Решение по НАХД №1072/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 330
Дата: 23 декември 2025 г. (в сила от 14 януари 2026 г.)
Съдия: Гергана Огнянова Симеонова
Дело: 20252230201072
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. С., 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно
наказателно дело № 20252230201072 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на И. А. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. С. ул. „Великокняжевска“ №12, чрез адв. Х. Х. против НП № 25-
0804-006336/22.07.2025 г., издадено от ОДМВР С., с-р „Пътна полиция“ С., с
което са наложени три броя административни наказания, а именно: „Глоба“ в
размер на 100,00 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 20,00
лева на основание чл. 185 от ЗДвП за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от
ЗДвП за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. С
така подадената жалба се оспорва НП в цялост.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично
и с процесуалния си представител – адв. Х. от АК-С.. Поддържа жалбата и
моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразн. Излага подробни доводи в тази насока.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. С., редовно призована, не изпраща
свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 05.06.2025 г. около 13:30 часа жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Воксхол Зафира“ с рег. № ......, собственост на Т. А. И. по бул.
„Цар Симеон“, като на кръстовището с бул. „Илинденско въстание“,
регулирано с трисекционна свтофарна уредба, работеща в нормален режим,
извършил маневра – завой надясно. Навлязъл в лентата, обозначена с пътна
маркировка за движение само в права посока, насочвайки се косо към лява
лента с пътна маркировка за завой наляво на бул. „Илинденско въстание“. В
1
същия момент пропуснал насрещно движещият се лек автомобил, който
завивал наляво и навлязъл в най-лява лента на бул. „Илинденско въстание“,
като същият сякъл пътя на жалбоподателя. В последствие жалбоподателят
преминал в лява лента с пътна маркировка за завИ.е наляво, като застъпал
пътна маркировка М1, и продължил движението си, като завил наляво към
бул. „Стефан Караджа“. Зад него се движил мотоциклет „Сузуки Бъргам“ 400
с рег. № .... собственост на Н. С. С.. Мотоциклетът навлязъл в кръстовището
на бул. „Илинденско въстание“ в момента, в който лекият автомобил на
жалбоподателя се намирал в най-лява лента на бул. „Илинденско въстание“.
Впоследствие мотоциклетът завил от бул. „Илинденско въстание“ наляво по
бул. „Стефан Караджа“. Липсвало е съприкосновение между лекия автомобил
и мотоциклета през цялото време на движение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и записа от
общинската камера, разположена на кръстовището, приобщен по надлежния
ред към материалите по делото. Съдът кредитира частично дадените в хода на
съдебното следствие показания на свидетелите Н. С. и И. В.. Всеки един от
тях категорично потвърждава, че водачът се е движил от бул. „Цар Симеон“,
през бул. „Илинденско въстание“, посока бул. „Стефан Караджа“. От
показанията на актосъставителя се установява, че е била извършена проверка,
изгледан е записът от общинските видеокамери и е съставен АУАН на
жалбоподателя за три нарушения. Съдът дава най-голяма вяра на записа от
общинските камери, макар на същия да не е различим цветът на светофарната
уредба в момента на преминаването през кръстовището от жалбоподателя. От
него се установява следното: Записът започва в 13:38:11 ч. и приключва в
13:38:33 ч. На записа се установява, че във 13:38:18 ч. през кръстовището от
бул. „Цар Симеон“ завива надясно по бул. „Илинденско въстание“ лек
автомобил, с неустановена марка, който жалбоподателят разпозна като
собствения си. От записа не е видно светлинния сигнал на светофарната
уредба какъв цвят е. Автомобилът завива надясно в 13:38:20 ч., като в същия
момент от бул. „Цар Симеон“ в посока бул. „Илинденско въстание“ завива
наляво друг автомобил с неустановена марка, който навлиза в крайно лява
лента на моста. Жалбоподателят от крайна дясна лента на бул. „Цар Симеон“
преминава в средна лента на бул. „Илинденско въстание“, като завива косо –
насочвайки се към крайна лява лента. Двата автомобила се засичат, като
автомобилът на жалбоподателя пропуска автомобилът, находящ се в най-лява
лента и се престроява зад него. В 13:38:22ч. от бул. „Илинденско въстание“ в
средна лента се движи моторист, който се движи около 5 м. зад автомобила на
жалбоподателя. В 13:38:31ч. на записа се вижда как автомобилът на
жалбоподателя завива от бул. „Илинденско въстание“ посока бул. „Стефан
Караджа“, а след него в 13:38:33 ч. завива моториста. Между двете превозни
средства няма съприкосновение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
2
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Илиян Николаев
Николов – Началник сектор в ОД на МВР гр. С., с-р „Пътна полиция“, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице – свид. Н. Д. С., заемащ длъжността
„младши автоконтрольор“ при с-р „Пътна полиция“ С.. Компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното
НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, пълно,
точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на
въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло.
Съображенията за това са следните:
Видно от представения с административнонаказателната преписка
АУАН, при съставянето му е направено подробно описание на извършените от
жалбоподателя деяния в качеството му на водач на МПС, осъществяващи
състава на три отделни административни нарушения. По своята правна
същност актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез
който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците
на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са
се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради
това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на
акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална
доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения
в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на
административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е
разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта
доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. (в този см.
3
Решение № 43 от 21.04.2023 г. на АдмС - С. по к. а. н. д. № 4/2023 г.). В
настоящия случай, съдът счита, че жалбоподателят успешно е оборил
презумпцията за виновност.
По първото описано в НП нарушение:
На жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП. От така приобщения запис от общинските камери не става ясно какъв е
сигналът на светофарната уредба по време на преминаване на лекия
автомобил на жалбоподателя през кръстовището. От същия запис
актосъставителят е възприел фактите и е издал процесния АУАН. За
въззивната инстанция не става ясно как актосъставителят е възприел цвета на
светофарната уредба, предвид че същият не може да бъде различен от така
предоставения запис на компютърната техника, с която разполага районният
съд. Съдията-докладчик не може да направи заключение, че И. е преминал на
червен светлинен сигнал през кръстовището, тъй като целият поток от
автомобили се движи едновременно. Преминават няколко автомобила от бул.
„Цар Симеон“ към бул. „Илинденско въстание“ заедно с автомобила на
жалбоподателя. Също така през кръстовището преминават и насрещно
движещите се автомобили, които явно също имат зелена светофарна уредба
(щом всички автомобил преминават). Едновременно с това трафикът от бул.
„Илинденско въстание“ от ЖП-гарата, посока моста явно има червен
светлинен сигнал на светофарната уредба, предвид че всички автомобили
стоят и изчакват. Съдът кредитира показанията на св. В., който при разпита си
обяснява: „Зелен беше сигналът на светофара, на жълто навлязохме в
кръстовището. Не съм видял червен сигнал на светофара“. Поради
изложеното съдът счита, че НП следва да бъде отменено по отношение на
описаното нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
По второто описано в НП нарушение:
На жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП. Твърди се, че същият не е съобразил поведението си с пътната
маркировка. Съдът кредитира показанията на св. В., който при разпита си
отбелязва, че: „Завиваме надясно, изчакваме колата отсреща да завие и се
пристрояваме на кръстовището, където се завива наляво за Миролио.“
Действително и на записа от камерата се вижда, че автомобилът на
жалбоподателя се намира в най-дясна лента на бул. „Цар Симеон“, същият
продължава движението си към бул. „Илинденско въстание“, като на този етап
няма съприкосновение с друг автомобил и се пристроява правилно в средна
лента, за да може да предприеме маневра към най-лява такава, която има
маркировка за извършване на ляв завой. При предприемането на тази втора
маневра срещу него се движи друг автомобил, който му сече пътя и влиза
непосредствено преди него в най-лява лента. Жалбоподателят търпеливо
изчаква другия водач, като предотвратява настъпването на ПТП и след това
непосредствено след него се пристроява в най-лява лента. За този период
обаче, при косото си движение (насочено към най-лява лента), същият е
преминал през пътна маркировка М1. На първо място следва да се отбележи
4
обстоятелството, че маркировката, позволяващ пристрояване в този участък е
изключително къса, същото се установява и от скицата на кръстовището,
която е надлежно приобщена по делото. В процесния случай жалбоподателят е
пропуснал насрещно движещият се автомобил, като е предотвратил ПТП,
което би възникнало ако е продължил движението си с цел преминаване в най-
лявата лента на платното, където действително маркировката допуска
пристрояване. Съдът като взе предвид всички тези обстоятелства, счете че
извършеното нарушение попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН, а именно
маловажен случай. Съгласно ТР 1/2007 г. по т. д. 1/2007 г. на ВКС преценката
за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, това
е основание за отмяна на наказателното постановление. Съгласно § 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Предвид посочените по-горе смекчаващи
обстоятелства съдът приема, че се касае за по-ниска степен на обществена
опасност и е налице маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
и основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. С оглед измененията на ЗАНН,
при приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът следва да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. (В този см. Решение № 1129 от
11.06.2025 г. по к.а.н.д. 229/2025 г. на Административен съд-С.)
По третото описано в НП нарушение:
На жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 100,00 лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т.
1 от ЗДвП. Твърди се, че същият не е внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението /пешеходци и водачи на двуколесни ППС/. В разпита
си актосъставителя сочи, че „Понеже екранът на телефона е малък и не се
вижда добре светлините на светофара, ми беше разяснено след разговор по
телефона с колегата от видеонаблюдението, че шофьорът преминава на червен
светофар и засича мотоциклетиста… В същия момент автомобилът идва от
посока бул. „Цар Симеон“ от центъра, завивайки по моста надясно той
преминава в лентата за направо. На „Стефан Караджа“ същият също извършва
маневра завой на ляво, като пресича находящата се маркировка М1 и по този
начин свива мотоциклета, отнемайки му предимството и дефакто ситуацията
идва от това, което изложих.“ Съдът не може да кредитира показанията на
актосъставителя, тъй като същите не съответстват на възприетото от съдията-
докладчик от представения видеозапис. По същата причина съдът не може да
кредитира показанията на св. С., който твърди, че „Карах си мотора, като
идвам от ж.п. гарата „Илинденско въстание“, минавам през стъкленото
5
кръстовище…и ще завивам наляво по „Стефан Караджа“ посока „Миролио“.
Водачът се изравнява с мен, след което ми сече пътя и завива наляво пред мен.
Това става между „Стефан Караджа“ и „Цар Симеон“. Преминавам на зелен
светлинен сигнал. Завивам наляво. Сече ми пътя и е предпоставка за ПТП.“
Тези свидетелски показания не съответстват на възприетото от съдията-
докладчик от предоставения видеозапис. От същия е видно, че автомобилът
на жалбоподателя се намира вече в най-лява лента на бул. „Илинденско
въстание“, когато светофарната уредба пуска автомобилния поток от ЖП-
гарата, като мотоциклетиста се движи поне 5 метра зад автомобила. От записа
също се установява, че лекият автомобил завива наляво, посока бул. „Стефан
Караджа“, като мотоциклетистът се движи зад него, като двете превозни
средства нямат никакво съприкосновение помежду си. Поради тази причина
въззивната инстанция счита, че наказателното постановление следва да се
отмени и относно третото наложено наказание.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като в частта относно
наложеното наказание на осн. чл. 6, т. 1 от ЗДвП (не съобразява поведението
си с пътната маркировка от ЗДвП), нарушителят следва да бъде предупреден,
че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. „а” от
ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то
предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин
биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така
както визира чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-006336/ 22.07.2025 г.,
издадено от ОДМВР С., с-р „Пътна полиция“ С., с което са наложени три броя
административни наказания, а именно: „Глоба“ в размер на 100,00 лева на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 20,00 лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП И. А. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „Великокняжевска“ №12 като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН, ПРЕДУПРЕЖДАВА И. А. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „Великокняжевска“ №12, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
6
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7