МОТИВИ: Срещу
подсъдимия З.А.Ф. *** е предявено обвинение по чл. 345 ал. 1 от НК.
Предаден е на съд
за това, че на 09.09.2018 година около 22:40 часа, в землището на гр. Севлиево,
на ГП I-4 км. 82+850 до КПП „Хамбергер“,
в посока гр. София, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Ауди“,
модел А8, сиво на цвят, си служил с табели с регистрационен номер ЕН ****АТ,
издадени за друго МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
От обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на съдебното
производство, показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства,
събрани на досъдебното производство и на съдебното следствие, съдът установи
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият З.Ф. не
притежавал свидетелство за управление на МПС, но ползвал лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А8“ – сив на цвят, собственост на друго лице, на който имало
монтирани регистрационни табели с № СВ **** КС.
Подсъдимият Ф.
притежавал регистрационни табели с рег. № ЕН ****АТ, които били издадени за лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рама №WV2ZZZ25ZFH000735, негова
собственост, придобит с договор за покупко-продажба от 06.02.2013 година от
свидетеля Г.К.. Видно от справка за нарушител/водач на сектор „ПП“
при ОД на МВР-Габрово, на л. 25 /от
делото/ - пункт 21, с АУАН серия „Д“, №523137 от 05.06.2018 година на сектор
„ПП“ при ОД на МВР-Габрово, двата броя регистрационни табели на лек автомобил
марка “Ауди“, модел „А8“ с № СВ **** КС били иззети за административно
нарушение на чл.150 от ЗДвП.
След като посочените
регистрационни табели на автомобила били свалени и
иззети от контролните органи, на неустановена дата и месец през 2018 година и
след месец юни на същата, подсъдимият Ф.
монтирал на лекия
автомобил марка „Ауди“ и на определените за това места, посочените по - горе регистрационни табели с ДК№ ЕН **** АТ,
издадени за лек автомобил марка „Фолксваген„ модел „Траспортер„ с рама №WV2ZZZ25ZFH000735,
негова собственост, след което започнал да го управлява.
Независимо от това, че
ползваното от подсъдимия
Ф. МПС - лек автомобил марка
“Ауди“, модел „А8“ – сив на цвят, било с монтирани на определеното за това
място регистрационни табели, предназначени за друго
МПС, на 09.09.2018 година същият решил да го
управлява. В изпълнение на така взетото решение на посочената дата, около 22:40 часа, подсъдимият Ф. управлявал лекия автомобил в землището на град Севлиево на ГП І-4
км.82+850, до КПП “Хамбергер“ в посока гр. София.
На същата дата
около 22:00 часа полицейски
служители – свидетелите Г.Н. и Я.Д., се намирали на ГП-І-4 София- Варна в
участъка му пред завод „Хамбергер“, където осъществявали служебните си
задължения по пътен контрол. Около 22:40 часа те
възприели лек автомобил марка “Ауди“, модел „А8“ – сив на цвят с поставени на
него регистрационни табели ЕН **** АТ, на водача на който подали сигнал да
преустанови движението му. След като той сторил това, полицейските служители
установили, че автомобила се управлява от обвиняемия З.А.Ф..
Подсъдимият Ф.
уведомил полицейските
служители, че не носи в себе си СУМПС, както и документите на автомобила,
поради което същите започнали извършване на проверка в информационните масиви
на МВР, като указали на подсъдимия да остане на
място до приключване на същата. Независимо от разпореждането на полицейските
служители, подсъдимият Ф. привел в движение автомобила и потеглил рязко в посока гр. София. Свидетелите го последвали със
служебния си автомобил, но изгубили визуален контакт с него, поради което
преустановили преследването му. След проверка в информационните масиви, същите
установили, че регистрационни табели с № ЕН **** АТ, са издадени за друго МПС –
„Фолксваген Транспортер“, както и това, че подсъдимият
не притежава свидетелство за управление на МПС. Във връзка с тези си констатации полицейските служители изготвили Докладна
записка на следващия ден, след приключване на дежурството им, под №341р-10229 от 10.09.2018 година /лист 5 от
делото/, където описали изложените по – горе фактически обстоятелства.
На 25.09.2019 година,
свидетелите установили подсъдимия Ф. и в
сградата на РУ на МВР-Севлиево му съставили акт за установяване на
административно нарушение бланков №921379 от 25.09.2018 год., където
актосъставителят описал констатациите, изложени по - горе,
а именно, че на 09.09.2018 г., около 22:40 ч.,
в землището на град Севлиево на ГП І-4 км.82+850, до КПП “Хамбергер“ в посока
гр. София, З.Ф. управлявал
моторно превозно средство - л.а. марка “Ауди“, модел „А8“, сив на цвят с
регистрационен № ЕН **** АТ, като при извършената
справка било установено, че поставените табели са предназначени за друго
МПС, че същият не притежава СУМПС и че
не спазва указанията на полицейските служители и преди да е приключила
проверката и освободен, същият самоволно напуска мястото на проверката и тръгва
в посока гр. София. В цитирания АУАН Ф. изписал саморъчно „нямам възражения“,
подписал се като нарушител и получил препис от акта на същата дата 25.09.2018
година, което удостоверил отново с подписа си.
Подсъдимият Ф. дава
обяснения по повдигнатото му обвинение. Същият не признава вината си. Отрича да
е бил спиран за проверка с лекия автомобил „Ауди А8“. Обяснява, че е бил в
Германия и след като се върнал в България му бил съставен посочения по – горе
акт за установяване на административно нарушение, който той подписал, въпреки
че не било вярно отразеното в него, че бил управлявал автомобила на
инкриминираната дата. Ф. не отрече обстоятелството, че табелите на лекия
автомобил „Ауди А8“ са били свалени заради административно нарушение, но заяви,
че след това е държал автомобила в дома си и не го е управлявал. По отношения
на табелите на автомобила „Фолксваген Транспортер“ Ф. заяви, че е бил даден на
вторични суровини и че не знаел къде са табелите му. Ф. категорично отрече да е
управлявал автомобила на 09.09.2018 година, да е бил спиран за проверка и да е
осуетявал същата, напускайки самоволно мястото на нарушението.
Изложената от него
защитна теза се опровергава по несъмнен начин според съда от събраните в хода
на досъдебното производство и на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства. В подкрепа на обвинението са показанията на двамата полицейски служители
Г.Н. и Я.Д.. Свидетелят Г.Н. обясни, че
на инкриминираната дата той и колегата му Я.Д. изпълнявали служебните си
задължения на главния път София – Варна, като след 22:00 часа Д. спрял за
проверка лек автомобил „Ауди А8“. Н. се намирал в служебния автомобил и след
като видял регистрационните табели на автомобила, задал номерата в служебния
таблет. От справката видял, че табелите, поставени на лекия автомобил „Ауди“
били на друг автомобил „Фолксваген Транспортер“. Тогава Н. извикал колегата си,
като му казал, че табелите не отговарят за автомобила, който спрели. Д. тръгнал
към него и след като влязъл в колата, видял справката на таблета. В това време
подсъдимият също отишъл до служебния автомобил и докато двамата полицейски
служители разговаряли във връзка с направената констатация, подсъдимият Ф., се
качил в автомобила си и потеглил в посока гр. София. Полицейските служители го
последвали, но го изгубили от поглед. Стигайки до разклона за с. Ряховците,
свидетелят Д. предложил да влязат в селото и да отидат до дома на сестрата на
подсъдимия, за която същият знаел, че живее там, но установили, че подсъдимият
го няма. На следващия ден рано сутринта двамата полицейски служители отишли до
дома на подс. Ф. ***, но не го открили. Управляваният от него лек автомобил
„Ауди А8“ също не бил там.
Тогава Я.Д.
съставил докладна за случилото се и няколко дни по – късно на подсъдимия бил
съставен АУАН, в който били описани горепосочените обстоятелства. Свидетелят Н.
беше категоричен, че при спирането за проверка на 09.09.2018 година на главния
път София – Варна, автомобилът бил управляван от подсъдимия З.Ф..
Свидетелят Д.
обясни пред съда, че на 09.09.2018 година вечерта спрял за проверка лек
автомобил „Ауди А8“, който бил управляван от подсъдимия З.Ф.. Докато разговарял
с него да приготви документите за автомобила и неговите лични такива и да
заповяда при служебния автомобил, свидетелят Н. го уведомил, че номерата на
автомобила не отговарят да са за този автомобил. Д. тръгнал към колегата си и
след малко автомобилът, управляван от подсъдимия, потеглил в посока гр. София.
Същата вечер двамата полицейски служители се опитали да намерят подсъдимия, но
не успели. В края на смяната Д. изготвил докладна записка, в която описал
случилото се.
В подкрепа на
обвинението са и събраните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства: АУАН от 25.09.2018 година; Докладна записка – стр. 5; Справка за
нарушител/водач – стр. 6-8; договор за покупко – продажба на МПС – стр. 20;
Справка от началника на РУ на МВР – Севлиево, от която е видно, че подсъдимият
е неправоспособен водач на МПС – стр. 22 и НП № 17-0341-000785 от 26.09.2017
година – стр. 24 от ДП.
По искане на
подсъдимия съдът допусна до разпит свидетелите А.А. и Д. Н.. Същите заявиха, че
знаят, че през лятото на 2018 година подсъдимият Ф. е управлявал лек автомобил
„Ауди А8“, който бил взел от някакви софиянци на изплащане. През есента на 2018
година автомобилът изчезнал, като свидетелят А.А. обясни, че З. му казал, че
човекът от София си взел колата с втория ключ.
Подсъдимият
представи и три броя вноски бележки за различни суми, превеждани на Силвия
Михайлова, за които същият обясни, че са вноските, които е заплащал на тази
жена за процесния автомобил, който същият ползвал.
Във връзка с това
прокурорът представи Жалба от А.Ф.С. от гр. София до РП – София, от която се
установява, че е закупил процесния автомобил на лизинг и че поради факта, че
трябвало да заминава за по – продължително време за Германия, негови познати го
запознали с подсъдимия, на когото предоставил автомобила за ползване, като Ф.
поел задължението да му плаща лизинговите вноски на автомобила до завръщането
му в страната. През месец септември 2018 година Стефанов се завърнал в България
и поискал от подсъдимия да му върне колата. Първоначално същият се опитвал да
забави връщането на колата, а през месец ноември директно му заявил, че няма да
я върне. Междувременно негови приятели от гр. Севлиево му съобщили, че
автомобилът бил паркиран пред дома на Ф. *** и че е без номера. В последствие
същите приятели му съобщили, че З. карал колата, но тя била с други номера. По
повод на тази жалба, препратена от РП – София на РП – Севлиево по
компетентност, било образувано ДП за това, че на неустановена дата през есента
на 2018 година в гр. Севлиево противозаконно е присвоена чужда движима вещ –
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с рег. № СВ **** КС, собственост на А.Ф.С.,
ЕГН: **********, намирал се във владение на конкретно лице – престъпление по
чл. 206, ал. 1 от НК
Преценката на
изложените по – горе фактически обстоятелства даде на съда основание да приеме
за безспорно установено, че подс. З.Ф., след като на 09.09.2018 година около 22:40 часа, в
землището на гр. Севлиево, на ГП I-4 км. 82+850 до КПП „Хамбергер“, в посока гр. София, при управление на
моторно превозно средство – л.а. „Ауди“, модел А8, сиво на цвят, си служил с
табели с регистрационен номер ЕН ****АТ, издадени за друго МПС – лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл на вината. В подкрепа на обвинението
са показанията на полицейските служители, които категорично и недвусмислено
заявиха, че на инкриминираната дата автомобилът е бил управляван именно от
подсъдимия. В потвърждение на техните показания е и изготвената по делото
Докладна записка от свид. Я.Д. и АУАН, който е бил съставен срещу подсъдимия на
25.09.2018 година и който същият е подписал без възражения. В него ясно е
записано, че на 09.09.2018 година около 22:40 часа на ГП I-4 София – Варна до КПП
„Хамбергер“ подсъдимият Ф. управлявал МПС – лек автомобил „Ауди“ /сив на цвят/
с рег. № ЕН ****Ат и че при извършената проверка се установило, че поставените
на автомобила табели са от автомобил „Фолксваген Транспортер“, собственост на Г.А.К..
В акта е отразено още обстоятелството, че подсъдимият е напуснал самоволно
мястото на проверката. Така описаните в АУАН фактически обстоятелства напълно
потвърждават показанията на полицейските служители, поради което съдът ги
кредитира напълно с доверието си. Освен това същите се подкрепят и от събраните
по делото доказателства, като следва да се отбележи обстоятелството, че
поставените на управлявания от подсъдимия лек автомобил регистрационни табели
са от лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, който същият е закупил с договор
за покупко – продажба на на МПС от 06.02.2013 година от свид. Г.К. /стр. 20 от
ДП/. Освен това по делото са налице данни, че табелите на управлявания от подс.
Ф. лек автомобил „Ауди А8“ са били свалени през лятото на 2018 година за
извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП /справка на стр. 25 от ДП, пункт 21/.
Съобразявайки
изложеното по – горе съдът прие, че са налице безспорни доказателства в
подкрепа на обвинението, поради което призна подсъдимият З.Ф. за виновен в
извършване на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 345,
ал. 1 от НК.
При определяне вида
и размера на наказанието на подс. З.Ф. за извършеното от него престъпление,
съдът има предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите,
както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Извършеното
от подс. Ф. деяние
не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но същото се
характеризира със сравнително висока степен на обществена опасност, обуславяща
се от динамиката на извършване на подобен род престъпления. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът взима предвид липсата на възражения от страна на
подсъдимия при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение, с което той потвърждава и се съгласява с описаните от
актосъставителя фактически обстоятелства, в тази част и за управлението на
автомобила, на който били поставени други регистрационни табели. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът взима предвид предишните осъждания на
подсъдимия и факта, че не притежава СУМПС.
При съвкупната преценка на тези обстоятелства,
съдът счита, че наказанието на подсъдимия Ф. следва да бъде определено по
текста на закона, а именно на същия да бъде наложена глоба, която поради
превеса на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства съдът определи в
максимален размер от 1000,00 лева.
Съдът
счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.
Разноски по делото
не са правени.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: