№ 18
гр. Варна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20243000600403 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.34 ал.1 вр. чл.20 ал.1-3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Предмет на настоящата проверка е решение №239/02.10.2024г. по чнд
№20243100201329/2024г. на Варненски окръжен съд, с което е признато
решение №5001196947610, влязло в сила на 08.11.2022 г. на несъдебен орган
на Република Словения, с което на българския гражданин Н. И. В., ЕГН
********** за извършено нарушение по смисъла на чл. 30, ал. 24 от ZPrCP-1
(Закон за правилата за движение по пътищата) на Република Словения е
наложена финансова санкция „Глоба” в размер на 150,00 евро, равняващи се
на 293,37лв. (двеста деветдесет и три лева и 37 стотинки).
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от адв.С. Ж. в
качеството му на служебен защитник на Н. И. В., в която се прави възражение
за непълнота на изготвеното и изпратено от словенските власти удостоверение
по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС. Поради това се иска от въззивния съд и отмяна на
постановеното от Варненски окръжен съд решение, съответно отказване
1
признаване на решението на словенските власти.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.
Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Варненският апелативен съд след като извърши проверка правилността
на атакуваното решение и като взе предвид подадената жалба, както и
становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да
извърши проверка спазени ли са законовите изисквания при постановяването
на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са условията за
признаване и изпълнение по чл.30 от ЗПИИАКОРНФС, и дали съществуват
основания за отказ по чл.35 от същия закон.
На първо място следва да се отбележи, че е налице решение за налагане
на финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС,
съответно на чл.1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЪВЕТА от
24.02.2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции – представен за изпълнение е влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава-членка, постановен в административно
производство, в рамките на което на български гражданин е наложена санкция
„Глоба“.
На следващо място - Н. В. е санкционирана за поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, т.е. за деяние попадащо в
хипотезата на чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, за което не се изисква
проверка за двойна наказуемост. Въпреки това следва да се отбележи, че
такава е сторена от първия съд, който правилно е преценил, че действията на
В. съставляват административно нарушение и съобразно българското
законодателство – по чл.55 ал.1 изр.2 от Закона за движение по пътищата.
И на последно – от доказателствата по делото се установява, че лицето
има местоживеене в Република България.
Поради това и следва да се заключи, че условията за признаване и
изпълнение по чл.30 от ЗПИИАКОРНФС, съответно по чл.4 от Рамковото
решение, са налице.
2
Същевременно не са налице отрицателните предпоставки, водещи до
непризнаване на решението и предвидени в чл.35 от Закона и чл.7 от
Рамковото решение.
Възраженията на защитата за непълнота на удостоверението и липса на
подпис не могат да бъдат споделени от настоящия съд. Видно от писмото на
словенските власти удостоверението по чл.4 от Решението е издадено от
единствено компетентния за това орган в Република Словения. И въпреки
твърденията на защитата в противната насока то е надлежно електронно
подписано, и полагането на електронен подпис е удостоверено също така
електронно в горния десен ъгъл както на писмото, така и на удостоверението.
Последното не се явява и непълно до такава степен щото да бъде отказано
признаване на придружаващото го решение. Вярно е, че в удостоверението са
посочени само две имена на лицето, но въз основа на тях и датата на
раждането му окръжният съд е установил по несъмнен начин трите имена и
точното местоживеене на лицето, на което е била наложена парична санкция в
Република Словения. Що се касае за възражението на защитата, че
административнонаказателното производство било водено на английски език
– това е така, но е последица от желанието на В.. В представеното
удостоверение е посочено, че на нарушителката е била дадена възможност да
ползва преводач, но тя отказала и разговорът с нея бил воден на английски,
който тя разбирала и говорела. В рамките на този разговор В. била запозната с
нарушението, както и с правото си да обжалва решението, което тя отказала.
Т.е. не са налице твърдените от защитата пороци на издаденото от
компетентния орган на Република Словения удостоверение по чл.4 от
Решението.
Поради изложеното в крайна сметка следва да се заключи, че липсват
основания за отмяна на атакуваното решение, поради което и Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №239/02.10.2024г. по чнд
№20243100201329/2024г. на Варненски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4