Решение по адм. дело №426/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба и допълнение към нея, подадени от „Деа“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], представлявано от Т. К. П., чрез адв. С. П. от ВТАК и от адв. Х. С. от САК, против Отказ за изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 г. по интервенции/мерки по чл.1 от Наредба №4/30.03.2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, обективиран в Уведомително писмо с изх. № 02-040-2600/1170 от 02.05.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – гр. София.

Жалбоподателят оспорва постановения отказ за финансиране като незаконосъобразен, тъй като процесното уведомително писмо е издадено при неспазване на формата на акта, при нарушение на материалния закон и производствените правила и при несъответствие със законовата цел. Всъщност оплакването е, че в уведомителното писмо няма конкретни мотиви, които да поясняват разпоредения с него отказ, тъй като липсва посочване въз основа на какви фактически установявания и правни изводи административният орган е достигнал до финалния извод за отказ за изплащане на заявената помощ. Изтъква, че при изготвяне на уведомителното писмо от него не са изисквани никакви данни, като същото е издадено при ползване на неверни такива, което е довело до погрешно заключение, че не са налице условията за субсидиране. Посочва също, че от административния орган не е съобразено обстоятелството, че приетата като правно основание за постановения отказ норма на чл.54 от ЗПЗП е обнародвана в ДВ, бр.102 от 23 декември 2022г. и е влязла в сила на 01.01.2023г., като същата поставя като условие за съответствие изпълнение на дадени критерии, които се формират на база минал свършен период. Предвид това счита, че посочената разпоредба може да бъде приложена, но не и за кампания 2023г., а за следващите, в които земеделските стопани могат да планират и преценяват действията си. Позовавайки се на разпоредбата на чл.142 от АПК жалбоподателят твърди също, че предвид издаването на уведомителното писмо на 02.05.2025г., приложима е била именно разпоредбата на чл.54 от ЗПЗП, в последната й редакция, обнародвана в ДВ, бр.85 от 08 октомври 2024г., а не първата редакция на нормата. Извън горното намира, че въведените в чл.54 от ЗПЗП, в редакцията й към ДВ, бр.102 от 23 декември 2022г., критерии са в противоречие на изискванията на Регламент (ЕС) 2021/2115. Моли оспореният отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С. и адв. П., които поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена. Претендират присъждане на разноски. В указания от съда срок адв. С. представя писмени бележки, в които доразвива доводите за незаконосъобразност на оспорения отказ.

Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, в представеното становище по повод допълнението към жалбата (л. 227 от делото) и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк Ц., отрича основателността на жалбата. Намира, че от доказателствата по делото, включително и приетата експертиза, се доказва, че основанията за отказ, които са определени от Фонда, са основателни и правилни, тъй като жалбоподателят не отговоря на нито едно от изискванията по чл. 54 от ЗПЗП за активен земеделски стопанин, включително и кодът на икономическа дейност не е стопански, а е битова електроника. Посочва, че дори и да се приеме изчисленият от вещото лице процент на приходите от селскостопанска дейност спрямо общо отчетените приходи за същата година – 11.19 %, то той пак не достига нормативно определения минимум от 1/3. По повод на възраженията на жалбоподателя изтъква, че разпоредбата на чл. 54 от ЗПЗП, в редакцията й в сила от 01.01.2023г., не е дискриминационна, а е съвместима с чл. 4 §5, ал.1 и 2 от Регламент 2021/2115, който изрично предвижда, че държавите-членки могат да определят обективни критерии, с които да гарантират, че държавната подкрепа се предоставя само за активни земеделски стопани. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и допълнението й, и за правилност на оспорения отказ.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от съдържащата се в административната преписка документация се установява, че жалбоподателят „Деа“ ЕООД е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/ 700364, като на 19.07.2023г. е подал заявление за подпомагане за кампания 2023 година по интервенции за подпомагане по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, както следва: Основно подпомагане на доходите за устойчивост /ОПДУ/; Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост /ДП-ОПДУ/; Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури /ИПК/ и Е. схема за разнообразяване на отглежданите култури (Е.-РОК). Към заявлението е приложил Таблица за използваните парцели 2023, Таблица на използваните парцели, върху които се отглеждат десертни лозя 2023, Таблица на заявените площи по интервенции 2023, Номенклатура на заявените култури 2023 и изискуемите декларации. Заявлението е регистрирано с УИН 04/270723/01498 /л.57 от делото/.

След подаване и регистриране на това заявление, от ответната администрация са извършени административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП за съответствие с изискванията по чл. 54 от ЗПЗП за активен земеделски стопанин по отношение на всички кандидати по директни плащания за 2023 г., които надвишават сумата от 5000 евро директни плащания за предходната кампания. Изискана е информация от НСИ за основния код на икономическата дейност (КИД) за 2022 г. на всички тези кандидати, съгласно подадените годишни отчети за дейността в НСИ и допълнителна информация от НСИ за общите им приходи, в т. ч. от селскостопанска и неселскостопанска дейност за 2022 г., съгласно подадените годишни отчети за дейността. С писмо изх. № 07-04-997#2/31.08.2023 г. (л. 121 от делото) от НСИ е предоставена информация, актуална към 31.08.2023 г., като видно от приложение № 1 към писмото за „Деа“ ЕООД са предоставени следните данни: код на икономическа дейност (КИД) – 46.43, приходи от селскостопанска дейност за 2022 г. - 103, приходи от неселскостопанска дейност за 2022 г. – 4586 и приходи общо за 2022 г. - 4689. За всички кандидати – юридически лица е изискана и предоставена информация от НАП за общите приходи, декларирани в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92/чл. 252 от ЗКПО за 2022 г. Видно от данните в приложените по делото писма от НАП, общият размер на приходите, декларирани от „Деа“ ЕООД в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. в част V, ред 1, шифър 0100, колона 4 е 5 751 206,71.

При така получената информация е установено, че процентът на приходи на „Деа“ ЕООД от селскостопанска дейност спрямо общите приходи на дружеството, декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО е 1.79 и процентът на директни плащания спрямо приходите от неселскостопанска дейност е 3.20, и че дружеството не отговаря на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин, посочени в чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП. В резултат на това, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е отказал да предостави безвъзмездна финансова помощ по подаденото от жалбоподателя заявление за кампания 2023 г. по интервенциите на директните плащания по чл. 53, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 от ЗПЗП, като отказът му е обективиран в уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-040-2600/1170 от 02.05.2025 г.

Уведомителното писмо е изтеглено от профила на кандидата на 07.05.2025 г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне/връчване на уведомително писмо /л.134 от делото/. Недоволно от него, дружеството го е оспорило директно пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена по пощата на 21.05.2025г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.

Като писмени доказателства по делото са приети административната преписка, изпратена с писмо изх. № 02-040-2600/1170#5 от 13.06.2025г. на ДФЗ Областна дирекция-Велико Търново, както и представените такива в хода на проведеното на 10.09.2025г. открито съдебно заседание от ответника и жалбоподателя. Приети като доказателства са и постъпилите със становище от ответника с вх. №4479/02.10.2025г. скрийншот файл, съдържащ информация с размера на директните плащания за „Деа“ ЕООД за кампания 2022г. и постъпилите с молба от жалбоподателя с вх. №5152/04.11.2025г. доказателства, по опис.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която след запознаване със счетоводството на жалбоподателя, декларираните финансови данни по надлежния ред за 2022г. в Търговския регистър и съответно в НСИ да даде отговор на поставените служебно от съда в проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.09.2025г. въпроси. В експертното си заключение вещото лице посочва, че общият приход на „Деа" ЕООД за 2022г. е в размер на 5 751 206,71 лв., формиран от: приходи от продажба на земеделска продукция в размер на 103 082,80 лв.; приходи от продажба на стоки – 4 488 649,50 лв.; приходи от продажба на услуги – 97 051,96 лв.; приходи от финансирания – 229 029,96 лв.; други приходи от дейността – 95 224,28 лв.; приходи от валутни операции – 48,92 лв.; други финансови приходи – 70 лв.; приходи от глоби и неустойки – 425 лв.; приходи от незавършено производство – 376 055,46 лв.; приходи от увеличение на запасите от селскостопанска продукция – 354 923,34 лв. и извънредни приходи – 6 645,49 лв. Посочва също, че отчетените от дружеството приходи от селскостопанска дейност за 2022 г. са в общ размер на 644 052,22 лв., в т.ч. 103 082,80 лв. - приходи от продажба на земеделска продукция, 186 046,08 лв. – приходи от финансирания и 354 923,34 лв. - приходи от увеличение на запасите от селскостопанска продукция – 354 923,34 лв., а отчетените такива от други дейности, различни от селскостопанската дейност, са в общ размер на 5 107 154,49 лв., в т.ч. 4 488 649,50 лв. - приходи от продажба на стоки; 97 051,96 лв. - приходи от продажба на услуги; 42 983,88 лв. - приходи от финансирания; 95 224,28 лв. - други приходи от дейността – 95 224,28 лв.; 48,92 лв. - приходи от валутни операции; 70 лв. - други финансови приходи; 425 лв. - приходи от глоби и неустойки; 376 055,46 лв. - приходи от незавършено производство и 6 645,49 лв. – извънредни приходи. Според експерта отчетените приходи от селскостопанска дейност за 2022г. на „Деа“ ЕООД са 11.19 % от общо отчетените приходи за същата година. В заключението си вещото лице посочва също стойността на изплатеното на жалбоподателя през 2022г. финансиране от ДФ „Земеделие“, подробно посочено по дати, основание и размер на стр.247 от заключението, чийто общ размер според експерта възлиза на 186 046,08 лв. Вземайки предвид горепосочените стойности на приходите на дружеството (общи приходи, приходи от селскостопанска и неселскостопанска дейност, и приходи от финансиране), вещото лице е изчислило процентното отношение на отчетените приходи от финансиране от ДФ „Земеделие“ спрямо отчетения от дружеството общ приход и спрямо отчетения приход от селскостопанска и неселскостопанска дейност, като е посочило, че отчетените приходи от финансиране от ДФ „Земеделие“ представляват 3.23 % от общите приходи на дружеството, 28.89 % от приходите от селскостопанска дейност и 3,64 % от приходите от неселскостопанска дейност.

 

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу Отказа за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, обективиран в Уведомително писмо с изх. № 02-040-2600/1170 от 02.05.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – гр. София, е подадена от правоимащо лице – адресат на административния акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 149 от АПК и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, съобразно предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. П. У. писмо е подписано от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", избран с решение по т. 4 от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" съгласно Протокол № 228 от 07.05.2024 г. С оглед на което липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК.

Обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за извършения отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по заявените интервенции по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията за липса на посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, в което е обективиран отказа, е, че в него в табличен вид са посочени стойности на директни плащания, приходи от извършвана дейност и съответните процентни изражения, въз основа на които административният орган е направил своите правни изводи относно липсата на предпоставки за предоставяне на помощта. Доколко тези изводи кореспондират с приложимите материалноправни разпоредби е въпрос на материалноправната законосъобразност на акта, а не относно формата. Следователно, обжалваното УП съдържа регламентираните в чл. 59 от АПК реквизити, поради което не са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се установява в хода на административното производство да са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В случая административният орган е провел дължимата процедура, извършвайки задължителните административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП и изисквайки необходимата информация от съответните първични администратори на данни /л. 105 – л. 129/ съобразно правилата на чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП.

Неоснователно се поддържа, че уведомителното писмо е издадено при липса на фактически установявания, тъй като от „Деа“ ЕООД не са изисквани никакви данни, доколкото при преглед на приложените по делото доказателства се установява, че преди постановяване на оспорения в настоящото производство акт, административният орган е разполагал с всички необходими и относими данни за нуждите на административното производство. Обстоятелството, че същият не е изискал въпросните данни именно от жалбоподателя, а се е снабдил с тях по служебен път, не обосновава наличието на нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП вменява императивно задължение на административния орган да събере служебно информацията, налична при държавни и общински органи, което задължение в случая последният е изпълнил.

По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК съдът проверява съответствието на акта с материалния закон към момента на издаването на проверявания акт. В случая в оспорения в настоящото производство отказ, ответникът се позовава на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, в редакцията към ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., като твърди, че заявителят не отговаря на нито едно от посочените условия. Според жалбоподателя обаче посочената редакция на закона е неприложима за кампания 2023 г. /за която кампания е постановен и процесният отказ/, като приложимата такава е тази към ДВ, бр. 85 от 08 октомври 2024 г. Настоящият състав намира посоченото твърдение за неоснователно, тъй като според разпоредбата на § 16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители /ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г./, за кампания 2023 г. се прилагат условията за допустимост по досегашния чл. 54 от ЗПЗП. Тоест приложимата съобразно горецитираното правило редакция на чл. 54, ал. 1 от ЗПЗП е именно тази към ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., съгласно която директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които: т.4. отговарят на едно от следните условия: а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. Така изброените хипотези за определяне на лицето като активен земеделски стопанин са дадени в условията на алтернативност.

В случая между страните не се спори, а и се установява от приложените от ответната администрация документи - приложение № 1 към писмо изх. № 07-04-997#2 от 31.08.2023 г. на председателя на НСИ (л.122), че основната дейност на жалбоподателя към 2022 г., съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, не е селскостопанска такава, а е свързана с търговия на едро с битова електроника и електроуреди. В този смисъл същият безспорно не отговаря на изискването на чл.54, ал.1, т.4, б. „а“ от ЗПЗП.

Спорен по делото е въпросът относно дела на приходите му от селскостопанска дейност спрямо общите такива и на тези от финансирания от ДФ „Земеделие“ спрямо приходите от неселскостопанска дейност, релевантни за преценката за съответствие с изискването по чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „в“, аа) и бб) от ЗПЗП. За изясняване на този въпрос по делото беше назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че за най-близката данъчна година, а именно 2022г. /предхождащата годината, за която се иска подпомагане – кампания 2023/, дружеството е реализирало общ приход в размер на 5 751 206,71 лв., формиран от: приходи от продажба на земеделска продукция в размер [рег. номер],80 лв.; приходи от продажба на стоки – 4 488 649,50 лв.; приходи от продажба на услуги – 97051,96 лв.; приходи от финансирания – 229 029,96 лв.; други приходи от дейността – 95 224,28 лв.; приходи от валутни операции – 48,92 лв.; други финансови приходи – 70 лв.; приходи от глоби и неустойки – 425 лв.; приходи от незавършено производство – 376 055,46 лв.; приходи от увеличение на запасите от селскостопанска продукция – 354 923,34 лв. и извънредни приходи – 6 645,49 лв., като реализирания такъв само от селскостопанска дейност е в размер на 644 052,22 лв., включващ 103 082,80 лв. - приходи от продажба на земеделска продукция, 186 046,08 лв. – приходи от финансирания и 354 923,34 лв. - приходи от увеличение на запасите от селскостопанска продукция – 354 923,34 лв. Според изчисленията на експерта делът на отчетените приходи от селскостопанска дейност към общо реализираните от дружеството приходи за 2022г. е 0.1119, или 11.19 %. Посоченият процент надвишава приетия такъв от ответника – 1.79 %. Независимо от това обаче, доколкото този размер също е под нормативно определения минимум от 1/3, или 33.34 %, то жалбоподателят и в този случай не отговаря на изискването за активен земеделски стопанин по чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „в“, аа) от ЗПЗП.

Не се установява по делото и годишният размер на получените от жалбоподателя през 2022г. директни плащания от ДФ „Земеделие“ да представлява най-малко 5 % от общия размер на приходите, получени от неселскостопанска дейност, както изисква чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „в“, бб) от ЗПЗП. В този смисъл от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че изплатеното на жалбоподателя през 2022г. финансиране от ДФ „Земеделие“ е в общ размер на 186 046,08 лв., изплатено съответно на: 20.01.2022г. – 967,48 лв. – ДП акциз прием 2021; на 25.03.2022г. – 4063,65 лв. - СПП 2021; на 11.04.2022г. – 6298,22 лв. -СПК 2021; на 21.04.2022г.- 56 576.60 лв. - Зелени 2021 ; на 10.06.2022г. – 878.78 - СЕПП 2021; на 11.08.2022г.- 3512.01 лв. - ФД2021; на 16.11.2022г. - 12336.19 лв. - ДП акциз прием 2022; на 06.12.2022г. - 96356.18 лв. - СЕПП 2022 и на 12.12.2022г. – 1596,30 лв. - Мярка 13. От друга страна, отчетените от дружеството за същата 2022г. приходи от други дейности, различни от селскостопанската дейност са в общ размер на 5 107 154,49 лв., формирани от: приходи от продажба на стоки - 4 488 649,50 лв.; приходи от продажба на услуги - 97 051,96 лв.; приходи от финансирания - 42 983,88 лв.; други приходи от дейността – 95 224,28 лв.; приходи от валутни операции - 48,92 лв.; други финансови приходи – 70 лв.; приходи от глоби и неустойки - 425 лв.; приходи от незавършено производство - 376 055,46 лв. и извънредни приходи - 6 645,49 лв. Съотнасяйки размера на полученото от жалбоподателя финансиране от ДФ „Земеделие“ към отчетените приходи от други дейности, различни от селскостопанска дейност, вещото лице заключва, че същото представлява 3,64 % от приходите от неселскостопанска дейност. Така изчисленият от експерта процент също не отговаря на приетия такъв в уведомителното писмо – 3,20 %. Разликата се дължи на това, че при изчисляване на дела на директните плащания спрямо приходите от неселскостопанска дейност за 2022г., като приходи от директни плащания са взети само сумите от схемите, влизащи в стария програмен период, без да се вземат предвид сумите от ДП акциз 2021 и от мярка 13, които са изключени в новия програмен период - 23/27. Въпросът дали сумите по посочените помощи/мерки следва да се приемат като приход от финансиране за целите на подпомагането е без значение в случая, тъй като дори и с включването им процентното съотношение между приходите от директни плащания и тези от неселскостопанска дейност е по-малко от изискуемите съгласно чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „в“, бб) от ЗПЗП не по-малко от 5%, поради което жалбоподателят не отговаря и на това условие.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не отговаря на нито едно от условията по чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП за активен земеделски стопанин, поради което правилно на същия е отказано изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл.1 от Наредба №4/30.03.2023г.

Неоснователно се настоява от жалбоподателя, че е налице несъответствие на разпоредбата на чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП с предписанието на чл.4, §5, ал.1 и 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115. В този смисъл следва да се отбележи, че нормата на чл.4, §5, ал.1 и 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 не съдържа изчерпателна дефиниция за „активен земеделски стопанин“, а делегира на държавите-членки самостоятелно да определят обективни и недискриминационни критерии, включително икономически показатели, чрез които да се установява реална селскостопанска дейност. Критериите по чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП представляват именно такива – те са количествени, измерими и проверими икономически показатели, еднакво приложими към всички стопани, без ограничение по правна форма или други забранени признаци, като същите са и пропорционални, доколкото законът предвижда алтернативност и изискване за изпълнение на само един от тях. Изискванията са ясни, предвидими и изпълняват целта на ОСП публичните средства да достигнат до действително активни стопани, поради което не противоречат на Регламента.

По гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност, съдът счита, че на ответника следва да се присъди сумата от 200 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Деа“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], представлявано от Т. К. П., против Отказ за изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 г. по интервенции/мерки по чл.1 от Наредба №4/30.03.2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, обективиран в Уведомително писмо с изх. № 02-040-2600/1170 от 02.05.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – гр. София.

ОСЪЖДА „Деа“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], представлявано от Т. К. П., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София сумата от 200 (двеста) лева разноски за настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.