Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................................2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври 2018г., в състав:
Административен съдия: МАРИЯ ЙОТОВА
при
секретар Виржиния Миланова
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1808/2018г.
по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.44 вр. чл.22
пар.7 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „МИЛКИ ГРУП БИО“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.Акад.Методи Попов № 22а, ет.5, ап.12, представлявано от П.Д.П., чрез адв. Ж.,
съдебен адрес ***, против Решение рег.№ 32-166796/11.06.2018г. към MRN 18BG002005H0005022/03.04.2018г.
на Началника на Митница - Варна, с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ,
вр.чл.74, пар.2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.140 от Регламента
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр.чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр.чл.77, пар.1, вр.чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС е: отказано приемането на
митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация MRN 18BG002005H0005022/03.04.2018r.; определена е митническа стойност на внасяната от
„МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД стока по същата MRN, както следва: стока -
палмов олеин, 5600 туби по 20 кг. пето тегло, 112000 кг. нето, с произход
Малайзия, ТАРИК код **********-1.32 лв./кг., установено no MRN 18BG002002H0015786/29.01.18г;
разпоредена е корекция на митническата декларация, както следва: в кл.46
„Статистическа стойност“ вместо 112816.73 лв. да се чете 147840; клетка 47
„Изчисляване на вземанията“ да се чете: А00 - основа за изчисляване 147 840
ставка 9,00 %, сума 13305.60; В00 - основа за изчисляване 163120.99, ставка 20
%, сума 32624.20 лв., както и да се вземе под отчет начисления размер на
държавните вземания. В резултат на извършената корекция начислените и взети под
отчет ВПО 495/19.04.2018г. суми са: мито А00 10 153.51 лв. и ДДС, които са
заплатени. Дължими суми за доплащане: мито А00 - 3 152.09 лв. и ДДС - 7 635.07
лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание
чл.114, пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Със същото решение на
основание чл.77, пар.З от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжник е определен
„МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в
жалбата; сочи, че административният орган неправилно е пристъпил към определяне
на митническата стойност по чл.74 пар.2, буква „б“ от МК, тъй като на
митническите органи са представени договор за покупко-продажба, платежни
документи за заплащане цената на стоката, фактура за транспортни разходи,
писмено съгласие за разкриване на банкова тайна, с което е доказал
декларираната митническа стойност, която безспорно е договорната стойност на
стоките, като информацията е предоставена своевременно; по арг. от решение на
СЕС по дело С-291/15 сочи, че не е достатъчно митническите органи само да имат
съмнения, но и трябва вносителят да не представя документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност, като двете предпоставки трябва да са дадени
кумулативно; твърди, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които
може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи
стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена;
митническите органи са ползвали информационната си система селективно и не са
отчели, че са налице по-ниски стойности на сходни стоки, внасяни от трети лица;
митническите органи напълно са игнорирали условието стоките да са продадени на
същото търговско равнище, както и дали сходните стоки имат същата търговска
марка ; относно данните в табличен вид за цените на палмовите мазнини по
държави сочи, че извършеният анализ е противоречив, тъй като съдържа
информация, която не се отнася за процесния внос; представената информация е за
средни цени между държавите членки, а не средностатистическа стойност. Поради
изложените съборажения моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си – адв.Ж., поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски по делото,
съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна, в писмено становище и в съдебно
заседание, чрез процесуален представител – ст.ю.к.С, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна, по съображенията изложени в
решението. Счита, че представените от третото лице писмени доказателства,
установяват сходни резултати.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното ог фактическа страна:
На 03.04.2018г. в МП „Пристанище Варна“ при Митница-Варна била
представена MRN № 18BG002005H0005022 за поставяне под режим „допускане за свободно
обращение на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава
членка“ на стока - палмов олеин IFFCO TRISTAR, 5600
туби по 20 кг. нето тегло, 112 000 кг. нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК
код **********-1.32 лв./кг. В кл.22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност
64 288 USD,
при валутен курс за митнически цели 1.59192 лв.
за 1 долар.
С писмо рег. № 32-98201/04.04.2018г. от декларатора за нуждите на допълнителната
проверка на митническата декларация и на основание чл.140 от Регламент за
изпълнение /ЕС/№ 2015/2447 е изискано, представянето на допълнителна информация
в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлява
действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ
на Съюза.
С писмо рег. № 32-104631/12.04.2018г. „Милки Груп Био“
ЕАД е представило договор за продажба №
BUL/SV/171120/256/01/ от
20.11.2017г., проформа фактура, фактура №
37637671/20.12.2017г.,
платежно нареждане, счетоводни документи, документи, придружаващи стоката.
Съгласно оспореното решение, след проверка на представените документи съмненията на
митническия орган относно декларираната стойност по митническата декларация
останали, поради следното:
Според договора за продажба от 20.11.2017г. е договорена доставка на 448 тона (+-2%), като количеството е окончателно, при
договорена цена 574 USD на тон, периода на договора е от
декември 2017г. до
януари 2018г. Всички поръчки
по споразумението са в рамките на кредитен лимит, даден на клиента в размер на
1700000 щатски долара и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента.
Всички плащания се правят от купувача за продавача съгласно договора без
никакви такси и без налагане по време на плащането на никакви удръжки, насрещен
иск или намаляване от каквото и да е естество. Установено е, че липсват уведомления от изпращача и позоваване на номер
на договора в коносамента съгласно т.5 от договора.
В търговска фактура № 37638403/03.02.2018г., приложена към митническата декларация, е посочен
договор № 24119031, който не е представен на митническите
органи. Не е представена изисканата износна
митническа декларация. Не е представен банков суифт съгласно условието на плащане на договора. Не е предоставено цялото досие по сключване
на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция. Вносителят не е
представил информация как се формира продажната цена на вътрешния пазар.
След анализ на митническата стойност на
стоки код 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода
октомври 2013г. – септември 2017г., е установено, че митническата стойност на
стоката е значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите
държави членки. По статистически данни за стойността на стоки с посочения код с
произход Малайзия е установено, че за 2016г. тяхната МС за България е
най-ниска, а именно 0.37 евро на кг. Анализът на данните за 2017г. потвърдил
същата тенденция.
Извършен е анализ на МС на внесени в ЕС
палмови мазнини код 15119099 с произход Малайзия по месеци за периода
01.01.2017г. – 30.11.2017г. в отделните държави членки. Установено е, че с
изключение за месеците февруари, август и ноември, МС на внасяната стока в
България е най-ниска в диапазона 0.44 – до 0.57 евро за кг., като относителният
дял за периода януари–ноември 2017г. на
допуснатите до свободно обращение в РБ от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД стоки с код
15119099 с произход Малайзия спрямо общото количество е 83.63% - 15 891
180кг. от общо 19 002 725кг.
При справка в сайта PALM OIL ANALYTICS –
независим интернет издател на новини, свързани с пазара на палмови мазнини е
установено, че за периода от 30 октомври 2017г. до 27 ноември 2017г., цената на
палмов олеин RBD при условие на доставката FOB Малайзия е в диапазона 617.50 - 662.00
щатски долара за тон, за периода 27
ноември 2017г. – 01
януари 2018г. – в диапазона 617.50 - 636.50 щ.д. за тон, а за периода 01 -29 януари
2018г. – 635.50-636.50 щ.д. за тон.
Прието е, че горепосочените обстоятелства
потвърждават съмненията относно реалността на декларираната митническа
стойност, поради което не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013.
За приблизително същия период не са
установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични
стоки.
След справка в Система за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А за
стоки с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в същото или
приблизително по същото време, в същото или приблизително същото количество,
както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно
основния метод на договорната стойност, са установени декларирани и приети
митнически стойности за сходни стоки, с произход Малайзия, внасяни в същия
период от друго дружество по декларация от 29.01.2018г. / на „Нова Трейдинг
Къмпани“ ЕООД/.
По данни от придружаващия процесната стока
анализен сертификат от 03.02.2018г. е установено, че
характеристиките на декларираната стока са сходни с тези на палмовата мазнина
по декларацията от 29.01.2018г., като методите на изпитване са идентични по
двете декларации.
Въз основа на горните мотиви е издадено
обжалваното решение, с което въз основа на MRN 18BG002002Н0001851/05.02.2018г.
за процесната стока е определена митническа стойност в размер на 1.32лв. за кг.
и е установено мито /А00/ за доплащане в размер на 10 153.51 лв.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно счетоводна експретиза се установява, че реално платената и
подлежаща на плащане цена по фактура 37638403/03.02.2018г. е в размер на 64 288 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен
банков превод. Налице е пълно съответствие между подлежащата на плащане и
реално платена цена, с декларираната в процесното ЕАД.
По реда на чл.192 от ГПК по делото са
представени и са приети като доказателства документите, придружаващи
митническата декларация от 29.01.2018г. на „Нова Трейдинг Къмпани“ ЕООД.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Спорът
между страните е относно това дали митническите органи са обосновали
„основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, пар.2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по
чл.141 от същия регламент, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК за определяне на
митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на
сходни стоки.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co.
Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston
Schul, С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МК,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се
засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в
съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември
2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т.
20.
Когато митническата стойност не може да
бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните
стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите
в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по
която може да се определи митническата стойност на стоките.
Когато митническата стойност не може да се
определи по реда на чл.74, пар.1, митническото остойностяване се извършва по
реда на чл.74, пар.3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от
Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за
митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за определяне на
митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на
стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на
чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите
органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70,
пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация.
Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на
митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за
прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга
стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от
МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото
общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в
стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на
процесните стоки. /Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм.д. № 4902/2012г./
Съгласно чл.141, пар.1 от Регламента за
прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на чл.74, пар.2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за
да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за прилагане, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни
стоки“ са дефинирани съответно в чл.1, пар.2, т.4) и т.14) и според тях в
рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:
„идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви
във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни
стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на
методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140,
вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на
митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение
за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка
чл.15, пар.1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на
митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и
процедурата по чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение
от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52. Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на
решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК,
изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен
принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай,
когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към
което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07,
EU:C:2008:746, т.36.
По силата на този принцип и в контекста на
процедурата по чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати
на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето
решение. Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е
специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за
да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е
надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално
нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от
13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13,
EU:C:2014:140, т.49. Това императивно изискване в случая не е спазено, тъй като
в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са
осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към
процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в
случая за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност
на сходни стоки.
С писмо рег.№ 32-111927/19.04.2018г. /л.51 от
преписката/ дружеството само е уведомено, че митническите органи не приемат
декларираната митническа стойност, както и въз основа на каква стойност ще бъде
определено задължението за мито по процесния внос, но не са посочени
обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната
стойност. Такива обстоятелства не са посочени и в искането за представяне на
документи и писмени обяснения с рег. № 32-98201/04.04.2018г. Това искане по
същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими
за обосноваване изпълнението на условията по чл.70, пар.3 от МК, но няма връзка
с процедурата по чл.140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва
изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на
митническите органи за да може да представи информация не по принцип, а именно
с цел отпадане на тези съмнения.
В тази връзка основателно жалбоподателят
сочи, че е представил цялата изискана информация за обосноваване на договорната
стойност на процесната стока – договор с производителя, фактура, проформа
фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни
относно сключена застраховка „Товари по време на превоз“, за извършени
транспортни разходи.
От информацията, изложена в служебната
бележка изготвена от отдел „Тарифна политика“, е видно, че съмненията относно
договорната стойност са свързани с непредставяне на договор към фактурата,
неяснота относно начина и сроковете на плащане, непредставянето на коносамент и
на застрахователната полица, със справката в системата МИС3А, при която е
установено, че декларираната от жалбоподателя митническа стойност е по-ниска от
декларираната и приета стойност за сходни стоки, както и с обстоятелството, че през процесния период митническата стойност за сходни
стоки е по-висока в други държави членки.
В писмата до дружеството обаче
органът не е мотивирал как горните обстоятелства се отнасят към
изпълнението/неизпълнението на условията по чл.70, пар.3 от МК и съответно
обосновават съмнения в действителността на договорната стойност. Не са изискани
и конкретни доказателства/обяснения за обосновка на договорната стойност именно
в контекста на възникналите съмнения, с което митническите органи са
препятствали дружеството за реализира правото си на защита в пълен обем. Едва в
обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи
съмненията в действителността на договорната стойност - договорения с договора
кредитен лимит в размер на 1 700 000 USD не потвърждава договорната цена за
договореното количество; не е представена застрахователната полицата; не е
представен договор № 24119031, цитиран във фактура №
37638403/03.02.2018г; не е представена
износната декларация; не е представено цялото досие по сключване на сделката –
оферти, поръчки, кореспонденция; не е представена информация за формиране на
продажната цена на вътрешния пазар, както и доказателства за телефонни
разговори за договаряне на цената.
За нито едно от посочените обстоятелства
жалбоподателя не е уведомен преди издаване на крайното решение, нито са
изискани обосновка и допълнителни доказателства във връзка с констатираните
„несъответствия“ и „липсващи“ документи.
Отделно, интерпретацията на представените в
хода на проверката документи е неправилна.
От клаузите на договора от 20.11.2017г. следва, че същият
е за продажба с отложено плащане. Както основателно жалбоподателят сочи, договорения
в полза на клиента кредитен лимит няма отношение към изчисляване стойността на
стоката, а само показва размера на задължението, който не следва да се
надхвърля за срока на отложено плащане. Вярно е, че в случая размерът на
кредитния лимит не кореспондира с цената за договореното количество, но
митническите органи е следвало да съобразят, че този кредитен лимит е
предоставен за „клиента по този договор“ - т.е.
липсва уточнение, че е само за конкретното договореното количество, както и че
жалбоподателят купува от същия производител и други стоки – обстоятелство,
което не се оспорва и за което има безспорни данни по преписката.
Относно застраховката на стоката в хода на
административното производство жалбоподателят е представил справка от
застрахователя „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, от която е видно, през сътоветните
месеци какви количества стока са били застраховани и на каква цена. От мотивите
на обжалваното решение не става ясно какво налага представянето на полицата и
по каква причина изготвената от застрахователя справка не е кредитирана, при
положение че от митническите органи не се оспорва изпълнението на изискването
на чл.71, пар.1, буква д), т.i) от МК. От жалбоподателя не е изискана и
обосновка за това, че във фактурата от 03.02.2018г., представена при
вноса, е посочен № на договор, какъвто не е представен. Освен това,
обстоятелството, че фактура № 37638403/03.02.2018г. е свързана именно с договора от 20.11.2017г. се установява от представената проформа
фактура (цитирана във фактурата), издадена именно въз основа на договор
BUL/SV/171120/256/1 от 20.11.2017г. Не може да се тълкува във вреда на
жалбоподателя и обстоятелството, че не е представил износната декларация.
Износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява
действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12) от МК
митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена
форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен
митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва
да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на
чл.5, т.35) от МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от
МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по
смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп,
С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Не е ясно и с каква цел е изисквана
информация за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар, при
положение че от значение за определяне на митническата стойност е не цената по
последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на
Съюза. Основателно е оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не
са извършили изискуемия от чл.141 от Регламента за прилагане анализ и съответно
не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице.
От представените по делото доказателства се установява, че цената от 1.32 лв. за кг. е изчислена спрямо количеството и
стойността на стоката по декларацията на „Нова Трейдинг Къмпани“ ЕООД. Не е
извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по
декларацията от 29.01.2018г. (Cost, Insurance and Freight – т.е включваща
застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има
задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да
заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от
кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по
доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява на
цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества
различни срокове за отложено плащане, на разликата в договорените количества,
на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл.1,
пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и във връзка с различния
производител на стоките по двата вноса – обстоятелство което по арг. от чл.141,
пар.5 от Регламента за изпълнение е без съмнение релевантно.
Митническите органи са приели, въз основа
на анализните сертификати, че е налице
сходство в показателите на стоките по процесния внос и по декларирания от „Нова
Трейдинг Къмпани“ЕООД. Действително изследваните показатели на стоките са със
сходни стойности, но дори да се приеме, че това сходство обосновава сходство в
качеството на стоките, то качеството на стоките не е достатъчно, съобразно
изискванията на чл.141 вр. чл.1, §2 т.14 от Регламента за прилагане вр.чл.74,
§2, буква б/ от МК, а следва да бъде установено и че стоките се търгуват на
същото търговско равнище и по същество в същите количества. Последното в случая
не е доказано. Не е извършен анализ и не е налице обосновка, че продажбите са
на същото търговско равнище. Независимо, че се касае за продажби на едро,
налице е съществена разлика в пазарния дял на допуснатите до свободно обращение
стоки на жалбоподателя и „Нова Трейдинг Къмпани“ЕООД. За периода м.01-м.11.2017г., в който е сключен договора за продажба с
производителя, пазарният дял на жалбоподателя е 83.63%, което обстоятелство
безспорно е относимо към преценката дали стоките са в продажба на същото
търговско равнище. Такъв анализ изобщо липсва за следващите периоди и конкретно
за м.04.2018г., през който е подадена декларацията
за процесния внос.
При липсата на анализ за изпълнението на
условията по чл.141, §1 от Регламента за прилагане е следвало митническата
стойност да се определи по правилата на §2, като се извършат корекции, за да се
вземат предвид разликите дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Неоснователно митническите органи са се
позовали на статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН
15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL
ANALYTICS. Съгласно цитираното в оспорения акт Решение на СЕС С-291/15, член
181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на
внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки,
когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки. От посочените статистически данни за количества и цени не може да се
извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни
стоки, тъй като липсват данни за търговската марка/производител, качеството на
стоките и търговското равнище. Тарифното класиране на стоката и условията на
доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на
стоките, съгласно чл.1, §2, т.14/ от Регламента за прилагане. Данните за
периода 2013г. – м.септември 2017г. са неотносими, т.к. не отговарят на
изискването на чл.74, пар.2, буква б/ от МК сходните стоки да са изнесени в
същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на
остойностяване. Данните за стойността на внесените количества в други държави
членки, без извършен анализ на потреблението в съответната държава и
търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не отговарят на
изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co.
Deutschland, C‑256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г.,
Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439. В случая
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
митническите органи не са обосновали приложението на чл.140, вр.чл.141 от
Регламента за прилагане, вр.чл.74, §2, буква б/ от МК.
От представените към митническата декларация
доказателства и допълнително представените от жалбоподателя се установява
договорената цена на процесните стоки, както и плащането на тази договорена
цена. Счетоводните записвания на дружеството относно доставката са проверени от
вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е
определил нова по декларация на трето лице, без да обоснове това, съобразно
изискванията на МК и Регламента за прилагане, началникът на Митница – Варна е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно списък по чл.80
от ГПК в размер на общо 1 270 лв., от които 50 лв. Държавна такса, 200 лв. - депозит за вещо лице и 1 020 лв. -
адвокатско възнаграждение, с данни по делото, че същото е внесено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Акад.Методи Попов № 22а, ет.5,
ап.12, представлявано от П.Д.П., Решение рег. № 32-166796/11.06.2018г. към MRN
18BG002005H0005022/03.04.2018г.
на Началника на Митница - Варна.
ОСЪЖДА Митница Варна да заплати на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Методи
Попов“ № 22А, представлявано от П.Д.П.,
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 270 /хиляда
двеста и седемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: