Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1943 07.08.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На девети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 5697/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Р.Х.В.
против А.Т.Х., ЕГН ********** ***.
Предявяват се установителни искове за сумата от 200 лева – неизпълнени парични
задължения по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че между
“4финанс“ ЕООД и ответницата е бил сключен договор за кредит от 13.05.2014г.
Кредитът е за 200 лева и е отпуснат за период от 30 дни, с падеж на
12.06.2014г. С настъпване на падежа дължимата сума не е заплатена. Твърди се,
че претендираните парични задължения в последствие са прехвърлени от кредитора
на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018г. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, изр.1 вр.
чл.240, чл.86 ал.1 и чл.99 от Закона за задълженията и договорите.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответницата не представя писмен отговор, не се представлява в производството пред съда и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се постанови неприсъствено решение. По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 19.07.2019г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че между ответницата и 4финанс ЕООД е бил сключен договор за кредит № **********/13.05.2014г., за сумата от 200 лева. Срокът на кредита е 30 дни, като сумата, ведно с лихвата, е следвало да бъде върната на 12.06.2014г. Касае се за договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който се сключва след подаване на заявка за кредит по електронен път. Следователно налице е валидно сключено облигационно правоотношение между страните. От представеното преводно нареждане видно, че в полза на ответницата са били преведени 200 лева на 13.05.2014г., в изпълнение на договора за заем. Следователно кредиторът – заемодател е изпълнил задълженията си по договора. Няма данни заемателят от своя страна да е върнал заема, ведно с лихвата на падежа, поради което е изпаднал в забава. Задължението е изискуемо, но не е погасено. В последствие вземането на кредитора е прехвърлено с договор за цесия в полза на сегашния ищец. Ищецът е бил упълномощен от стария кредитор да съобщи на длъжника за станалата цесия. Изготвеното от съобщение за цесията е приложено към исковата молба и така е връчено на ответницата в хода на делото, поради което цесията е породила действие по отношение на А.Х.. Следователно кредитор на ответницата е вече „Кредитреформ България“ ЕООД и това юридическо лице има правото да претендира заплащане на всички суми по договора за заем. Ето защо съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото,
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 125 лева, представляващи
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 75 лева
разноски по заповедното дело.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.Х., ЕГН ********** ***, че дължи на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Р.Х.В.
сумата от 200 лева /двеста лева/ главница
по договор за кредит № **********/13.05.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2019г. до
окончателното изплащане, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 976/01.03.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 1204/2019г.
ОСЪЖДА А.Т.Х., ЕГН ********** *** да заплати
на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., представлявано от Р.Х.В. сумата от 125 лева /сто двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски,
както и сумата от 75 лева
/седемдесет и пет лева/ разноски по заповедното дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.