№ 479
гр. Плевен, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора В. Вл. П.
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430105824 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от В. М. Ш., чрез адвокат
Г. С. Г. от АК - ***, против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с цена на иска: 10 000 лв. за
неимуществени вреди и 2100 лв. за имуществени вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна,
като се оспорва искът.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска - за обезщетения на неимуществени и
имуществени вреди, причинени от обвинение за престъпление по чл. 277а, ал.3, пр.1 и 2, вр.
с ал.1 от НК, за което ищецът бил първоначално осъден с Присъда №15/10.04.2023г. по
НОХД № 855/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен и оправдан с Присъда
№8/20.11.2023г. по ВНДОХ №197/2023г. по описа на АС-Велико Търново, потвърдена с
Решение №***/07.03.2024г. по КНД №93/2024г. на Върховен касационен съд на Република
България.
Твърденията и търсената защита сочат на искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр.1 от ЗОДОВ. При тези данни от формална гледна точка е осъществен фактическият
състав за отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Предявените искови претенции са неоснователни както по основание, така и по
размер.
Наличието на действително търпени вреди е елемент от фактическия състав на
1
отговорността по чл.2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от горепосоченото
обвинение. Същият твърди, че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили
отрицателни последици, изразяващи се в психично страдание, психотравма - напрегнатост,
лесна дразнимост и безинициативност, унижение отрицателни емоции, срам пред
семейството, близки, родственици, приятели и колеги, като не е представил доказателства за
твърдените вреди и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на
Прокуратурата на Република България .
Не е доказана по размер исковата претенция за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила
на Решение №*** от 07.03.2024г. на трето нак. отделение на ВКС за обвинението за
престъпление по чл. 277а, ал.3, пр.1 и 2, вр. с ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с
посочената по- горе присъда, потвърдена от Върховен касационен съд на Република
България.
Претендиралата сума от 10 000 лева е прекомерна и несъобразена с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД.
Изискуемата по смисъла на чл. 52 от ЗЗД справедливост е критерий за определяне
размера на неимуществените вреди, който обаче не следва да се прилага абстрактно, а само
въз основа на конкретни обстоятелства, свързани с претендираното за претърпяно
увреждане. Такава е константната съдебна практика.
Следва да се има предвид, че продължителността на наказателното преследване
спрямо ищеца е в рамките на разумния срок, предвид фактическата и правна сложност на
производството, а именно за период от ***г. до 20.11.2023г., когато е постановена
оправдателната присъда. Спрямо ищеца е било повдигнато обвинение на ***г., и спрямо
него е била взета най-леката мярка за неотклонение, а именно ,Додписка“. Видно обаче от
клеймото, датиращо изготвеният против него обвинителен акт, същото е от 05.12.2022г.
Делото е преминало през три съдебни инстанции, като ищецът е бил оправдан на втората
съдебна инстанция.
Отделно от това, според представеното от ищеца доказателство - Етапна епикриза по
ИЗ: №*****/2023г, от ***, с диагноза „***, е видно, че заболяването на ищеца датира още от
***г., за което многократно бил лекуван, включително амбулаторно, без през следващите
години да се е стигало до пълно възстановяване. Т.е. не би могло да се приеме, че именно
наказателното преследване спрямо ищеца за престъплението по чл. 277а, ал.3, пр.1 и 2, вр. с
ал.1 от НК е довело до психичното състояние, очертано с исковата молба.
Редно е още да се отбележи, че взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение
„Подписка“ при привличането му в качеството на обвиняем по досъдебно производство
№****/2021г. по описа на ОП-Плевен е най- леката от предвидените в Наказателният
процесуален кодекс. Същата не е ограничила ищеца в свободното предвижване из страната,
както се твърди в исковата молба. Марката за неотклонение „Подписка“, не се приравнява
към мярката за неотклонение ,Домашен арест“, тъй като Законодателят ясно е регламентирал
режимът за изпълнение „да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответният
орган“, но не му забранява да напуска жилището си.
Ето защо, претенцията на ищеца за неимуществени вреди е значително е завишена и
несъответстваща на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република
България и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.
Не е доказан искът за претърпени имуществени вреди в размер на 2 100 лева,
ведно със законната лихва от влизане в сила на Решение №*** от 07.03.2024г. на III
наказателно отделение на ВКС, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, част от
които в брой за процесуално представителство и защита по досъдебно производство №
2
****/2021г. по опис на Окръжна прокуратура - Плевен, НОХД № 855/2023г. по описа на
Окръжен съд - Плевен, ВНДОХ №197/2023г. по описа на AC-Велико Търново, и к.н.д.
№93/2024г. на Върховен касационен съд на Република България.
Съгласно т.1 на ТР № 6 /06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК, разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Видно от представените доказателства, единствено на договора за правна защита и
съдействие №*****/26.10.2022г. е отразена сума 400лв. в брой, както и в следващия
договор, приложен от ищеца за правна защита и съдействие от 21.04.2023г. е отразена сума в
размер на 200лв. за изготвяне на жалба до ВТАС против първоинстанционната присъда.
По приложената разписка №****************** от 25.04.2023г. за сума по превода 1
500лв. е отразен хонорар по договор №**********, без да е посочена дата на съставянето на
този договор и без да е приложен такъв към доказателствата, но видно от датата на превода
- 25.04.2023г. не става ясно за какъв хонорар е преведена тази сума 4 дни след като е
съставен вече договора посочен по-горе за въззивната жалба.
Ако следва да бъде ангажирана отговорността на прокуратурата на Република
България за заплащане на обезщетение за претърпени вреди за изплатено адвокатско
възнаграждение, то следва същото да е в минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004
г. на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, тъй като този размер е
пряка и непосредствена последица от неоснователното /незаконното/ обвинение за
престъпление по чл. 277а, ал.3, пр.1 и 2, вр. с ал.1 от НК.
Ето защо, претенцията на ищеца за имуществени вреди е значително завишена и
несъответстваща на претендираните вреди.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, дължимите разноски остават в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. М. Ш., ЕГН: ********** от ***, чрез
адвокат Г. С. Г. от АК-***, *** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с цена на иска: 10 000 лв. за
неимуществени вреди и 2100 лв. за имуществени вреди, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3