№ 85
гр. Варна, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100502950 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, срещу
решение №262334/21.07.2021г., постановено по гр.д. № 12487/2020 г. на ВРС,
с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищците
СВ. Д. ЯНЧ., ЕГН **********, и ИВ. Б. Ф., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ************************************, не дължат на
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от
835,85 лв., представляваща стойност на служебно начислено количество вода
по реда на чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, за обект на потребление с абонатен № 1794762,
за която сума е издадена фактура № **********/ 12.02.2020 г., на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради
1
необоснованост и неправилна интерпретация на събраните доказателства.
Твърди се, че сключеният между страните договор от 08.03.2018г. няма за
предмет присъединяване на имота към уличен водопровод, както е приел
съдът, а присъединяване на самия уличен водопровод към водопреносната
мрежа. Ищците са изградили уличния водопровод през 2018г., през 2019г.
имотът им е присъединен към него чрез водопроводно отклонение и именно
от този момент същият е бил водоснабден. Без значение е, че водомерът е
монтиран едва на 13.11.2019г. Монтажът на водомера е последният етап от
присъединяването на имота към водопроводната мрежа, започнал с
изграждане на водопровода и водопороводното отклонение. Още на
07.05.2019г. ищците са посочили на кого да бъде открита партидата въз
основа на представено споразумение, т.е. към този момент имотът е бил
водоснабден. Партидата е разкрита едва на 12.12.2019г., тъй като тогава е
заплатена съответната административна такса. За периода 07.05.2019г. -
13.11.2019г. обаче ищците са ползвали вода, без да имат открита партида за
периода на строителството, поради което са налице основанията на чл.39,
ал.5, т. 4 от Наредба 4/2004г. за служебно определяне на процесното
количество от 390 куб.м. вода, начислено на 12.02.2020г., когато е издадена
процесната фактура. Оспорва се защитната теза на ищците, че за процесния
период строежът е водоснабдяван през съседен имот, с твърдения, че след
монтажа на водомера за 11 месеца са потребени 92 куб.м. вода, а за периода
21.11.2018г. – 07.02.2020г. за 14 месеца се твърди консумация през съседен
имот за само 28 куб.м. Оспорва се доказателствената стойност на писмения
договор от 21.11.2018г., с твърдения, че противоречи на другите писмени
доказателства и е антидатиран и съставен за целите на процеса. В същия
Ивелин Енчев е посочен като собственик на съседния имот, въпреки че го е
придобил едва на 06.12.2018г. Свидетелските му показания се оспорват като
голословни. Сочи се, че партида за съседния имот е открита едва на
17.01.2020г., а твърдяната консумация от ищците за 28 куб.м. вода е
заплатена едва на 18.02.2020г. с оглед предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че във въззивната жалба за първи
път се навеждат нови твърдения и оспорвания, които са преклудирани. От
споразумението от 07.05.2019г. не следва извода, че от тази дата нататък
2
имотът е водоснабден. Оспорва ищците да са изградили уличен водопровод
през 2018г., от който впоследствие да са черпили вода. Поддържа, че имотът
е присъединен към водопреносната мрежа на 13.11.2019г. Това се установява
от констативен протокол **********/21.01.2020г., според който в имота не е
имало регистрирани водопроводни отклонения без монтирани водомери до
13.11.2019г., както и от обясненията на вещото лице в о.с.з. на 29.06.2021г., че
ползване на вода без водопроводно отклонение е невъзможно, а такова не е
съществувало преди 13.11.2019г. Съображенията, че след монтажа на
водомера консумацията се е увеличила, счита за преклудирани и
ирелевантни, а по същество неоснователни, доколкото до този момент всички
извършвани СМР представляват сух процес (изкопни работи, кофраж,
арматура, леене на основи, плочи и колони, декофриране), а извършените
след това довършителни работи изискват ползването на вода. Изложен е
доказателствен анализ на писмените и гласни доказателства в подкрепа на
поддържаната в първата инстанция защитна теза, че до монтирането на
водомера, вода за строителството е осигурявана от съседен имот.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от СВ. Д. ЯНЧ. и
ИВ. Б. Ф. срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД активно
субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищците не дължат на ответното дружество сумата от 835,85 лв.,
представляваща стойността на служебно начислено количество вода от 390
куб.м. по партида с клиентски № 1794762, за която сума е издадена фактура
№ **********/12.02.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен
имот, находящ се в гр. Варна, район Младост, м-ст „Пчелина“, като в имота
им е започнало строителство на еднофамилна жилищна сграда с площ от 150
кв.м., съобразно издаденото разрешение за строеж и същата е изградена в
груб вид. Необходимата вода за строителството е осигурена от собственика на
съседния имот Ивелин Енчев Енчев, абонат на ответното дружество и титуляр
на разкритата при него партида с абонатен № 1714641, по силата на сключен
помежду им договор от 21.11.2018 г. за предоставяне на вода от частен абонат
3
на „ВиК – Варна“ ООД, чрез прокаран маркуч между двата имота. На
12.12.2019 г. ищците подали заявление пред ответника за откриване на
постоянна партида в имота, по повод на което е извършена проверка и въз
основа на данните от същата не е признато ползването на вода от съседния
имот и са начислени служебно 390 куб. м. вода на стойност 835,85 лв. по
новооткритата партида с клиентски № 1794762. Начисленото количество вода
се оспорва като недължимо с твърдения, че в близост до имота няма изграден
тръбопровод, през който същото да бъде потребено. Съседният имот е бил
необитаем, поради което цялата изразходена по неговата партида вода в
размер на 28 куб.м. е използвана от ищците при строителството и е била
достатъчна с оглед неговия ранен етап.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен.
Поддържа, че процесното количество вода е начислено служебно на
основание чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ и са
налице всички предпоставки за приложението на сочената разпоредба. В тази
връзка излага, че на 08.03.2018 г. ищцата С.Я. е подписала предварителен
договор за присъединяване към водопроводната система, по силата на чл. 11
от който абонатът е бил длъжен преди започване на строителните дейности да
открие партида при ВиК оператора, по която да се отчита, респ. заплаща,
използваната вода до подписване на окончателен договор за присъединяване
към ВиК системата. Водомер в имота на ищците е монтиран на 13.11.2019 г. и
на 12.12.2019 г. същите са заплатили дължимата такса за откриване на
партида в обекта, като е открита такава с абонатен № 1794762. При
извършена на 21.01.2020 г. проверка в имота е констатирано, че по време на
строителството на сградата (до 13.11.2019 г.) не е имало открита временна
партида на обекта, което е достатъчно за приложението на служебното
начисляване, като количеството вода от 390 куб.м. е изчислено по нормативно
установения алгоритъм, съобразно застроения обем на сградата в строеж.
Счита, че реалното потребление на тези количества вода е ирелевантно.
Оспорва твърдението, че необходимата вода за строителството на сградата е
осигурена от съседния имот въз основа на сочения договор от 21.11.2018 г.,
доколкото въпросният имот е придобит от Ивелин Енчев след тази дата, а
именно на 06.12.2018 г., респ. преди това същият не е имал право да
предоставя вода от чужд имот. Партидата е прехвърлена на името на Енчев
едва на 17.01.2020 г., начислените по неговата партида 28 куб.м. вода са за
4
период преди сключването на договора му с ищците, а потреблението в имота
им след монтажа на водомера надвишава значително това количество.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Предявен е иск за недължимост на служебно начислена консумация на
месечно количество вода по реда на чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4/2004 г.
на МРРБ. Според цитираната норма за сгради в строеж за потребители, които
нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водомери, по изключение се допуска месечното количество вода да се
заплаща по 0,5 куб.м. за всеки куб.м. застроен обем на сграда. Касае се за
нормативно установена фикция за изразходване на определяемо количество
вода за строителство в имот, който е свързан към водоснабдителната мрежа
чрез водопроводно отклонение, но без монтиран измервателен уред, отчитащ
реалното потребление в него, съобразно общото правило на чл. 39, ал. 1 във
вр. чл. 35 от Наредбата.
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1
от ГПК в тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтича
вземането му, а именно че са налице всички изисуеми предпоставки за
начисляване служебна консумация и по-конкретно наличието на сграда в
строеж в имота на ищците, нейния обем, присъединяването й към
водопреносната мрежа чрез изградено водопроводно отклонение без
5
монтиран водомер за процесния период. В тежест на ищцовата страна е да
докаже по-късен момент на присъединяването към водопреносната мрежа и
начина, по който е осъществено.
От представените по делото доказателства се установява, че ищците са
собственици на процесния имот и са сключили на 08.03.2018 г. с ответника
предварителен договор за присъединяване към водопроводната и/или
канализационна система. Безспорно е, че в последвалия период в имота е
осъществено строителство на сграда, със застроен обем според СТЕ от 780
куб.м. На 13.11.2019 г. в шахта в имота на ищците е монтиран водомер, за
което е съставен приемо-предавателен протокол № 734/13.11.2019 г.
Заявлението за разкриване на постоянна партида при ответното дружество
ищците са депозирали на 07.05.2019г., но такса за това са заплатили едва на
12.12.2019г., видно от представена фактура, от която дата за имота е разкрита
партида с абонатен № 1794762 и титуляр И.Ф., съгласно споразумение от
07.05.2019г., с което ищците са се съгласили кой от тях да бъде вписан като
титуляр на партидата и са поели солидарна отговорност за дължимите към
ВиК оператора суми. Видно от констативен протокол от 21.01.2020 г., в
процесния имот е извършена проверка от служители на ответното дружество,
в присъствието на ищеца, при която е констатирано, че в имота има сграда на
два етажа с посочени размери (ширина 10 м., дължина 15 м. и височина 2,6
м.), няма разкрита временна партида на обекта, налице е монтиран водомер на
водомерно положение с показание 1 куб.м. Съгласно протокола по сведение
на собственика на имота той е ползвал вода от съседен имот с абонатен №
1714641 с показание на неговия водомер от 2130 куб.м., като при проверката
между двата имота има прокаран маркуч. Други констатации в протокола не
са отразени, поради което заключението на СТЕ, че според протокола до
13.11.2019г. в имота не е имало регистрирани водопроводни отклонения без
монтирани водомери в тях, не следва да бъде кредитирано в тази част. Това
изявление на вещото лице следва да се интерпретира в смисъл, че в протокола
не е посочено изрично дали има изградено водопроводно отклонение. Въз
основа на данните от констативния протокол от 13.11.2019г. е съставена
докладна записка от 12.02.2020 г. от инж. В. Л. – ръководител звено
„Водомерно стопанство“, според която са налице условията на чл. 39, ал. 5, т.
4 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за служебно откриване на партида на
името на собственика на процесния обект, по която да се начислят 390 куб.м.
6
вода по време на строителството, тоест по 0,5 куб.м. вода на обем застроена
площ, последната изчислена в общ размер на 780 куб.м., съобразно
посочените в констативния протокол размери на сградата. Този извод е
обоснован с липсата на разкрита партида на временно захранване с вода по
време на строителството и невъзможността за същото да е ползвана вода от
съседния обект с аб. № 1714641, по чиято партида са изразходени едва 28
куб.м. вода за последните 17 месеца. Посочено е, че на адреса е изградено
постоянното захранване. В съответствие с тези констатации за процесния
имот са начислени служебно 390 куб.м. вода на стойност 835,85 лв. по
издадена фактура № **********/12.02.2020 г. за периода 13.11.2019г. –
13.11.2019г.
По делото не се установява точната дата на изграждане на
водопроводното отклонение, но от факта, че към 13.11.2019г. имотът е имал
постоянно захранване, следва единствено възможният извод, че същото е
изградено в период предхождащ тази дата.
Присъединяването на имот към водопреносната мрежа се осъществява
при строго определени технически условия и ред, уредени в чл.11 и сл. от
Наредба № 4/2004 г. на МРРБ и Глава четвърта на ЗУТ. Процедурата
включва подаване на писмено заявление от заявителя до оператора за
проучване на условията за присъединяване и предоставяне на изходни
данни, издаване на виза за проектиране, изготвяне на инвестиционен
проект, съгласуване на инвестиционния проект за новото водно
отклонение с оператора по водоснабдяване, сключване на окончателен
договор за присъединяване към водоснабдителните и канализационните
системи. В случаите на изграждане на водопроводното отклонение от
абоната, задължително връзката с уличния водопровод/канал се изпълнява в
присъствие на представител на В и К оператора. В тази връзка е и поетото с
чл.6 от процесния предварителен договор задължение на клиента да уведоми
дружеството в седемдневен срок преди започване изпълнението на
предвидените СМР. Спазването на изискуемата процедура подлежи на
установяване от ищците, тъй като именно те черпят благоприятни последици
от доказването на факта, че присъединяването към водопреносната мрежа е
осъществено законосъобразно едва на 13.11.2019г.
Доказателства в тази насока не са ангажирани. Нещо повече, ищците
7
дори не навеждат твърдения кога и по какъв начин е изградено
водопроводното отклонение. Не е представена изискуемата строителна
документация по чл.12-15 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за който и да е от
нормативно установените етапи. Не се твърди и установява ищците да са
изпълнили задължението си по чл.6 от предварителния договор за
уведомяване на ВиК оператора преди изпълнението на предвидените СМР.
Следователно по делото не се установява присъединяването на имота към
водопреносната мрежа да е извършено законосъобразно.
Установява се обаче, че към 13.11.2019г. водопроводното отклонение е
факт и до този момент същото е било без монтиран водомер, което
обосновава наличието на всички предпоставки по чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба
№ 4/2004 г. на МРРБ за служебно начисляване на консумация. Възприетата в
Наредбата методика предвижда помесечно начисляване на консумацията.
Следователно наличието на осъществен към 13.11.2019г. фактически състав е
достатъчно да обоснове дължимост на еднократна месечна вноска за
служебна консумация. Начислената с процесната фактура сума е именно за
минимално възможния период от един месец, което е благоприятно за
абоната с оглед вероятността присъединяването да е извършено по-назад във
времето. Фактурираната сума е правилно изчислена съобразно кубатурата на
сградата, видно от приетата в първата инстанция СТЕ, поради което следва да
се приеме, че е дължима.
Предвиденият в наредбата алгоритъм отчита като изходна величина
единствено кубатурата на сградата, но не и други фактори като етап и обем на
строителните работи или наличието на друг източник на водоподаване. В този
смисъл без правно значение е какво е необходимото количество вода за
извършване на съответния етап на строителството и дали е ползвана вода от
съседен имот, още повече, че лицензионният режим е пречка
водоразпределението да се извършва по силата на свободно договаряне
между частни абонати. Начисляването на служебна консумация по реда чл.
39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4/2004 г. е можело да бъде избегнато в случай, че
ищците бяха изпълнили задължението си по чл.11 от предварителния договор
за откриване на временна партида за периода на строителството.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да
8
бъде постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
въззиваемите следва да бъдат възложени сторените от въззивника в
производството разноски в размер на общо 575 лева, от които 450 лева за
първа инстанция, изразяващи се в заплатен депозит за вещо лице (250 лева) и
ю.к. възнаграждение (200 лева) и 125 лева за въззивна инстанция, изразяващи
се в заплатена държавна такса (25 лева) и ю.к. възнаграждение (100 лева).
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262334/21.07.2021г., постановено по гр.д. №
12487/2020 г. по описа на Варненски районен съд и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СВ. Д. ЯНЧ., ЕГН ********** и ИВ. Б. Ф.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес:
************************************, срещу „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците не дължат на ответника сумата от 835,85 лв., представляваща
стойност на служебно начислено количество вода по реда на чл. 39, ал. 5, т. 4
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, за обект на потребление с абонатен № 1794762, за която сума е
издадена фактура № **********/12.02.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА СВ. Д. ЯНЧ., ЕГН ********** и ИВ. Б. Ф., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ************************************, да
заплатят на „Водоснабдяване и Канализация Варна” ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп“33, сумата от 575
9
лева, представляваща сторени в производството разноски за две инстанции,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10