РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Шумен, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20233600100373 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от М. М. С., ЕГН
********** с адрес в гр. Шумен, ул.“.......“, № 20, чрез адв. Н. Н. Д. със съдебен адрес на
кантората в гр. София, п.к. 1000, ул. „....”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район „....“, ул. „.....“, № 16,
представлявано заедно от изп. директори А. Б. А. и П. Д. П.. Ищцата твърди, че на
28.09.2022 г., около 21.15 ч. в гр. Шумен, в района на кръговото кръстовище на бул.“Симеон
Велики“ с ул. „Спортист“ до магазин „Практикер“ при управление на лек автомобил марка
„Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. №.... Ж. Д. К. е нарушил правилата за движение по пътищата,
вследствие на което се удря в лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“ с рег. № ....... В
резултат на ПТП, ищцата е получила телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на
горното рамо на лявата пубисна кост и охлузвания по тялото. Пострадалата е
хоспитализирана в „МБАЛ – Шумен“ АД, където е извършена репозиция на фрактурата. На
04.10.2022 г. е изписана от болницата и лечението е продължило при домашни условия. Тя е
претърпяла продължителни болки и страдания, като негативните последици от ПТП все още
не са преодолени. По време на възстановяването ищцата е изпитвала редица неудобства в
бита, поради необходимостта от чужда помощ. Наложило се е да използва помощта на
болногледач и е била 156 дни временно нетрудоспособна.
За лекия автомобил е имало сключен с ответното дружество договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица №
BG/01/121003558663 с период на застрахователно покритие от 22.12.2021 г. до 21.12.2022 г.
1
Ищцата в качеството си на увредено лица, е отправила до ответното дружество молба за
възмездяване на понесените от нея вреди, депозирана на 04.10.2022 г. Застрахователят е
изплатил обезщетения в общ размер на 30 600 лв., от които 30 000 лв. за неимуществени
вреди и 600 лв. за имуществени вреди. Ищцата счита, че платената от застрахователя сума е
недостатъчна да я обезщети за реално претърпените от нея вреди, поради което предявява
настоящата претенция. Ищцата претендира ответното дружество да й заплати
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лв.
и застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 629.48 лв.,
ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция – 04.10.2022 г.
до окончателното й изплащане, а по отношение на претенцията за имуществени вреди,
считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
С определение, постановено в първото съдебно заседание, проведеното на 25.06.2024
г., въз основа на депозирана от ищцата молба по чл.214, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал
изменение на предявения от ищцата иск за имуществени вреди от 2 629.48 лв. на 360 лв.
ЗАД „Алианц България“ АД счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Не оспорва и признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение ползването на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 60“
с рег. №...... по силата на застрахователна полица № BG/01/121003558663, сключена с
ответното дружество. Ответникът твърди, че освен признатото в исковата молба плащане от
30 600 лв., от които 30 000 лв. за неимуществени вреди и 600 лв. за имуществени вреди,
допълнително е заплатил сумата от 2 269.48 лв. Оспорва по основателност иска за
неимуществени вреди, според него сумата от 30 000 лв. напълно репарира причинените на
ищцата неимуществени вреди, поради което претенцията за още 50 000 лв. е неоснователна
и противоречи на чл.52 от ЗЗД. Оспорва, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила описаните в исковата молба офталмологични и стоматологични проблеми.
Оспорва иска за имуществени вреди, платената от него сума в размер на 2 869.48 лв.
надхвърля претенцията на ищцата.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С Присъда № 11 от 15.06.2023 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по НОХД
№ 215/2023 г. по описа на съда Ж. Д.К., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че
на 28.09.2022 г. около 21.15 ч. в град Шумен при управление лек автомобил марка „Волво“,
модел „ХЦ 60“ с рег. №....., нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 и
чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. А. С. и средна телесна
повреда на М. М. С., поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б. „б“ във вр. с
ал.1, б. „б“ и „в“, във вр с чл.342, ал.1 и чл.54/58а от НК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден
на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
Присъдата на Шуменския окръжен съд е потвърдена с Решение № 148 от 23.12.2024 г. по
ВНОХД № 243/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна., но към настоящият момент още
2
не е влязло в сила. Видно от мотивите изложени в решението на въззивната инстанция,
подсъдимият Ж. Д. К. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343 от
НК, като основното му оплакване е свързано със справедливостта на наложеното наказание.
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключен застрахова телен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и
ползвателите на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. № ...., обективиран в
застрахователна полица № BG/01/121003558663, валидна към датата, на която е осъществено
процесното ПТП – 28.09.2022 г.
Не се спори между страните, а и от приложеното към молбата на ответника с вх. №
3250/24.06.2024 г. преводно нареждане (л.143), съда приема за безспорно установено, че
застрахователят е изплатил на ищцата сума в общ размер на 32 869.48 лв., от която
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер на 2 869.48 лв.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 28.09.2022 г. в гр.
Шумен, около 21.15 ч., л.а. „Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. № ...., управляван от Ж. Д. К. се е
движил по бул. „......“ с посока на движение от Кооперативния пазар към кв. „Тракия“ със
скорост 103.7 км./ч. Времето е било ясно, сухо, през тъмната част на денонощието, с добра
геометрична и метеорологична видимост, с работещо улично осветление, суха пътна
настилка. Приближавайки кръговото кръстовище между бул. „Симеон Велики“ с ул.
„Спортист“, водача на автомобила се престроява в лентата за движение с маркировка
„наляво“, като без да намали скоростта навлиза в кръстовището и продължава движението
си направо по посока към кв. „Тракия“. В същият момент в кръстовището е бил навлязъл
л.а. „Ситроен Саксо“ с рег. № ...., управляван от С. А. С. и пътник на предната дясна седалка
М. М. С., който се е движел в най-вътрешната лента със скорост около 20 км./ч. и извършвал
маневра за завИ.е наляво в посока от магазин „Практикер“ към гр. Шумен. Водача на л.а.
„Волво“ не е реагирал своевременно на опасността от сблъсък, поради което е последвал
удар между предната част на управлявания от него автомобил с лявата странична част на л.а.
„Ситроен“. Ударът е настъпил в най-вътрешния кръг на кръговото кръстовище в лентата
определена за завИ.е в посока наляво. Ударът за л.а. „Ситроен“ е прав лявостраничен удар в
областта на предната лява врата. След удара лекият автомобил е отхвърлен по посока към
кв. „Тракия“ и се установява в покой напречно в лявата лента на южното платно на бул.
„Симеон Велики“, а близост до него обърнат по таван и л.а. „Волво“.
От автотехническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са неправилно
подбраната скорост на движение и проявеното бездействие от водача на лек автомобил
марка „Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. № ..... в конкретно създалата се пътна обстановка, който
се е движел в близост до кръстовище с кръгово движение между бул. „Симеон Велики“ и ул.
„Спортист“ гр. Шумен с превишена скорост от 103.7 км./ч. и не е реагирал с намаляване на
скоростта и аварийно спиране за да пропусне движещия се в кръстовището с предимство л.а.
3
„Ситроен Саксо“.
Произшествието би могло да бъде предотвратено в случай, че водача на л.а. „Волво“
е употребил спирачки за да намали скоростта преди да навлезе в кръстовището за да
пропусне автомобила с предимство. В момента на възникване на опасността за водача на л.а.
„Волво“ е бил на разстояние 101.66 м. от мястото на удара, което е сравнимо с опасната зона
на спиране при движение със скорост от 103.7 км./ч. – 100.7 м. В случай, че водачът е
предприел действия за аварийно спиране е било възможно автомобилите да се разминат, тъй
като при активно спиране л.а. „Волво“ би пристигнал на мястото на удара 2.07 секунди след
л.а. „Ситроен“.
Произшествието е било предотвратимо и в случай, че водачът на л. а. „Волво“ се е
движел с максимално разрешената скорост в населено място – 50 км./ч. В този случай, при
същото поведение на водача, а именно без употреба на спирачки, автомобилът би изминал
разстоянието 101.66 м. за 7.32 секунди и би пристигнал на мястото на удара 3.55 секунди
след л.а. „Ситроен“, като двата автомобила биха се разминали без да се осъществи
съприкосновение между тях.
При претърпяното ПТП, М. М. С. е получила съчетана травма: глава и таз,
включваща: 1) контузия на главата - една разкъсноконтузна рана задно слепоочно теменно в
ляво и 2) контузия на таза – фрактура на горното рамо на лявата пубисна кост на таза.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка. По отношение на зрителните нарушения (миопия) и установените в края
на м. февруари 2023 г. дентални увреждания, вещото лице изразява становище, че не може с
категоричност да се свържат с претърпяното ПТП.
На ищцата е приложено консервативно лечение, което преминава през три основни
етапа: 1.Проведена е репозиция на фрактурата на таза; 2.Назначен е леглови режим за един
месец и медикаментозна терапия и 3.Следва период на вертикализация и раздвижване, който
преминава през два последователни етапа – придвижване с помощни средства и постепенно
преминаване към самостоятелно ходене. При липса на усложнения, възстановителния
процес завършва за около 2½ - 3 месеца. Но в конкретния случай на 25.01.2023 г. – почти
четири месеца след претърпяното ПТП, рентгенологично се изобразява недостатъчно
зарастване на фрактурата на горно рамо на лявата пубисна кост, куцаща анталгична походка
и палпаторна болка в лява ТБС, болката засилваща се при отвеждане и сгъване в лявата
ТБС. Тази находка води до удължаване на възстановителния период с още около 1½ - 2
месеца. На контролната рентгенография проведена на 23.05.2023 г. (почти седем месеца след
ПТП) фрактурата е напълно консолидирана.
С оглед обективните медицински данни най-изразени болки и страдания
пострадалата е изпитвала през първите 1 – 2 месеца след претърпяното ПТП, след което би
следвало болките постепенно да започнат да намаляват. През първия месец ще са налице и
допълнителни неудобства поради легловия режим и свързаните с него неудобства и
зависимост от чужда помощ – хранене, тоалет, профилактика на залежаването и др. През
4
следващите 1–1½ месеца основните неудобства са свързани с ограничено придвижване с
помощни средства и свързаните с него дейност от ежедневния живот – изправяне, сядане,
лягане, спане и др.
Към настоящия момент ищцата М. С. е клинично здрава. Ходи самостоятелно без
помощни средства. Походката й е нормална. Има непостоянни субективни оплаквания при
продължително ходене, продължително стоене права и при продължително преместване на
тежестта на тялото върху левия крак.
Приложените по делото 19 фактури, интернет поръчки и договори могат да бъдат
разделени в три групи: 1.Разходи пряко свързани с лечението и възстановителния процес;
2.Разходи за медикаменти и хранителни добавки, подпомагащи възстановителния процес и
3.Други – фактура № 11 диоптрични очила за работа с видеодисплей. От фактура № 9
коризалия и инфлоцид са хомеопатични продукти за лечения на настинки, възпаления на
носа, простудни заболявания с бързо начало и прогресиращо развитие. В съдебно заседание
вещото лице уточни, че тези заболявания не са изключени докато пострадалата се лекува от
фрактурата. В този период имунната система е по-чувствителна.
Видно от приложените по делото болнични листи (л.37-л.39) ищцата е била в отпуск
при временна нетрудоспособност в периода от 29.09.2022 г. до 03.03.2023 г. или общо 156
дни.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна психиатрично-
психологична експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено се
установява, че след ПТП и в причинно-следствена връзка с него при ищцата са се
разгърнали остра стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията с тревожно-
депресивен облик. Процесното ПТП е възприето от М. С. като екстремна ситуация,
обусловило субективни преживявания на ужас и витална застрашеност, които
феменологично покриват критериите на Остра стресова реакция. Тя е преходно разстройство
със значителна тежест, в отговор на силен стрес, продължаващо от няколко часа до няколко
дни. Характеризира се с усещане на зашеметеност (стеснение на ясното съзнание) и включва
емоционални (ужас, страх, паника), двигателни, вазомоторни и поведенчески нарушения,
характерът и продължителността им зависи, както от естеството на травматичното
преживяване, така и от адаптационните възможности на индивида. При ищцата тя е
протекла протрахирано и преминала в Разстройство в адаптацията, което развива в периода
на адаптация към значими жизнени промени или към последиците от стресогенно жизнено
събитие, в причинно-следствена връзка с тях. Клинично се манифестира с променлива
симптоматика от тревожно-депресивният регистър, която включва напрежение, тревожност,
безспокойство, подтиснато настроение, депресивни интерпретации, ограничена физическа и
психическа поносимост, раздразнителност избягващо (фобийно) поведение, инсомния,
вегетативни симптоми и др.
Към момента при осв. С. са покрити критериите за Разстройство в адаптацията,
включващо симптоми на тревожност, безспокойство, отчаяние, вина, чувство на
невъзможност за справяне, за изолация и инсомния, нарушение в социалното
5
функциониране. Състоянието е преходно и при терапевтични интервенции обратимо, т.е.
налице е възможност за пълно възстановяване.
За установяване на наведените твърдения от ищцата за нанесените й неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
Ш. М. В. – майка на ищцата и С. М. Р. – Х. – леля на ищцата. От показанията им се
установява, че М. М. С. е самотна майка, има две деца, като към датата на ПТП синът й е
бил в шести клас, а дъщеря й в първи клас. Лечението на ищцата след изписването й от
болницата, е продължило в домашни условия. Първият месец - месец и нещо е била
неподвижна на легло и това е наложило да наемат човек за да помага при обслужването й –
смяна на памперси, тоалет и др. Имала е от лявата страна четири шева над ухото и счупени
зъби от дясната страна. В този период е имала постоянно главоболие и е приемала
обезболяващи. След това в период от 2 месеца започнала да сяда в леглото и постепенно
раздвижване с помощни средства – патерици и проходилка, но за кратко, понеже се е
уморявала бързо и все още е имала болки. В този период е имал нужда от чужда помощ за
задоволяване на хигиенните и битовите си потребности. През цялото това време докато
лечението е продължавало у дома й тя изобщо не е говорела за катастрофата и сега все още
не иска да говори за нея. Тази тема е табу. Ищцата е била в болнични общо около шест
месеца. Преди ПТП, ищцата е работела в Уайкики, подготвяла за изпити за заемане на
длъжността „мениджър“. Първоначално след инцидента от ръководството са я уверили, че
ще я изчакат, но после нещата са се усложнили. Плановете на ищцата са се променили,
напуснала работата си в Уайкики и си намерила нова работа по-близа до дома й. Тя е била
много добра приятелка със С. А. С., ходели и се прибирали заедно от работа и е преживяла
много тежко смъртта й. Според свидетелите, ищцата все още не е преодоляла шока от
инцидента. Тя сменила работата си, тъй като й се налагало всеки ден на път за старата си
месторабота да преминава през мастото на катастрофата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката връзка между
тях и ищцата, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
От приложените по делото документи се установява, че ищцата е предявила пред
застрахователя претенцията си за изплащане на обезщетения за претърпените от нея
неимуществени вреди. Претенцията (л. 40-41) е получена от застрахователя на 04.10.2022 г.
На 19.10.2022 г. е депозирана е допълнителна претенция за имуществени вреди в размер на
600 лв. заплатени на болногледач въз основа на сключен договор от 04.10.2022 г. (л.45) На
23.08.2023 г. е депозирана още една допълнителна претенция за имуществени вреди на обща
стойност 2 629.48 лв., представляваща разходи за извършени прегледи, назначени образни
изследвания, консумативи, помощни средства и медикаменти. Не се спори между страните,
че въз основа на предявените застрахователни претенции и съдът приема за безспорно
установено, че застрахователят е заплатил на ищцата сумата от 30 600 лв., от които 30 000
6
лв. обезщетение за неимуществени вреди и 600 лв. обезщетение за имуществени вреди. Въз
основа на допълнително предявената на 23.08.2023 г. застрахователна претенция,
застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 2 629.48 лв., което е
заплатено чрез превод по банковата сметка на ищцата на 04.09.2023 г. – писмо от 01.09.2023
г. (л.142, стр.2) и преводно нареждане от 04.09.2023 г. (л.143).
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетения за претърпени от ищцата
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради
следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 28.09.2022 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от Ж. Д. К., при което е причинена средна телесна повреда на
М. М. С.. В рамките на образуваното наказателно производство са установени правно
релевантните факти, визирани в чл.300 от ГПК, имащи значение за разрешаване на правния
спор, предмет на настоящото дело, а именно извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. По тези факти не е налице спор между страните.
Това се потвърждава и от обстоятелството, че застрахователят е изплатил на ищцата
обезщетения за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреви в общ размер на
33 229.48 лв. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на
деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила Ж. Д. К., за
понесените от М. М. С. неимуществени и имуществени вреди. Налице са всички
7
предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено
виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна
повреда на ищеца, вследствие, на което той е претърпял неимуществени и имуществени
вреди.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. №......,
обективиран в застрахователна полица № BG/01/121003558663.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът не е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Но при определяне на вредите от непозволеното увреждане съдът е
длъжен служебно във всички случаи и без възражение да приложи разпоредбата на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Това е така, защото извършителят на деянието отговаря за действителните
вреди, а действителни вреди съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД са тези, които са пряка и
непосредствена последица на деянието. Вредите, които са причинени от пострадалия, не са
пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите деяние. За
тях последният не отговаря. Затова те, ако са налице, следва да бъдат спаднати от размера на
вредите и остатъкът, който съставлява действителна вреда, да бъде присъден. Спадането на
тези вреди следва да се извърши служебно от съда и без възражение от страна на
причинителя на вредите. В този смисъл Решение № 3204 от 23.12.1974 г. по г.д. № 2222/1974
г. на ВС, І г.о.
Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на
пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От
значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия, с които е
създал предпоставки за настъпване на увреждането. От събраните в хода на процеса
доказателства и с оглед конкретните обстановка и обстоятелства на автопроизшествието не
е установено поведение на ищцата, с което да допринесе за настъпването на вредоносния
резултат. С оглед на това съдът приема, че с поведението си, пострадалата не е допринесла
8
за причинените й вреди.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за лечение е доказан по своето основание. По делото са представени два
договора за предоставяне на болногледачески грижи от 04.10.2022 г. и от 04.11.2022 г., както
и 17 бр. фактури на обща стойност 2 993.25 лв. тези документи са предоставени и на
застрахователя, който въз основа на тях е заплатил обезщетения за имуществени вреди в общ
размер на 2 869.48 лв. Разходите посочени във фактурите са свързани с процедури и
закупуване на медикаменти и хранителни добавки, които са в пряка връзка с претърпяното
ПТП. Включени са и разходите за възстановяване на фрактурите на зъби 13, 15 и 16, както и
стойността на поръчаните диоптрични очила, за които съдът, предвид общата стойност и
заплатената от застрахователя сума, приема че тези разходи не са оспорени, а са приети от
застрахователя. С оглед на това съдът приема, че във връзка с лечението на получените при
увреждането травми ищецът е понесъл разходи в общ размер на 2 993.25 лв. Следователно
претенцията за обезщетение на имуществените вреди, след като се вземе предвид
изплатеното от застрахователя обезщетение е основателна и доказана и следва да се уважи за
сумата от 123.77 лв., а за разликата до претендирания размер от 360 лв. да бъде отхвърлена.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че
обезщетението има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални
последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази
възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, физическите и емоционални
отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и
необходимостта от допълнително лечение. В резултат на ПТП, М. М. С. е получила редица
травматични увреждания, подробно посочени в заключението на КАТСМЕ. Към датата на
ПТП пострадалата е била на 43 г., самотна майка с две деца, за които е полагала грижи,
проведено е консервативно лечение, първоначално в болница, а впоследствие в дома й.
Оздравителният процес е протекъл с усложнения и е продължил около 5 месеца (отпуск при
временна нетрудоспособност в размер на 156 дни), като първият месец е била неподвижна
на легло, предвид фрактурата на таза. Травмите получени в резултат на ПТП са причинили
болки, които първоначално през първите два месеца са били силни и са потискани с
болкоуспокояващи медикаменти, но впоследствие отслабнали и постепенно отшумели.
Получените травматични увреждания са довели до необходимост и зависимост от чужда
помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ и затрудненията при битовото
обслужване, през първите три месеца, невъзможността да полага грижи за децата си са
създали дискомфорт и негативни психични изживявания. Преживяното ПТП е обусловило
субективни преживявания на ужас и опасност за живота. То е причина за изживяване на
остра стресова реакция, която видно от заключението на вещите лица по КСППЕ е довела до
разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен облик. Негативното въздействие е
засилено и от обстоятелството, че вследствие на ПТП е починала приятелката на ищцата и е
9
възпрепятствало кариерното й развитие, а именно изкачването й на по-висока позиция в
местоработата й. Към настоящият момент ищцата е клинично здрава, но налице е
непостоянна болезненост при продължително ходене, стоене права или преместване на
тежестта на левия крак. На тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в
страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в страната и в
област Шумен и годишна инфлация, която продължава да спада, като за м. декември 2024 г.
спрямо декември 2023 г. е 2.2%), съдът приема за справедливо на ищцата да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните
увреждания в размер на 80 000.00 лв. Съдът приема този размер не само с огледа
присъщитеq предвид спецификата на този вид травми, болки, страдания, дискомфорт и
психични изживявания претърпeни от пострадалата. Но в случая следва да се съобрази, че тя
е самотна майка с две деца, едното от които е било тинейджър, а другото в първи клас към
момента на ПТП. Т.е. и двете деца, предвид навлизането в пубертета при по-голямото, а при
по-малкото за първа година ученичка са имали ежедневна нужда от по-голямо внимание и
помощ, които майка им, вследствие на получените травми не е била в състояние да им
осигури. На следващо място получените травми са възпрепятствали кариерното развитие на
ищцата. Негативните спомени и преживявания от катастрофата подсилвани от ежедневното
преминаване на път за работа покрай мястото, където се е случил инцидента, са причина
ищцата да напусне работата си. Вследствие на произшествието е починала нейна близка
приятелка. Тези обстоятелства допълнително са допринасяли за утежняването на
психическия дискомфорт. И това се потвърждава от заключението на КСППЕ, в която
изрично е посочено, че острата стресова реакция, в резултат на ПТП, при което е налице
лична заплаха за живота, е ескалирала в разстройство на адаптацията, което все още не
преодоляно. Не се спори между страните, че застрахователят е изплати обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. С оглед на това
предявения на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за сумата от 50 000.00 лв., представляваща
част от дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан
и следва да се уважи.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата иска присъждането на законна лихва върху претендираното обещетение за
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на ответника – 04.10.2022 г. до
окончателното му изплащане. Претенцията е основателна, предвид чл.429, ал.2, т.2 и ал.3,
изр. 2 от КЗ.
Основателна е и претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението.
Относно разноските по делото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е
направила разноски по делото в размер на 2 149.88 лв., от които 1 000 лв. – държавна такса и
1 149.88 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица. С оглед на това на
10
основание ч.78, ал.1 от ГПК следва да й се присъдят направените разноски, съразмерно с
уважената част от претенциите в размер на 2 139.80 лв.
От приложения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК се установява, че
направените от ответника разноски са в размер на 7 790.88 лв., от които депозит за
възнаграждение на вещите лица в размер на 549.88 лв., такса за съдебно удостоверение –
5.00 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 7 236 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК
на ответника следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенциите в размер на 36.55 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни
разноски в размер на 2 103.25 лева.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.1 и т.4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение е в размер на 5 050 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищцата, съразмерно с уважената част от
претенциите й, адвокатско възнаграждение в размер на 5 026.31 лв. Към него следва да се
начисли съгл. §2а от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимия ДДС в размер на 20%, предвид обстоятелството, че процесуалния представител
на ищцата е регистрирана по ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да заплати сума в
размер на 6 031.57 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Алианц България“ АД следва да
бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 2 050.00 лв. по сметка на
Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Сребърна“, № 16, представлявано заедно от изп. директори А. Б. А. и П. Д.
П. да заплати на М. М. С., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул.“.......“, № 20 сумата от
50 123.77 лв., от която 50 000 лв., представляваща част от дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживени болки и страдания и 123.77
лв., представляваща дължима на ищцата част от обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение на получените от нея травматични увреждания в
резултат на ПТП, станало на 28.09.2022 г., причинено от
Ж.Д.К., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на лек
автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. № ...... на основание застрахователна полица
№ BG/01/121003558663, валидна към датата, на която е осъществено ПТП за задължителна
11
застраховка “Гражданска отговорност”, за горепосочения лек автомобил, ведно със законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на
ответника 04.10.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението и законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на депозиране на исковата
молба 28.03.2023 г. до окончателното заплащане на обезщетението, а в останалата част за
разликата от 236.23 лв., над уважения общ размер на обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди от 50 123.77 лв. до претендираните 50 360 лв. отхвърля претенциите на
М. М. С., като неоснователни.
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Сребърна“, № 16, представлявано заедно от изп. директори А. Б. А. и П. Д.
П. да заплати на М. М. С., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул.“......“, № 20 сумата от 2
103.25 лева, представляващи направените от нея разноски по делото.
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Сребърна“, № 16, представлявано заедно от изп. директори А. Б. А. и П. Д.
П. да заплати адвокат Н. Н. Д. със съдебен адрес на кантората в гр. София, п.к. 1000, пл.
„Позитано“, № 2, ет. 3, сграда „Перформ Бизнес Център“ сумата от 6 031.57 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска
помощ.
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Сребърна“, № 16, представлявано заедно от изп. директори А. Б. А. и П. Д.
П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд
държавна такса в размер на 2 050.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
12