Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
гр. Разград, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 82 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила
е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 184 от
17.06.2020 г., постановено по АНД № 15/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменено наказателно постановление № 005768 от 20.11.2019 г.
на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
АПИ - София. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 179, ал.
3, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 6 от същия закон на Е. Н. М. е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено
при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на сочените
отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Иска се решението да
бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление или делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че решението е неправилно и следва да
бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна е установено, че на ответника Е. Н. М. от с. С., общ. Р., е съставен Акт № 005768 от 08.06.2019 г. за това, че на 08.06.2019 г. около 08,50 ч. на път I -2 при км 79+359 в посока гр. Разград е управлявал т.а. „Мерцедес“, модел 817, с рег. № *******, собственост на „Гарант“ ЕООД, като не е заплатил винетна такса по чл.10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата – нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление. В него е посочено, че мястото на нарушението е км 79+359 на път I-2 /Граница Румъния – Русе- Цар Калоян – о.п. Разград – о.п. Шумен – Девня – Варна/, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса.
С оспореното по касационен ред решение
Разградският районен съд е приел, че действително ответникът е управлявал процесния
автомобил без за същия да е заплатена винетна такса и този въпрос не е спорен. Но
е счел, че при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН поради липсата на указание относно действителното място на
нарушението, което било твърде неясно и не позволявало да се прецени
относимостта на мястото към юрисдикцията
на съда. С тези мотиви е отменил наказателното постановление.
В касационното производство са приети като доказателства схема
на път I-2 около км 79+359 и писмо изх. № 66-Рз-225 от 25.06.2020 г. от
Областно пътно управление - Разград, от които се установява, че път I -2 „Русе – Разград – Шумен – Варна“ е с дължина 198,8 км, започва на
границата с Румъния на Дунав мост на км 0+000 и завършва на км 198+800 в
регулацията на гр. Варна. Пътят преминава през Област Разград от км 37+300
/граница с ОПУ– Русе/ до км 93+500 /граница с ОПУ – Шумен/. Км 79+359 се намира
в Община – Разград, където се намира крайпътен търговски обект – ресторант
„Момин рид“.
Касационната инстанция намира, че решението на въззивния
съд е валидно и допустимо, но неправилно.
Проверяваните АУАН и наказателно постановление не страдат
от процесуалния порок, констатиран от районния съд. Те съдържат точно и ясно
описание на мястото на нарушението - път I -2 при
км 79+359 в посока гр. Разград. Съгласно
Решение на Министерския съвет № 959 от 31 декември 2018 г. за утвърждаване на
Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.
10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища (обн. ДВ бр. 3
от 8.01.2019 г.) и
обяснителната записка към Приложение № 1, т. 1, път I-2 е първокласен
републикански път, част от европейски път Е-70, и като такъв с четен номер
километражът му се води от запад на изток. Фактът, че км 79+359 се намира в
Община – Разград е доказан от приложената схема и справка от ОПУ – Разград. Този
факт е и общоизвестен предвид установения начин на километриране на пътищата.
При това не е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, деянието е
индивидуализирано по място и наказаното лице е могло да разбере в какво
административно нарушение е обвинено, съответно да упражни правото си на
защита. А съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН именно Разградският районен съд е
компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление.
Фактическата обстановка по делото е изяснена и събраните
писмени и гласни доказателства обосновават категоричния извод, че ответникът е
извършил констатираното нарушение. Като водач на пътно превозно средство не е
изпълнил задължението си по чл. 139, ал. 6 ЗДвП преди движение по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати дължимата такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП в редакцията му към
момента на извършване на деянието (Изм. и доп. -
ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) водач, който управлява пътно
превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, и което има максимално
допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона се наказва с глоба 1500 лв.
Към момента на издаване на наказателното постановление е
влязъл в сила ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 60 от
2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) и съгласно § 21б, ал. 1 от ПЗР разпоредбата
на чл. 179, ал. 3 не се прилага за пътните превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона. До прилагането на таксуването с таксата
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата водач, който управлява пътно
превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, се наказва с
глоба 2000 лв.
Законосъобразно и в съответствие с чл. 3, ал. 2 ЗАНН
наказващият орган е приложил по-благоприятния закон и е определил наказанието в
размера на 1500 лв. Глобата е в абсолютния размер, предвиден в закона и с оглед
забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН той не може да бъде изменен или намален.
С оглед на горното отмяната на наказателното
постановление е в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 НПК, което налага отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по
100 лв. за всяка инстанция, или общо 200 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 184 от 17.06.2020 г., постановено по АНД № 15/2020 г. по
описа на Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 005768 от 20.11.2019 г., издадено
от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
АПИ – София, с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП за нарушение на
чл. 139, ал. 6 от същия закон на Е. Н. М. от с. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500
лв.
ОСЪЖДА Е. Н. М. от с. С. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ за разноски по делото сумата
200 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/