№ 22587
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110117456 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, с която е предявен осъдителен иск срещу "ЗАД Далл
Богг: Живот и Здраве" АД с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1836
лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платеното от
ищеца по имуществена застраховка „Булстрад Бизнес Решение“
застрахователно обезщетение за щети по маркуч на бензиноколонка на
бензиностанция „Антим“ в гр. Русе, ул. „Антим I“ № 3, причинени при ПТП,
настъпило на 15.02.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 26.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2024г. около 18:00 ч., на
бензиностанция „Антим“, находяща се в гр. Русе, ул. „Антим I" № 3, Я.
Стоянов Я., след зареждане на гориво в управлявания от него лек автомобил
„Алфа 159" с рег. № ***, потегля без да се увери, че маркучът е отместен и
зареждането е приключило, като виновно причинява ПТП, при което
маркучът на колонка за зареждане на бензин №04 се опъва и къса, като
биват увредени пистолет за зареждане, маркуча и връзки.
Сочи, че за увреденото при ПТП-то имущество /маркуч на
бенизоноколонка на бензиностанция „Антим“, находяща се в гр. гр. Русе, ул.
„Антим I" № /3, собственост на „Реинлаб Русе" ООД, с ЕИК: *********, е
имало сключена със ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД,
комбинирана имуществена застраховка "Булстрад Бизнес Решение", със
застрахователна полица №**********000010, със срок на действие от
26.04.2023 г. до 25.04.2024 г., валидна към датата на ПТП-то, при покрит риск
„Пожар и други опасности" /с включен риск „Удар от ППС или животно" -
стр.5 от ОУ - раздел Застрахователни покрития, клауза 1, т.І Определения/, с
1
изплатена застрахователна премия.
Във връзка с постъпило уведомление, при ЗАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп" е образувана щета №**********/02-24, по което е одобрено
за изплащане застрахователно обезщетение за имуществени вреди в общ
размер от 1836.00 лв., която сума е изплатена на собственика на увреденото
имущество с платежни нареждания от 16.07.2024 г. и от 06.08.2024 г.
Твърди, че вина за ПТП има водачът на лек автомобил „Алфа 159" с
рег. № ***, за който е била сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата
на ПТП.
С оглед на това сочи, че на основание чл. 411 КЗ, е придобил регресно
вземане срещу ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение.
Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника
от 03.10.2024 г., но ответното дружество не изпълнило задължението си.
С оглед на това моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски по делото.
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът "ЗАД Далл Богг:
Живот и Здраве" АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция по основание и размер.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Алфа 159" с рег.
№ ***, както и че е получил покана за плащане от ищеца. Не оспорва
извършването на плащане от страна на ищеца по сметка на сервиза,
ремонтирал увредения автомобил.
Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и
описания механизъм на ПТП. Твърди, че ПТП е осъществено по
изключителна вина, евентуално – при съпричиняване от страна на
служителите на процесната бензиностанция, които е следвало да зареждат
горивото в автомобила, респективно – да проследят дали маркучът е
премахнат преди потегляне на превозното средство.
Оспорва предявените искове и по размер, като намира, че определената
застрахователна сума не отговаря на действителната стойност на щетите.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между всички описани
вреди и процесното ПТП.
Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.
Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно
2
основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1/ сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка за увреденото
имущество с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/
плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/
отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за
вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние,
противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината
на извършителя се предполага; 4/ размерът на причинените вреди; и 5/
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да
застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в
доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ
е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение.
По направеното възражение за изключителна вина и съпричиняване,
ответникът дължи доказване на твърденията си за поведение от страна на
служители на увреденото лице, което обективно е довело до настъпване на
вредоносния резултат.
С приетия за окончателен по делото доклад, неоспорен от страните,
съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, е отделил като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1/ наличието на сключен застрахователен договор при ищцовото
застрахователно дружество за имуществена застраховка по отношение на
увреденото имущество, с валидно застрахователно покритие към датата на
ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в
изпълнение на този договор в размер на 1836 лева; 3/ сключен договор при
ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за лек автомобил „Алфа 159“, рег. № ***, валиден
към датата на ПТП; 4/ получаването на извънсъдебна покана от ответника.
Спорни по делото са въпросите относно обема на отговорността на
ответника, обусловен от вината на водача на процесното МПС за настъпването
на инцидента, както и стойността на нанесените щети върху застрахованото
имущество.
За установяване на спорните обстоятелства пред Софийски районен
съд са събрани писмени доказателства, гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Я. /водач на процесното ПТП/ и П., приобщено е чрез
оглед веществено доказателство – видеозапис от процесния инцидент, както и
е изслушано заключение по допусната съдебна автотехническа експертиза.
Анализа на горните доказателства води до еднозначен извод за
механизма на ПТП, а именно, че същото е настъпило на 15.02.2024 г., около
18:00 часа, когато водачът на лек автомобил „Алфа 159", с рег. № *** потегля
от бензиностанция на „Рейнлабс Русе" ООД, намираща се в гр. Русе на ул.
„Антим І" № 3, без да се е увери, че е приключило зареждането на гориво и
докато пистолетът за зареждане на гориво е все още поставен в отвора на
3
резервоара на автомобила, вследствие на което маркучът за зареждане на
бензин се къса и пада, като по този начин са нанесени вреди и върху пистолета
за зареждане и бензиновата колонка № 04.
Установява се от извършения оглед на представения по делото
видеозапис от камерата на процесната бензиностанция, както и от
свидетелските показания на водача на процесния автомобил, че служител от
обекта инициира зареждането на горивото, като поставя пистолета за
зареждане на бензин в зарядния отвор на автомобила, а водачът влиза в
сградата на бензиностанцията, за да заплати дължимата сума и след това се
връща в автомобила /където, по собствените му думи, провежда телефонен
разговор чрез хендсфрий устройство/. Установява се, че преди зареждането на
горивото да приключи /което обстоятелство е видно от промяната в цифрите
на бензиновата колонка/ служителят се отдалечава от колонката, за да окаже
съдействие на друг клиент. По същото време, докато пистолетът за зареждане
на бензин е все още поставен в резервоара на колата, водачът на автомобила
подава ляв мигач и се включва в движението. В резултат на извършената
маневра зарядният маркуч се опъва, къса се и пада. Водачът на автомобила,
разпитан като свидетел, сочи, че не е разбрал за нанесените вреди в момента
на причиняването им.
При така установените факти по делото, съдът намира, че вина за
процесното ПТП има изцяло водачът на лекия автомобил, застрахован при
ответника. Същият е бил длъжен, непосредствено преди предприемане на
маневрата за включване в движението /а не в предходен момент – в който
смисъл са показанията му/, да се увери, че с действията си няма да увреди
чуждо имущество. От обективния факт на настъпването на вредите се
установява, че водачът на лекия автомобил не е положил дължимата грижа да
провери дали зареждането с гориво е приключило и дали пистолетът за
зареждане на гориво е изваден от отвора на резервоара. Потегляйки от
бензиностанцията, без да се увери, че зареждането на гориво е приключило и
че маркучът е разкачен от автомобила му, водачът на ППС е причинил с
личното си виновно поведение вреди на застрахованото при ищеца
имущество, поради което и дължи репарирането им.
В този смисъл, изцяло неоснователно се явява възражението на
ответника за липса на вина за настъпване на инцидента у водача на
автомобила, доколкото задължение да извършват зареждането на автомобила,
респективно – да разкачат пистолета за гориво, имат служителите на
процесната бензиностанция.
На първо място следва да се посочи, че за разлика от боравенето с
втечнени въглеродни газове, по отношение на зареждането на течни горива –
бензин /каквото е процесното/ и дизел липсва нормативна уредба, която да
урежда тази дейност като рискова такава, чието извършване следва да се
осъществява единствено от специално квалифицирани за това лица. Нещо
повече – допустимо е да съществуват бензиностанции, каквато е и
процесната /видно от изображенията в приетата по делото САТЕ/, на които
зареждането на гориво да е на принципа на самообслужване от клиентите. С
оглед на това, неоснователно се явява направеното от ответника възражение за
4
изключителна вина на служителите на увреденото лице.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само
онзи конкретно установен принос на последния, който обективно е
допринесъл за настъпване на самото увреждане. В случая безспорно е
установено, че е имало служител, който е обслужвал бензиностанцията, който
е инициирал и провеждал зареждането на горивото и който, докато е траело
зареждането, се е отдалечил от бензиновата колонка. Не може да се приеме
обаче, че с това си поведение същият обективно е допринесъл за настъпването
на вредите, доколкото единствено предприемането на маневрата от страна на
водача на лекия автомобил, без да се увери, че зарядният пистолет е изваден
от автомобила, е причинило увреждането. Горният извод не би се променил
дори да се възприеме тезата на ответника, че само служителите на
бензиностанцията имат право и задължение да извършват зареждането на
автомобилите, доколкото, дори при приключило зареждане и липса на
служител, добросъвеството поведение от страна на водача на автомобила би
било да уведоми съответните служители, но не и да приведе автомобила си в
движение.
Предвид изложеното, релевираното от ответника правонамаляващо
възражение се явява неоснователно.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по имуществената застраховка /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
възникнало регресното вземане
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без
прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото
по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
5
заключение на вещо лице.
За определяне стойността на действителните вреди по делото е прието
заключение по допуснатата от съда САТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена.
Видно от изводите на вещото лице, всички описани вреди са в
причинна връзка с процесното ПТП, като действителният им размер възлиза
на сумата от 2203.20 лева – т.е. повече от стойността на предявената искова
претенция /1836 лева/.
С оглед на това, съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло, като върху
главницата се присъди и претендираната законна лихва от датата на исковата
молба /26.03.2025 г./ до оконачателното изплащане на задължението.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът в производството.
Същият е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на
сумата от 73.44 лева – държавна такса, 160 лева – депозити за призоваване на
свидетели; 250 лева – депозит за изготвяне на САТЕ, както и сумата от 480
лева – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съобразно
представените по делото договор за правно обслужва, фактура и платежно
нареждане. С оглед на това, в полза на ищеца следва да бъде присъдена общо
сумата от 963.44 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК **********,
да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънг Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 1836 лева, представляваща
регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца, в качеството му на
застраховател по имуществена застраховка „Булстрад Бизнес Решение“,
обективирана в полица № **********000010/26.04.2023 г., застрахователно
обезщетение по щета № **********/02-24 за нанесени вреди по маркуч на
бензиноколонка на бензиностанция „Антим“ в гр. Русе, ул. „Антим I“ № 3,
причинени при ПТП, настъпило на 15.02.2024 г. по вина на застахован при
ответника водач на МПС с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 26.03.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК **********,
да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънг Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 963.44 лева – сторени
разноски в първоинстанционното производство.
6
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7