МОТИВИ
към
решение по АНД № 4784/2020г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за констатиране
на проява на дребно хулиганство от 06.08.2020г. срещу Д.Т.А.
– роден на *** г. в гр. Б., живущ ***, ***, български гражданин, женен, средно
образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 06.08.2020
г. около 11,30 часа в сградата на „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив,
находяща се на адрес гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ №
33, да е извършил непристойна проява на публично място, пред повече
хора, изразяваща се в оскърбително
отношение и арогантно държание към *** – Пловдив, изпълняващ служебните си
задължения, а именно: „Не тръгвай срещу
мен, ще пострадаш!“, „Аз съм те създал, ***“, с което да е нарушил
обществения ред и спокойствието.
Районна
прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят
А. се явява пред съда, сочи че е съгласен с казаното от защитника си и няма
какво да добави.
В последната си дума заявява, че
няма
какво друго да каже.
Съдът, като съобрази доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Нарушителят
Д.Т.А. е роден на *** г. в гр. Б., живущ ***, ***, български гражданин, женен,
средно образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че на 06.08.2020 г. около 11,30 часа, Д.Т.А. бил в
сградата на „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, находяща се на адрес
гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 33, по повод проверка
срещу съпругата му А. А., свързана с подписване на протокол за нарушение на
реда за управление на отпадъците. Последната процедура подразнила А., който
влязъл в пререкание с И. И. К. – ***. Същите двата се познавали отдавна – от
1999г. – 2000г., тъй като работили заедно. При това А. започнал да твърди, че
се защитавали интересите на други лица и отправил към К.
думите – „Не тръгвай срещу мен, ще
пострадаш!“, „Аз съм те създал, ***“. Същото се случило в стая, в която
присъствал е В. Н. К..
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по делото, включително показанията пред съда
на свидетелите В. Н. К. и И. И. К., които съдът намира
за логични, последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по
между си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира
същите като истинни.
Горната
фактическа обстановка се установява и от обясненията на самия нарушител А.,
дадени по преписката, които напълно кореспондират с описаното от горните
свидетели.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че липсват достатъчно данни, от които може
да се стори извод, че с действията си Д.Т.А. – роден на *** г. в гр. Б., живущ ***,
***, български гражданин, женен, средно образование, работи като ***,
неосъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл.1, ал.2 от УБДХ, за това, че на 06.08.2020 г.
около 11,30 часа в сградата на „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив,
находяща се на адрес гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ №
33, да е извършил непристойна проява на публично място, пред повече хора,
изразяваща се в оскърбително отношение и арогантно държание към *** – Пловдив,
изпълняващ служебните си задължения, а именно: „Не тръгвай срещу мен, ще
пострадаш!“, „Аз съм те създал, ***“, с което да е нарушил обществения ред и
спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява, а именно – отправяне думите „Не тръгвай срещу мен, ще пострадаш!“, „Аз
съм те създал, ***“. Доколкото последното обаче е осъществено в стая, в
присъствието на две лица, едно от които е било адресат на думите, то липсват
доказателства деянието да е извършено на „публично място“, по смисъла на чл.1, ал.2
от УБДХ.
Също така, от субективна страна, не се
установява и специалния субективен признак - хулиганския мотив. В този смисъл
не се установява че мотива на Д.Т.А. е именно да се осъществи една открита
демонстрация на незачитане на установения ред. Напротив – установява се мотив,
свързан с лични отношения между него и И. И. К.. В този смисъл отново следва да
се посочи, че двамата се познавали отдавна – от 1999г. – 2000г., тъй като
работили заедно.
Ето защо в случая се установява една
отправена заплаха от страна на Д.Т.А. към И. И. К. – лице, с което се познава
отдавна, която по никакъв начин не води до заключение, че А. от субективна
страна цели да осъществи една открита демонстрация на незачитане на установения
ред.
Последното
не позволява на съда да установи специалния субективен признак - хулиганския
мотив, от което се налага извода, че действията на А., макар и безспорно
неприемливи, не съставляват хулиганска проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ.
Последното мотивира съда са
оправдае нарушителя А. по така повдигнатото му административно обвинение,
доколкото не се установява хулиганска проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.