№ 1727
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20251100900320 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 3 /отм./ ЗА /загл. изм. ДВ,
бр. 63/2025 г., в сила от 01.08.2025 г./, вр. чл. 119, ал. 1 от Кодекса за
международно частно право /КМЧП/, вр. чл. 3 от Конвенцията за признаване и
изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.
В исковата молба ищецът „Т.Д.БЛОК“ ООД, със седалище Украйна, гр.
Харков твърди, че с решение на Международния търговски арбитражен съд
към Търговско-промишлената камара на Украйна от 16.08.2023 г. по арб. дело
№ 171/2023 г., ответникът „САТУРН“ ООД, със седалище: България, гр. Русе е
осъден да му заплати сумата от 37 957,80 евро, представляваща стойността на
доставените на ответника и незаплатени от него стоки, сумата от 3795,78 евро
неустойки, 461,74 евро – 3% лихва и 2918,99 евро компенсация на разходи за
заплащане на арбитражна такса, общо 45 134,31 евро. Поддържа, че
решението е окончателно и е влязло в сила от датата на неговото издаване на
16.08.2023 г. Поддържа, че са налице всички предпоставки на чл. 51, ал. 3
ЗМТА, вр. чл. 117-122 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението на
Решение от 16.08.2023 г. по арбитражно дело № 171/2023 г. на
Международния търговски арбитражен съд към Търговско- промишлената
камара на Украйна. Ето защо с оглед неизпълнение на постановеното
окончателно арбитражно решение от ответното дружество, ищецът моли за
1
постановяване на съдебно решение, с което Решение, постановено на
16.08.2023 г. по арбитражно дело № 171/2023 г. на Международния търговски
арбитражен съд към Търговско- промишлената камара на Украйна да бъде
признато и да бъде допуснато изпълнението му на територията на Република
България.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „САТУРН“ ООД, със седалище:
България, гр. Русе, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, не
изразява становище по предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, намира
следното от фактическа страна:
По делото е представен от молителя и приет като доказателство Договор
№ 1 от 14.06.2022 г., сключен между страните, с който ищецът в качеството на
продавач се задължава да достави, а ответникът в качеството на купувач да
приеме и заплати тапети /стока/. Съгласно договореното между страните
конкретното количество на стоката, сроковете и условията за доставка се
посочват в Спецификацията за конкретна партида на стоката, която е
неделима част от договора. В чл. 11.2. от договора е уговорено, че споровете,
които не се решават по пътя на преговори между страните, последните ще ги
решават във вид на претенции. Страните са се съгласили, че неуредените в
предвидената претенционна форма спорове ще се разглеждат в
Международния Арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на
Украйна и според Правилника на този съд. Уговорено е, че компетентен закон
за договора е Украинският закон.
Представено е решение, постановено на 16 август 2023 г. по арбитражно
дело № 171/2023 г. на Международния търговски арбитражен съд при
Търговско- промишлената палата на Украйна, с място на арбитраж – град
Киев, Украйна, с което ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ
„САТУРН“ ЕООД /Република България, 7012, град Русе, област Русе, Община
Русе, Западна промишлена зона, ул. Капитан Райчо Николов, ЕИК *********,
ФД 1177/1994 450/ е осъдено да възстанови на Дружество с ограничена
отговорност „Т. Д. БЛОК“ /УКРАЙНА, 61099, област Харковска, гр. Харков,
ул. Лодзска 7, идентификационен код 24275351/ сумата от 37 957,80 евро,
представляваща задължение за плащане на доставените стоки по Договор № 1
2
от 14.06.2022 г., сумата от 3 795,78 евро неустойки, сумата от 461,74 евро – 3
% лихви и сумата от 2918,99 евро, представляваща компенсация на разходи за
заплащане на арбитражна такса, общо 45 134,31 евро. В арбитражното
решение е посочено, че същото влиза в сила от датата на произнасянето му,
окончателно е и подлежи на незабавно изпълнение.
По делото е представена Справка № 4056/14-6 от 06.12.2024 г., издадена от
Международния търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената
палата на Украйна, в уверение на това, че постановеното решение по дело №
171/2023 г. от 16.08.2023 г., по иска на Дружсество за ограничена отговорност
„Т. Д. Блок“ /Украйна/ към Дружество с ограничена отговрност „Сатурн“
/Република България/ за възстановяването на 45 134,31 евро е в съотвествие с
член 32 от Закона на Украйна За международния търговски арбитраж,
окончателно и влязло в законна сила от датата на постановяването му – 16
август 2023 г. В справката са описани книжата, изпрати от арбитражния съд, за
които е уведомен ответникът в арбитражното производство по електронна
поща и с курирска поща DHL Express на вписания в ТР на РБ адрес на
търговеца, както следва: от ответника на 19 април 2023 г. са получени
исковите материали, Правилник, Препоръчителен списък на арбитри на
МТАС при ТПП на Украйна; на 27 юни 2023 г. са получени призовката с
посочване на датата, времето, мястото на разглеждане на делото и състава на
Арбитражния съд, както и постановление за назначаване на едноличен
арбитър; на 28 август 2023 г. е получено от ответника постановеното
арбитражно решение. Към исковата молба са представени уведомленията и
потвърждания от куриерска поща DHL Express за получаване на пратките от
ответника, приети като доказателства по делото.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 51, ал. 2 /ред. преди изм. ДВ бр. 63/2025 г./ и ал. 3 (отм.) ЗА
/загл. изм. ДВ, бр. 63/2025 г., в сила от 01.08.2025 г./, за признаването и
изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените
от Република България международни договори, като за разглеждането на
исковете с такъв предмет, ако друго не е предвидено в международния
договор, се прилагат съответно чл. 118 - 122 КМЧП. С оглед цитираните
разпоредби процедурата и условията за признаване и изпълнение на
3
чуждестранните арбитражни решения са подчинени от една страна на
разпоредбите на международните договори, а от друга страна на нормите на
чл. 118-122 от Кодекса за международно частно право. Приложимият
международен договор е Конвенцията за признаване и изпълнение на
чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на
17.12.1958 г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Президиума на
Народното събрание от 08.07.1961 г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961 г./, при
съответно приложение на чл. 118 – 122 от Кодекса за международно частно
право, в т. ч. и на разпоредбата на чл. 117 КМЧП/с оглед препращането по чл.
120, ал. 2 КМЧП/. Двата приложими нормативни акта съдържат изчерпателно
изброяване на положителните и отрицателните предпоставки, като обвързват
признаването и допускането до изпълнение на чуждестранните арбитражни
решения с тяхното кумулативно наличие. Отрицателните предпоставки са
предмет на изрична регламентация в чл. V от Конвенцията. В т. 1 и т. 2 на тази
норма са уредени две групи основания, при които компетентният орган може
да откаже да признае и допусне изпълнението на чуждестранното арбитражно
решение. Разликата между тези предпоставки се състои в това, че основанията
по т. 1 следва да бъдат изрично заявени и доказани от страната, срещу която е
предявено искането – доколкото изрично е предвидено изискването за молба в
този смисъл, а за основанията по т. 2 следва съдът да следи служебно.
Установено е, че постановеното от арбитражния съд решение попада в
обхвата на Конвенцията и са представени документите по чл. IV от
Конвенцията. От представените от ищеца документи се установява, че между
страните е сключен договор, по отношение на който е възникал спор, и в който
договор страните са уговорили арбитражно споразумение за възникалите
спорове /чл. 11.2 от сключения между страните договор № 1 от 14.06.2022 г./.
В хода на настоящото производство ответникът не се е позовавал на някоя
от пречките по чл. V, т. 1 от Конвенцията за признаване и изпълнение на
чуждестранни арбитражни решения. При това положение съдът следва да
разгледа дали от събраните в производството доказателства се установява да
са осъществени условията за признаване и допускане на изпълнението на
арбитражното решение, за които съдът следи служебно – а именно тези,
регламентирани в чл. V, т. 2 от Конвенцията и тези, рагламентирани в
разпоредбата на чл. 117 КМЧП.
4
В чл. V, т. 2 от Конвенцията са предвидени две отрицателни предпоставки,
при наличие на които съдът постановява отказ да признае и допусне до
изпълнение чуждестранното арбитражно решение. Първата от тях е тогава,
когато предметът на спора, който е разгледан с арбитражното решение, не
подлежи на разрешаване от арбитраж съгласно законът на държавата, в която е
направено искането за признаване и изпълнение. В процесния случай спорът,
разрешен с процесното арбитражно решение, е търговски по своя характер за
дължимост на цена на доставени стоки, както и за обезщетение за вреди от
неточно изпълнение, какъвто характер има присъденото вземане за неустойка
и следователно той не попада сред тези спорове, чието разрешаване от
арбитраж е недопустимо съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК. Ето защо не е налице
пречката за уважаване на предявения иск, регламентирана в чл. V, т. 2, б. „а“
от Конвенцията.
Съгласно чл. V, т. 2, б. „б“ от Конвенцията признаването и изпълнението
на арбитражното решение могат да бъдат отказани, ако компетентният орган
на държавата, в която то се иска, намери, че признаването или изпълнението
на решението ще противоречи на обществения ред на тази държава.
Противоречие на обществения ред би било налице само в случай, при който
признаването или изпълнението на арбитражното решение би представлявало
явно нарушение на повелителни норми, с които се цели охрана на основните
ценности и принципи, на които са основава правопорядъка на държавата,
където се иска признаване и допускане изпълнение на чуждестранното
арбитражно решение. В случая съдът не установява такова нарушение, тъй
като постановеното с арбитражното решение съответства на съществуващия в
българското право обществен ред.
На следващо място съдът е длъжен да провери налице ли са условията,
посочени в чл. 117 КМЧП, които не са предвидени в Конвенцията, при които
може да се признае и допусне до изпълнение на територията на Република
България едно чуждестранно арбитражно решение.
От представените по делото доказателства се установява, че на ответника
в арбитражното производство „САТУРН“ ООД са били връчени исковите
материали, въз основа на които е било образувано делото, както и страните са
били редовно призовани за участие в образуваното пред арбитражния съд
производство. Същевременно, ответникът нито сочи, нито доказва да е бил
5
лишен от възможността да се позове на нарушение на неговите права пред
арбитража, което съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КМЧП е
предпоставка, за да може такъв вид нарушения на правата на страната, да
обоснове отказа на съда да признае чуждестранното решение и да допусне
неговото изпълнение. Същевременно не се твърди и не се установява да
съществува някоя от пречките, предвидени в чл. 117, т. 3 и т. 4 КМЧП за
признаване и допускане на решението, а именно между същите страни, на
същото основание и за същото искане да има влязло в сила решение на
български съд /чл. 117, т. 3 КМЧП/ и между същите страни, на същото
основание и за същото искане да има висящ процес пред български съд,
образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието
признаване и изпълнение се иска /чл. 117, т. 4 КМЧП/.
Следва да се отбележи, че производството по признаване и допускане
изпълнението на арбитражното решение е строго формално и съдът не
навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия
арбитражен съд, съгласно нормата на чл. 121, ал. 1 КМЧП. Следователно в
настоящото производство съдът не може да проверява правилността на
чуждестранното решение, като съответно пререшава спора, който вече е
разрешен от чуждия арбитражен съд.
Предвид гореизложеното, следва да се заключи, че по делото е доказано,
че са налице предпоставките, при които съдът може да признае и допусне
изпълнението на чуждестранното арбитражно решение, поради което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото за държавна такса в
размер на 50,00 лв., която е дължима съгласно чл. 15 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на територията на Република
6
България, на арбитражно решение, постановено на 16 август 2023 г. по
арбитражно дело № 171/2023 г. на Международния търговски арбитражен съд
при Търговско- промишлената палата на Украйна, с място на арбитраж – град
Киев, Украйна, с което „САТУРН“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Русе, Западна
промишлена зона, ул. Капитан Райчо Николов, е осъдено да заплати на „Т. Д.
БЛОК“ ООД, със седалище и адрес на управление: Украйна, гр. Харков, ул.
„Лодзска“ № 7, вписано в Единния държавен регистър на юридически лица,
физически лица, предприемачи и обществени организации с
идентификационен код 24275351, сумата от 37957,80 евро, представляваща
задължение за плащане на доставените стоки по Договор № 1 от 14.06.2022 г.,
сумата от 3 795,78 евро неустойки, сумата от 461,74 евро – 3 % лихви и сумата
от 2918,99 евро, представляваща компенсация на разходи за заплащане на
арбитражна такса, общо 45 134,31 евро /четиридесет и пет хиляди сто
тридесет и четири евро и тридесет и един евроцента/.
ОСЪЖДА „САТУРН“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Русе, Западна промишлена зона, ул.
Капитан Райчо Николов, да заплати на „Т. Д. БЛОК“ ООД, със седалище и
адрес на управление: Украйна, гр. Харков, ул. „Лодзска“ № 7, вписано в
Единния държавен регистър на юридически лица, физически лица,
предприемачи и обществени организации с идентификационен код 24275351,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в производството в
размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7