Решение по дело №234/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д. Т. Т. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица][адрес], чрез адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия - Перник против Заповед № 313з-776 от 03.04.2025 година, издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- [населено място], с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, пр. първо от ЗМВР и чл.200, ал.1, т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят оспорва изцяло заповедта като неправилна и незаконосъобразна, тъй като била издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. По същество излага доводи, че не е налице допуснато нарушение на служебната дисциплина. Твърди, че не става ясно дали отговорността му е била ангажирана за това, че не е съхранявал зачислената му служебна карта по начин недопускаш открадването й, или че е оставил картата без надзор, като ДНО не бил посочил в заповедта, какво е следвало да направи, за да не допусне осъществяването на кражбата. С оглед на това сочи, че оспорената заповед не отговаря на изискването за съдържание на административен акт. На следващо място навява доводи за това, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР. С оглед на изложените доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 10.07.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия – Перник, който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, респективно да бъде потвърден така оспореният административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 313з-366 от 14.02.2025 година, издадена на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, чл.10 и чл.30, ал.1 от Инструкция № 1з-877 от 06.07.2021 година от директора на ОДМВР - Перник е възложено извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение. Основанието за започване на тази проверка е постъпила Докладна записка № 1920р-2567 от 10.02.2025 година по описа на Първо районно управление – Перник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, в която се посочва, че на 09.02.2025 година около 06:00 часа в ОДЧ при Първо РУ- Перник е получено съобщение за извършена кражба от апартамент в [населено място], [улица][адрес], като от апартамента са отнети чужди движими вещи, а именно: сума пари в размер на 4 200 лева, златна верижка с медальон, златен пръстен, портфейл, лична карта, СУМПС, дебитна карта от владението на С. С. Т. с [ЕГН] и разрешително за оръжие, служебна карта, полицейски знак, магнитна карта за достъп до сградата на 01РУ- Перник и кредитна карта, издадени на Д. Т. Т. с [ЕГН]- служител на 01РУ при ОДМВР- Перник на длъжност младши експерт в У. Б. /лист 26/. Със същата заповед е определен съставът на комисията, на която е възложено извършване на проверка и е определен срокът за извършването й, а именно 60 /шестдесет/ дни, считано от датата на заповедта /лист 21/.

В хода на образуваното дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, от страна на дисциплинарноразследващата комисия са събрани като доказателствени материали писмено сведение с рег. № 313р-3584 от 19.02.2025 година от страна на младши експерт Д. Т., а така също и с Писмо № 313р-3711 от 21.02.2025 година от сектор КАПОЧР при ОДМВР - Перник е изискана кадрова справка и протокол за запознаване с длъжностната характеристика на лицето, които са били предоставени.

Проверяващата комисия е обективирала резултатите и констатациите от проведената проверка в Справка с УРИ № 313р-4805 от 11.03.2025 година, в която е прието, че са налице предпоставки за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя във връзка с изгубването на служебната карта и нагръден знак. Приели са, че с това си действие жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.17, ал.1 от Инструкция с рег. № 8121з-282 от 15.03.2018 година за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в МВР и чл.8, ал.1 от Инструкция № 8121з-988 от 17.08.2015 година за вида на личния знак, за условията и реда за ползването му и реда за носене на индивидуален идентификационен номер на служителите от МВР. С това си деяние се посочва, че е налице нарушение на дисциплинарната служба по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. В съответствие с това е предложено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца. До наказаното лице е отправена Покана с рег. № 313р-4809 от 11.03.2025 година, с която лицето е поканено да се запознае със справката и да изложи свои писмени обяснения и възражения по отношение на констатациите, обективирани в нея. Определен е ден за явяване – 14.03.2025 година в 16:00 часа. Поканата е връчена на служителя на 12.03.2025 година в 09:45 часа. Лицето се е запознало с така изготвената справка на 14.03.2025 година в 16:25 часа /лист 18/. Дадена е възможност в срок от 24 часа от запознаване със справката служителят да даде писмените се обяснения, но видно от представените доказателства – Писмо рег. № УРИ-313Р-5363 от 19.03.2025 година / лист 19/ и Писмо с рег. № УРИ-313р-5383 от 19.03.2025 година /лист 20/ той не се е възползвало от тази процесуална възможност.

Справка с рег. № УРИ-313р-4805 от 11.03.2025 година е докладвана на дисциплинарнонаказващият орган, който с резолюция от 25.03.2025 година е наредил да бъде издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.

С Покана рег. № 313р-5948 от 27.03.2025 година дисциплинарнонаказващият орган на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР и чл.38, ал.3 от Инструкция № 8121з-877 за дисциплинарната практика в МВР е предоставена възможност в срок от 24 часа от връчване на поканата да даде своите писмени обяснения. Поканата е връчена на лицето на 31.03.2025 година в 13:40 часа /лист 13/. Видно от Писмо с рег. № 313р-6350 от 01.04.2025 година /лист 15/ и Писмо с рег. № 313р-6362 от 01.04.2025 година / лист 4/ служителят не е депозирал такива.

Въз основа на депозираната справка, директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник е издал Заповед № 313з-776 от 03.04.2025 година, с която солидаризирайки се с направените констатации от страна на ДРО е приел, че служителят е извършил вмененото му нарушение, с което е нарушил разпоредбите на чл.17, ал.1 от Инструкция с рег. № 8121з-282 от 15.03.2018 година за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в МВР и чл.8, ал.1 от Инструкция № 8121з-988 от 17.08.2015 година за вида на личния знак, за условията и реда за ползването му и реда за носене на индивидуален идентификационен номер на служителите от МВР, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, съставомерно по чл.200, ал.1, т.2 ,пр. шесто и седмо от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца. Заповедта е връчена на служителя на 23.04.2025 година в 09:20 часа /лист 10/.

Срещу така издадената заповед е депозирана жалба с вх.№ УРИ-313000-7382 от 05.05.2025 година пред наказващия орган, която на основание чл.152, ал.2 от АПК е препратена по подсъдност на Административен съд - Перник, като именно по повод на тази жалба е образувано и настоящото административно дело.

С административната преписка са представени и приети като писмени доказателства: Удостоверение с рег. № УРИ-192000-2488 от 11.02.2025 година /лист 9/, Сведение с рег. № 313Р-3584 от 19.02.2025 година /лист 28/, Кадрова справка с рег. № УРИ-313р-4499 от 06.03.2025 година /лист 31/, Протокол с рег. № 313р-20078 от 20.11.2023 година /лист 33/.

В хода на съдебното производство с Молба вх. № 1319 от 28.05.2025 година са представени следните писмени доказателства: Инструкция с рег.№ 8121з-282 от 15.03.2018 година по описа на МВР, Инструкция с рег. № 8121з-988 от 17.08.2015 година по описа на МВР, Протокол с рег. № 1920р-7915 от 17.04.2024 година по описа на Първо РУ- Перник при ОДМВР - Перник.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността на административния орган:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР компетентен да издаде заповед, с която да налага дисциплинарно наказание е ръководителят на структурите по чл.37 – за всички наказания по чл.197 за служители на младши изпълнителска длъжност, за стажантите до постъпване на младши изпълнителска длъжност, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности- наказанията по чл.197, ал.1, т.1-т.3. В настоящият случай именно директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник е компетентният орган да издаде съответната заповед, доколкото наложеното дисциплинарно наказание е по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР и е спрямо лице, което заема младши изпълнителска длъжност, съобразно т.9, раздел „Б“ от Класификатора на длъжностите в МВР pа служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 от ЗМВР, одобрен със Заповед № 8121з-140 от 29 януари 2017 година относно утвърждаване на класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР. Съобразно изложеното не се констатира да са налице основание за отмяна на административния акт по чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите, които са посочени в разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР. Индивидуализирани са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които се твърди и приема, че е извършено дисциплинарното нарушение, както и е посечена възприетата от наказващия орган правна квалификация. Дисциплинарното наказание е индивидуализирано, като е посочено по вид и размер. Посочен е органът и срокът за неговото обжалване. Предвид изложеното съдът не установи да е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила:

При издаване на оспорената в настоящото съдебно производство заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат от категорията на съществените, поради което не се констатират основания за нейната отмяна по чл.146, т.3 от АПК, а основанията за този правен извод се основават на следното:

Заповедта е издадена при спазване на сроковете, които са установени в чл.195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба административния орган трябва в срок от два месеца от откриване на нарушението или не по-късно от една година от извършването му да упражни правомощията си във връзка с налагане на дисциплинарното наказание. По своята същност този срок е преклузизвен, което означава че с изтичането му се погасява правото на дисциплинарнонаказващият орган да упражни своите правомощия. Във връзка с това законодателят в следващата разпоредба на чл.197, ал.1 от ЗМВР е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че дисциплинарното нарушение е открито, като се посочва, че то ще се счита за открито когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал.2 на същия член е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение ще е налице, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния да наложи дисциплинарно наказание орган. От тази гледна точка се приема, че заповедта е издадена в сроковете, които са предвиден в чл.195, ал.1 от ЗМВР, доколкото същата е издадена на 03.04.2025 година, а материалите се счита, че са достигнали до знанието на дисциплинарнонаказващия орган на 25.03.2025 година, предвид поставената резолюция върху Справка с № 313р-4805 от 11.03.2025 година, а това означава, че едногодишния срок изтича на 09.02.2026 година, а двумесечния преклузивен срок на 25.05.2025 година.

При провеждане на дисциплинарното производство изцяло е спазен редът, предвиден в чл.205 и сл. от ЗМВР. Спазено е изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, именно преди налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган да изслуша държавния служител или да приеме обясненията му. В подкрепа на този извод е представената чрез административната преписка Покана с рег. № 313р-5948 от 27.03.2025 година, която е връчена на жалбоподателя на 31.03.2025 година в 13:40 часа, с която му е дадена възможност да депозира своите възражения и обяснения, но той не се е възползвал от това си процесуално право.

Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона:

От съдържанието на оспорената заповед е видно, че жалбоподателят е наказан за това, че на 09.02.2025 година не е съхранявал и опазвал с необходимата грижа служебната си карта № 325783- без отличителен знак, холограмен стикер № 47023 и нагръдния си метален знак № 55906 като е допуснал тяхната кражба. Прието е, че с това младши полицейски инспектор Д. Т. Т. е нарушил виновно разпоредбата на чл.17, ал.1 от Инструкция № 8121з-282 от 15.03.2018 година на министъра на вътрешните работи за определяне вида, условията и реда за използване и ползване на служебните карти в МВР, както и чл.8, ал.1 от Инструкция № 8121з-988 от 17.08.2015 година за вида на личния знак, условията и реда за ползването му и реда за носене на индивидуален идентификационен номер на служителите от МВР.

Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Държавният служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност, т.е. нарушението на служебната дисциплина е налице когато имаме виновно неизпълнение на произтичащи от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя.

В мотивите на заповедта са описани факти, свързани с кражбата на служебната карта и нагръдния метален знак, но не е посочено в какво точно действие или бездействие се изразява деянието на жалбоподателя, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, не е конкретизирано какви мерки е следвало да бъдат предприети от него, за да не бъде допусната кражба на служебната му карта и нагръдния метален знак и кои конкретно свои задължения не е изпълнил, нито са посочени доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Като нарушение е цитирана разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Инструкция № 8121з-282 от 15.03.2018 година за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в МВР, но видно от съдържанието й, с нея е формулирано общо задължение за служителите да съхраняват зачислените им служебни карти по начин, недопускащ тяхното изгубване, кражба, повреждане или унищожаване, като не съдържа задължение за конкретно поведение или действия, които следва да бъдат предприети от служителите. Липсата на описание на изпълнителното деяние се приравнява на липса на фактически основания за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя.

От приложените по делото доказателства, в това число и от Сведение с вх. № 313р-3584 от 19.02.2025 година /лист 28/ не може да бъде обоснован извода, че същият е оставил служебната си карта и нагръдния си метален знак без да е положил достатъчно грижи за тяхното съхранение. В случая, по начина по който са били съхранявани, а именно в чанта, оставена в апартаментът му, докато самият той е там, съдът приема, че са били изпълнени изискванията за добро съхранение и предпазване от кражба. Следователно жалбоподателят е положил дължимата грижа относно опазване на служебната си карта и нагръдния метален знак, а обстоятелството, че е извършена кражба, не може да бъде вменено във вина в посока, че не е положена такава грижа. Следва да бъде отбелязано също така, че разпоредбите, с които се вменяват задължения на служителите не могат да се тълкуват разширително.

С оглед полагане на дължимата грижа от страна на жалбоподателя, съдът приема, че в случая не е установено по безспорен начин неговото виновно поведение – нито под формата на умисъл, нито под формата на непредпазливост. Дисциплинарното наказание се налага само за виновно нарушение на служебните задължения. В случая следва да бъде отчетено и цялостното поведение на служителя във връзка с възникналия инцидент – той е уведомил незабавно заинтересованите органи, след като е узнал за кражбата, доказателства за което са Докладна записка с рег. № 1920р-2567 от 10.02.2025 година /лист 26/ и Удостоверение № 192000-2488 от 11.02.2025 година /лист 9/.

С оглед на изложеното са налице основания за отмяна на оспорения административен акт по чл.146, т.4 от АПК.

При това положение депозираната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а издадената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждането им е направено своевременно, като същото е подкрепено и със списък по чл.80 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сума в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, в това число адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и заплатена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева.

Мотивират от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 313з-776 от 03.04.2025 година, издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- [населено място], с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, пр. първо от ЗМВР и чл.200, ал.1, т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Перник да заплати в полза на Д. Т. Т. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица][адрес] съдебни разноски в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.