РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Пловдив, 11.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ- ХXVІІІ състав в открито заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р.П.,
прокурор Мирослав Христев,
като разгледа административно дело №
1654/2020 година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
203 от АПК, вр. чл. 285, ал.1 и чл. 284 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на М.Р.Л., ЕГН**********,***, депозирана чрез процесуален представител адв. Г.М. против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ -
София, за
присъждане на обезщетение в размер на 30000.00 /тридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата, дължащо се на причинени му
неимуществени вреди, настъпили от поставянето
му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Пловдив за периода 01.10.2014г
до 01.11.2017г., и от 04.03.2019г до датата на подаване на исковата молба. С
допълнителна молба от 25.08.2020г. е променил първоначалния си иск, като е
добавен и периода на престой в Затвора Пловдив от 01.05.2009г до 03.03.2014г.,
без да изменя размера на търсеното обезщетение. Ищецът сочи, че за времето на
престояването си в Затвора - Пловдив причинените
му неимуществени вреди се дължат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни
действия, бездействия на затворническата администрация или обстоятелства, които
са уронвали човешкото му достойнство, породили са в него чувство на страх,
незащитеност и малоценност. Подробно излага съображенията си, че те са се изразили
в липса на лечение за хронично негово заболяване, нанесено му телесно увреждане
от друго лице със статут „лишен от свобода“, което не е довело до необходимите
действия на затворническата администрация, поставянето му в наказателна килия
за времето от 09.12.2019г. до 12.12.2019г вкл. и времето от 02.03.2016г до
18.03.2016г. вкл., когато в нея не е имало отопление и е бил лишен от течаща
вода, липса на достатъчно жилищна площ- всяко едно спално помещение е било
пренаселено, поради което нетната жилищна площ
за всеки осъден е била под 3 кв. м., изключително лошо качество на
предоставяната му храна, липса на спално бельо и неговата хигиенна поддръжка,
липса на отопление, осветление, проветряване, лоши хигиенни условия на банята и
спалните помещения, липса на достатъчно възможности да излиза на чист въздух,
както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които са уронили
неговото човешко достойнство и са породили в него чувство на страх,
незащитеност и малоценност, както и състояние на
обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт. Редовно
призован, в
съдебно заседание не се явява, като се представлява от процесуалния си
представител адв.М., който поддържа исковата молба и ангажира гласни и писмени
доказателства. По същество на спора моли искът като основателен и доказан да
бъде изцяло уважен. Претендира направените разноски по представен списък.
Ответникът
по иска -Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез
процесуалния си представител юриск. Ч. в писмен отговор оспорва основателността
на предявения иск. В съдебно заседание се явява и ангажира писмени
доказателства в подкрепа на твърдението си, че изложеното в исковата молба не
отговаря на действителните условия в местата за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“. Оспорва твърдението за неблагоприятни условия, довели до
уронване на човешкото достойнство на ищеца и които са породили в него чувство
на страх, незащитеност и малоценност, както и състояние на обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен
дискомфорт.
По същество на спора дава мнение, че във всички затвори е осигуряван достъп до
тоалетна и течаща вода, както и че ищецът не е бил поставен в по-неблагоприятно
положение в сравнение с другите лишени от свобода. Счита искът за неоснователен
и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна, чрез участвалият в производството прокурор –
представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дава заключение за неоснователност
на исковата молба, като счита същата за недоказана. По същество на спора предлага
на съда да бъде изцяло отхвърлена.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и
прецени събраните в хода на съдебното дирене доказателства, прие за установени
следните фактически обстоятелства:
От постъпила
докладна записка от 29.07.20г. по разпореждане с вх.№6500/27.07.2020г., както и
приложено Становище от 30.07.2020г. на длъжностно лице „техник строителство и архитектура“,
справка от младши експерт и Докладна
записка от 31.07.20г на инспектор „СДВР“ в ЗООТ „Хеброс“ на Затвора Пловдив се
установява, че на М.Л. *** на 26.01.2015година и е настанен в приемно отделение
в ОП 1, което е с площ от 26.47 кв.м, сан. възел с площ 2.80 кв.м. и капацитет
на лишение от свобода до 6 лица. Същото има 2 бр отваряеми прозореца с размери
0.50х1.18м и 0.77х1.18м. В последствие от 30.01.2015г. до 27.02.2015г. е
настанен в помещение №63, пета група, което е с площ 26.99 кв. м., санитарен
възел2.48 кв.м. с отваряем прозорец с размери 0.30х1.17м, 2 отваряеми прозореца
с размери 0.90х1.17м и 0.45х1.17м, с капацитет до 6 лица. За времето от 27.02.2015г. до
03.04.2015г е настанен в спално помещение №61, което е с площ 27.00 кв. м.,
санитарен възел с площ 2.50 кв.м. и отваряем прозорец с размери 0.34х1.17м, 2
отваряеми прозореца с размери 0.95х1.17м и 0.44х1.17м, с капацитет до 6 лица.
За времето от 03.04.2015г. до 04.02.2016г. ищеца е бил настанен в спално
помещение №4, което е с площ 28.19 кв. м., санитарен възел с площ 2.99 кв.м. и
отваряем прозорец с размери 0.30х1.10м, 2бр. отваряеми прозореца с размери
0.95х0.95м и 0.50х1.00м, с капацитет до 7 лица. Със Заповед №384/04.02.2016г е
настанен ЗООТ „Хеброс“ при общ режим на изтърпяване на наказанието. Постъпил на
05.02.2016г., като липсват данни за конкретните помощения, в които е
пребивавал. Във всяка стая обаче има
легла, шкафчета, столове и маса и те са с различен капацитете на брой настанени
в тях лица – от 2 до 12 човека. Всяка стая има луминисцентно осветление с по
две или три лампи и са с височина 2.50 м.. Всяка стая има минимум два отваряеми
прозореца с размери 1.10х1.30м., а някой и по три броя. Отоплението е с локално
парно. Тоалетната и умивалнята са общи за цялата сграда на ЗООТ „Хеброс“, като
те са с размери съответно 4.50/3.30кв.м. и 3.20/2.90кв.м.. Достъпа до банята за
лишените от свобода е три пъти седмично- понеделник, сряда и петък, като само
тогава има и топла вода. Извършва се редовна обработка срещу вредители. За
времето на престоя си в ЗООТ Л. е имал възможност да полага труд, поради което
е работил на външен, неохраняем работен обект. Същият е бил наказван два пъти-
със заповед №274/19.02.2016г му е наложено наказание изолиране в наказателна
килия за 12 денонощия и заповед №374/02.03.2016г. на 14 денонощия изолиране в
наказателна килия, като и двете нарушения касаят констатирана употреба без
разрешение на високорискови наркотични вещества. Това му деструктивно поведение
е довело до изменение на режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ от общ в специален, поради което е преместен в Затвора гр.Пловдив,
където със Заповед №491/22.03.2016г. за времето до 17.05.2016г. е настанен в
спално помещение №6 към шеста група. То е с площ 28.28 кв.м. с два броя
отваряеми прозореца с размери 0.45/1.10м. и 0.50/1.10м., прилежащ санитарен
възел с площ 2.99кв.м с един отваряем прозорец 0.30/1.10м., с капацитет на
настанени лишени от свобода до 7 човека. Със Заповед №853/17.05.2016г. на
Директор на Затвора Пловдив е преместен в помещение №4 за времето до
28.12.2016г., което е с площ от 28.19 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери
0.95/0.95м и 0.50/1.00м, прилежащ санитарен възел 2.99кв.м. с един отваряем
прозорец с размер 0.30м/1.10м.. След това със Заповед №2097/28.12.2016г. на
директор Затвора Пловдив е настанен в спално помещение №11 за периода
01.01.2017г до 30.01.2017г.. помещението е с площ 28.00 кв.м. и разполага с два
отваряеми прозореца размери 1.00/1.10м и 0.50/1.10м., един прилежащ санитарен
възел с площ 2.60 кв.м. с един брой отваряем прозорец 0.30/1.10м. и капацитет
за 7 лица, като толкова са били настанени в този процесен период. Със Заповед
№138/31.01.2017г лишения от свобода М.Л. е настанен в спално помещение №4 за
времето до 01.11.2017г.. Стаята е с площ 28.19кв.м. с два броя отваряеми
прозореца с размери 0.95м./0.95м. и 0.50/1.00м., прилежащ санитарен възел с
площ 2.99 кв.м. с един отваряем прозорец 0.30/1.10м., с предвиден капацитет за
7 лица, като в периода е са били настанявани минимум 4 човека, максимално не повече 7 лишени от свобода. За периода от
24.07.2015г. до освобождаването си на 01.11.2017 е бил на работа към
производственото звено на ДП ФЗД и в звено „Обособено производство“. Бил е
награден със Заповед №379/18.03.2015г за проявена активност и участие в клубна
дейност на група 5. Постъпил в Затвора гр. Пловдив отново на 07.02.2019г. за
изтърпяване на друго наказание „лишаване от свобода“, като първоначално е
настанен в отделение ПО2 за времето от 07.02.2019г. до 04.03.2019г., което е с площ 26.28 кв.м. с два
отваряеми прозореца с размери 0.44/1.18м. и 0.98/1.18м., прилежащ санитарен
възел с площ 2.80 кв.м. с един отваряем
прозорец с размер 0.35/1.18м., капацитет за 6 ЛС, при настанени в него 10 лица.
С протокол №346/12.02.2019г. е преместен в пета група, помещение №63, в което е
настанен за времето от 04.03.2019г. до 18.03.2019г. Помещението е с площ 26.99
кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0.90/1.17м. и 0.45/1.17м., с прилежащ
санитарен възел 2.48кв.м. с един отваряем прозорец 0.30/1.17м., като са били
настанени в него максималния предвиден брой от 6 ЛС. С протокол
№581/19.03.2019г. за времето от 19.03.2019г до 03.10.2019г. Л. е преместен в стая
№65 с площ 27.24 кв.м., която разполага с два отваряеми прозореца с размери
0.99/1.17м и 0.50/1.17м, прилежащ санитарен възел с площ 2.48кв.м. с един
отваряем прозолец с размери 0.34/1.17м., като при капацитет от 6 лица, в него
са били настанявани минимум 3-ма, максимум 6-ма ЛС. В последствие е настанен в
спално помещение №50 за времето от 04.10-.2019г. до 16.03.2020година. То е с
площ от 28.70 кв.м., отново с два отваряеми прозореца с размери 0.95/1.17м и
0.48/1.17м., с прилежащ санитарен възел с площ от 2.48кв.м., с един отваряем
прозорец с размери 0.27/1.17м., с капацитет за настаняване брой лица, лишени от
свобода 7, който за периода не е бил прехвърлян. С протокол №1549 за времето от
17.03.2019г. до момента на подаване на исковата молба М.Л. е настанен в
помещение №27 към трета група, което е с площ от 39.02 кв.м., с два прилежащи
отваряеми прозореца с размери 1.20/1.20м. Към нея има санитарен възел с площ
4.36 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 1.20/1.20м. Помещението е
предвидено за настаняване на максимум 9
лица при 4 кв.м. свободна площ за всяко едно от тях. За посоченият период на
пребиваване на ищеца в него в това спално помещение са били настанени минимум
10 лица и максимум 15 лишени от свобода. Всички спални помещения са оборудвани
с легла с размери 0.90/1.80м и шкаф с размери
0.45/0.50м. За последния си престой ищеца със заповед №2188/29.10.2019г. е бил
назначен на работа в „Обособено производство“, където продължава да работи и
към момента на изготвяне на справката. Той участва и в образователна програма –
курс по английски език от 31.07.2019г до 16.08.2019г.. Със същият редовно са
провеждани беседи във връзка с участие в групови занимания, по повод присъдите,
започване на работа, дисциплинарни нарушения, награди и други подобни. Къпането
е по график в обща баня към затвора гр.Пловдив, а като работещ Л. е имал достъп
до нея всеки ден след приключване на работния процес. Отоплението се
осъществява чрез централно парно отопление през отоплителния сезон. Счупени
прозорци не се допускат, като се подменят веднага при необходимост от тях.
Хигиената на спалните помещения се осъществява по график от лишените от
свобода, настанени в тях, като им се предоставят прибори и хигиенни материали.
В общите умивални през 2017г е монтиран нов гранитогрес и са боядисани общите
помещения. Постелният инвентар и спално бельо обезпечават всички лишени от
свобода, като тяхното поддържане е по график за изпиране в затворническа
пералня. Подмяната им е при необходимост и става с мотивирана молба, като
липсват данни ищеца да е депозирал такива. Медицинското обслужване е от
назначен лекар – ординатор към Затвора гр. Пловдив, като за периода от
04.03.2019г. Липсват доказателства за оплаквания от лишения от свобода, като
единствено са му били извършвани лабораторни медицински изследвания, които са
показвали добри медицински показания. Дезинфекцията на помещенията се
осъществява по силата на сключени договори с
„ДДД-1“ ООД от 2016г. и 2018г. и „Биоцид“ от 20.01.2014г.. На осъдения Л. му се предоставя безплатна храна, достатъчна по
химически и калориен състав, утвърдени от министъра
на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на
финансите по силата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. От предоставените дневни требвателни листове е обследвано фактическото
хранене за 15-дневен период от пролетния и есенния сезон за времето от
05.10.2009г до 30.05.2020година, чрез изчисление на основните хранителни
вещества (белтъчини, мазнини и въглехидрати) и калориен състав. Констатациите в
тази връзка са представени в табличен вид. Съгласно тях
в Затвора Пловдив на лишените от свобода се
осигурява трикратно хранене (закуска, обяд и вечеря). Ястията се приготвят по
предварително изготвено седмично меню. Менюто се съставя от комисия в състав:
началник сектор „ФЛКР", медицинско лице, завеждащ домакинска служба и
главен готвач и е наименовано като диети по номера съгласно сборник рецепти за
заведенията за обществено хранене от 2008г.. Влаганите хранителни продукти се
изписват съобразно посочените таблици, като сутрешната закуска е предимно от месни супи, тестени закуски, макарони, открит
сандвич, съчетани с напитка от чай и прясно мляко. Обедното хранене не включва
пълния комплект от ястия, а само основно ястие с хляб. Основните ястия са
предимно с месо - пилешко, свинско и кайма, месни продукти - наденица, колбас и
кренвирши. Зеленчуците присъстват в менюто вложени в основното ястие, по-рядко
под формата на салата и гарнитура. Вечерята е постна, съчетана с десерт от
мармалад, халва, плод, вафли и кухненски десерт. Приложен е утвърден график от 25.03.2014г. на Затвора
– гр.Пловдив за разпределение на времето на лишените от свобода от трети пост.
По искане на
ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по делото бе
проведен на свидетелите Ц.Г.Г. и М.Г.Б.. Същите излагат съображения за
емоционалното и физическо състояние на ищеца от престоя му в местата за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, свързани с обстановката в тях,
хигиенните условия, изтърпяване на наложените дисциплинарни наказания,
полаганите медицински грижи, като определящите факти в тях е, че състоянието на
помещенията е унизително за човешкото им достойнство и така се е чувствал и Л.. По делото бе прието без възражения
от страните заключение на проведена съдебномедицинска експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Б.. Чрез него се изяснява, че не може да бъде проследено конкретното
здравословно състояние на лишения от свобода Л., като липсват медицински
документи относно твърдяното от него заболяване „ хроничен хепатит С“. От
приложените документи за проведените му медицински прегледи не е била поставяна
диагноза за такова заболяване. Сочи се, че към момента на изготвяне на
експертизата той е клинично здрав, като не са установени промени в
лабораторните резултати от проведените изследвания на кръвта.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от приобщените в хода на съдебното
следствие гласни доказателства – показания на свидетелите Ц.Г.Г. и М.Г.Б.,
които съдът кредитира като обективни, логични, обстоятелствени и
взаимноподкрепящи се. Подкрепя се и от приобщените писмени доказателства:
заключение на проведената СМЕ с вещо лице д-р Б., което съдът кредитира като
методически правилно и обосновано, без възникнали съмнения относно неговата
правилност, неоспорено от страните, както и приобщените в съдебно заседание от
25.08.20г и 01.10.20г. справки, докладни записки от Затвора гр.Пловдив,
договори, таблични извлечения, медицински документи и др.
При така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на
съдебното производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Искът е процесуално допустим. Разгледан
по същество, той е частично основателен поради следните за това съображения:
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. А разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, както и на нормални условия
за живот, свързани с храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно
чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния характер
на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода,
която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези
места. Като административен орган със статут на юридическо лице, който следи
дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с
нормативно установените изисквания, той носи отговорност за вредите от
незаконните действия и бездействия на включените в състава му административни
звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки - акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния
акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу
Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от
условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от
02.02.2006г. по делото Й.срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по
делото М.срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С. К. срещу
България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България, пилотно
Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др. В
тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу
България” е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на
чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на
тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи,
а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и
унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по
см. на чл.3 от ЕКПЧОС, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно
мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат
често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното
от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото
достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат
на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на
страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите
нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно
осигурени.
В
случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
периода от 01.05.2009г до 03.03.2014г., от 01.10.2014г до 01.11.2017г., и от
04.03.2019г до датата на подаване на исковата молба, когато М.Л. е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ по различни влезли в сила присъди единствено в
Затвора гр. Пловдив. Предметът на делото е очертан в исковата молба и
изменението към нея, според която се търси обезщетяване за твърдени от М.Л.
претърпени неимуществени вреди, като последица от: липса на достатъчно жилищна
площ (под 3 кв.м. нетна площ на човек); липсата на достъп до течаща вода и
санитарен възел; лоша хигиена, включително
непредоставяне и нехигиенизиране на спално бельо; наличието на гризачи,
дървеници и хлебарки; липса на достатъчна осветеност и вентилация на
помещенията и отопляемост; липса на достатъчен престой на открито; липса на
достатъчен инвентар за времето на престоя; лоша хигиена на затворническата
баня; неполагането на подходящо медицинско обслужване за лечение; бездействие
на затворническата администрация, свързано с липса на индивидуална работа с
него, касаеща изпълнение на програми за неговото поправяне. Така от наличните
по делото доказателства се установява, че Л. ***, като частично е пребивавал и в
ЗО „Хеброс“ за периода 05.02.2016г. до 06.04.2016г.. Макар и затворническото
общежитие „Хеброс“ да функционира към Затвора Пловдив, с оглед липсата на
конкретни твърдения в исковата молба за причинени неимуществени вреди при
престоя на ищеца в него, този негов период не следва да се обсъжда по
настоящото дело, като него обективно не са претендирани претърпени
неимуществени вреди вследствие от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧ
при изтърпяване на наказанието“ лишаване от свобода“ от ищеца ще следва да
бъдат разглеждани само за Затвора гр. Пловдив за времето, през което е
пребивавал същият там. В тази връзка съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 43,
ал.4 от ЗИНЗС определя, че минималната жилищна площ за един лишен от свобода не
може да бъде по-малка от 4 кв. м.. Изискванията на чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС са
насочени към това, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, като в ал.5 е посочено количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се
определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС е
регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените
от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
По
отношение на предоставената на ищеца жилищна площ от приложените по делото становища
от Затвора Пловдив от 29.07.2020г. и 01.09.20г. /л.54-57 от делото/ се
установява, че за част от посочените в исковата молба периоди – от 01.05.2009г
до 03.03.2014г и от 01.10.2014г. до 25.01.2015г. вкл., липсват доказателства за
изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“ от М.Л. ***. В този смисъл в тази
си част исковата претенция се явява недоказана, защото не са налице обективните
предпоставки на чл.3 от ЗИНЗС- да е настъпило за него нечовешко или унизително
отношение от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Събраните гласни доказателства не изясняват за
този времеви период ищеца да е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. За уважаване на предявения иск
предмет на доказване са кумулативното наличие на следните предпоставки: да е
имал сатут на „лишен от свобода“, като изтърпява съответното наказание в
предвидените за това места, да е налице незаконосъобразен административен акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с който се нарушава чл. 3 от закона;да е настъпила, в резултат на
нарушението, неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен административен акт, действие и/или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Първоначалното доказателство за него датира от
26.01.2015г., когато е постъпил в Затвора Пловдив и е настанен в приемно
отделение в ОП 1. Така за периода от 26.01.2015г до 01.01.2017г поради изтекъл
срок за съхранение не са представени доказателства от ответника за броя
настанени лица в спалните помещения, а само за разпределението им по спални
помещения, начина, по който те са осветени и проветрени, отопляемостта им,
какъв е прилежащия им инвентар и техния капацитет. Конкретни справки за това са
представени от 01.01.2017г до момента на подаване на исковата молба. Следва още веднъж да се подчертае, че съгласно нормата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС неимуществените вреди се предполагат до доказване на противното. От всичко това се
установява, че за периода от 26.01.2015г до 01.01.2017г. и за периода от
07.02.2019г. до 04.03.2019г., когато е бил настанен в приемно отделение, което
при осигуряване на минимум от 4 кв. м. жилищна площ е предвиден капацитет от 6
лишени от свобода, а за били настанени 10 човека, то в спалните помещения, в
които Л. е пребивавал, ответника не е оборил изложеното в исковата молба
съобразно възложената му доказателствена тежест, че ищеца е пребивавал в
пренаселени помещения, като не му е била осигурена жизнена площ от минимум 4 кв.
м.. Така общо за 731 дни от този период Л. е бил настанен в помещения, в които
за всеки от лишените от свобода не е била осигурена жилищна площ от минимум 4
кв.м.. Тези обективни обстоятелства съгласно константната практика на Съда по
правата на човека, изразена и в пилотното решение „Н. и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС. В случая от събраните по делото
доказателства, се установява, че спалното помещение, където е пребивавал ищеца, в
определени моменти е било пренаселено и тясно, което не е отговаряло на
изискванията на чл.3 от ЗИНЗС и касае поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ.
По
отношение на следващият период, в който ищеца е
пребивавал в Затвора гр.Пловдив се установява от приложените справки, че
за времето от 01.01.2017г до 30.01.2017г той е бил настанен в следните
помещения: в помещение №11, което при осигуряване на минимум от 4 кв. м.
жилищна площ е предвиден капацитет от 7 лишени от свобода, който не е бил
надвишаван; за времето31.01.2017г. до освобождаването му на 01.11.2017г в
помещение №4, което при осигуряване на минимум от 4 кв. м. жилищна площ е
предвиден капацитет от 7 лишени от свобода, който не е бил надвишаван. В периода
от 04.03.2019г до датата на подаване на исковата молба включително е настанен в
спално помещение №№63, 65 и 50, което при осигуряване на минимум от 4 кв. м.
жилищна площ е предвиден капацитет от 6 и 7 лишени от свобода, който не е бил
надвишаван. От тях се установява, че ищецът е пребивавал в килии, в които
жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.,
т.е. е бил настанен в помещения, в които за всеки от лишените от свобода е била
осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м.. Ето защо в тази си част за тези
изложени обстоятелства исковата молба се явява неоснователна.
Съдът не приема оплакванията на ищеца в частта относно постоянния
достъп до течаща вода и липсата на санитарен възел в жилищните помещения, в
които е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, доколкото от приложените по делото
справки се установи, че течаща вода има, а от самите становища се установява,
че във всяко спално помещение, в което е бил настанен ищецът е имало санитарен
възел.
Що се отнася до лошата хигиена, следва да се отбележи че разпитаните
по делото свидетели Ц.Г. и М.Б., които също пребивават в Затвора Пловдив сочат,
че е налице „мизерия“, „мухъл“, т.е. недостатъчно поддържана хигиена по
отношение на спалните помещения, като лишените от свобода си чистят сами. Следователно
самите
лишени от свобода са отговорни за поддържане чистотата в помещенията.
Относно оплакванията на ищеца, че е болен от хроничен
хепатит С и не го лекуват, настоящия съдебен състав кредитира като компетентно
и безпристрастно заключението по проведената и приета без възражения от
страните съдебномедицинската експертиза. От него по категоричен и безспорен
начин се установява, че ищецът не може да докаже такова хронично заболяване, а
за всички други случай спрямо него е лекуван своевременно, като е проведено медицинско обслужване, което е
правилно, адекватно, в пълен обем, съобразено със съвременните стандартни
алгоритми и резултати. Изложеното се
потвърждава и от приложните по делото писмени доказателства, а именно
медицински справки и листове от проведени лабораторни изследвания.
С исковата молба се излагат основания относно поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието. Според ищеца, те се изразяват в
наличието на гризачи, хлебарки и дървеници, което свързва с обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство и пораждат чувство на малоценност. Така
изложените от него обстоятелства остават недоказани. В тази връзка от ответника
са приложени писмени доказателства- Договор за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, Протоколи за извършена ДДД обработка, от които се установява, че за
периода 2009г.,2010, 2014г., 2015г., 2017г. 2019г., 2020г. е провеждана редовна
ДДД обработка в различни затворнически помещения: изолатора, затворническата
кухня, служебна кухня и столова, складовете, както и в затворническите стаи. За
пълнота следва да се отбележи, че в действителност наличието на хлебарки,
гризачи и други паразити се установява от показанията и на разпитаните свидетели,
но доколкото по делото са приложени доказателства за извършена дезинсекция, то
съдът приема, че същите не следва да бъдат кредитирани в тази им част, като те
се явяват несъответни на останалия приобщен доказателствен материал. Същите се
явяват заинтересовани и при тях е налице единствено стремеж да подкрепят тезата
на ищеца. Приобщени са достатъчно доказателства, от които се установява, че от страна
на ответника са положени необходимите действия по поддържане на необходимата за
човешкия живот хигиена, свързани с премахване на гризачи и насекоми, които
нанасят щети на здравето, като тези изложени обстоятелства в исковата молба.
Тук следва да се подчертае и обстоятелството, че и хигиената в спалните
помещения зависи от самите лишени от свобода, на които е възложено почистването
им.
Наведени са обстоятелства относно оплакванията на ищеца, че в спалните помещения и местата за изтърпяване
на дисциплинарни наказания са неотопляеми и липсва вентилация. В тази връзка са
и изложените факти от разпитаните по делото свидетели. От предоставените
справки се установява, че отоплението се осъществява посредством централно –
локално парно отопление през отоплителния сезон. В този смисъл от страна на
товетника са опровергани тези му
твърдения, както и за липсата на вентилация. Установява се, че проветряването
на помещенията става посредством наличните два броя отваряеми прозореца,
налични във всяко едно от процесните спални помещения, като няма забрана за това да бъдат отворени от лишените от
свобода.
Недоказани остават и твърденията на ищеца, че са налице незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора
гр. Пловдив и Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“, състоящо се в
неизпълнение на задължението на ответника да му осигури за процесния период
необходимото количество качествени хранителни продукти, които му се полагат по
силата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, съгласно Таблица № 1 на Министерството
на правосъдието, в резултат на което е влошено неговото здравословно състояние.
Правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е
уредено в чл. 84, ал. 2
т. 1 от ЗИНЗС.
В посочената разпоредба ясно е разписано, че лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да
се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие,
свързано с осигуряването на калорична храна на лишените от свобода, трябва да
се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената
такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици.
Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.
От приложените по делото писмени доказателства се установява,
че предоставената храна в Затвора гр. Пловдив през периода 2009 г. –
2020 г. е пълноценна и разнообразна, съответстваща като химически и калориен
състав на Таблица № 1 и Заменителна таблица, утвърдени от Министъра на
правосъдието и съгласувани от Министъра на здравеопазването. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че все пак затворите са пенитенциарни
заведения, поради което не може да се очаква от тях удовлетворяване на
индивидуалните хранителни навици и предпочитания на всеки от лишените от
свобода. Предоставена е възможност за самостоятелно снабяване с храна,
посредством затворническа лавка, като им е осигурявана възможност същите да
бъдат държани от тях и в спалните помещения.
Неоснователни са и останалите
възражения в исковата молба, свързани с бездействие на администрацията по
отношение на индивидуална и групова работа във връзка с изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“. Установява се, че Л. е участвувал в образователна
програма- курс по английски език, провеждани са беседи и разговори с него по
всеки конкретен повод. Същият е бил награждаван със заповед №379/18.03.2015г за
проявена активност и участие в клубната дейност на 5 група. Като лице, което е
назначено на работа, той е имал редовен, самостоятелен и ежедневен достъп до
затворническата баня след приключване на работния процес, като е осигурена
топла вода от парен котел с редовни доставки на въглища по централна доставка. Липсват и конкретни
и несъмнени доказателства относно твърдението на ищеца, че не са му
предоставяни санитарно бельо и завивки. Установява се, че такова е предоставяно
на всеки лишен от свобода, като е осигурено достатъчно количество и се подменя
своевременно. Хигиената им е задължение на всеки един настанен в Затвора
Пловдив, като е подсигурен достъп до затворническата пералня. По тези
съображения и съобразно представените от ответника справки, изложените в
исковата молба обстоятелства в тази връзка остават недоказани.
Предвид на така изложеното съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените и недоказани факти по делото относно пренаселеността в спалните
помещения, определени за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Така
налице за това са категорични и несъмнени доказателства относно посочените по –
горе 731 дни, които водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 от ЕКЗПЧОС. По делото
няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица,
довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство. Но липсата на подобна
цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС. Освен
това отговорността както по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, така и по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, е обективна – държавата отговаря
за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност /вкл. от специализираните органи по изпълнение на
наказанията/, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове,
действия и бездействия /вкл. от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС/, без значение дали
са причинени виновно от тях, което отличава този вид отговорност от деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая
негативните преживявания, стрес и психологичен дискомфорт на М.Л., надвишаващи
неизбежното ниво присъщо на лишаването от свобода, доколкото са довели до
унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени
вследствие на нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на
условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на лишените
от свобода лица и зачитане на правата и достойнството им, което е рефлектирало
върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с
нормата на чл.3 от ЕКПЧ. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС.
Претендирано от ищеца обезщетение е в размер на 30000лева.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД,
съгласно който обезщетението за неимуществени
вреди се присъжда от съда по справедливост. Справедливостта е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Следва да се има в предвид, че вредите, които следва да се
обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер. Размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Според настоящия съдебен състав обезщетението,
което е най-справедливо в този случай да се присъди за посочения период на
установено нарушение на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, е в размер на 1000.00 /хиляда/
лева, ведно
със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 06.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата, съобразявайки естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през който е търпял неприемливите условия в
затвора в гр.Пловдив.
Според съда именно
посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените неимуществени
вреди и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от
състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий
за справедливост. За останалата част - за разликата
над 1000.00 /хиляда/ лева до пълния предявен размер от 30000.00 лева
претенцията е неоснователна и недоказана, поради което следва да се отхвърли.
На основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Такива
съобразно представения списък се констатираха в размер на 10 лева държавна
такса. По направеното от процесуалния представител на ищеца адв. М. искане за присъждане
адвокатско възнаграждение в негова полза на осн. чл.38 т.2 ЗА, то е
основателно, като следва да бъде определено съобразно частта, по която е
присъдено обезщетение в полза на ищеца, а не
за целия размер на предявения иск. Ето защо ответника в настоящото
производство следва да бъде осъден да заплати и сумата от 10.00 /десет/ лева в
полза на ищеца. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото
дело в размер на 300.00 лева, съразмерно уважената част от иска. На
осн. чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС при частичното уважаване на иска, ответникът следва
да заплати по бюджета на съда направените разноски по производството за
възнаграждение на вещо лице в размер на 366.00 /триста шестдесет и шест/ лева.
В
предвид на изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул. ”Ген. Н. Столетов” №21 да
заплати на М.Р.Л., ЕГН**********,*** сумата от
1000.00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди,
дължащо се на причинени му неимуществени вреди, настъпили от поставянето му в неблагоприятни
условия по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Пловдив за периода от 26.01.2015г до
01.01.2017г. и от 07.02.2019г. до 04.03.2019г.,
ведно
със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 06.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния й заявен размер от 30000.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, да заплати М.Р.Л. ЕГН********** сумата в размер на 10.00 /десет/ лева представляваща
заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, да заплати на адвокат Г.Г.М. ***
сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, да заплати
по бюджета на Административен съд – Пловдив направените разноски
за възнаграждение за вещо лице в размер на 366.00 /триста шестдесет и шест/ лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.