Варненски окръжен
прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт, по който е образувано НОХД срещу
подсъдимата Р.С.Н. е
родена на *** *** ЕГН ********** – по чл. 255, ал.3 вр. ал.1
т.2 и т.7 от НК за това, че: на 15.04.2013 г. в гр. Варна в качеството си на едноличен собственик и
управител на „РАД БИЛД" ЕООД- Варна, избегнала установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери- 481 600 /четиристотин осемдесет
и една хиляди и шестстотин/ лв., като потвърдила неистина в подадена СД по
ЗДДС, която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, с вх. №
03001938634/15.04.2013 г., в която декларирала неполучени реално доставки от „Же строй" ЕООД, а именно
по фактура № **********/15.03.2013 г. с основание „услуга", данъчна
основа 11 500 лв. и начислен ДДС 2 300 лв.;
по фактура № **********/22.03.2013 г. с основание „услуга", данъчна
основа 250 000 лв. и начислен ДДС 50 000 лв.;
по фактура № **********/29.03.2013 г. с основание „услуга", данъчна
основа 5 300 лв. и начислен ДДС 1 060 лв.;-
по фактура № **********/29.03.2013 г. с основание „услуга", данъчна
основа 5 000 лв. и начислен ДДС 1 000 лв.;
по фактура № **********/30.03.2013 г. с основание „услуга", данъчна
основа 2 136 200 лв. и начислен ДДС 427 240 лв.,
и приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер
на 481 600 лв.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК
За съвместно разглеждане в производството е приет
за разглеждане граждански иск предявен от министъра на финансите на Р.България
чрез юрисконсулти Александрова и Даскалова срещу подсъдимата за сумата в размер
на 481600лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
25.11.2016г. до окончателното й изплащане.
В пледоарията си по съществото на делото,
представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение при фактическа
обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт. Анализира
доказателствения материал по делото и
прави извод в посока на съставомерно поведение
на подсъдимата по възведеното
обвинение. Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна, като и се наложи
наказание “лишаване от свобода” около минималния размер предвиден в закона,
като не бъде налагано наказание конфискация, тъй като няма данни подсъдимата да
има имущество.
Разпитана в хода на съдебното следствие подсъдимата
заявява, че разбира обвинението и се
признава за виновна, като също така признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимата - адв.Н. моли съда да постанови оправдателна присъда
за подзащитната му, като твърди, че не са събрани
безспорни доказателства същата да е осъществила вмененото й престъпление.
Алтернативно предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в минимален размер, което да бъде редуцирано с 1/3, като същото бъде
отложено с минимален изпитателен срок.
Излага, че подсъдимата е майка на малко дете за което полага грижи.
В последната си дума подсъдимата изразява съжаление за извършеното, като моли
за минимално наказание.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, съобрази събраните по делото
доказателства – обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите,
заключението на ССчЕ,
писмените доказателства по делото
– заедно и поотделно, прие за установена следната фактическа обстановка:
В началото на 2013 г. подсъдимата Н.
регистрирала на свое име еднолично дружество с ограничена отговорност с
наименование „РАД БИЛД", което било вписано в Търговския регистър на
20.02.2013 г.
Считано от
11.03.2013 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП- Варна, като
подсъдимата Н. подавала по електронен
път ежемесечните СД по ЗДДС-заявление за подаване на документи по електронен
път/ т. II, л. 69 от ДП/
В първия месец след регистрация на дружеството били реализирани значителни по обем обороти в
резултат на разнообразни по характер търговски сделки.
За да намали
размера на дължимия ДДС, начислен в издадените на получателите по съответните
доставки фактури, подс. Н. включила в СД по ЗДДС №
03001938634/15.04.2013г. за данъчен период
м. 03/2013 г. /том III, л. 26 и
л. 284/ неполучени реално доставки от „Же
строй" ЕООД и упражнила неправомерно право на данъчен кредит в размер на
481 600 лв.
В дневника
за покупки на „РАД БИЛД" ЕООД за този период /том III, л. 29/ подсъдимата Н. отразила пет доставки от „Же строй" ЕООД с предмет „услуги" в периода
15.03.2013 г. до 30.03.2013 г., както следва:
фактура № **********/15.03.2013 г. с основание
„услуга", данъчна основа 11 500 лв. и начислен ДДС 2 300 лв.; фактура № **********/22.03.2013 г. с
основание „услуга", данъчна основа 250 000 лв. и начислен ДДС 50 000 лв.; фактура № **********/29.03.2013 г. с
основание „услуга", данъчна основа 5 300 лв. и начислен ДДС 1 060 лв.;-
фактура № **********/29.03.2013 r. с основание „услуга", данъчна основа 5 000 лв.
и начислен ДДС 1 000 лв.; фактура № **********/30.03.2013 г. с основание
„услуга", данъчна основа 2 136 200 лв. и начислен ДДС 427 240 лв.
Търговското дружество „Же
строй" ЕООД било вписано в
Търговския регистър на 17.11.2011 г. от Ж. Г. Ж., като на 18.01.2013 г. дружеството било прехвърлено на св. Й. К.. Последния е родом
от гр. Трявна, като същия е собственик
по регистрация на повече от двайсет търговски дружества в различни части на
страната - всички със задължения към
бюджета.
В показанията си св. К. твърди, че е извършвал
реални доставки към „РАД БИЛД" ЕООД на арматура, метални подпори, цимент и
„много други", като обаче, не може
да обясни кога, къде и как се е снабдил с тези стоки, по какъв начин и къде те
са били доставени на получателя. Липсват доказателства за извършени разплащания
по тези доставки от „РАД БИЛД" ЕООД към „Же
строй" ЕООД. Липсват доказателства за реалното съществуване и движение на
тези стоки.
В същото време в дневника за продажби на „Же строй" ЕООД /том III/ са включени фактури към „РАД
БИЛД" ЕООД с вписани други основания за плащане- СМР, услуга и по договор,
като не става ясно какъв е предметът на конкретната доставка- за кой обект
става дума, за какви конкретно СМР, за кой договор, каква услуга и т.н. Липсват
протоколи за приемане на извършени и подлежащи на разплащане СМР, приемо- предавателни протоколи, транспортни документи и
каквито и да било други документи, удостоверяващи реална доставка.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза на вл.л. Джонова/ т.8 л.7 от ДП/,
която съдът цени като обективна и компетентно дадена, дружествата „РАД БИЛД" ЕООД- Варна и „Же строй" ЕООД
не разполагат с документи във връзка с извършените между тях
сделки, като липсва счетоводна документация на дружествата. Няма представени фактури, договори, протоколи
за извършена работа, транспортни документи и др. Няма извършване плащания по банков път от„РАД
БИЛД" ЕООД- Варна към „Же строй" ЕООД по извършени доставки, като няма данни
за плащания и в брой по извършени доставки.
От друга страна „Же строй" ЕООД няма назначен персонал, като не
разполага и с техническа и кадрова обезпеченост. Липсва счетоводна документация на дружествата
и информация дали същата е налична.
При доставчика „Же
строй" ЕООД същите фактури са описани с друго основание за издаването им -
съответно „СМР", „услуга", „СМР", „СМР"
и „по договор".
Вещото лице в заключението си е стигнало до извода,
че общият размер на данъчният кредит, ползван от „РАД БИЛД" ЕООД по доставки от „Же
строй" ЕООД за данъчен период месец март 2013г. е в размер на 481 600 лв.
В показанията си св.Х. Х.
- пълномощник на „РАД БИЛД" ЕООД през 2013г. излага, че няма спомен за получени от „Же строй" ЕООД доставки.
Свидетелката Д. С. от гр. Трявна през 2013г. е вписана като единственият работник в „Же строй" ЕООД в уведомление до ТД на НАП- Варна, като
същата в показанията си излага, че през
2012 г. по време на следването си в гр. Варна е работила в магазин за сувенири,
стопанисван от „Же строй" ЕООД.
От събраните по делото доказателства и в рамките на
наказателното производство нито подсъдимата
нито представляващия „Же строй" ЕООД са
представили надлежни доказателства за реалността на документираните сделки визирани в обвинението
– първични счетоводни документи, регистри или други доказателства свързана с доставки на стоки и пр. Съответно и резултата от ССчЕ е констатиране
на фиктивността на посочените сделки, респ. липсата
на основание за приспадане на данъчен кредит.
При извършване на експертизата на в.л. Джонова е била
дадена възможност в определен срок да бъдат представени различни документи, които имат отношение към
извършените сделки и от значение за преценка на тяхната действителност, но
такива не са били представени.
От друга страна подсъдимата не спори, че като
собственик на „РАД БИЛД" ЕООД е подавала в ТД на НАП Варна счетоводни
документи и в частност справки
–декларации и в конкретика процесните
по делото.
Твърденията на проц. представител на подсъдимата за наличие на лице от румънски
произход, което е новият собственик на дружеството „РАД БИЛД" ЕООД и че в него са счетоводните документи на
дружеството не се подкрепиха от
нито едно доказателство по делото, поради което и съдът приема това
твърдение/относно документите/ единствено и само като защитна позиция с която се прави опит по някакъв начин да се
оневини подсъдимата от извършване на престъплението за което е предадена на
съд.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин, като съгласно чл. 373
ал. 3 от НПК съдът следва да се позове на събрания от ДП доказателства и направеното самопризнание на
подсъдимата, приобщените показания на
разпитаните свидетели , заключението
на вещото лице Джонова , както и всички останали доказателства по делото.
Тези доказателства съдът счита за непротиворечиви и
взаимно допълващи се.
Предвид липсата на първични счетоводни
документи и счетоводни регистри и при съкотрахентите и невъзможността за анализ движението на паричните потоци по съответните сделки се прави извод за нереалността на тези сделки.
С оглед на така изброените доказателства съдът прави извод, че
подсъдимата е осъществила престъпление
по чл.255, ал.3, вр . ал.1 т.2 и 7 от НК, а именно, че: на 15.04.2013 г. в гр. Варна в качеството си на
едноличен собственик и управител на „РАД БИЛД" ЕООД- Варна, избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 481
600 /четиристотин осемдесет и една хиляди и шестстотин/ лв., като потвърдила
неистина в подадена СД по ЗДДС, която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, с вх. № 03001938634/15.04.2013 г., в която декларирала неполучени реално
доставки от „Же строй" ЕООД, а именно
по фактура № **********/15.03.2013 г. с основание „услуга", данъчна
основа 11 500 лв. и начислен ДДС 2 300 лв.;
по фактура № **********/22.03.2013 г. с основание „услуга", данъчна
основа 250 000 лв. и начислен ДДС 50 000 лв.;
по фактура № **********/29.03.2013 г. с основание „услуга", данъчна
основа 5 300 лв. и начислен ДДС 1 060 лв.;-
по фактура № **********/29.03.2013 г. с основание „услуга", данъчна
основа 5 000 лв. и начислен ДДС 1 000 лв.;
по фактура № **********/30.03.2013 г. с основание „услуга", данъчна
основа 2 136 200 лв. и начислен ДДС 427 240 лв.,
и приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на
481 600 лв.
Квалификацията ``големи`` и ``особено големи``
размери на данъците е дадена в чл.93 т.14 от НК и в случая тъй като общата сума
на данъците надхвърля 12 000лева , то и квалификацията на деянието
е по чл.255, ал.3 от НК.
От субективна страна подсъдимата е извършила
деянието умишлено, целяла е
настъпването на престъпния резултат - получаване на облаги от действията по
подаване в ТДД на счетоводните документи –
по които няма реално извършени сделки, като със сумата на начисленото
ДДС по фактурите по неосъществените сделки е намалила общата сума на
начисления ДДС за извършени
покупко-продажби и формирал разлика от ДДС за получаване. По този начин е
избягнато плащане на данъчно задължение, чрез потвърждаване на неистина в
данъчните справки-декларация за данъчен период м. март
2013г.
За да бъде призната
подсъдимата за виновна следва да са
налице такива доказателства, които безсъмнено да установяват всички елементи на
състава на инкриминираното престъпление, като ако такива доказателства липсват
то единствената възможност е подсъдимата да бъде призната за невинна и да се
постанови оправдателна присъда.
В тази връзка и предвид на
събраните доказателства по отношение на
процесната справка – декларация се установи безспорно, че същата е подадена от
подсъдимата и че в същата е отразила неверни обстоятелства свързани с
неосъществени реално сделки за които са издадени и съответните фактури-подробно
описани в диспозитива на обвинението.
Подсъдимата е пълнолетно , вменяемо физическо лице, не осъждано към момента на
извършване на престъплението.
Същата е осъждана след извършване на настоящото
престъпление, а именно по НОХД №5289/2014г. на РС Варна, за извършено
престъпление по 172б ал.1 от НК като и е наложено наказание пробация-изтърпяно
на 11.02.2016г.
За да
определи наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид и прецени степента на
обществена опасност на деянията и на
дееца , както и подбудите за
извършването на същите, като
прецени следните обстоятелства:
Степента на обществена опасност на деянието е
сравнително висока, тъй като са
засегнати обществени отношения касаещи данъчната система в страна.
Личността на подсъдимата обаче, към момента на
извършване на деянието не разкрива висока степен на обществена опасност –
същата прави самопризнания по делото, критична е и изразява искрено съжаление
за извършеното, семейното и материално й
положение не е добро, живее на семейни
начала и има малко дете за което полага грижи , като в същото време от
извършването на престъплението до момента на постановяване на присъдата са
изминали повече от три години и половина .
Съдът като взе предвид изложеното наложи на
подсъдимата наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – на
минималния размер на предвиденото
наказание лишаване от свобода, а именно: три години лишаване от свобода, което на основание
чл.58А от НК намали с 1/3 и ОПРЕДЕЛИ подсъдимата Н. да изтърпи наказание в размер от ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода, което на
основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
С присъдата си съдът не наложи наказанието конфискация,
тъй като от събраните по делото доказателства не се установи подсъдимата да има
някакво имущество, което да бъде конфискувано, а съгласно установената съдебна
практика при конфискация, имуществото което се конфискува следва да бъде
посочено в присъдата.
При преценка за приложението на чл. 66 ал.1 от НК,
съдът прие,че са налице обстоятелствата
по този текст – подсъдимата не е осъждана към момента на извършване на
престъплението, а отлагането на изпълнението на наказанието се явява обществено
оправдано и целесъобразно за
действителното поправяне на подсъдимата,
че съответства на целите на чл. 36 от НК - както с оглед нуждите на
специалната, така и на генералната превенция. При приложението на чл. 66 ал.1
от НК превес има специалната над
генералната превенция, защото това е най-вече в интерес на осъдения.
От значение е и обстоятелството, че деянието е
извършено преди повече от три години и
половина и поради това следва да се отдаде необходимата тежест на
продължителния период на досъдебното производство. В същото време подсъдимата не е допринесла за продължителността на процедурата.
Относно личността на подсъдимата – тя не е била осъждана към момента на
извършване на деянието, като това обстоятелство
следва да бъде обсъждано съвкупно при определяне на наказанието, а една
закъсняла наказателна репресия под формата на ефективно търпяно наказание не би
имала превъзпитателен ефект. Поради това съдът отложи изпълнението на
наказанието, но определи изпитателен срок от три години.
Съдът
намира, че такъв вид и размер наказание
ще спомогне подсъдимата
да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства
предупредително върху нея и възпитателно и спрямо останалите членове на
обществото.
Предвид
постановената осъдителна присъда спрямо подсъдимата Н., съдът намери
предявеният граждански иск за основателен и доказан, поради което и същият беше
уважен в пълен размер, като съдът осъди подсъдимата Н. за заплати на
Държавата чрез министерството на
финансите обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на
481600лева/четиристотин осемдесет и една хиляди и шестотин лева/, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 25.11.2016г. до окончателното й
изплащане.
С присъдата си съдът възложи на подсъдимата направените
по делото разноски.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: