Решение по дело №4000/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260760
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 24 декември 2020 г.)
Съдия: Дарина Кирчева Йорданова
Дело: 20202120104000
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260760                                               27.11.2020 г.                                           град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                        ХХХVІ-ти граждански състав  

на трети ноември                                                                две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                                                               

Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря Кина Киркова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 4000 по описа за 2020 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба подадена от М.Г.П. и Д.И.П. срещу „Ист-ком“ ООД – в ликвидация, ЕИК: *********, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 1737,91 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от допуснато обезпечение на отхвърлена претенция по гр.д. №1269/2018г. по описа на Районен съд Несебър, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ангажирани са доказателства.

Ищците твърдят, че през периода 14.06.2019г. – 17.06.2020г. са им били блокирани парични средства в размер на 16908 лв., вследствие на допуснати обезпечения по гр.д. 1269/2018г. по описа на Районен съд Несебър. Твърдят, че е налице пряка и непосредствена вреда за тях в размер на законната лихва върху запорираните средства през посочения период. Позовават се на Постановление 426/14.12.2014г. за определяне размера на законната лихва, който в случая според тях е 1737,91 лв. Предвид отхвърляне на обезпечения иск се претендира заплащане на обезщетение в посочения размер. Ангажирани са доказателства.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се признава изцяло предявеният иск. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК.

Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание на иска, както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в тази насока, с протоколно определение в съдебно заседание от 03.11.2020 г., е прекратил съдебното дирене. Затова и предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска. Бургаски районен съд намира, че са на лице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като в съдебно заседание ответникът е признал иска по основание и размер, а ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Твърдението на ищеца за съществуване на вземането се подкрепя от представените по делото писмени доказателства. При тези факти, съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на ал. 3 на чл. 237 ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на признанието на иска.

С оглед изхода от делото и предвид факта, че ответникът е признал иска, не е изпълнил своевременно задължението си към кредитора, с което свое поведение е дал повод за завеждане на иска, то съгласно чл. 78, ал.2 ГПК в негова тежест следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца и дължими по делото разноски, възлизащи в общ размер от 569.52 лв., от които 69.52 лв. дължима държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Независимо от обстоятелството, че ответникът не е бил поканен да плати преди завеждане на делото, това не го освобождава от отговорността, тъй като не е предприел активни действия от негова страна за обезщетяване на ищците за претърпените от тях вреди. С това е дал повод за завеждане на иска и следва да понесе отговорността за разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Ист-ком“ ООД – в ликвидация, ЕИК: *********, с адрес гр. Бургас, ул. Шейново № 61А, ет. 2, ап. ляв, представлявано от А. И.П., да заплати на М.Г.П., с ЕГН ********** и Д.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1737,91 лв. (хиляда седемстотин тридесет и седем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за причинени вреди от допуснато обезпечение на отхвърлен иск по гр.д. №1269/2018г. по описа на Районен съд Несебър, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 569.52 лв. (петстотин шестдесет и девет лева и петдесет и две стотинки) – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

ММ