№ 868
гр. София, 28.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20231100901296 по описа за 2023 година
Делото е образувано по предявен от „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление грр София, бул. „*******, против Д. В. П., ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. *******, отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 62, ал.1, вр. чл. 13 от ЗПРПМ за приемане за установено, че към датата на подаване на
заявка за издаване на патент номер 66920 на Патентното ведомство на Република България,
номер на заявка 111 736 и дата на заявяване 08.04.2014 г., с наименование „Метод за
получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми и
неговото използване“, патентопритежателят - ответникът Д. В. П. не е имала право на
заявяване.
В исковата молба се твърди, че „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД е държавно търговско
дружество с основен предмет на дейност производство на биопрепарати, наследник на
дългогодишна традиция, и разполага с персонал от висококвалифицирани лекари,
фармацевти, биолози и химици, като производствената номенклатура обхваща повече от 600
лекарства, вкл. продукти за ин витро диагностика. Важна част от работата на дружеството е
такава в областта на ин-витро технологиите – изследвания, процедури, методологии.
Твърди се, че през 2016 г. служителката на дружеството, заемаща длъжността
ръководител на лаборатория „Контрол на ин-витро диагностични медицински изделия“ към
отдел „Качествен контрол“ Д. П. уведомила управителя на дружеството с докладна записка,
че е подала заявка за издаване на патент № BG 111736/08.04.2014 г. с наименование „Метод
за получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми и
неговото използване“ и поискала да бъде преустановено използването на метода, предмет на
заявката. Дружеството било наясно с подадената заявка, тъй като тя била публикувана в бр.
11/2015 на Бюлетина на Патентното ведомство, като още на 28.01.2016 г. подало възражение
в Патентното ведомство с мотиви относно патентоспособността на заявката по отношение
на новост и изобретателска стъпка, но то не било взето предвид и на 03.07.2019 г. патентът е
издаден.
Поддържа се, че Д. П. не е имала право на заявяване по чл. 13, ал.1 от ЗПРПМ, тъй
като в периода 08.10.2013 г. (датата на разкриване която не би повлияла на новостта) до
08.04.2014 г. (датата на заявяване) тя е била служител на „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД на
посочената длъжност, в тази си функция е имала непосредствен достъп до инструменти,
методологии, изследователски възможности и пряко влияние върху процесите, а с оглед
квалификацията и е била в състояние да създаде подобрение на методологии и/или нови
такива в областта, в която работи за работодателя си. Поради това, за да придобие право на
заявяване ответницата П. е следвало съгласно чл. 15, ал.4 ЗПРПМ писмено да уведоми
1
работодателя си за създаденото изобретение, но не го е направила, поради което правото на
заявяване не е преминало от работодателя към нея като автор/изобретател. Поради това се
поддържа, че към датата на подаване на заявката за издаване на патент ответницата Д. П. не
е имала право на заявяване.
Въз основа на така изложените факти и обстоятелства се иска съдът да приеме за
установено, че към датата на подаване на заявката за издаване на патент с патентен номер
66920, номер на заявка 111 736 и дата на заявяване 08.04.2014 г. с наименование „Метод за
получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми и
неговото използване“ патентопритежателят - ответницата Д. П. не е имала право на
заявяване.
Ищецът обосновава правния си интерес от така предявения иск с възможността за
оборване на презумпцията за принадлежността на правото на заявяване по чл. 13, ал.2
ЗПРПМ при установяване, че тя не е имала право на заявяване към датата на подаване на
заявката поради неуведомяването на работодателя за създаденото изобретение, при което ще
се създаде основание за обявяване недействителност на патента съгласно чл. 26, ал.3, т.3
ЗПРПМ. Този интерес произтичал от предявени претенции на ответницата относно
използването на метода от ищеца „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД.
С уточнителна молба от 21.11.2023 г. ищецът излага твърдения, видно от които той
оспорва съществуването на изключително право на ответницата – издаден патент рег. №
66920 В1, поради невъзникнало в нейна полза право на заявяване по чл. 13, ал.3 ЗПРПМ с
оглед неуведомяването му в качеството на работодател за създаденото изобретение
съобразно разпоредбата на чл. 15, ал.4 ЗПРПМ. Изрично се заявява, че искът не е насочен
към установяване служебен характер на изобретението. Поддържа, че за него е налице
правен интерес от отричане правото на заявяване на ответницата, поради това, че
положителното решение по този иск открива възможността за завеждане на искане пред ПВ
за обявяване на действащия патент за недействителен, което от своя страна ще доведе до
прекратяване на действието му изцяло. С това правната сфера на ищеца повече няма да бъде
засягана от поставяне под постоянен въпрос законосъобразността на използване на метода от
самия него, който счита за свободен за използване и който не е предмет на ничии
изключителни права.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен такъв.
В отговора на исковата молба ответникът Д. В. П. възразява против допустимостта на
предявения иск. Поддържа, че в исковата молба ищецът не е обосновал правен интерес от
предявения иск, като не е изяснил какви благоприятни последици ще произтекат за него при
уважаване на иска и установяване липса на право на заявяване на ответницата и
произтичащата от това недействителност на патента. Такива благоприятни последици не
произтичали от посочената от ищеца разпоредба на чл. 13, ал.2 от ЗПРПМ. Освен това
ищецът не излагал твърдения какви са претенциите на ответницата, от които сочи да
произтича правният му интерес.
Сочи, че по иск на ответницата Д. В. П. против „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД за
нарушения правата върху процесния патент било образувано т.д. № 6281/2016 г. по описа на
СГС, което приключило с влязло в сила Решение № 260290/21.07.2023 г., с което със сила на
пресъдено нещо било прието, че липсва нарушение от страна на „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД.
Поддържа се, че правен интерес от предявения иск би бил налице по време на висящността
на делото за нарушение правата по патента, но не и след неговото окончателно
приключване.
По същество оспорва изобретението да има служебен характер, като възразява и че
такъв не е установен съдебно чрез успешното провеждане на иск по чл. 61, ал.1 от ЗПРПМ,
и същевременно правото на такъв иск е преклудирано с изтичане на срока по чл. 61, ал.3 от
ЗПРПМ, като ищецът е узнал за издаване на патента още с публикуването му в Официалния
бюлетин на ПВ на 31.07.2019 г., както и в производството по т.д. № 6281/2016 г., където
решението за издаването му и патентния документ били представени с молба от 13.08.2019 г.
2
Поддържа в условията на евентуалност, че дори да се приеме наличие на служебен
характер на изобретението, ищецът е бил уведомен от Д. В. П. за изобретението с докладни
от 06.04.2016 г. и от 07.04.2016 г. и не е предприел действия по заявяване, поради което
правото на заявяване е преминало върху изобретателя.
По делото са събрани писмени доказателства.
В откритото съдебно заседание страните поддържат изложените твърдения и
възражения. С молба от 29.01.2025 г. ответницата Д. П. е направила искане за прекратяване
на производството по делото с оглед прекратяване на патента поради неплащане на годишни
такси, за удостоверяване на което е представила справка от Портала за електронни услуги на
Патентното ведомство. В писмените бележки ищецът поддържа, че това не води до
недопустимост на производството и не е основание за прекратяването му на първо място
поради възможността за възстановяване на патента на основание чл. 33, ал.3 ЗПРПМ при
плащане на такса за възстановяване и двойна такса за поддържане за 10-та година, и на
второ – поради интереса патентът да бъде обявен за недействителен от датата на заявяването
му, което би предпазило ответника от искове за нарушение за периода на действие на
патента.
Софийски градски съд в настоящия си състав, като разгледа доводите на
страните и събраните доказателства, намира следното:
При очертания от страните предмет на делото чрез спорните и безспорни между тях
факти и обстоятелства, и търсената от съда защита с предявения иск, настоящият съдебен
състав намира, че за ищеца „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД не съществува правен интерес от
воденето му, поради което той е недопустим като предявен при липса на положителна
процесуална предпоставка на правото на иск от категорията на абсолютните, за която съдът
следи и служебно.
Последователно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че
предявяването на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК – положителен или отрицателен –
винаги предполага съществуването на правен интерес за това. Такъв е налице, ако чрез
предявяването на иска би се постигнала защитата на съществуващо право на ищеца. Поради
това правният интерес винаги предполага твърдения за съществуването на такова право,
като изборът на начина на защита на същото и обема на търсената защита са предоставени
на волята на ищеца. Достатъчно е чрез избрания начин да може да се постигне защита на
нарушеното право на ищеца и да се преустанови противоправното нарушение на същото.
Правният интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на всяка сезирала съда молба, следва да се преценява конкретно с оглед на
въведените от ищеца факти и обстоятелства – чл. 127 ГПК, и при съобразяване позицията на
ответника в състезателния исков процес – чл. 8 ГПК.
В случая ищецът твърди да е бил работодател на ответницата, която при изпълнение
на служебната си функция е имала непосредствен достъп до инструменти, методологии,
изследователски възможности и пряко влияние върху процесите, а с оглед квалификацията
си е била в състояние да създаде подобрение на методологии и/или нови такива в областта, в
която работи за работодателя си, поради което за да придобие ответницата право на
заявяване, е следвало писмено да уведоми работодателя си за изобретението съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал.4 от ЗПРПМ. Твърди, че не го е направила и като резултат не е
придобила право на заявяване по чл. 13, ал.3 от ЗПРПМ, което е основание по чл. 26, ал.3,
т.3 ЗПРПМ за заличаване на патента, а последното от своя страна ще освободи ищеца от
застрашаване безпрепятственото ползване от него на метода с претенции на ответницата.
При тези твърдения е предявен отрицателен установителен иск, с който се иска съдът да
признае за установено, че ответницата Д. П. не е титуляр на правото на заявяване на
изобретение по патент № 66920/03.07.2019 г. на Патентното ведомство на Република
България.
Правната квалификация на така предявения иск е чл. 62, ал.1 от ЗПРПМ, съгласно
която норма споровете за право на заявяване по чл. 13 ЗПРПМ се решават по съдебен или
3
арбитражен ред, като компетентен по исковете пред съд е Софийски градски съд.
Исковете по чл. 62, ал.1 от ЗПРПМ бранят само правото на заявяване по чл. 13.
Правният интерес от предявяването им се предпоставя от наличието на спор между страните
за правото на заявяване, като предмет на делото е принадлежността на това право.
В конкретния случай, с оглед изложените от ищеца фактически твърдения и
заявеното искане, правният интерес от търсената защита произтича от признатото от закона
в чл. 13, ал.3 от ЗПРПМ право на работодателя на лицата, участвали в промишлената
приложимост на изобретението, да участва в заявяването му. С предявеният иск, обаче,
ищецът не свързва правния си интерес от провеждането му с принадлежност нему на
правото на заявяване, а с възможността при отричане със съдебното решение на правото на
заявяване на ответника, патентът да бъде обявен за недействителен на основание чл. 26,
ал.3, т.3 ЗПРПМ. Правото на заявяване на ответницата се отрича с твърдения за
неосъществен фактическия състав на преминаването на правото на заявяване от
работодателя върху изобретателя по чл. 13, ал.3 от ЗПРПМ, поради неуведомяване за
изобретението на „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД от Д. П. в срока по чл. 15, ал.4 от ЗПРПМ.
Последното задължение за изобретателя възниква само в хипотезата на служебно
изобретение по чл. 15, ал.1 ЗПРПМ, поради което интересът от предявения иск по чл. 62,
ал.1 ЗПРПМ предпоставя или безспорност в отношенията между страните на това
обстоятелство, каквато не само не се твърди в исковата молба, но се и отрича от ответника,
или успешно проведен иск по чл. 61, ал.1 от ЗПРПМ, какъвто не е предявен или успешно
проведен в преклузивния срок по чл. 61, ал.3 от ЗПРПМ – 1 година от узнаване за издаване
на патента, което съобразно разпоредбата на чл. 12, ал.3 от ЗПРПМ следва да се счита за
известно на ищеца най-късно от датата на публикацията за издаването му в официалния
бюлетин на Патентното ведомство на 31.07.2019 г. Установяването служебния характер на
изобретението при наличието на спор относно това обстоятелство не е предмет на иска по чл. 62
ЗПРПМ. Споровете дали изобретението или полезният модел са служебни по смисъла на чл. 15 се
решават по съдебен ред, видно от разпоредбата на чл. 61, ал.1 ЗПРПМ, с която законодателно е
дадена специална уредба на споровете дали изобретението или полезният модел са служебни по
смисъла на чл. 15 ЗПРПМ, като за компетентен по иска е определен Софийски градски съд.
При безспорността в отношенията между страните, че такъв иск не е предявен и
успешно проведен в преклузивния срок, и при нормативно изключената възможност за
инцидентно установяване в производството по чл. 62 от ЗПРПМ на служебния характер на
изобретението, за ищеца не съществува право на заявяване на изобретението, доколкото
такова право той би имал само в случай на служебно изобретение. След като заявка за
изобретението е подала само ответницата П., на нея принадлежи правото на заявяване, като
презумпцията по чл. 13, ал.2 от ЗПРПМ не би могла да бъде оборена чрез предявения иск по
чл. 62, ал.1 от ЗПРПМ, защото служебният характер на изобретения метод не е безспорен
между страните, ищецът не е провел иск по чл. 61 от ЗПРПМ за установяването му, правото
да предяви такъв иск е погасено с изтичане на преклузивния срок за това, като ищецът не е
подал и паралелна заявка за изобретението в ПВ. Същевременно самият ищец признава в
исковата молба, че е бил уведомен за изобретението с докладна от ответницата за подадената
заявка за издаване на патент още през 2016 г., поради което и правото на заявяване, дори
изобретението да е служебно по смисъла на чл. 15, ал.1 от ЗПРПМ, е погасено чрез
преминаването му върху изобретателя.
След като не съществува право на заявяване в полза на ищеца, той не се нуждае от
защита с иск по чл. 62 от ЗПРПМ, защото няма правен интерес от установяване на право,
което не съществува.
Не съставлява евентуален/косвен правен интерес от търсената защита с предявения
отрицателен установителен иск и изложеното от ищеца в уточнителната молба засягане на
правната му сфера чрез претенциите – настоящи и бъдещи – на ответницата относно
използването на метода от „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД, с какъвто предмет е било и воденото
между страните т.д. № 6281/2018 г. по описа на СГС. С влязлото в сила Решение №
260290/21.07.2023 г. по това дело са отхвърлени исковете на Д. П. по чл. 28, ал.1, т.1, т.2 и т.3
4
от ЗПРПМ за твърдяно нарушение на правата и върху изобретението чрез използването на
метода от „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД, като в мотивите на решението е признато правото му
на преждеползване по чл. 21 от ЗПРПМ и респ. – правото да продължи да използва метода и
след датата на подаване на заявката. С правото безпрепятствено да продължи да използва
метода и след датата на заявката и към настоящия момент всъщност ищецът се опитва да
обоснове правния си интерес от иска по чл. 62 от ЗПРПМ. Споровете за право на
преждеползване, обаче, се уреждат с иск по чл. 63 от ЗПРПМ, но такъв не е предявен по
настоящото дело. В производството ищецът заявява искане за установяване липсата на право
на заявяване на ответницата, като последователно поддържа, че целта на производството е
създаване на основанието по чл. 26, ал.3, т.3 от ЗПРПМ за обявяване от Патентното
ведомство на недействителност на патента, като такова основание в случая се поддържа да
произтича от липсата на право на заявяване в полза на патентопритежателя П.. Такава цел
не би могла да се постигне посредством предявения иск по чл. 62 от ЗПРПМ с оглед
спорността в отношенията между страните на служебния характер на изобретението и
преклудирането правата на ищеца за установяване на този характер с изтичането на срока
по чл. 61, ал.3 ЗПРПМ. След като правата на ищеца да претендира изобретението да е
служебно са погасени, такива следва да се считат и правата му да иска да бъдат установени
в производството по иск по чл. 62 от ЗПРПМ произтичащи от служебния характер на
изобретението обстоятелства – уведомяването му в срока по чл. 15, ал.4 от ЗПРПМ за
изобретението.
Изложените обстоятелства мотивират извод за липса на право на заявяване на ищеца
„БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД, а оттам и за липса на правен интерес за предявяване на
отрицателния установителен иск, което води до липса на право на иск и следователно – до
недопустимост на упражнения такъв. В този смисъл например Определение №
417/13.06.2013 г. по ч. т. д. № 2158/2013 г. по описа на ВКС, ТК и недопуснатото до
касационно обжалване с него Определение № 365/13.02.2013 г. по ч.гр.д. № 4619/2012 г. по
описа на САС.
Преценката за липса на право на заявяване на ищеца не касае материалноправната му
легитимация, защото той не твърди такова право да съществува в негова полза, следователно
не е допустимо установяване със сила на пресъдено нещо наличието или липсата му, а
поддържа наличие на правен интерес от защитата чрез иска по чл. 62 ЗАПСП и без да
претендира самостоятелно право на заявяване, какъвто, обаче, по изложените по-горе
съображения и при недопустимостта на инцидентно установяване служебен характер на
изобретението в производството по иска по чл. 62 ЗПРПМ, не се признава от закона,
следователно – не съществува.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си, с което е даден ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1296/2023 г. по описа на СГС, VI-25 състав,
поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5