Р
Е Ш Е Н И Е
№873
гр.
Перник, 05.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на десети май, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Биляна Миткова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 00433 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК от Е.Л.Д., ЕГН: **********, чрез
пълномощника й адв. К.П., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с които се иска да
бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 2088,89
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2004г. до 30.04.2009г., сумата от
712,26 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.03.2004г. до
16.10.2009г., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото
в размер на 154.03 лв, за които суми на ответника по настоящото дело е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 5675/2009г. по описа на ПРС.
В исковата молба
се твърди, че за събиране на цитираните суми, срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист от 26.11.2010г. по ч. гр.
д. № 5675/2009г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 728/2010г. по описа на ЧСИ – Соня Д.. Иска се от съда да признае за
установено, че ищецът не дължи посочените в изпълнителният лист суми, поради
погасяването им по давност.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в исковата молба. Ответникът, представляван от процесуалния му
представител, оспорва исковата претенция.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По
ч. гр. д. № 5675/2009г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в полза на
ответника по делото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу Е.Л.Д., въз основа на която ищцата по настоящото дело е
била осъдена да заплати на „Топлофикация – Перник“ ЕАД сумата от 2088,89 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004г. до 30.04.2009г., сумата от 712,26 лв, представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.03.2004г. до 16.10.2009г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на
154.03 лв., като на 26.11.2010г. на ответника по делото е издаден изпълнителен
лист за посочените суми.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 30.12.2010г. „Топлофикация –
Перник“ АД е поискала образуването на изпълнително дело, в резултат на което е
образувано изпълнително дело № 728/2010г. по описа на ЧСИ Соня Д.,*** действие
– Окръжен съд – гр. Перник. С молбата за образуване на изпълнително дело,
взискателя (понастоящем ответник) е поискал и извършването на конкретни способи
за принудително изпълнение – налагане на запор върху вземанията на длъжника,
както и налагане на възбрана върху недвижимите имоти на длъжника.
Впоследствие
по делото са извършвани действия, проучващи имущественото състояние на длъжника
(понастоящем ищец). На 31.03.2011г. ищцата по настоящото дело (в качеството й
на взискател по изпълнителното дело) е подала молба за разсрочено плащане на
задължението, в резултат на което в периода от 07.04.2011г. до 10.01.2013г. по
делото регулярно са постъпвали суми от длъжника.
За
периода от 10.01.2013г. до 27.04.2015г., когато от взискателя е депозирана
молба за проучване на имущественото състояние на длъжника, не са ангажирани доказателства от страна на
ответника, които да установяват, че са извършвани някакви действия по
изпълнителното дело. Извършването на такива не се установява и от самото
изпълнително дело (прието в заверено копие).
На
16.12.2015г. ЧСИ е наложил запор върху пенсията на длъжника (понастоящем ищец).
С
постановление от 10.04.2019г. на ЧСИ, производството по изпълнителното дело е
било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като е отбелязано, че
последното изпълнително действие по делото е от 16.12.2015г.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По
допустимостта:
Предявени са
обективно съединени отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които се
иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи процесните суми поради погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Съдът намира, че
така предявения иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по
същество.
Аргументи за
допустимост на процесните отрицателни установителни искове, ПРС извлича от
Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали
с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство (в настоящия
случай – предвид прекратяването по „перемция“ на образуваното изп. дело), независимо
че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
От
фактическа страна е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че
в полза на „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: ********* е издаден изпълнителен лист на
26.11.2010г. по ч. гр. д. № 5675/2009г. по описа на ПРС за сумата от 2088,89 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004г. до 30.04.2009г., сумата от 712,26 лв,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.03.2004г. до
16.10.2009г., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото
в размер на 154.03 лв.
Не
се установява от длъжника да е постъпило възражение за недължимост, поради
което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен
лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала
възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да
релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съответно от датата на влизане в сила на заповедта – най-късно на
20.11.2009г. (датата на издаване на изпълнителния лист, предвид липсата на
доказателства в тази насока), започва да тече и нов 5-годишен давностен период
за вземанията.
Въз
основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, на 30.12.2010г.
е било образувано изп. дело № 728/2010г. по описа на ЧСИ Соня Д., с рег. № 752.
Впоследствие регулярно са постъпвали суми от длъжника, което не е налагало предприемане на други изпълнителни
способи за събиране на вземането. Внасянето на последната сума от страна на
длъжника е извършено на 10.01.2013г.
За
периода от 10.01.2013г. до 10.01.2015г. по изпълнителното дело не са извършвани
каквито и да било изпълнителни действия, които да са годни да прекъснат
течението на давността. С оглед на това обстоятелство, считано от 11.01.2015г.
производството по делото следва да се счита за прекратено ex lege. Всички
извършени след тази дата действия, насочени към принудително изпълнение на
вземанията, са ирелевантни, тъй като са извършени по прекратено изпълнително
дело, т. е. не почиват на каквото и да било правно основание.
Тук следва да се посочи, че с оглед
разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен
елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото
с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от
26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да
тече от 10.01.2013г.,
когато е извършено последното
релевантно действие. Предвид обстоятелството, че към този момент, обаче,
горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от същата
дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело. Следователно, давността
за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала да тече от
датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 10.01.2015г.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия.
При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското
съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена
без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС).
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане
не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката
на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК
след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение
и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството
каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на
длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на
чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о. в състав Б.Б., Б. И. и Д. Д., съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. В същия смисъл са и Решение
№ 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд Перник,
Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр.
дело № 610/2018 на Окръжен съд Перник, както и Определение № 480 от 27.07.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение
№ 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен
състав намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна
давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Към 21.01.2019г.,
когато е образувано настоящото производство, давността не е изтекла, тъй като не са изтекли
необходимите 5 години от датата на прекратяване на изпълнително дело - 10.01.2015г.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявените отрицателени установителени искове са неоснователни,
поради което и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, основателно се явява и искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 200.00 лв. –
юрисконсулско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
При
този изход на спора ищецът нямат право на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователни предявените от Е.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Топлофикация –Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ отрицателни установителни искове, с които се иска да бъде
признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника поради погасяване по
давност сумата от 2088,89 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2004г. до
30.04.2009г., сумата от 712,26 лв, представляваща законна лихва за забава за
периода от 01.03.2004г. до 16.10.2009г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 05.11.2009г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените разноски по делото в размер на 154.03 лв, за които суми на
ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
5675/2009г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Е.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 200 лева, представляваща направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 05675
по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Дата на
обявяване на Решението:05.06.2019г.
Съдебен
деловодител: