РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН,
03.10.2019 година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански
състав , в публично заседание на двадесет и шести септември , през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Ж. С. и в
присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от
съдията Данчев в.гр.д. № 484 по описа
на съда за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване.
С решение №
864/14.05.2019г. постановено по гр.д.№ 8728/2018г. Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от "Т****" ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ****, ЕИК *** против И.И.К., с
ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 355,24 лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2015г. до
30.04.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4711/25.10.2018г. по ч.гр.д.№7637/2018 по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛЯ предявения от "Т****" ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ****, ЕИК *** против И.И.К., с ЕГН **********,***
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 54,05 лева,
представляваща лихва за забава върху сумата от 355,24 лева за периода от
02.12.2015г. до 17.10.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4711/25.10.2018г. по ч.гр.д.№7637/2018 по описа на РС-Плевен като неоснователен
и недоказан. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК “Т****” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: ****да плати на И.И.К., с ЕГН **********,***
сумата от 300,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач, на страната на ищеца Т****
ЕООД със седалище и адрес на управление: *****
Това решение е било
съобщено на “Т****” ЕАД , на
27.05.2019г.
На 23.05.2019г., е била подадена въззивна жалба
от “Т****” ЕАД срещу решението на РС-Плевен . Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговоря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК. Решението се
обжалва изцяло.Със жалбата не са направени искания за събиране на нови
доказателства пред ПлОС.
Не е постъпил
писмен отговор от противната страна по делото - И.И.К..
Плевенски окръжен съд ,като
разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания
,намира ,че РС-Плевен е постановил
валидно и допустимо,както и правилно по съществото на спора решение ,което
по тази причина следва да бъде потвърдено,като според ПлОС са налице условията
на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към
мотивите на първоинстанционния съд .
Съгласно чл. 153
от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –етажна
собственост ,присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно
отклонение ,са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140 ,ал.1 т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда,определени в
наредба по чл. 36, ал. 3 . Съгласно §1т.2а от ЗЕ „битов клиент „ е клиент който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление ,климатизация и горещо
водоснабдяване ,или природен газ за собствени битови нужди .В случая безспорно
се касае за битов клиент по смисъла на закона. В същия смисъл е и разпоредбата
на чл. 3 , ал.3 от Общите условия за продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от „Т**** „ ЕАД на потребители в гр.Плевен,според която „купувач може да
бъде физическо лице ,потребител на топлинна енергия за битови нужди ,който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда „.
В конкретния случай
не е спорно ,че И.И.К. има качеството на собственик на топлоснабден имот
–апартамент 4 на ет. 2 в гр.Плевен ,бул.“Русе „ № 93 ,вх.Б .Това обстоятелство
не се оспорва от самия ответник пред първоинстанционния съд , а освен това се
вижда и от справката по лице от Служба по вписванията / на л. 8 от делото на
РС-Плевен / от която става ясно ,че И.К. е собственик на имота още от
21.11.2005г. ,когато го е придобил чрез
дарение от И. М. К. и М. И. К.. Заедно с
това , обаче от същата справка се вижда,че дарителите са си запазили право на
ползване върху дарения имот за което няма твърдения и няма доказателства да е
погасено по някаква причина към момента на приключване на съдебното дирене по
делото. Вярно е ,че според чл. 153 от ЗЕ качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
придава както на собствениците на имота ,така
и на носителите на вещно право на
ползване в сграда –етажна собственост ,присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,но
това не означава ,че двата вида субекти на вещното право на собственост и на
ползване стават едновременно ,кумулативно клиенти на топлинна енергия и че по
този начин „Т**** „ ЕАД се сдобива едновременно с двама солидарни длъжника за
вземането си за цената на доставената топлинна енергия. Облигационното
правоотношение,свързано с доставката и потребяването на топлинна енергия
възниква алтернативно за един от двамата носители на вещното право – било за
собственика на имота ,било за носителя на вещното право на ползване ,което е
учредено за този имот.
След като в самия ЗЕ
не е изрично уредено как се решава въпроса при подобна конкуренция между
собственик на имота и носителя на ограниченото вещно право на ползване ,то този
въпрос следва да се реши чрез сравняване съдържанието на посочените конкуриращи
се вещни права,като се съобрази тяхната уредба в Закона за собствеността- чл. 56 и 57 от ЗС.При учредяване / запазване
/на ограничено вещно право на ползване се осъществява т.н. конститутивна сукцесия при която
собственикът отделя от притежаваното от него абсолютно субективно право на собственост едно от
съставляващите го правомощия и го предоставя за упражняване на друг правен
субект ,който получава правото да ползва чуждата вещ по предназначение и да
извлича естествените и гражданските плодове ,който тя дава . Съгласно чл. 57,
ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските ,свързани с ползването ,вкл. данъците и другите такси ,поради което
по смисъла на чл. 153 , ал.1 от ЗЕ при
учредено вещно право на ползване
потребител на топлинна енергия се явява именно носителят на това
ограничено вещно право , а не собственикът на вещта по отношение на която то е
било учредено ,тъй като собственикът се
е лишил от ползването на вещта ,което означава от ползването на топлоснабдения
имот ,поради което няма основание той да заплаща и разноските свързани с
ползването на вещта .В т.см. според съда при учредено /респ. запазено /
ограничено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия за топлоснабдения
имот се явява носителят на ограниченото вещно право на ползване , а не
собственикът на имота .В т.вр. следва да се отбележи ,че както са
общодостъпни / в. т.ч за ищеца и
въззивен жалбоподател „Т********* „ ЕАД / данните за това кой е собственик на
топлоснабдения недвижим имот ,така също са общодостъпни данните от Службата по
вписванията и за това дали по отношение на процесния топлоснабден имот има
учредено ограничено вещно право на ползване. В т.см. няма пречка за ищеца /
въззивен жалбоподател / да съобразява тази информация и да насочи иска си срещу носителя на
ограниченото вещно право на ползване на топлоснабдения имот ,чието право
поначало изключва ползването на имота, а оттам и отговорността за разноските за
ползването на същия имот на неговия собственик.
Поради изложените
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение
№ 864/14.05.2019г., постановено по гр.д.№ 8728/2018г. Плевенски районен съд .
Решението не
подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: