. Съдът счита, че А. С. не е придобил
идеалните части на С. М. и К. К. въз основа на упражнявано от него давностно владение,
поради което и делбата следва да се допусне между страните, съобразно квотите им по
закон.
В случай, че наследството се е увеличило в резултат на действията на А. С., то тези
отношения между наследниците следва да бъдат уредени във втората фаза на делбата.
Така установената съсобственост между страните по отношение на включената в
делбата недвижима вещ, мотивира съда да приеме, че предявеният иск за делба е
основателен и следва да бъде уважен съобразно формираните изводи, като делбата бъде
допусната при квоти: С. М. 1/8 ид.ч., К. К. 1/8 ид.ч., П. С. ¼ ид.ч., Г. С. ¼ ид.ч. и М. С. ¼
ид.ч.
Разноски по делото в тази фаза на делбата не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на делба, на основание чл. 34 ЗС, между съсобствениците на
следния недвижим имот: С. о. (а.) в сграда с идентификатор ******* по КК и КР на гр. В., с
площ **** кв.м., находящ се на адрес: гр. В., ул. „Д. Б.“, бл. *****, вх. ***, ет.***, ап. ***,
ведно с прилежащите към него: и. п. с площ **** кв.м. и ***** ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, придобит чрез Договор № **** от ****г. по реда на Наредба
за държавните имоти, сключен между **** на ****, като продавач, и от П. П. С. и Д. С. С.,
като купувачи, при квоти: С. Ж. М., ЕГН ********** – 1/8 ид.ч.; К. Ж. К., ЕГН **********
- 1/8 ид.ч.; П. А. С., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.; Г. Д. С., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.; М. А.
8
С., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9