РЕШЕНИЕ
№ 2768
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110217960 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. ИЛ. Ж., ЕГН **********, с адрес в
гр.София, ул.“А. Й.“ № ..., срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 4986720,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е санкциониран с налагане на
"глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
С депозираната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорения електронен фиш и се релевира искане за
неговата отмяна. В подкрепа на изложеното се поддържа, че заснемащото
устройство следва да бъде постоянно стационарно монтирано, като в случаи
като процесния, при които нарушението се заснема с мобилно устройство за
контрол на скоростта и при наличието на контролни органи на мястото на
извършване на нарушението, не следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя посредством
облекчената процедура с издаване на електронен фиш. На следващо място се
сочи, че процесното техническо средство не е било предварително и видимо
обозначено, както и че не е било годно за установяване на нарушения по
1
ЗДвП поради липса на надлежна процедура по пускане в редовна
експоатация, респективно и доказателственият материал не е събран по
законоустановения ред. Отделно от това се навежда, че в конкретния случай
не са били спазени правилата на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и че
нарушението е квалифицирано неправилно, доколкото отговорността на
нарушителя се търси за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а
същевременно ограничението на скоростта е било въведено с пътен знак.
По изложените съображения се релевира искане към съда да отмени
обжалвания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. В ангажирано по делото писмено становище
(писмени бележки) се моли жалбата да бъде оставена без уважение,
респективно атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.06.2021 г. в 14:35 ч. в гр.С., на АМ “А1“ (Тракия), км.1+000
(бензиностанция „П.“), с посока на движение от гр. П. към гр.С., с техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON M2” с фабричен
№ ....., била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил „А.” с
рег. № ..... от 96 км./ч., при разрешена такава – 80 км./ч. извън населено
място, обозначено с пътен знак В26, т.е. превишение на скоростта от 16 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят Р. ИЛ.
Ж..
Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилна
система за видеоконтрол тип „CORDON M2” с фабричен № MD1192, бил
2
издаден електронен фиш Серия К № 4986720, с който на Р. ИЛ. Ж. било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лева за
извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Фишът бил връчен на жалбоподателя на 27.11.2021 г.
От приложения към делото снимков материал към електронен фиш
Серия К № 4986720 (заснет с мобилната система за видеоконтрол „CORDON
M2” с фабричен № MD1192), който е веществено доказателствено средство,
изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната
дата – 12.06.2021 г., в 14:35:06 ч., в район с GPS координати
N42.631870,E23.459397 е измерена скорост на движение от 99 км/ч., като са
записани датата, часа (включително и секундите), посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила,
който съвпада напълно с този, регистриран на името на жалбоподателя Р. ИЛ.
Ж..
От приложения към делото снимков материал се установява, че на
посочения пътен участък бил поставен пътен знак "В26" за въвеждане на
максимална скорост на движение - 80 км/ч., което обстоятелство не се
оспорва от жалбоподателя.
Към материалите по делото е приложен и протокол от 12.06.2021 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „CORDON
M2” с фабричен № MD1192 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване, със срок на валидност на
одобряването 07.09.2027 г. Периодичността на последващите проверки на
тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол
„CORDON M2” с фабричен № .... е преминала проверка на 12.02.2021 г. От
приложения по делото протокол № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ е видно,
че мобилната система за видеоконтрол „CORDON M2” с фабричен № .....
отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при
измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като
3
измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; часови
график за работата на нарядите, протокол за използване на АТСС от
12.06.2021 г., протокол № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, копие на Заповед
№ 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на
електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, справка от КАТ за собственик на превозно средство, справка –
картон на водача.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
4
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези
реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване
на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението - 12.06.2021 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
5
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването
и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„CORDON M2” с фабричен № MD1192, представляваща одобрен тип
средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение, респективно и всички
доводи на въззивника в противоположния аспект са неоснователни и не могат
да бъдат споделени.
Следва да бъде посочено, че с ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени
в законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни
фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на ТР № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". С оглед на това, съгласно
промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
6
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая е
въведена и изрична процедура за обозначаване и използване на мобилната
система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с нея,
регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 80 км/ч.,
въведено с пътен знак В26. Освен това, функционирането на мобилната
видеосистема е било при стационарно положение и при липсата на каквото и
да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е поставил
началото на действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. В този смисъл е и практиката на АССГ – Решение 8085 от
19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело №
5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и др., в които е
прието, че след промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на
електронен фиш при констатиране на нарушението с мобилно
автоматизирано техническо средство.
Действително, в района на заснемане на нарушението не е имало
поставен пътен знак "Е24", който да указва, че пътното платно се регулира с
поставено АТСС. Следва обаче да се посочи, че с ДВ, бр. 54 от 2017 г. е
отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, съгласно която службите
за контрол от МВР следва да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
7
на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи (АТСС). С оглед на това, към датата на извършване на процесното
административно нарушение не е съществувало задължение за поставяне на
пътен знак "Е24" в участъка от пътя, който е бил контролиран с процесното
АТСС.
Видно от представения по делото снимков материал - заснет с мобилната
система за видеоконтрол „CORDON M2” с фабричен № MD1192, измерената
скорост на движение на автомобила е била 99 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 96 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана
при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този
смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т.
нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на 96 км./ч., т.е.
отчетено е превишение от 16 км./ч., което обстоятелство е в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126.
Към материалите по делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, ведно със снимка, от които е видно, че същото се е намирало на
пътното платно, че се е извършвал контрол на автомагистрала (АМ) „А1“
(Тракия), км. 1+000 (бензиностанция „Петрол“), както и че посоката на
движение на контролираните МПС е от гр.П. към гр.С., че режимът на
измерване е бил стационарен, а посоката на задействане - приближаващи
автомобили, като точните GPS координати на мястото са посочени в
приложената по делото дигитална снимка.
8
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че в
описания пътен участък е действало ограничение на скоростта от 80 км./ч.,
въведено с пътен знак „В26“.
С оглед изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение, е
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила, респективно и всички доводи на въззивника, релевирани в жалбата,
относно незаконосъобразността на атакувания акт и издаването му при
съществени процесуални нарушения, са неоснователни.
На следващо място, според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Законната процедура предвижда
възможности за възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му
от издалия го орган при определени обстоятелства, включително и
посочването на друг извършител на нарушението, какъвто обаче в случая не е
посочен от страна на жалбоподателя - не е подадена писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, не е представено и копие на
свидетелството му за управление на МПС, като това не е сторено не само в
рамките на предвидения 14-дневен срок, но и към датата на приключване на
въззивното съдебно следствие.
Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага
санкция на въззивника Ж., именно в качеството му на собственик на лекия
автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
9
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят Р. ИЛ. Ж. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Ж. като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 80 км/ч., като по този начин е подценил настъпването
на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на
останалите участници в движението), при пряката си цел да управлява своето
МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното ограничение
извън населено място, въведено със съответен пътен знак.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
Същевременно, при проверката на атакувания електронен фиш съдът
служебно констатира, че като нарушена законова разпоредба наказващият
орган е посочил нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вместо коректната такава на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Последното налага извод за упражняване правомощието на съда да
измени електронния фиш в частта относно правната квалификация, съгласно
чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН, като приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението. Съответното изменение е допустимо, доколкото не е налице
съществено изменение на фактическата обстановка, възприета от наказващия
орган, което да препятства възможността на съда да преквалифицира
описаното изпълнително деяние, подвеждайки установените факти под друга
нарушена законова разпоредба /в случая нормата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП/. Това е
10
така, доколкото всички съставомерни факти, релевантни към нормата на чл.
21, ал. 2 ЗДвП, са подробно и ясно описани в атакувания електронен фиш. В
този смисъл е застъпеното в т. 1 на ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС, а именно, че
"възможността на съда да измени наказателното постановление в частта
относно правната квалификация произхожда от обстоятелството, че
разглежда спора по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно... Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан
при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от
фактическа страна, т. е. да остане ненаказано противоправно поведение, което
изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното
постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на
административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН".
Административнонаказателната отговорност на въззивника Ж., както се
посочи, е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, който санкционен
състав обхваща всички хипотези на чл. 21 ЗДвП, при което изменение на
атакувания акт и в санкционната част не е необходимо.
С оглед горното съдът прие, че атакуваният електронен фиш следва да
бъде изменен в посочения смисъл, като нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят, бъде преквалифицирано и субсумирано под
състава на материалната разпоредба на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, който
кореспондира с установените по делото фактически положения.
Макар че не са наведени такива твърдения от страна на жалбоподателя,
съдът приема, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост не е
незначително, което от своя страна повишава опасността от реализиране на
ПТП. Ето защо, обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания
за неговата отмяна, като същият единствено следва да бъде изменен, като
11
нарушението се преквалифицира по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт, който е ангажирал
по делото писмено становище, но доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съгласно чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение
от 80,00 (осемдесет) лева за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 15 – и състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4986720, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ жалбоподателят Р. ИЛ. Ж., ЕГН **********, е
санкциониран с налагане на "глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението в такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. ИЛ. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр............., да заплати
на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата в размер на 80,00
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12