№ 3638
гр. София, 27.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20211100108517 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Б. ПЛ., с която са предявени
искове срещу В. С.С., „Ю.Б.“ АД (като правоприемник на банка „П.Б.“ АД) и Банка „ДСК“
ЕАД.
По подадена от ищеца молба по чл. 83 ГПК за освобождаване от такси и разноски
по делото:
За да постанови освобождаване от дължимата държавна такса, съдът трябва да се
убеди, че са налице достатъчно доказателства, че молителят няма средства да я заплати.
Преценката е конкретна с оглед размера на държавната такса и възможностите за
заплащането й от молителя въз основа на наличните доказателства за имущественото му
състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост
и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на дължимата държавна такса.
По делото е представена декларация по чл.83, ал.2 ГПК с дата 19.07.2021 г. за
материално и гражданско състояние на ищцата, в която е декларирано, че молителят
получава месечен доход в размер на 332 лв. от пенсия, не получава други доходи, не е в
граждански брак, не дава издръжка на никого, не получава недвижими имоти, притежава
жилище от 96 кв.м., не притежава моторно превозно средство, дялове и акции в търговски
дружества, не получава дивиденти, парични влогове. Ищцата е декларирала, че страда от
заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 200 лв. месечно. От
уведомление от НОИ с вх. № 14070/24.08.2021 г. се установява, че към 01.08.2021 г.
молителя получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 345 лв.
От справка от Имотния регистър, Агенция по вписванията, се установява, че
молителят притежава идеални части от поземлен имот, както и от апартамент, мазе и таван,
находящи се в гр. София, на ул. „*******“ ******. За имотите има заведени искови
производства. Предвид това, че става дума за идеални части от недвижими имоти, както и,
1
че са предмет на спорни съдебни производства, съдът намира, че молителят трудно би
изкарвал доходи от тези имоти, например, ако ги продаде или отдава под наем.
Предвид цената на заведените искове и размера на дължимата държавна такса и
установените обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът признава, че молителят обективно
няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото и молбата следва да
бъде уважена.
По останалите нередовности на исковата молба:
Делото е препратено от районния съд, който неколкократно е давал указания на
ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, включително уточняване на
исковете и правния интерес от същите, както и обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права. В изпълнение на указанията, ищецът е подавал уточнителни молби, в
които прави противоречиви искания и не внася яснота във вече заявените претенции. Така, с
молба от 21.03.2019 г. ищецът вместо да поясни вече заявените претенции е направил отказ
от заявени искове (вж. л. 57-59 от приложеното гр.д. № 2409/2019 г. на СРС), след което, с
допълнение към исковата молба от 26.11.2020 г. е казал, че поддържа заявени претенции (от
които вече се е отказала), навел е нови обстоятелства и е заявил нови искове (л. 100-104 от
приложеното гр.д. № 2409/2019 г. на СРС), с трета молба от 05.04.2021 г. заявява други
претенции от първоначално заявените (вж. л. 180-181 от приложеното гр.д. № 2409/2019 г.
на СРС). С Разпореждане от 08.07.2021 г. на СГС отново са дадени указания на ищеца за
уточняване петитума на исковете и обстоятелствата, на които се основават исковете. На
19.07.2021 г. ищецът е подал писмена молба, в която твърди, че с допълнение с вх. №
25174874/26.11.2020 г. на СРС е изяснил петитума, обосновал правния си интерес и
изпълнил указанията на съда като заявява петитум, който се различава от този в молбата му
от 05.04.2021 г. и от 26.11.2020 г. (вж. л. 116 - л. 117, л. 180 – л. 181 от приложеното гр.д. №
2409/2019 г. на СРС). Съдът намира, че указанията не са изпълнени и не са изяснени
обстоятелствата, от които произтичат част от исканията на ищеца по следните съображения:
От исковата молба и допълнението към нея, съдът намира, че са предявени искове за
прогласяване нищожност на общо десет договорни ипотеки (седем с ипотекарен кредитор
„Ю.Б.“ АД и три с ипотекарен кредитор Банка „ДСК“ ЕАД), поради това, че са учредени от
несобственик.
Предявени са и осъдителни искове срещу тримата ответници за имуществени и
неимуществени вреди от непозволено увреждане, както следва:
иск срещу В. С.С. в размер на 20 000 евро за неимуществени вреди, представляващи
страдания, унижения, претърпян стрес, дискомфорт и влошено здравословно състояние до
степен инвалидност;
иск срещу В. С.С. в размер на 75 000 евро за имуществени вреди от „обременяване с
тежест на процесния имот за дълъг период от време /в сл. от 1999 г. до 2010 г./, вкл. с
извършеното насилствено отнемане на правото на ищеца на владение от 09.11.2017 г от
ЧСИ Ал. Б.“, като се твърди посоченият размер да представлява пазарната стойност на
2
процесния имот;
иск срещу „Ю.Б.“ АД (като правоприемник на банка „П.Б.“ АД) в размер на 20 000
евро за неимуществени вреди от „продължителен и неоправдан тормоз“;
иск срещу „Ю.Б.“ АД (като правоприемник на банка „П.Б.“ АД) в размер на 100 000
евро за имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, считано от 29.10.1999 г. до
датата на исковата молба и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане;
иск срещу „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 10 000 евро за неимуществени вреди, ведно
с обезщетение забава, считано от 17.03.2006 г. до датата на исковата молба и законна лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане;
иск срещу „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 25 000 евро за имуществени вреди от това,
че е била възпрепятствана да отдава имота под наем, ведно с обезщетение за забава за
периода от 17.03.2006 г. до датата на исковата молба и от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Въпреки няколкото възможности, които са предоставени на ищеца, същият не е
изпълнил указанията на съда да изясни обстоятелствата, от които произтичат следните
искове: иска за сумата от 75 000 евро за имуществени вреди срещу В. С.С., иска срещу
„Ю.Б.“ АД (като правоприемник на банка „П.Б.“ АД) за сумата от 20 000 евро за
неимуществени вреди от „продължителен и неоправдан тормоз“; иска за сумата в размер на
100 000 евро за имуществени вреди срещу „Ю.Б.“ АД, иска за сумата в размер на 10 000
евро срещу „Банка ДСК“ ЕАД за неимуществени вреди. Ищецът не сочи в какво конкретно
се изразяват посочените имуществени и неимуществени вреди. Посочването, че според
ищеца ответникът е засегнал правото му на собственост не е сочене на конкретни вреди, за
които да се търси отговорност от непозволено увреждане. Относно иска срещу „Банка ДСК“
ЕАД в размер на 25 000 евро за имуществени вреди от това, че е била възпрепятствана да
отдава имота под наем: от твърденията на ищеца не става ясно какво е противоправното
поведение на ответника, което е възпрепятствало ищеца да отдава имота под наем и
получава доход от същото. Поради изложеното, исковата молба в частта на тези искове,
ведно с акцесорните, следва да бъде върната.
Освен това, в писмената молба от 19.07.2021 г. е поискано да се признае за
установено, че В. С.С. няма качеството на законен собственик на партерен етаж в гр. София,
ул. „*******“ № 21 (л. 10). Същевременно, ищецът твърди, че още преди подаване на
исковата молба за този имот е проведена публична продан по изп. д. № 20128500400767 на
ЧСИ А. Б. с ипотекарен длъжник В. С.С., издадено е постановление за възлагане от
28.06.2013 г. в полза на банка „П.Б.“ АД и е извършен въвод в имота. Правният интерес от
иска се преценява от наведените от ищеца твърдения. След като ищецът твърди, че към
датата на исковата молба В. С.С. не е собственик на процесния имот, не е налице правен
интерес от отрицателния установителен иск за собственост.
Иска се и прогласяване нищожност на „публичната сделка, извършена от ЧСИ Ал. Б.
3
по изп. д. № 20128500400767“. В допълнението към исковата молба ищецът иска да се
признае за установено, че „нотариалните актове, описани в исковата молба и настоящото
допълнение към исковата молба са негодни и от тях не могат да произтичат никакви правни
последици в полза на нелигитимния собственик В. С., респ. в полза на трети лица /в сл. АД
Ф.Г.К.“/, които са се обогатили неоснователно по недействителна сделка, обуславяща
нищожност, респ. моли съдът да прогласи нищожността на нотариалните сделки, извършени
в период от 1999 г. до 2018 г. по невъзможен предмет.“ От петитума в тази част, както и от
обстоятелствената част на исковата молба, съдът не може да установи какво е конкретното
искане до съда, и за кои нотариални актове и сделки се отнася искането.
Относно исковете, които касаят обявяване нищожност на договорни ипотеки,
учредени с посочените в исковата молба, включително допълнението към нея, нотариални
актове: на осн. чл. 11 ПВ, вр. чл. 4, б. л) ПВ, вр. чл. 166, ал. 1 ЗЗД исковата молба в тази част
(ведно с допълнението) подлежи на вписване, за което не са представени доказателства като
на ищеца следва да се дадат указания за отстраняване на нередовности.
В допълнението към исковата молба ищецът е направил искане по чл. 389 ГПК за
налагане на обезпечителна мярка възбрана върху апартамент на партерен етаж, находящ се в
гр. София, ул. „*******“ ****** (л. 115 от приложеното гр.д. № 2409/2019 г. на СРС): По
делото са останали за разглеждане исковете за обявяване нищожност на договорни ипотеки
и осъдителен иск срещу В. С.С. в размер на 20 000 евро за неимуществени вреди. Предвид
защитата, която се търси, както и твърдението, че към датата на исковата молба В. С.С. не е
собственик на имота, който се иска да бъде възбранен, не са налице предпоставките по чл.
391, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечението. Поради това, молбата следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Н. Б. ПЛ. от заплащането на държавна такса и разноски по
делото.
ВРЪЩА исковата молба на Н. Б. ПЛ. в частта, с която са предявени следните
искове:
- иск срещу В. С.С. в размер на 75 000 евро за имуществени вреди от „обременяване с
тежест на процесния имот за дълъг период от време /в сл. от 1999 г. до 2010 г./, вкл. с
извършеното насилствено отнемане на правото на ищеца на владение от 09.11.2017 г от
ЧСИ Ал. Б.“, като посоченият размер представлявал пазарната стойност на процесния имот;
- иск срещу „Ю.Б.“ АД (като правоприемник на банка „П.Б.“ АД) в размер на 20 000
евро за неимуществени вреди от продължителен тормоз;
- иск срещу „Ю.Б.“ АД (като правоприемник на банка „П.Б.“ АД) в размер на 100 000
евро за имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, считано от 29.10.1999 г. до
4
датата на исковата молба и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане;
- иск срещу „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 10 000 евро за неимуществени вреди,
ведно с обезщетение забава, считано от 17.03.2006 г. до датата на исковата молба и законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;
- иск срещу „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 25 000 евро за имуществени вреди от това,
че е била възпрепятствана да отдава имота под наем, ведно с обезщетение за забава за
периода от 17.03.2006 г. до датата на исковата молба и от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
- установителен иск, че В. С.С. не е собственик на партерен етаж в жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. „*******“ № 21;
- искането за прогласяване нищожност на „публичната сделка, извършена от ЧСИ Ал.
Б. по изп. д. № 20128500400767“, като и да се признае за установено, че „нотариалните
актове, описани в исковата молба и допълнението към исковата молба са негодни и от тях не
могат да произтичат никакви правни последици в полза на нелигитимния собственик В. С.,
респ. в полза на трети лица /в сл. АД Ф.Г.К.“/, които са се обогатили неоснователно по
недействителна сделка, обуславяща нищожност, респ. моли съдът да прогласи нищожността
на нотариалните сделки, извършени в период от 1999 г. до 2018 г. по невъзможен предмет.“
ОСТАВЯ без движение исковата молба в частта за обявяване нищожност на общо
десет договорни ипотеки (седем с ипотекарен кредитор „Ю.Б.“ АД и три с ипотекарен
кредитор Банка „ДСК“ ЕАД), описани в исковата молба и допълнението към нея. УКАЗВА
на ищеца в едномесечен срок от съобщението с писмена молба да представи доказателства,
че подадената искова молба, ведно с допълнението към нея, е вписана в Имотния регистър
към Агенцията по вписванията. УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията исковата
молба ще бъде върната.
Оставя без уважение молба за допускане на ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на исковете с
налагане на обезпечителна мярка възбрана върху апартамент на партерен етаж, находящ се в
гр. София, ул. „*******“ ******.
Определението в частта, с която исковата молба е върната, както и в частта, с която
не се допуска обезпечение на исковете, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението с частна пред Софийски апелативен съд. В останалата част определението е
окончателно.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5