Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 16.01.2020
Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи
граждански състав
На осемнадесети декември Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Г. Атанасов
Членове:
1.
2.
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 1942 по описа за 2019 година.
Предявени са искове с правно основание чл.200 от КТ.
Ищците П.Х.Д., Х.Д.Д. и Б.Д.Д. твърдят в исковата си
молба, че Д.Б.Д. е техен общ наследодател - съпруг на ищцата П.Х.Д. и баща на Х.Д.
и Б.Д.. Твърдят, че Д.Д. бил в трудовоправни
отношения с ответника с последно сключен трудов договор № 113/ 04. 11. 2014г.
Съгласно този трудов договор Д.Б.Д. бил назначен на длъжност „Дърводелец"
с място на изпълнение на работата BP Цех Стара Загора. Видно от длъжностната
характеристика на работника, назначен на длъжност Дърводелец, същият имал
основно задължение „Да извършва всички възможни дърводелски операции по
вагоните, необходими при ремонта им по коша, пода и вратите на всички товарни
вагони с цел опазване на товарите." Подробно били изброени допълнителни
трудови задължения, в които обаче липсвало задължение да извършва почистване на
вагони. На 30.09.2016г. Д.Б.Д. отишъл на работа във Вагонно - ремонтен цех
Стара Загора. През този ден на него и на колегите му С.Д.С. и К.С.Б. било
възложено да извършат оглед на два седлови вагона
серия Fals, които се използвали за превоз на различни
насипни товари. Целта на проверката била установяване необходимост от
почистване и ремонт на вагоните. Това почистване следвало да се извърши от Д.Д., въпреки че такава дейност не му била вменена в
длъжностната характеристика. Според сведенията, изложени от свидетелите на
трудовата злополука С. и Б., почистването на вагоните се извършвало като първо
се отваряли клапите на вагоните и същите се обезопасявали, тъй като трябвало да
останат в отворено положение. Обезопасяването ставало с поставяне на дървени
трупчета с големина и дебелина на единична тухла, на позиция, която не
позволявала самоволно затваряне на клапите. Необходимо било поставяне на общо
осем трупчета за един вагон - по две на клапа. Правело се и допълнително
обезопасяване чрез механизма, който бил предназначен за ръчно отваряне и
затваряне, като се включвала механично специална контра. Освен това се
изключвала пневматичната система, която задвижвала клапите чрез откачане на
въздухопровода, който я захранва. Самото почистване на вагоните от остатъчния
материал следвало да стане чрез прът, чук и шпатула.
Почистването ставало чрез навлизане на работници между клапите и корпуса на
вагона, за да се събори остатъчния материал, а след това се измивал с водоструйка. На конкретната дата бил извършен оглед на
първия вагон и след констатиране липса от необходимост да се извърши ремонт или
почистване, тримата служители - Д., Б. и С. преминали към оглед на втория вагон.
Д. помогнал на Б. при пренасяне на маркуча, който свързва вагона с инсталацията
за въздух. След това клапите на вагона били отворени със системата за
пневматично отваряне. Извършен бил оглед на вагона и от северната, и от южната
му страна, като не било извършвано обезопасяване на вратите на вагона.
Констатирана била липса на необходимост от почистване или ремонт, според
сведенията на дамата свидетели и те - Б. и С. пристъпили към затваряне на
вратите на вагона. При това затваряне на вратите на вагона бил премазан Д.Д.. Същият останал затиснат между клапата на вагона и
неговия корпус. В следствие на произшествието настъпила смъртта на Д.Б.Д.. От
заключение на СМЕ на труп № 277/2016г. било констатирано: „Съчетана гръдно-коремна
травма /кръвонасядания и охлузвания на тялото,
счупване на гръдната кост и ребрата двустранно, счупване на XII гръден прешлен,
разкъсване на слезката, кръв в коремната кухина/.
Оток на мозъка и белите дробове. Множество точковидни, сливащи се кръвоизливи
на лицето и под плеврите на белия дроб, Остър кръвен застой на вътрешните
органи. Шокови бъбреци. Счупване на лявата мишнична
кост." Като непосредствена причина за смъртта било посочено „комбинация
между травматичен шок и механична асфиксия от
притискане на снагата, в резултат на гореописаната гръдно- коремна
травма." Така в резултат на притискане тялото на Д. между клапата и пода
на вагона, довело до смачкване на гръдния му кош, настъпила смъртта му, за
което бил съставен Акт за смърт № 1652/01.10.2016г. Смъртта на Д.Б.Д. настъпила
по време на изпълнение на служебните му задължения. За настъпилата трудова
злополука ответникът подал Декларация за трудова злополука вх. №
5101-15-292/05. 10. 2016г. до ТП на НОИ, съставен бил и Протокол за трудова
злополука от 30.10.2016г. Злополуката била обявена за трудова по смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО от НОИ, ТП Стара Загора. След смъртта на Д.Б.Д. същият
оставил свои наследници ищците: П.Х.Д. - съпруга, Б.Д.Д.
- син и Х.Д.Д. - син. Твърдят, че научавайки за
внезапната смърт на своя съпруг и родител, изживели истински шок. Изгубили най-
близкия си човек - съпруг за първата от тях и баща на останалите двама.
Отношенията им с починалия били много близки и хармонични, били много
привързани един към друг. Семейството им било изключително сплотено, поради
което и скръбта им била неизмерима и им причинила неимоверни страдания.
Починалият бил в прекрасни отношения с ищците. П.Д. и Д.Д.
били неразделни, живеели хармонично, в любов и разбирателство. Пострадалият Д.
винаги бил опора на съпругата си и давал сигурност и подкрепа на двамата си
синове. П., Д.и Х. Д. живеели в едно домакинство, като всяка вечер се събирали
на вечеря, обсъждали преживяното през деня, смеели се, общували. Отношенията им
били изключително близки. Б.Д., въпреки че имал свое семейство и живеел
отделно, при всяка възможност - уикендите и през празници - се събирал заедно
със семейството в дома на родителите му. Загубата на Д.Д.
оставила огромна празнина в сърцата на членовете на неговото семейство.
Внезапната и грозна смърт на техния близък довела до дълбока болка и скръб.
Гледката, която видели при погребението, била ужасяваща, която може би нямало
да забравят до края на живота си. Смехът изчезнал от дома на семейството,
престанали да се събират за празници, тъй като това навявало още повече болка и
тъга от загубата. Ищцата П.Д. изживявала смъртта на своя съпруг най-тежко.
Дългите години на съвместен живот, любов и привързаност направили загубата още
по-тежка. Тя споделяла всичко със своя съпруг, между тях съществувало особено
чувство на привързаност и уважение. Били постоянно заедно, подкрепяли се
взаимно и разчитали един на друг за всичко. Сега тя била обречена на самота до
края на жизнения си път. Вечерите й минавали и досега в тъга и самота. Макар да
били изминали повече от две години от смъртта на съпруга й, тя все още чакала
неговото завръщане у дома и сърцето й трепвало всеки път, когато се тропнела
входната врата, а след това, осъзнавайки нелепото очакване, болката ставала още
по-силна и отново предизвиквала сълзи в очите й. Ищците Б. и Х. Д. също били
много близки с баща си, тъй като разчитали на помощта му. Те общували
непрекъснато с него, споделяли всички свои проблеми и ги решавали заедно, заедно посрещали всички празници, заедно се събирали с
приятели и се веселили. Починалият имал много приятели и познати, които и досега
при среща с ищците, винаги говорели за трагичния инцидент и изказвали
съпричастност към загубата им. Това постоянно връщало спомените на ищците към
този нелеп инцидент, който завинаги преобърнал живота им и станал причина за
тежката им загуба. За ищците бил налице най-тежкият житейски резултат - те
останали без опората на семейството им, лишени от възможността да бъдат
подпомагани морално, лишени от обич, подкрепа и грижи, включително да се
ползват от личните грижи на починалия, от неговата духовна и материална помощ.
Семейството им претърпяло тежка криза и животът им се променил необратимо,
защото всички изживявали тежко загубата на съпруга и бащата. Наследодателят им
бил не само финансовата, но и моралната опора за всички тях. Бил уважаван както
в семейството си, така и в обществото, бил съпруг и баща за пример. Твърдят, че
здравословно не е имал никакви проблеми, тъкмо обратното - физически и
психически бил много здрав и издръжлив човек. П. и Д.Д.
мечтаели да остареят заедно, да се радват на внуци. Сочат, че съгласно разпоредбата
на чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговарял имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. До настоящия момент ответното дружество не било
заплатило на ищците каквото и да е обезщетение за претърпените от тях
имуществени и неимуществени вреди. За претърпените от ищцата П.Х.Д.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания
вследствие на настъпилата внезапна загуба на съпруг при описаната по-горе
трудова злополука, същата претендира сума в размер на 80000лв. За претърпените
от ищеца Б.Д.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени душевни болки и страдания вследствие на настъпилата внезапна загуба
на баща при описаната по-горе трудова злополука, същият претендира сума в
размер на 60000лв. За претърпените от ищеца Х.Д.Д.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания
вследствие на настъпилата внезапна загуба на баща при описаната по-горе трудова
злополука, същият претендира сума в размер на 60000лв. Молят съда да се
произнесе с решение, с което да осъди „БДЖ -ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ -Пловдив", гр.Пловдив да
заплати на П.Х.Д. сумата от 80000лв., представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, следствие на
настъпилата смърт при трудова злополука на нейния съпруг Д.Б.Д. на
30.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
трудовата злополука - 30.09.2016г. до окончателното й изплащане; да заплати на
Х.Д.Д.
сумата от 60000лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, следствие на настъпилата смърт при трудова
злополука на неговия баща Д.Б.Д. на 30.09.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука - 30.09.2016г. до
окончателното й изплащане; да заплати на Б.Д.Д. сумата от 60000лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, следствие на настъпилата смърт при трудова
злополука на неговия баща Д.Б.Д. на 30.09.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука - 30.09.2016г. до
окончателното й изплащане. Молят да им бъдат присъдени направените от тях разноски
по делото.
Ответникът ”БДЖ
- ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ПЛОВДИВ“, гр.Пловдив счита предявените
искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за неоснователни. Счита, че пряка
причина за настъпилата смърт на 30.09.2016г. се явявало личното поведение на
пострадалия Д.Б.Д., с което той нарушил нормативни и практически правила за
безопасна работа, като самоволно и самонадеяно предприел повторен оглед с пъхане на тялото си в процепа на
отворената клапа на седловия вагон
в хода на предприета процедура по нейното пневматично
затваряне. Със Заповед №388/30.09.2016г. на Директор ПТП Пловдив
било разпоредено комисия да обследва причините за
злополуката и да състави Протокол за резултатите от разследването. Както било
установено от писмените доказателства по извършеното разследване от
компетентните органи съгласно Протокол за трудова злополука от 03.10.2016г., трудовата
злополука била настъпила на 30.09.2016г. около 09.00 часа при извършване на
оглед на два вагона серия 665 - Fals /ФАЛС/ - за остатъчен
товар, намиращи се на трети коловоз, западно от ремонтното хале във Вагонно -
ремонтен цех Стара Загора от С.Д.С., на длъжност „Организатор, производство и
ремонт" и К.С.Б., на длъжност „Електромонтьор, машини и съоръжения".
Същите установили, че вагоните са празни и нямат остатъчен товар. Пострадалият Д.Б.Д.,
на длъжност „Дърводелец", помогнал на К.С.Б. за пренасяне на маркуч,
необходим за свързването на вагоните с инсталацията за въздух, след което
присъствал до края на огледа на вагоните, като придружавал С.С. и К.Б., тъй като неговата задача била след огледа да
измие вагоните, ако е необходимо. След като приключили огледа и констатирали,
че измиване не е необходимо, С. и Б. минали от северната страна на вагона и
отишли С.С. да затвори клапите, а К.Б. да спре след
това въздуха. Д.Д. останал да чака отстрани до
югозападния ъгъл на вагона. Преди затваряне на клапите С. и Б. извикали на
висок глас „Затварям", след което С.С. пристъпил
към затваряне на клапите. Същите останали в полузатворено положение, поради
което С. отишъл от южна страна да провери каква е причината за това и видял, че
Д.Б.Д. е „захапан" от клапата на вагона. Веднага след това С.С. отворил клапите на вагона и когато отново отишъл от
южната страна, установил, че Д.Д. е паднал до вагона.
Веднага извикал К.Б., който проверил пострадалия за пулс и последвало обаждане
на спешна помощ на телефон 112. Така
установената фактическа обстановка обосновавала извода, че първопричина за
настъпилия смъртен случай било грубо нарушение от страна на Д.Д. на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, както и на Наредба №13 от 30.12.2005г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, издадена от
министъра на труда и социалната политика и министъра на транспорта, които пострадалият служител Д.Д. бил длъжен да познава и спазва, съгласно длъжностната си
характеристика, връчена му срещу подпис на 05.11.2014г. Следователно
при изпълнение на изискванията и вътрешните правила на работодателя, работникът
следвало сам разумно да изпълнява същите, грижейки се за собственото си здраве.
Категоричното решение на починалия самоволно и самонадеяно да предприеме
повторен оглед с пъхане на тялото си в процепа на отворената клапа на седловия вагон в хода на предприета процедура по нейното
пневматично затваряне било липса на старание и представлявало пренебрегване на
основни правила за безопасност. Счита, че действията на Д.Д.
представлявали по съществото си действия, които не би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Счита, че починалият
служител е допуснал нарушение на правилата, като в противоречие с посочените
разпоредби е предприел действия по повторен оглед, които били в нарушение на
разпорежданията на инж.Г.Д. ***, който на сутрешния инструктаж възложил Д.Д. да участва в почистването на остатъчен товар и
измиването на вагоните, но не и в извършването на самостоятелен оглед. Огледът
бил възложен на С.С. и К.Б. предвид длъжностите и
правомощията, които изпълнявали, а не на Д.Д.. Тези
действия на Д.Д. били и в нарушение с разпорежданията
на С.С., който като ръководител на огледа, преценил,
че огледът на вагона е приключил, липсвал остатък от товар, който да се почисти
от Д.Д., поради което разпоредил да се прекратят
всякакви дейности по вагон №31526650373-1, преди да се затворят от него и К.Б..
Във връзка с инцидента на 30.09.2016г. и пострадалият Д.Б.Д. било извършено
разследване от Окръжна прокуратура - гр.Стара Загора. Издадено било
Постановление №2969/2016г. от 21.08.2017г., с което било е установено, че ДП
94/16 по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр.Стара Загора
е започнало на 30.09.2016г. с извършване на оглед във Вагонно - ремонтен цех
Стара Загора по повод получено във 2-ро РУ - Стара Загора съобщение за
възникнала трудова злополука, при която е настъпила смъртта на Д.Б.Д..
Разследването било водено за изясняване причините, при които е настъпила
злополуката със смъртен резултат, и установяване дали има виновно лице, което
поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно -
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е
причинило смъртта на Д.Б.Д.. След приключване на разследването същото постъпило
в Окръжна прокуратура - Стара Загора с мнение за прекратяване. След запознаване
и преценка на събраните доказателства били установени фактическите
обстоятелства, описани подробно по-горе. За изясняване причините и механизма на
протичане на злополуката при разследването била изготвена комплексна Съдебно - медицинска и техническа
експертиза, която извършила и технически оглед на процесния
вагон ФАЛС с №31526650373-1. Експертите посочили, че травмите на Д. и
конструкцията на вагона налагали извода, че по време на инцидента
/притискането/ тялото на пострадалия се е намирало между клапата на вагон
№31526650373-1 от югозападната му страна и неподвижната част на коша на вагона
под ъгъл около 30° спрямо хоризонталната повърхност на терена, като торсът му е
бил в зоната на долния пояс на клапата и коша, от лявата горна към дясната му
долна страна с лице към клапата на вагона. Относно изправността на вагон
№31526650373-1 и по-конкретно механизма за пневматично отваряне на клапите,
експертизата констатирала, че не е налице неизправност. При извършена от
експертизата функционална проба на всички клапи на вагон №31526650373-1, същите
били изправни и годни за експлоатация. Движението им при отваряне и затваряне
било плавно, без сътресения и удари, като клапите заемали сигурно и стабилно
двете крайни положения. При затваряне прилягали плътно към неподвижната част на
коша на вагона, а при отваряне осигурявали достатъчно голям просвет
/разстояние/ между себе си и неподвижната част на коша на вагона. Този просвет /разстояние/ бил 50см. Механизмът отварял клапите
за 12 секунди, а ги затварял за 10 секунди. Задействието
на командния вентил /т.е. подаването на въздух под налягане/ било съпроводено
със силен звук /изсъскване/.
Комплексната експертиза обсъдила, че въпросния ден не е извършвана работа по
ремонт на седловите вагони ФАЛС, а само визуален
оглед отстрани между процепите на отворените клапи, за да се установи нуждата
от почистване и ремонт на коша. Извършваният дистанционно отстрани
визуално оглед не е бил свързан с влизане в коша на вагона, нито с действия,
попадащи в обсега на отворените клапи, което да налага обезопасяване. Едва при наличието на необходимост от
почистване е следвало да се извършат обезопасявания на отворените клапи. Сочи,
че в случая нужда от почистване /т.е. извършване на работа/ не е имало. Поради
това и не били налице нарушения на правилата за безопасност от страна на С.С. и К.Б. при страничния им визуален оглед. С.С. и К.Б. прекратили всякакви дейности по вагона след
приключване на огледа, преди да пристъпят към затваряне на клапите и по този
начин били взели необходимите мерки за безопасност. Д.Д.
бил при тях и бил в известност, че огледът е приключил и че се преустановяват
всякакви действия, тъй като се пристъпвало към затваряне на клапите. Злополуката
и смъртта на Д.Д. нямали за причина нечие друго
неправомерно поведение под формата на действие или бездействие. Счита, че
опасността за Д.Д. е настъпила в резултат на личното
му поведение и действия, с които е ситуирал тялото си
между пода и клапата на седловия вагон в момент, в
който след приключване на огледа са започнати действия по затваряне на клапите.
Тези действия сочели, че Д.Д. по своя инициатива, без
знанието на С.С. и К.Б., е предприел повторен оглед
на вътрешността па вагона, като се е пъхнал в процепа между пода и отворената
клапа в момент, когато С. и Б. са предприели синхронизирани действия по
затварянето на клапата. Д.Д. разчитал, че бавното
затваряне на клапите /от порядъка на 10 секунди/ ще му осигури възможност
безопасно да се пъхне в процепа, да огледа и да се измъкне, без да бъде
притиснат от затварящата се клапа. Резултатът /притискането и настъпилата
смърт/ показвало, че Д.Д. е действал самонадеяно, без
да предприеме действия, с които да извести останалите колеги - С.С. и К.Б.. Д.Д. бил предприел
самостоятелния оглед, като е пъхнал тялото си в просвета на отворената клапа на
място, което е невъзможно да бъде наблюдавано нито от С.С.,
нито от К.Б.. Тези действия на Д.Д. по предприемането
на повторен оглед били в нарушение на разпорежданията на инж. Г.Д. ***, който
на сутрешния инструктаж възложил Д.Д. да участва в
почистването на остатъчен товар и измиването на вагоните, а не и в извършването
на самостоятелен оглед. Огледът бил възложен на С.С.
и К.Б. предвид длъжностите и правомощията, които изпълнявали, а не на Д.Д.. Тези действия на Д.Д. били и
в нарушение разпорежданията на С.С., който като
ръководител на огледа преценил, че огледът на вагона е приключил, липсвал
остатък от товар, който да се почисти от Д.Д., поради
което разпоредил да се прекратят всякакви дейности по вагон №31526650373-1,
преди да се затвори от него и К.Б.. Постановено било прекратяване на досъдебно
производство №94/2016г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна
прокуратура гр.Стара Загора. С Определение №756/19.10.2017г. по ЧНД №449/17,
Окръжен съд - Стара Загора отменил прекратяването и по негови указания били
разпитани свидетели. От разпитите било установено, че никой от свидетелите не е
видял как е бил притиснат пострадалият Д.Д., както и че
след злополуката никой освен С.С., К.Б., Т. К.до
пристигането на следовател не са били на мястото до тялото на пострадалия Д.Д.. Била извършена експертиза, която след изследване
почерка и подписа на пострадалия Д.Д. дала
заключение, че подписът, положен от името на Д.Д. в
Присъствена книга за м.септември 2016г. на BP Цех Стара Загора, срещу дата
30.09.2016г. и подписът, положен от името на Д.Б.Д. в Книга за ежедневен
инструктаж на BP Цех - Стара Загора, били изпълнени от пострадалия Д.Д.. Изискани били и данни от оператора на Център телефон
112, като предоставеният запис бил изведен от експерт като текст. От записа се
установявало, че сигналът до Център 112 е подаден в 08:58 часа сутринта на
30.09.2016г. от С.С.. Бил изготвен фотоалбум, като на
увеличените снимки не се откривали отпечатъци от шпатула
и чук, а се касаело за оставен отпечатък от тялото на пострадалия Д.Д. /след
вдигането му от земята с цел извършване на аутопсия/. Комплексната
техническа и съдебно - медицинска експертиза се произнесла с допълнително
заключение, че доказателствата, събрани при допълнителното разследване не
дават основание за промяна в заключенията на първоначално изготвената
комплексна експертиза. След преценка на извършените съобразно определението на
Старозагорски окръжен съд допълнително действия по разследването не били
установени нови обстоятелства. Въпреки поредните разпити на свидетелите С.С., К.Б., Г.Д. ***, които на 30.09.2016г. са били на
работа, отново било установено, че е проведен ежедневен инструктаж на
30.09.2016г., при който на пострадалия Д.Д. била
поставена задача да почисти остатъчния товар, ако се установи такъв при
извършения от К.Б. и С.С. оглед на ФАЛС вагоните.
Задачите били поставени ясно и съобразно тях са били и действията на К.Б. и С.С. и пострадалия Д.Д. до
приключването на огледа. За преминалия на 30.09.2016г. инструктаж пострадалият Д.Д. лично бил положил подпис. К.Б. и С.С.
приключили огледа на вагоните ФАЛС малко преди 09:00 часа на 30.09.2016г. При
огледа не бил открит остатъчен материал, който да налага механично
отстраняване, т.е почистване. В 08:58 часа на 30.09.2016г. на телефон 112 бил
приет сигнала на С.С. за злополуката. Мястото било
запазено. Никой не бил местил тялото на пострадалия Д.Д.,
нито предмети от обстановката около вагона. Не били налице никакви данни, че
пострадалият Д.Д. е носел шпатула
и чук. Д. бил единствено с лични предпазни средства - ръкавици. Зацапванията по
ботушите на пострадалия Д.Д. не било установено да
имат отношение по случая. Същите били част от работното облекло на пострадалия Д.Д.. Както било запазено местопроизшествието, така е било
отразено в констатациите на извършения оглед, онагледени с 35 броя фотоснимки,
изготвени и подредени съобразно хронологията на огледа. На нито една от тях не
били налице отпечатъци от шпатула и чук. Отпечатъците
по земята били от тялото на пострадалия. При огледа пострадалият Д.Д. бил с поставени предпазни ръкавици, тъй като е участвал
в преместването на маркуча за въздух. Впоследствие за нуждите на огледа тялото
на пострадалия е било местено и обръщано, което довело и до изпадане на
поставените ръкавици, с които е бил заварен. Разследването продължило с
извършването на трасологична експертиза с цел още
по-категорично установяване несъответствието на посочените следи с обичайните
средства за почистване описани от С.С. и К.Б..
Извършената трасологична експертиза дала обосновано и
категорично заключение, че следите, обекти на снимки 20 и 29 от фотоалбума, не
били от инструментите използвани за почистване /чук и шпатула./.
Съвкупната оценка на събраните доказателства и установени обстоятелства водели
до категоричните заключения, че следите обект на снимките са оставени преди
огледа на местопроизшествието извършен от следовател, но не били от шпатула и чук. С категоричност можело да се твърди, че
следите обект на снимки 20 и 29 не били от инструментите, с които се почистват
вагоните, както и че такива инструменти около тялото на починалия Д.Д. не е имало нито преди, нито по време на огледа на
произшествието. Последователността при извършване на огледа /неговата
хронология документирана в протокола за оглед и онагледена във фотоалбума/
показвали, че това са следи, оставени от тялото на пострадалия Д.Д., след като същото е било вдигнато и отнесено за
аутопсия. Постановено било прекратяване на досъдебно производство №94/2016г. по
описа на ОСлО – Стара Загора. Описаната фактическа
обстановка при настъпване на инцидента, и установените данни за допуснати
нарушения на нормативни и практически правила за безопасна работа, давали
основание да се заяви, че трудовата злополука е настъпила вследствие допусната
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ от починалия служител, който
с неправомерните си действия, в противоречие с основни нормативни
изисквания, в пълна степен съпричинил вредоносния
резултат като самоволно и самонадеяно предприел повторен оглед с пъхане на
тялото си в процепа на отворената клапа на седловия
вагон на предприета процедура по нейното пневматично затваряне. В тази връзка, обуславящо извода за противоправно поведение, осъществяващо състава на груба
небрежност, било и обстоятелството, че служителят е бил надлежно инструктиран
по спазване на правилата за безопасност, както се виждало от приложените
извлечения от книги за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден и
ежедневен инструктаж от 30.09.2016г. Също така, както било установено от
издаденото от Служба трудова медицина „БДЖ - ПП" ЕООД Заключение за
пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа въз основа на условията
на труд и задължителния предварителен медицински преглед на основание Приложение
№4 към чл.11, ал.5, част А на Наредба 03/25.01.2008г. за пригодността на лицето
Д.Б.Д. да изпълнява длъжността „Дърводелец" във Вагонно - ремонтен цех
Стара Загора, въз основа на данните от картата за предварителен медицински
преглед от 30.10.2014г., издадена от 1601 от МТБ Пловдив и условията на труд,
лицето Д.Б.Д. можело да изпълнява посочената длъжност/професия при следните
условия: годен с корекционни очила в съответното
предприятие. Съгласно Служебна бележка №24/5.11.2014г. на Д.Б.Д. бил проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 05.11.2014г., на която
инструктирания се е подписал. Съгласно Протокол №7/29.12.2014г., служителят Д.Д. преминал изпит за проверка на знанията по правилата за
безопасност при работа по електрически уредби и мрежи с напрежение до/над 1000
V, притежавал втора квалификационна група, който изпит служителят издържал и се
допускал до работа. Цитираният Протокол бил подписан от комисията, провела
изпита и от изпитания Д.Д.. Съгласно Протокол
№6/19.02.2015г., служителят Д.Д. бил преминал изпит
за проверка на знанията по Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи, който изпит служителят издържал и придобил втора
квалификационна група и се допускал до работа. Цитираният Протокол бил подписан
от комисията, провела изпита и от изпитания Д.Д..
Видно от Книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана във BP Цех
- Стара Загора, под №9 Д.Д. бил инструктиран на
06.11.2014г. и същият е положил подпис. Същевременно бил запознат с Програма за
провеждане на инструктаж на работно място с новопостъпили
работници във BP Цех при ПТП Пловдив и с Програма за провеждане на периодичен и
извънреден инструктаж на работниците и служителите в ремонтен цех. Видно от
Книга за ежедневен инструктаж във BP Цех Стара Загора на 30.09.2016г. бил
проведен такъв и на Д.Д. под №17 и същият е положил
подпис. Неразделна част от същата книга била Програма за провеждане на
ежедневен инструктаж в цехове и работилници. На 30.09.2016г. служителят Д.Б.Д. не бил спазил част от задълженията си
по връчената му на 05.11.2014г. срещу подпис Длъжностна характеристика за
длъжността „Дърводелец'' Със Заповед
№229/03.10.2016г. на основание чл.325, ал.1, т.11 от КТ поради смъртта на
работника било прекратено, считано от 30.09.2016г., трудовото правоотношение с Д.Б.Д.
на длъжност „Дърводелец" в Бизнес Център Стара Загора /Вагонно - ремонтен
Цех - Стара Загора/ при ПТП Пловдив към „БДЖ - Товарни Превози" ЕООД. В
същата Заповед било разпоредено на наследниците да се
изплати: обезщетение на основание чл.224, ап.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск пропорционално на отработеното време до момента на прекратяване
на трудовия договор, на основание чл.35, ал.3 от КТД 2016-4 /четири/ основни
заплати. Съгласно Фиш №1/септември 2016г. на Д.Б.Д. *** била начислена по
банков път в Райфайзенбанк България ЕАД - дебитна карта, сума в размер на
2438.12лв. Същото се потвърждавало и от преводно нареждане от 27.10.2016г. от
Пощенска банка, Юробанк клон Пловдив, че по банката
на получателя Райфайзенбанк България ЕАД, ПТП Пловдив е превело сума в размер
на 2438.12лв., с което следвало да се намали общо претендираното
обезщетение. Заявява, че оспорва размера на предявените искове. Действително не
можело да се намери паричен еквивалент на човешкия живот, нито на мъката на
близките от загубата, но следвало да се търси баланс между емоцията и
конкретните обстоятелства. Всички наследници на починалия към датата на
настъпване на смъртта били пълнолетни и не са зависели от неговата финансова
помощ. Като извършил всички гореописани нарушения, пострадалият бил допуснал
груба небрежност, която довела до вредоносния резултат, поради което и на
основание чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя трябвало да бъде
намалена с 90%. Независимо от изложените доводи за проявена груба небрежност,
предявените искове следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни преди всичко
поради недоказаност на претърпените неимуществени вреди. Посочването на морални
вреди вследствие загубата на близък роднина и съпруг само по себе си не водело
до извод за установеността им по основание и размер, без да са доказани
конкретни обективни обстоятелства от всеки един ищец за естеството, интензитета
и продължителността на претърпените душевни болки и страдания, за да се прецени
с оглед критерия „справедливост" в каква степен същите подлежат на
обезщетяване, ако бъде установено тяхното проявление със съществените им
признаци. Предвид отправеното възражение за наличието на груба небрежност
исковите претенции за обезщетяване на неимуществени вреди, следвало да бъдат
признати за неоснователни в предявените размери и на основание чл.201, ал.2 от КТ да бъдат редуцирани в значителна степен, съответна на изключително големия
принос на пострадалия в причиняването на собствената си смърт, като било
обосновано да се приеме, че в разглеждания случай приносът на служителя е личен
и е изцяло отговорен за настъпилата вреда. При определяне на степента на
проявата на груба небрежност от Д.Д. следвало да се
съобрази, че работникът с пренебрегване на основните правила на безопасност,
самоволно и самонадеяно предприел повторен оглед с пъхане на тялото си в
процепа на отворената клапа на седловия вагон в хода
на предприета процедура по нейното пневматично затваряне и така сам се е
поставил в опасност. С оглед представеното доказателство за сключена
задължителна застраховка „Трудова злополука" между „БДЖ-Товарни
превози" ЕООД и „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД от 25.08.2016г. моли съда
да има предвид, че със застрахователния договор били застраховани 1035 лица
съгласно Списък на застрахованите лица, служители/работници на застраховащия,
които отговарят на изискванията на Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "Трудова злополука", приета с ПМС
№24 от 06.02.2006г., както и на чл.64 от действащия Колективен трудов договор -
КТД 2016г. Длъжността „Дърводелец" в Бизнес Център Стара Загора /Вагонно -
ремонтен Цех - Стара Загора/ при ПТП Пловдив 'към „БДЖ - Товарни Превози"
ЕООД не била включена в посочената застраховка. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявените против ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ - ПЛОВДИВ
искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователни,
както следва: иск в размер на 80000лв. за причинени неимуществени вреди на П.Х.Д.;
иск в размер на 60000лв. за причинени неимуществени вреди на Б.Д.Д.; иск в размер на 60000лв. за причинени неимуществени
вреди на Х.Д.Д., ведно със законната лихва върху
всяка от сумите. Алтернативно, моли исковите претенции да бъдат признати за
неоснователни в предявените размери и същите да бъдат намалени в степен,
съответстваща на приноса на пострадалия служител в съпричиняването
на трудовата злополука.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници № 2514/22.05.2018 г. на Община Стара
Загора, ищците са наследници по закон на Д.Б.Д., б.ж. на гр.Стара Загора,
починал на 30.09.2016 г.
По делото не се спори, че Д.Б.Д. е работил в ответното поделение по трудово правоотношение
на длъжността „Дърводелец" с място на изпълнение на работата BP Цех Стара
Загора, което се установява и от представения по делото трудов договор № 113/04.11.2014
г.
Видно от протокол за разследване на трудова
злополука от 03.10.2016 г. на Комисия при ответното поделение, на 30.09.2016 г.
около 9,00 ч. по време на работа в района на Вагонно-ремотен
цех Стара Загора е настъпила злополука, при която е причинена смъртта на Д.Б.Д..
В протокола е отразено, че пострадалият е помагал при извършването на оглед на
два вагона серия 665 – Fals. При затварянето на клапите на един
от вагоните тялото на пострадалия било притиснато в областта на гръдния кош
между клапата и пода на вагона, вследствие на което настъпила смърт. По делото
е представена декларация за трудова злополука от 03.10.2016 г. от работодателя,
в която е отразена гореописаната фактическа обстановка, потвърдена и от
извършеното от ТП на НОИ – Стара Загора разследване на злополуката - протокол №
23/28.10.2016 г. С разпореждане № 5104-15-306/04.11.2016 г. на ТП – Стара Загора на НОИ декларираната
злополука е приета за трудова такава по чл.55, ал.1 КСО.
Във връзка със злополуката е било образувано досъдебно производство №
94/2016 г. по описа на ОслО при ОП – Стара Загора,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123, ал.1 НК.
Разследването е приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство от 05.11.2018 г. Изводите на наблюдаващия прокурор са, че пряка
причина за настъпилата трудова злополука на 30.09.2016 г. с постр.
Д. се явява личното му поведение, с което той е нарушил нормативни и
практически правила за безопасна работа, като самоволно и самонадеяно е
предприел повторен оглед с пъхане на тялото си в процепа на отворената клапа на
седловия вагон в хода на преприета
от лицата С. и Б. процедура по нейното пневматично затваряне. Това постановление
е потвърдено с определение № 15/09.01.2019 г. по ЧНД № 540/2018 г. по описа на
ОС – Стара Загора, потвърдено с определение № 01.03.2019 г. по ВЧНД № 48/2019
г. по описа на АС – Пловдив.
Разпитаният по делото свидетел Г.Д.Д.
сочи, че работи във Вагонно-ремонтен цех – Стара Загора
от 04.01.2001 г. до сега, като от 02.12.2013 г. е началник на цеха. На 30.09.2016
г. работният ден започнал с инструктаж на наличния към момента състав,
документиран в книгата за инструктаж, след което работниците/служителите започнали
да изпълняват възложените им задачи. Тъй като предстоял ремонт на два вагона,
на С.Д.С. било възложено да извърши
оглед на вагоните, а след извършения оглед и преценка какъв ремонт ще е
необходим, за Д.Д. било предвидено евентуално да се разпореди почистване на вагоните. Според
свидетеля, Д.Д. не е следвало да присъства на огледа
на вагоните и не му е известно защо същият е бил със С.С..
Огледът не бил задължение на Д., тъй като той няма нужната компетентност за
това. Д.Д. бил назначен като дърводелец и се занимавал
с дърводелска работа, касаеща вагоните. Свидетелят
твърди, че понякога на Д. му е възлагано да почиства вагоните, но не и да
извършва оглед на същите. Практиката при извършване на оглед била да се отварят
клапите на вагона и огледът да се извършва отстрани. Вагонът не се обезопасявал
при самия оглед, защото нямало необходимост да се влиза в зоните на отваряне и
затваряне на клапите. Според свидетеля в случая Д. трябвало не да участва при
огледа, а да изчака указанията след
приключване на огледа.
Свидетелят С.Д.С. сочи, че във Вагонно-ремонтния цех работи от около 2004
година като „организатор производство и ремонт“. Работният ден, в който станала
злополуката с Д.Д.,
започнал с инструктаж, на който присъствали всички работници, вкл. Д.. Задачата
на Д. била, ако вагоните, които трябвало да се проверят, имат остатъчен товар,
да се почистят. В този ден свидетелят извършил огледа на вагоните и преценката
дали има остатъчен товар и дали има нужда от почистване. Свидетелят отишъл до
вагона с К., който бил ел. механик. На мястото, където били вагоните, видял
всъщност К. и Д.да носят маркуча, с който се свързва вагонът към въздушната
инсталация. Свидетелят отворил първия вагон и видял, че няма нищо, което да
трябва да се почиства. След това отишъл до втория, по същия начин го отворил,
видял, че и там няма нищо за почистване. Според свидетеля товарът бил чакъл,
дребен филц, дребни камъчета, който не оставяли остатъчен товар. Тримата вървели
заедно, като свидетелят извършвал проверката, а К. и Д.стояли встрани. След
завършване на огледа тримата се събрали и свидетелят, като отговорник на
групата, казал, че няма повече нужда от останалите и ще затвори вагона, за да
се подготви за измиване. Казал на К. да отиде отпред, за да спре подаването на
въздух към вагона след затварянето на клапите. К. отишъл напред, а свидетелят се
придвижил към северната страна, за да затвори вагона. Преди да затвори, извикал,
че затваря. В един момент обаче вагонът не се затворил, а останал в междинно
положение. Отишъл от другата страна, за да провери какъв е проблемът, и там
видял Димитър, захапан от югозападната клапа. След това отворил клапата, тялото
паднало и се обадили на Бърза помощ за
съдействие. Свидетелят уточнява, че на инструктажа задачата му била да провери
дали има остатъчен товар, а К. да му помогне да вържат към инсталацията
ръкавите, за да може да се отвори и затвори клапата. Д.нямал възложена никаква
задача, неговата работа била да измие вагоните, ако има нужда от това. Преглеждането
на клапите на вагоните свидетелят извършил визуално. Според него, когато се
оглеждало по този начин и не се влизало под клапата, не било нужно обезопасяване.
Свидетелят К.С.Б. сочи, че работи във Вагонно-ремонтен цех – Стара Загора
от 5 години на длъжност „електромонтьор“. В деня на злополуката му било възложено
да помогне на С.С. да извадят маркучите и да подготвят
вагона за отваряне. Д. трябвало, след като установят дали има нещо, което
трябва да се чисти, да подготви машината за измиване на вагоните. Не чул на Д.
да му е възлагано да участва в огледа. Слад като
отишли при вагоните, Д. дошъл при тях, за да попита дали ще има нужда от него.
Не си спомня някой да му е казал да дойде да помага. Чул ясно С.С. като извикал, че ще затваря вагоните. На Д.Д. било казано, че няма да имат нужда от него, преди да се
пристъпи към затваряне на вагоните.
Свидетелката Е.К.Д. /съпруга на ищеца Б.Д./ твърди, че са били морално и
финансово подпомагани от родителите на нейния съпруг. Когато закупили жилище,
свекърът й идвал да им помага физически за нещата, които е трябвало да вършат. При
необходимост родителите на съпруга й винаги идвали да гледат децата. Ищецът Б.Д.
предпочитал да се обади на баща си, когато имал нужда от помощ. Сочи, че все
още не са преодолели шока от внезапната загуба – нито тя, нито съпруга й, нито децата
им. Липсата му затормозявала свекърва й, защото сега нейният свекър бил болен и
всички грижи за него полагала тя. Сочи, че изцяло са разчитали на помощтта на родителите на съпруга й, тъй като те били
по-близо и по-бързо можели да дойдат, отколкото нейните родители.
Според свидетеля Р.И.Ч. семейството на Д.Д. било
много задружно. Децата му го боготворяли, бил
всеотдаен към семейството си. На децата помагал и финансово, и с много труд.
Загубата му била огромен шок за всички. Ищцата
Д. била дълго време много зле, малкият му син Х. станал много по затворен.
Свидетелката М.Г.И.. сочи, че Д.Д. бил човек,
който винаги се е отзовавал, когато някой имал нужда от помощ. Бил опора на
семейството и се грижел за съпругата си. По-малкият син Х. бил по-лабилен като
психика и винаги търсил опората на баща си. Когато синът му имал нужда от
подкрепата на баща си, последният никога не отказвал. След смъртта на съпруга й
цялата грижа за семейството не само в емоционален и психичен план, но дори и
финансово, трябвало да бъде поета от нея. Свидетелката твърди, че времето по
никакъв начин не е притъпило болката на ищщцата Д. от
загубата на съпруга й.
От заключението
на назначената по делото комплексна съдебнотехническа
и съдебномедицинска експертиза се установява, че Д.Б.Д. е получил съчетана
гръдно-коремна травма изразяваща се в кръвонасядания
и охлузвания на тялото, счупване на гръдната кост и на ребрата двустранно по
две линии, счупване на XII гръден прешлен, разкъсване на слезката
с излив на кръв в коремната кухина. Оток на мозъка и
белите дробове. Множество точковидни, сливащи се кръвоизливи на лицето и под
плеврите на белия дроб. Остър кръвен застой на вътрешните органи. Счупване на
лявата мишнична кост. Шокови бъбреци. Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и са
резултат от притискане на тялото на пострадалия Д.Б.Д. от двете му страни от
клапата за разтоварване на вагона (отпред) и от съответстващият й елемент от
неподвижната част на коша на вагона (отзад). Непосредствената причина за смъртта на Д.Б.Д. е механична
асфиксия от притискане на снагата в едно с
травматичния шок. Произшествието е станало на 30.09.2016 год. между 08:54 ч. и
08:58 ч. в рамките на около 4,00 минути. Техническата причина за настъпване на
произшествието е личното решение за предприемане на навлизане от страна на Д.Б.Д.
в камерата на вагона, без да се съобрази с правилата за безопасност при работа.
Преди предприемане на действия, свързани с почистване на камерата на вагона от
остатъчен товар, клапите следвало да бъдат обезопасени от самозатваряне
и притока на въздух до трипътния кран на пневматичната
система и въздухопроводът на вагона да бъде спрян. Пострадалият е имал време
около 5,00 сек. от момента на затваряне на клапите (клапата) до притискането му
в областта на гръдния кош между долния ръб на клапата и коша на вагона, да
предприеме действия, свързани с излизане от обема на камерата, или да извика за
помощ. Пострадалият Д.Б.Д. не се е съобразил с разпоредбите, законите и
инструкциите за безопасност на труда и експлоатация и ремонт на вагони: Закона
за здравословни и безопасни условия на труд - чл. 33 - Всеки работник е длъжен да се грижи
за здравето и безопасността си, както за здравето и безопасността на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност; Наредба № 13/30.12.2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт - чл. 11 - Всеки работник в железопътния транспорт е длъжен да се
грижи за безопасността и здравето си и чл. 12. - Лицата от железопътния
персонал в съответствие със своята квалификация и правоспособност и с дадените
им инструкции: т.8. - Спазват условията и правилата за здравословни и безопасни
условия на труд и т.10 - Не предприемат по своя инициатива работа, която не им
е възложена, с която не са запознати или не притежават квалификация и
правоспособност; и Инструкция за експлоатация и ремонт на вагони серия 665 (саморазтоварващи се, със седловиден
под) чл.3 - Изисквания по техника на безопасност, т.
3.4. - Забранява се по време на работа с механизма да се извършват дейности по
обслужването на вагона в областта на челните стени. Съдът възприема
заключението изцяло с оглед на неговата обоснованост, незаинтересуваност и
непротиворечивост с останалите доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Понятието “трудова
злополука” е дефинирано в чл.55 от КСО като внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
От доказателства по делото съдът приема за установено, че на 30.09.2016 г. при изпълнение на трудовата си
функция в ответното поделение Д.Б.Д. е претърпял „Съчетана гръдно-коремна
травма изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания на
тялото, счупване на гръдната кост и на ребрата двустранно по две линии,
счупване на XII гръден прешлен, разкъсване на слезката
с излив на кръв в коремната кухина. Оток на мозъка и
белите дробове. Множество точковидни, сливащи се кръвоизливи на лицето и под
плеврите на белия дроб. Остър кръвен застой на вътрешните органи. Счупване на
лявата мишнична кост. Шокови бъбреци“. В резултат на
това увреждане е настъпила смърт, като непосредствената причина за смъртта на Д.Б.Д.
е механична асфиксия от притискане на снагата, ведно
с травматичния шок.
Поради това съдът
приема за установено наличието на трудова злополука по смисъла на 200, ал.1 от
КТ, което е основание за ангажиране на имуществената отговорност на
работодателя. Ищците са наследници по закон на починалия в резултат на
трудовата злополука Д.Б.Д., поради което попадат в кръга на лицата,
легитимирани да претендират заплащане на обезщетение за претърпените вреди –
чл.200, ал.5 и чл.202 КТ.
При определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди на всеки от ищците и прилагането на критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и т.11 от ППВС № 4/1968 г. е
необходимо да се отчетат следните обстоятелства. В семейството на починалия Драчев, включващо съпругата и двамата му синове, са били
изградени отношения на привързаност, емоционална близост и взаимна обич. Ищците
са изживели силен стрес от внезапната кончина на своя съпруг и баща. Ищцата Д. с
оглед възрастта си е преживяла особено болезнено смъртта на съпруга си, тъй
като е била лишена от подкрепата на своя
спътник и другар в живота. Ищците Х.Д. и Б.Д., които са пълнолетни, с оглед
биологичната си връзка с починалия, също изпитват трудности при преодоляване
загубата на своя родител, на чиято помощ са разчитали. Следва да бъде очетена и икономическата обстановка в страната към момента на
настъпване на трудовата злополука. Предвид посочените по-горе обстоятелства
съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищците болки и
страдания от смъртта на наследодателя им Д.Б.Д. следва да
бъде определено обезщетение както следва: в размер на 80000 лв. за ищцата П.Д.,
в размер на 60000 лв. за ищеца Х.Д. и в размер на 60000 лв. за ищеца Б.Д..
Ответникът е направил възражение за
намаляване на обезщетението, поради това че с поведението си пострадалият от
трудовата злополука е допринесъл за увреждането. Разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Съдържанието на понятието „груба небрежност” е изяснено в съдебната
практика, като се приема, това е неполагане на грижата, която би положил и най
небрежният човек, зает със същата дейност при подобни условия. С оглед на това,
намаляване на отговорността на работодателя може да се извърши при липса на
елементарно старание и внимание пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност /в този смисъл са решение № 135/08.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4075/2013 г., ІV г.о., ГК по чл.290 ГПК, решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 387/2010 г., ІV г.о., ГК по
чл.290 ГПК и др./.
В разглеждания
случай в длъжностната характеристика на Д.Б.Д., връчена му на 05.11.2014 г., е
вписано задължение да познава и прилага конкретни разпоредби от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 13/30.12.2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт, както и всички правилници, инструкции и заповеди, свързани с ремонта
на вагоните. От представената Книга за инструктаж се установява, че Д. е
преминал първоначален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана на на 05.11.2014 г. Видно от
приложения към ЛТД протокол от 17.12.2014 г.,
пострадалият Д. е преминал и изпит по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд, като заключението на комисията е, че
същият познава правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Видно
приложената по досъдебно
производство № 94/2016 г. по описа на ОслО при ОП – Стара
Загора Книга за ежедневен инструктаж във BP Цех Стара Загора на 30.09.2016г.,
такъв е бил проведен на Д.Д., удостоверено с подписа
му под №17.
При тези обстоятелства, след като е бил запознат с основните правила за
безопасност, ищецът е бил длъжен да предвиди последиците от неспазване на тези
правила, които би спазил и най-небрежният работник, извършващ ремонт на вагон
серия 665. В конкретния случай действията на пострадалия, изразяващи се пъхане
на тялото му в процепа на отворената клапа на седловия
вагон в хода на предприета процедура по нейното пневматично затваряне, представлява
нарушение основно правило за безопасност и е проявление на груба небрежност по
смисъла на чл.201, ал.2 КТ.
Разпоредбата на чл.12, т.10 от Наредба № 13/30.12.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт задължава
лицата от железопътния персонал в съответствие със своята квалификация и
правоспособност и с дадените им инструкции да не предприемат по своя инициатива
работа, която не им е възложена, с която не са запознати или не притежават квалификация
и правоспособност. Разпоредбата на чл. 3.4. от Инструкция за експлоатация и ремонт на вагони серия 665 (саморазтоварващи се, със седловиден
под) предвижда изрична забрана по време на работа с механизма да се извършват
дейности по обслужването на вагона в областта на челните стени. Несъобразявайки
поведението си с горепосочените забрани, пострадалият сам се
е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си,
изключително в резултат на собственото си поведение. С оглед конкретните
обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката съдът намира, че обективният
принос на работника в съпричиняването на вредоносния
резултат съставлява 75 % /в този смисъл са: решение № 252/30.09.2016 г. на ВКС
по гр.д.№ 1364/2016 г., ІV г.о., ГК и решение № 115/15.11.2018 г. на ВКС по грд.№ 4455/2017 г., III г.о., ГК/.
По тези съображения съдът намира, че ответникът отговаря за ¼ част
от причинените на ищците неимуществени вреди, поради което следва да бъде
осъден да заплати за репариране на вредите от трудова злополука на 30.09.2016
г., причинила смъртта на Д.Б.Д., сумата 20000 лв. на ищцата П.Д., 15000 лв. на ищеца
Х.Д. и 15000 лв. на ищеца Б.Д.. Тъй като в преобладаващата съдебна практика
задължението по чл.200 КТ се приема за деликтно, на
основание чл.84, ал.3 ЗЗД следва да бъде присъдена законната лихва върху горепосочените
суми от датата на увреждането – 30.09.2016 г. до окончателното й заплащане /в
този смисъл е решение № 35/23.05.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 1499/2018 г., IV
г.о., ГК/. В останалата част до претендирания размер 80000
лв. от П.Д., 60000 лв. от Х.Д. и 60000 лв. от Б.Д. исковете за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука на 30.09.2016
г., причинила смъртта на наследодателя им Д.Б.Д., се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
В отговора на искова молба се наведени доводи за намаляване размера на
обезщетението за неимуществени вреди с изплатени суми за обезщетения по чл.224 КТ и чл.35, ал.3 КТД, които съдът намира за неоснователни. Посочените плащания не
репарират причинени на ответниците неимуществени
вреди от трудова злополука, поради което техният размер не може да бъде
приспаднат от дължимото на ответниците обезщетение,
предмет на настоящото производство.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на всеки от ищците направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете както следва: сумата 879 лв. на ищцата П.Д., 699 лв. на
ищеца Х.Д. и 699 лв. на ищеца Б.Д.. На
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК следва в полза на ответника да бъдат присъдени
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 752,40 лв.,
представляващи възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение. Възнаграждението за юрисконсулт е определено в размер на 300
лв. съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ и т.14 от дадените от НБПП Указания за
определяне на възнагражденията на адвокати, оказали правна помощ. На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде
осъден ответникът да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса в размер на 2000
лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”БДЖ - ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ПЛОВДИВ“, гр.Пловдив, район Южен,
бул. „Македония“ 2, ЕИК ********* да заплати на П.Х.Д. *** сумата 20000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука на 30.09.2016
г., причинила смъртта на наследодателя й Д.Б.Д., ведно със законната лихва върху
тази сума от 30.09.2016 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 879
лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
до претендирания размер 80000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ”БДЖ - ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ПЛОВДИВ“, гр.Пловдив, район
Южен, бул. „Македония“ 2, ЕИК ********* да заплати на Х. *** сумата 15000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова
злополука на 30.09.2016 г., причинила смъртта на наследодателя му Д.Б.Д., ведно
със законната лихва върху тази сума от 30.09.2016 г. до окончателното й
заплащане, както и сумата 699 лева, представляваща разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания
размер 60000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ”БДЖ - ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ПЛОВДИВ“, гр.Пловдив, район
Южен, бул. „Македония“ 2, ЕИК ********* да заплати на Б.Д.Д.
*** сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от трудова злополука на 30.09.2016 г., причинила смъртта на наследодателя
му Д.Б.Д., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.09.2016 г. до
окончателното й заплащане, както и сумата 699 лева, представляваща разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания
размер 60000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Х.Д. ***, Х. *** и Б.Д.Д.
*** да заплатят на ”БДЖ - ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ –
ПЛОВДИВ“, гр.Пловдив, район Южен, бул. „Македония“ 2, ЕИК ********* сумата 752,40 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ”БДЖ - ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ПЛОВДИВ“,
гр.Пловдив, район Южен, бул. „Македония“ 2, ЕИК ********* да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Старозагорския районен съд сумата 2000 лева, представляваща държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :