№ 2295
гр. С, 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110152042 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено, че „ф-ма“ АД, ЕГН ****, със
седалище и адрес на управление: гр.С, бул."К А Д" № 68 дължи на „ф-ма“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул."М К В" №6, ет. 1, офис 4 сума в
размер на 78,06 лв., представляваща лихва върху присъдена главница в размер на
2810,11лв. по гр. д. №49517/18г., по описа на СРС, 150 с-в, дължима за периода от
18.04.2018г. /датата на която застрахователят е извършил частично плащане по щетата
към застрахования/ до 26.07.2018г. /един ден преди образуване на посоченото
гражданско дело/ , за която сума по ч. гр. дело № 1790/2021 г. по описа на СРС, 25
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи се, че на 01.03.2018г. при ответното дружество е заведена щета от „ф-ма“
ЕООД, като на 18.04.2018г. му е изплатено обезщетение в размер на 8308,97лв., от
който размер дружеството не е било доволно, поради което е подал искова молба по
която на 26.07.2018г. е образувано гр. д. №49517/18г., по описа на СРС, 150 с-в,
производството по което е висящо във фаза на въззив към момента на предявяване на
настоящата искова молба. Сочи се, че доколкото в посоченото производство не са
предявявани претенции за мораторна лихва, същите са предмет на самостоятелно
предявяване. Вземането за сума в размер на 2810,11лв. е прехвърлено в полза на
настоящия ищец с Договор за цесия от 18.07.2018г.
Претендират се разноски.
Ответникът „ф-ма“ АД, с подадения отговор в срока по чл.131 ГПК, оспорва
предявения иск като посочва, че видно от мотивите на представеното с исковата молба
Решение № 158113/23.07.2020 г. по гр.д. № 74930 по описа за 2018 г. на CPC, III ГО,
150 с., образувано във връзка с главната претенция на цесионера „ф-ма“ ЕООД срещу
,ф-ма“ АД за изплащане на допълнително обезщетение по преписка по щета №
1
********* по описа на застрахователя, стойността на разходите за необходимия
ремонт на л.а. „марка“ с ДК№ **** за възстановяване на вредите вследствие
събитието, описано в исковата молба по това дело, надвишава 70 % от действителната
стойност на МПС, т.е. налице е „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2, изр. 1 КЗ.
Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ при тотална щета на МПС ползвателят на застрахователна
услуга следва да представи удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано,
че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Сочат, че до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.07.2018 г.
по ч.гр.д. № 49517/2018 г. по описа на СРС, 150 с-в, във връзка с което е заведен
установителният иск по гр.д. № 74930/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 150 с-в
ищцовото дружество - „ф-ма“ ЕООД не е представило пред Застрахователя
изискуемото съгласно закона удостоверение за прекратяване на регистрацията на
МПС. Твърди се, че регистрацията на процесното МПС е прекратена едва на
25.04.2018 г.. т.е. 7 дни след датата на извършеното доброволно плащане по
преписката, считано от която ищцовото дружество претендира лихва по настоящото
дело - 18.04.2018 г. Посочват, че Съгласно трайната практика на ВКС /напр. Решение
№ 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
отделение/, Застрахователят изпада в забава за задължението си за заплащане на
застрахователно обезщетение за тотална щета едва след представяне от страна на
потребителя на застрахователни услуги на удостоверение за прекратяване на
регистрацията на МПС. При това, съгласно цитираната съдебна практика,
задължението е въведено ех lege, т.е. не е в зависимост от Общите условия на всеки
отделен застраховател и инициирането на административната процедура не е
поставено в зависимост и от това, дали застрахователят е изискал документа за
дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в правомощията на
потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на
предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в
забава. Поради изложеното се сочи, че ответника не е поставен в забава за исковия
период и не дължи заплащане на претендираната мораторна лихва. Претендира
разноски.
В случая, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
предявен по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК. Предявеният иск е процесуално
допустим, а исковата молба редовна.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи възникване
на главен дълг в определен размер, изпадане на ответника в забава и размер на лихвата.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
2
Видно от Решение № 158113/23.07.2020 г. по гр.д. № 74930 по описа за 2018 г.
на CPC, III ГО, 150 с., потвърдено изцяло с Решение от 12.01.2023г. по гр.д.
№12712/2020г. по описа на СГС е признато за установено, че „ф-ма“ АД, с ЕИК ****
дължи в полза на „ф-ма“ ЕООД, ЕИК *****, сума в размер на 384.72 лева,
представляваща останало незаплатено застрахователно обезщетение за настъпили
имуществени вреди по лек автомобил марка „марка“ с рег.№ ****, застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ответника, в следствие на ПТП,
настъпило на 28.02.2018г., в гр.С, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия от 18.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2018г. до окончателното и
заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 49517/2018г. по
описа на СРС, 150 ти състав, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер
от 384.72 лева до пълния предявен размер от 2810.11 лева. С оглед на решението не се
установява съществуване на главен дълг над сумата от 384,72лв., поради което на
ищеца следва да се укаже, че не сочи доказателства за възникване на вземане в сочения
от него размер от 2810,11лв.
Не се сочат доказателства и за поставяне на ответника в забава.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
С исковата молба ищецът е представил относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. дело № 1790/2021 г. по описа
на СРС, 25 състав.
Следва да се поиска за послужване гр.д. № 74930 по описа за 2018 г., по описа на
СРС, 150 с-в.
Следва да бъде възобновено производството по делото и насрочено в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.дело № 52042/2021г. по описа на СРС,
25 с-в.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2023
г. от 13.30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
3
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 1790/2021 г. по описа на СРС, 25
състав.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. № 74930 по описа за 2018 г., по описа на
СРС, 150 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4