О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/18.07.2017г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на осемнадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
633
по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЦИ:
1/ Л.П.М., ЕГН ********** с адрес: ***
2/ Т.Б.М., ЕГН **********,
с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИК: Б.Б.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответницата по делото е депозирала отговор на исковата молба, намира, че
на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2017г. от 10:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦИТЕ твърдят, че с
договор за издръжка и гледане обективиран в нотариален акт от 03.06.1993г., акт
№ 31, том 21, дело № 5259/1993г. на нотариус при ВРС Л.П.М. и Бойчо Тодоров М.
прехвърлят на дъщеря си Б.Б.М. срещу издръжка и гледане следния недвижим имот:
Апартамент с адрес гр.Варна, ул."Петър Райчев", бл.2, вх.Е, ап.З, с
площ от 79,89 кв.м. състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор,
антре, две тераси, заедно с избено помещение № 3 с площ от 3,65 кв.м., ведно с
0,897 % ид.ч. от общите части на сградата, в която се намира апартамента и от
правото на строеж върху поземления имот върху който е построена сградата.
Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, този имот
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификактор 10135.2554.414.1.123
с площ от 79,89 кв.м., с административен адрес гр.Варна, ул."Петър
Райчев", бл.2, вх.Е, ет.1, ап.З, с предназначение - жилище, апартамент, при
граници съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж
10135.2554.414.1.97, 10135.2554.414.1.122, под обекта - няма, над обекта -
10135.2554.414.1.126;
Твърдят,
че Б.Б.М. никога не била сключвала граждански брак и при придобиване на процесния
имот същият бил станал лична собственост на ответницата.
При сключване на договора за издръжка и гледане от 03.06.1993г. праводателите Л.П.М.
и Бойчо Тодоров М. притежавали апартамента в СИО, придобит по Договор от
14.12.1988г. за продажба на държавен недвижим имот от военно -жилижния фонд по
реда на Наредбата за държавните имоти, с праводател Министерство на народната
отбрана. Б.Б.М. никога не била изпълнявала задълженията си да дава издръжка и
гледане на родителите си Л.П.М. и Бойчо Тодоров М.. Към датата на сключване на
договора за издръжка и гледане Л.П.М. е била на 58 години, а Бойчо Тодоров М. -
на 68 години, като и двамата са били в отлично здраве и не са боледували от
сериозно заболяване. Бойчо Тодоров М. получавал висока военна пенсия като висш
военен, двамата праводатели не били имали нужда от здравни грижи или парична
издръжка и дори били помагали на дъщеря си Б.Б.М..
През
2007г. Бойчо Тодоров М. претърпял пътен инцидент - бил блъснат от кола на
пешеходна пътека, след което дълго се лекувал в болница. Не можел да се
обслужва, имал нужда от грижи и гледане, но Б.Б.М. не била дала никакви грижи.
След този инцидент и до смъртта си на 08.08.2014г. Бойчо Тодоров М. бил с
постояннна нужда от грижи и гледане. Същият падал често на земята и имал нужда
от помощ, за да се изправи, не можел да ходи до тоалетна сам, имало нужда да
бъде хранен и изкъпван, понякога по няколко пъти на ден и през нощта. Ответницата
не била давала никакви грижи или издръжка. Преди около 8 години Б.Б.М. се
преместила в с. Горун, община Шабла, област Добрич, където заживяла на
съпружески начала с мъж. Въпреки сериозната нужда от грижи за Л.П.М. и Бойчо
Тодоров М. такива не били полагани от ответницата. Същата идвала много рядко
във Варна. Помощ на родителите си оказвал синът им Т.Б.М.. През 2014 година, когато
Бойчо Тодоров М. починал, Б. *** и не била положила грижи за последните дни от
живота на баща си, когато бил в най-тежко състояние.
Състоянието
на Л.П.М. се влошило през последните 7-8 години и тя се нуждаела от всекидневни
грижи, тъй като спряла да излиза навън, имала затруднение с нуждите си. Б.Б.М.
не желаела да се грижи за майка си, идвала веднъж на месец във Варна, за да
вземе пари от пенсията на майка си и да плати тока и водата на жилището -
процесния апратамент, в който понастоящем живеела Л.П.М..
Веднага
след заминаването й да живее в село Горун, на село, Б.Б.М. влязла в депресивни
състояния и опити за самоубийство. Наложило се да влезе за лечение в психиатрия
за около месец. Въпреки временните подобрения, за втори път била приета в
психиатрия в много по-тежко състояние. На 12 декември 2016 година Б.Б.М. *** в
тежко състояние, направила била пореден опит за самоубийство и приета в
болницата, където отново направила опит за самоубийство в изолатора. В това си състояние
ответницата била в невъзможност да изпълнява поетите си задължения за издръжка
и гледане към Л.П.М..
Условията,
при които живее Л.П.М. били мизерни. Тя дори нямала легло и спяла на фотьойл
без матрачна възглавница, тъй като те били изхвърлени поради миризмата от
изпускането й. Изхвърлени били и голяма част от дрехите й, защото били
мухлясали от нуждите й. Въпреки, че тези обстоятелства били известни на Б.Б.М.,
тя не полагала никаква грижа за нормализиране на условията, при
които живеела майка й. Преди Коледа 2016г. Б.Б.М. заявила
намерение да изпрати майка си Л.П.М. в старчески дом против волята й. Причината
да премести майка си от жилището, което била получила от нея по процесния
договора за издръжка и гледане от 03.06.1993г. била, че желаела да го продаде,
за да плати кредит, който били теглили с приятеля си. И двамата били безработни
и нямали възможност да го връщат.
Правният
интерес на ищците за завеждане на иска за разваляне на договор за издръжка и
гледане обективиран в нотариален акт от 03.06.1993г., акт № 31, том 21, дело №
5259/1993г. на нотариус при ВРС произтичал както следва: - Л.П.М. като
праводател на Б.Б.М., имала правен интерес да иска разваляне на ½ ид.ч.
от недвижимия имот, прехвърлен с
договора за издръжка и гледане и още 1/6 ид.ч. придобита чрез наследяване от
съпруга й Бойчо Тодоров М. ЕГН **********, или общо 4/6 ид.ч. от недвижимия
имот, а - Т.Б.М. - имал правен интерес да иска разваляне на договора за
издръжка и гледане досежно 1/6 ид.ч. придобита чрез наследяване от баща си
Бойчо Тодоров М. ЕГН **********.
Праводателите
по договора за издръжка и гледане Л.П.М. и Бойчо Тодоров М. нямали други деца
освен сина им Т.Б.М. и дъщеря им Б.Б.М..
Ищците молят
съда да развали договора до претендирания размер, както и да присъди разноските
за настоящото производство.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА Б.Б.М. е постъпил отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорва всички наведени с исковата молба фактически твърдения, които били неверни и преиначени. Твърди, че
от сключването на договора и до
настоящия момент ответницата полагала всички
необходими грижи и предоставяла издръжка на своята
майка Л.М., а по отношение на покойния си баща - Бойчо М. - била
полагала грижи и давала следващата се издръжка до неговата смърт. Дължимите
грижи и издръжка ответницата била давала, както лично,
така и подпомагана от Атанас Николов Атанасов, с когото понастоящем живеели
на съпружески начала. Ответницата винаги била живяла
заедно със своята майка Л.М., а от 2002 г. заедно с тях двете в процесното
жилище живеел и Атанас Атанасов. Атанасов имал
добре заплатена работа, като със средствата, които получавал,
бил подпомагал ответницата в
изпълнението на задълженията й да дава издръжка на своите родители -
прехвърлители на недвижимия имот. Наред с това, считано
от 2002 година досега Б. и Атанас били
извършвали множество ремонти и подобрения в процесния имот за модернизацията му
и поддържането му в приветлив и приятен за живеене вид, закупували са
домакински електроуреди, телевизори, друга техника, обзавеждане и др.
Заплащали били дължимите суми за електроенергия и вода,
данъците и такса смет за имота. Осигурявали били ежедневно
изхранването на първата ищца и покойния й съпруг. Действително
покойният вече Бойчо М. бил претърпял тежък пътен инцидент, но не
отговаряло на истината твърдението, че по време на
престоя му в болница и след това дъщеря му не се била грижела
за него - тъкмо обратното - в този тежък период тя успявала да се грижи
едновременно и за двамата си родители, като брат й - вторият ищец я бил
подпомагал в тези грижи по своя собствена воля и вероятно изпитвайки синовен
дълг към баща си. Катастрофата, която
бащата на ответницата бил претърпял, множеството съпътстващи
това събитие тревоги, напрежението, изморителните денонощно полагани от нея
грижи, я изтощили както физически, така и емоционално
и действително тя за недълъг период от време е била в
депресивно състояние, но през това време и доколкото изобщо може да се приеме,
че състоянието е било пречка да престира дължимото, грижи за
нейните родители били осъществявани от Атанас Атанасов, който и живял заедно с
тях. Категорично не отговаряло
на истината твърдението, че от 7-8 години ответницата се била
преместила и постоянно живеела в с. Горун. В селото
нейният спътник в живота - Атанасов
закупил имот, който ползвали като
вилен, а не за постоянно живеене.Не отговаряло на
истината твърдението, че ответницата не желаела или пък
че била в невъзможност да се грижи за своята майка.
Въпреки понякога влошеното си здравословно състояние, никога
не била пренебрегвала задълженията си, като полагала
дължимите грижи и издръжка, независимо дали съумявала да стори това лично или
чрез трети лица -нейни близки и приятели.
Твърди,
че през последните два месеца здравословното състояние на първата ищца Л.М. -
физическо и психическо, било силно
влошено. Тя не желаела да приема помощ и грижи от никого, като на моменти
категорично отказвала да окаже на ответницата дължимото съдействие за
изпълнение на задълженията й по алеаторния договор. Изхвърляла закупените от
нея хранителни продукти, дрехи и покъщнина, нарочно създавала безпорядък в дома
си, раздавала била оставени й от ответницата парични средства на съседи и
познати. На моменти съвместното ежедневно съжителство между ответницата и
първата ищца било непоносимо, което принудило ответницата временно да напусне
адреса си на ул. Петър Райчев и за около месец да се установи в къщата на
Атанасов в с. Горун. Въпреки това Б. посещавала майка си поне два пъти
седмично, като закупувала необходимите й хранителни продукти, готвела й,
чистила и подреждала жилището, заплащала дължимите консумативни разходи за
електричество, вода, телевизия и др., а наред с това оставяла на майка си и не
малки по размер суми, които да компенсирали обстоятелството, че не била
ежедневно с нея - т.е. в голяма степен поради неоказаното от първата ищца
съдействие, изпълнението на задълженията на Б. по алеаторния договор в известна
степен и за част от периода било трансформирано от
задължение в натура - в парично задължение.
Не
отговаряло на истината и твърдението, че ответницата и Атанас Атанасов, с когото съжителстват, ползвали
съществен по размер заем, който не можели да
обслужват, тъй като билибезработни и нямали
парични доходи. Както бе посочено и по-горе, Атанасов имал
добре платена работа на кораб, който плавал под чужд
флаг. Получаваните от него възнаграждения били в размер,
достатъчен, за да покрива както вноските по изтегления кредит, който бил
потребителски и в несъществен размер, така и разходите за издръжка и живот на Б.
и нейната майка. Що се отнасяло
до твърдението, че бащата на ответницата и втория ищец - покойният Бойчо М.
като бивш военен бил получавал висока пенсия и респективно не бил
имал нужда от издръжка - истината била, че
по-голямата част от тези средства Бойчо М. спестявал и предавал на сина си - Т.М.,
който често бил финансово затруднен. Срещу тези чести дарения на парични суми ответницата никога не била
възразявала, съзнавайки че родният й брат се нуждаел
от тях, имал съпруга и двама сина, за които трябвало
да се грижи.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА
Предявени в условията
на обективно кумулативно съединяване са искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както следва:
-от
Л.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
Б.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за
разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в НА 31, том XXI, дело
52591/1993г. до размера на 4/6 идеални части, с който Бончо М. и Л.М. са
прехвърлили на дъщеря си собствения им недвижим имот – апартамент No 3 с
идентификатор 10135.2554.414.1.123, находящ се в гр. Варна, ул.”Петър Райчев”
бл. 2, вх. Е , ет.1, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор,
антре, две тераси с площ от 79, 89 кв.м., при граници: на същия етаж
10135.2554.414.1.97, 10135.2554.414.1.122 и над обекта: 10135.2554.414.1.126,
ведно с 0, 897 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и избено
помещение №3 с площ от 3.65 кв.м. срещу задължение на Б.М. да поеме издръжката
и гледането на прехвърлителите докато са живи, като им осигури спокоен и
нормален живот, какъвто са водили до сега като си запазват правото да ползват и
обитават жилището докато са живи заедно и поотделно
-от
Т.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
Б.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за разваляне на договор за издръжка и
гледане, обективиран в НА 31, том XXI, дело 52591/1993г. до размера на 1/6
идеални части, с който Бончо М. и Л.М. са прехвърлили на дъщеря си собствения
им недвижим имот - апартамент No 3 с идентификатор 10135.2554.414.1.123,
находящ се в гр. Варна, ул.”Петър Райчев” бл. 2, вх. Е , ет.1, състоящ се от
три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, антре, две тераси с площ от 79, 89
кв.м., при граници: на същия етаж 10135.2554.414.1.97, 10135.2554.414.1.122 и
над обекта: 10135.2554.414.1.126, ведно с 0, 897 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху
мястото и избено помещение №3 с площ от 3.65 кв.м. срещу задължение на Б.М. да
поеме издръжката и гледането на прехвърлителите докато са живи, като им осигури
спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега като си запазват правото да
ползват и обитават жилището докато са живи заедно и поотделно.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищците е да установят в
условията на пълно и главно доказване възникналото
правоотношение между страните по сключен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и че ищците са
законни наследници на починалия прехвърлител М.. Във връзка с твърденията на
ищците същите следва да установят конкретната нужда от издръжка и гледане,
възникнала по отношения на първата ищца и починалия й съпруг / в тази връзка да
установят здравословното им състояние, което твърдят, че е влошено и което
предполага посочената от ищците нужда от финансова издръжка и физическа
грижа/, както и условията, при които
твърдят, че живее ищцата.
В тежест на ответницата е да
установи фактите по възраженията си, от
които черпи изгодни за себе си последици. В тежест на ответницата е да установи
и пълното и точно изпълнение, т.е. такова, което съответства на нуждите на
двамата прехвърлители.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като
писмени доказателства по делото, представените с исковата молба писмени
документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане
на ищците двама свидетели при режим на водене, които
да установят обстоятелствата, конкретизирани от ищците
в исковата молба, а именно: нуждата
от издръжка и гледане на Бойчо Тодоров М., както и кой е давал издръжка и
гледане.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане
на ищците двама свидетели при режим на водене, които
да установят обстоятелствата, конкретизирани от ищците
в исковата молба, а именно: нуждата
от издръжка и гледане на Л.П.М., както и кой е давал издръжка и
гледане.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ответницата двама свидетели при режим на водене,
които да установят, обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба
и за опровергаване на твърденията на ищците, а именно: пълното и точно изпълнение
на задълженията на ответницата за издръжка и гледане, престирани по отношение
на Бойчо Тодоров М..
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ответницата двама свидетели при режим на водене,
които да установят, обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба
и за опровергаване на твърденията на ищците, а именно: пълното и точно
изпълнение на задълженията на ответницата за издръжка и гледане, престирани по
отношение на
Л.П.М..
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят
съда.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба – на ищците по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: