РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. К., 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320100853 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищцата - С. А. Т. твърди, че с нотариален акт № ****** г. на нотариус
с peг. № ***, район на действие - Районен съд К., вписан в АВ-СВ К. с вх. peг.
№ 306 от 31.01.2022г., акт № ****** г. със съпруга й Н.П.Т. придобили в
режим на СИО правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****** по КККР на гр. С., община С.,
област П., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г., адрес: гр. С.,
местност „******“, площ: 283 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: 8, номер по предходен план: 405240, съседи: ******,
******, ******, ведно със сгради, находящи се в имота: СГРАДА с
идентификатор ******.1, застроена площ: 34 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: вилна сграда - еднофамилна и СГРАДА с идентификатор
******.2, застроена площ: 26 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда.
Имотът придобили от Х. И.П. и П.Г.Т., на които със Заповед № РД-09-
516/16.08.2013г. на Кмет на Община С. било възстановено правото на
собственост, като наследници на Г.И.Ш. върху новообразуван имот 405.240,
местност „******“ с площ 282 кв.м., с № ****** от кадастралната карта,
землище гр. С.. След придобиване на правото на собственост били въведени в
имота от продавачите, след което установили владение върху същият.
Тримата ответници образували пред Районен съд К. гражданско дело №
1
935/2022г. по предявен иск с правно основание чл. 75 от ЗС и с Решение №
111/10.04.2023г. КрлРС осъдили съпруга й Н.П.Т. да предаде на ответниците
владението върху имота с мотив, че ответникът не може да противопостови
на ищеца възражение, че е собственик на имота. Твърди, че на 11.05.2023г.
Н.П.Т. предал на П. Х. Н. и К. Х. Н. владението върху процесния имот. От
този момент за тях, като собственици на имота възникнал правен интерес от
предявяване на иск за защита на правото им на собственост. Тъй като не
владеели имота, то искът следвало да бъде ревандикационен - за отстъпване
на собствеността и предаване на владение върху имота, чието право на
собственост притежаваме. Ответниците нямат правно основание да владеят
собствения им имот, тъй като не притежават правото на собственост или
друго ограничено вещно право върху него.
МОЛИ съда, до постанови решение, с което да установи, че
ответниците владеят без правно основание ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ****** по КККР на гр. С., община С., област П., одобрени със
Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г., адрес: гр. С., местност „******“, площ: 283
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 8, номер по
предходен план: 405240, съседи: ******, ******, ******, ведно със сгради,
находящи се в имота: СГРАДА с идентификатор ******.1, застроена площ. 34
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: вилна сграда - еднофамилна и СГРАДА
с идентификатор ******.2, застроена площ: 26 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда, както и да ги осъди да отстъпят и
предадат владението върху описания имот. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответниците - Х. К. Н., П. Х. Н. - У. и К. Х. Н. намират предявения иск
за допустими, но неоснователен. Не оспорват разпоредителната сделка,
обективирана в цитирания нотариален акт, както и образуваното от тримата
ответници гр. д. № 935/2022 г. пред Районен съд - К. по иск с правно
основание чл. 75 от ЗС, като съдът с Решение № 111/10.04.2023 г. е осъдил
съпруга на ищцата - Н.П.Т., да предаде на ответниците владението върху
процесния имот; че въз основа на посоченото съдебно решение, на
11.05.2023г. Н. Т. е предал на П. Х. Н. и К. Х. Н. владението върху процесния
имот, което се осъществява и до момента от тях. Оспорват всички останали
факти и обстоятелства по исковата молба.
Правят възражение за материална незаконосъобразност на извършената
реституция по ЗСПЗЗ в полза на праводателите на ищцата, както и
възражение за придобиване на имота от страна на ответниците по давностно
владение, продължило повече от 10 години.
Твърдят, че на първия от ответниците - Х. К. Н., около 1970г. била
предоставена по Постановление на МС за лично ползване земеделска земя
около 1 дка в местността „******“ (сега местност „******“) в землището на
гр. С.. Той и съпругата му Л.П. Н., с която сключили граждански брак на
2
07.01.1961г., построили в този имот в периода 1972-1974г. масивна вилна
сграда, а през 1978г. построили към нея навес с бетонен покрив, който
впоследствие затворили от всички страни, превръщайки го в стопанска
постройка за складиране на селскостопански инвентар и за животни.
Понастоящем двете сгради били заснети в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С. със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, както следва:
- сграда с идентификатор ******.1, със застроена площ от 34 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: Вилна сграда – еднофамилна и
- сграда с идентификатор ******.2, със застроена площ от 26 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: Селскостопанска сграда, построени в ПИ с
идентификатор ******; адрес на поземления имот: гр. С., местност „******“,
площ: 283 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, категория на земята: 8, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 405240, парцел: 1, съседи: ******, ******,
******.
Твърдят, че имот с идентификатор ****** е част от имота, който е бил
предоставен за лично ползване на първия ответник в началото на 70-те
години на миналия век. В началото на 90-те години на миналия век
предоставеното им право на ползване било прекратено, тъй като същите не са
изкупили имота по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Двамата продължили да
владеят процесния имот - земя и сгради, считайки ги за свои, като
извършвали действия, които били в правомощията на собственика - оградили
имота с циментови колове и метална мрежа, монтирали входна врата към
имота, която се заключвала с катинар, обработвали земята, засаждали
различни култури, направили асма, засадили плодни и други дръвчета,
засаждали ягоди, цветя и райграс, правели основни ремонти на двете сгради.
През 1998г. декларирали двете сгради в Данъчна служба - гр. С. и оттогава
плащат данък сгради. От 1999г. до момента ежегодно ответниците
застраховат вилната сграда в „***“ АД. Те и семействата им, както и техни
приятели, често посещавали този имот, събирали се и на празници, полагали
грижи за насажденията, събирали реколтата от тях.
От момента на построяването на вилната сграда и навеса първият
ответник и съпругата му, която е починала на *****, ги владеят, заедно със
земята, постоянно, непрекъснато, явно и спокойно, необезпокоявано от трети
лица, като след нейната смърт владението върху тях се осъществява от него и
другите двама ответници като нейни наследници. Владението осъществяват
върху сградите и върху поземления имот, в който са построени.
На 31.01.2022 г. съпругът на ищцата е закупил с нотариален акт №
****** г. на нотариус С.Р. гр. К., поземлен имот с идентификатор ******,
ведно със собствените на ответниците сгради, построени в него. При неговото
извършване било представено удостоверение за търпимост на строеж с изх.
№ С-32/1/26.01.2022г. на Община С., касаещо сградите в имота, което било
3
издадено въз основа на заявление от Х. И.П., който не е собственик на
същите, и декларации от трети лица с нотариална заверка на подписа, едната
от които от името на Т.М.Б., впоследствие е оттеглена като декларация с
невярно съдържание.
Тъй като след закупуването на имота от Н.П.Т., същият е нарушил
владението на ответниците, влизайки в него, същите предявили иск по чл. 75
от ЗС и с влязло в сила решение № 111/10.04.2023г., постановено по гр.д. №
935/2022г. по описа на КрлРС, същото лице е осъдено да предаде на Х. К. Н.,
П. Х. Н. - У. и К. Х. Н. владението върху имота - земя и сгради. По същото
дело били събрани доказателства за образувана прокурорска преписка №
11875/2022г. на ТО - К. при Районна прокуратура - гр. П., по повод жалба от
К. Х. Н. за съставяне и ползване на документи с невярно съдържание -
декларации с нотариално удостоверяване на подписите на лицата, от които са
подписани, свързани с процедурата по издаване на удостоверение за
търпимост на построените в имота сгради, която преписка понастоящем е
неприключила.
Ответниците са владяли и ползвали процесния имот повече от 10
години, с начало 1971г., който владеят и понастоящем, което владение е било
постоянно, непрекъснато, явно и спокойно, необезпокоявано от трети лица, в
т.ч. и от праводателите на ищцата и техните праводатели (в т.ч. Г.И.Ш.),
поради което са придобили имота по давностно владение, като към
владението, осъществявано от ответниците П. Х. Н. - У. и К. Х. Н., същите са
присъединили и владението, осъществявано от техния наследодател Л.П. Н.,
починала на ***** Ответниците били признати за собственици на процесния
имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, с констативен
нотариален акт № ******г. на нотариус Т.Р. гр. К..
Отделно от горното, считат, че ищцата не е придобила правото на
собственост върху имота, тъй като същата е купила от несобственици, които
не са имали право на собственост върху него. Праводателите на ищцата - Х.
И.П. и П.Г.Т., не са могли да придобият процесния имот по силата на
реституция по ЗСПЗЗ, тъй като техният праводател Г.И.Ш. не е бил
собственик на имота към момента на колективизацията - същият е
притежавал в тази местност други имоти, но не и процесния. Оспорват
извършената реституция по ЗСПЗЗ за процесния имот в полза на
наследниците му.
Молят съда, да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Претендират
за направените по делото разносни.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното копие на нотариален акт № ****** г. на
нотариус С.Р. гр. К. и Скица на поземления имот № 15-442061-25.04.2023г. на
СГКК – гр. П., по силата на покупко-продажба, Н.П.Т. придобил от Х. И.П. и
4
П.Г.Т. следния недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******
по КККР на гр. С., община С., област П., одобрени със Заповед № РД-18-
8/11.03.2011г., адрес: гр. С., местност „******“, площ: 283 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива;
категория на земята при неполивни условия: 8; номер по предходен план:
405240, съседи: ******, ******, ******, ведно със сгради, находящи се в
имота: СГРАДА с идентификатор ******.1, застроена площ: 34 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: вилна сграда - еднофамилна и СГРАДА с
идентификатор ******.2, застроена площ: 26 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда.
По делото е приложена нотариална преписка по изповядване на
посочената разпоредителна сделка. В същата се съдържат писмени
доказателства за това, че ищцата – С. А. Т. е съпруга на Н.П.Т., като имотът е
придобит в режим на СИО. Видно от съдържащите в преписката и по делото
документи – със Заповед № РД-09-516 от 16.08.2013г. на Кмета на Община С.,
на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ във връзка с
§4б, ал. 1, изр.1-во от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за местност „******“ в землището на гр. С., одобрен
със Заповед № ЗД-00-122/14.07.2009г. на Областен управител на област П.
във връзка с решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ на ОС „ЗГ“ – К., издадено по
заявление № 5880/04.11.1991г. по чл. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредено
възстановяването правото на собственост на наследниците на Г.И.Ш. върху
новообразуван имот с пл. № 405.240, в местността „******“ с площ от 282
кв.м. с идентификационен № ****** по кадастралната карта на землището в
гр. С..
С удостоверение за търпимост на строеж, изх. № С-32/1 от 26.01.2022г.
на Община С. се удостоверява, че обекта „ВИЛНА СГРАДА -
ЕДНОФАМИЛНА”, с идентификатор ******.1, находяща се в ПИ с
идентификатор ******, по КККР на гр. С., е построен преди 7 април 1987г. От
построяването на обекта до настоящия момент не е променяна функцията и не
са извършвани строително-монтажни работи, които да увредят конструкцията
на сградата. Данните са потвърдени от свидетели с нотариално заверена
декларация. На основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, обекта по действащите
градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време
на изпълнението му е допустимо - в тази връзка същия е търпим строеж и не
подлежи на премахване и забрана на ползването. ПИ е собственост на Г.И.Ш.,
видно от Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ ( чл.18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници
№ 41 от 20.01.1992г.
Съгласно представеното удостоверение за наследници изх. №
79/27.01.2022г. на Община С., наследници към настоящия момент на Г.И.Ш.,
са дъщеря му - П.Г.Т. и внукът му Х. И.П..
Ответната страна също ангажира писмени доказателства. Видно от
5
представеното удостоверение за наследници изх. № 367/10.05.2022г. на
Община С., ответниците са наследници на Л.П. Н., починала на *****
Твърдението на ответниците, че владеят процесния имот удостоверяват
и с представеното заверено копие Решение № 111/10.04.2023г., постановено
по гр.д. № 935/2022г. по описа на КрлРС. Приложено е като доказателство и
гр.д. № 935/2022г. по описа на КрлРС, образувано по реда на чл. 75 от ЗС.
Съгласно постановения съдебен акт, съдът е осъдил Н.П.Т. да предаде на Х.
К. Н., П. Х. Н. - У. и К. Х. Н. владението върху процесния имот, ведно с
построените в него сгради, приемайки че ответниците по настоящото дело са
владелци на имота и владението им е продължило непрекъснато повече от
шест месеца, като са владеели имота към момента на твърдяното отнемане от
ищеца по настоящото дело.
Видно от нотариален акт № ******г. на нотариус Т.Р. гр. К., Х. К. Н., К.
Х. Н. и П. Х. Н. – У., при извършена обстоятелствена проверка са признати за
собственици на основание изтекла придобивна давност през периода 1971г. до
31.01.2022г. върху процесни имот ведно с построените в него сгради.
По делото е приложена нотариална преписка по издаване на
нотариалния акт за констатиране правото на собственост. В нотариалното
производство, ответниците, в качеството им на молители са признати за
собственици на процесния имот с оглед установеното от приетите писмени и
гласни доказателства, че същите явно, демонстративно и необезпокоявано са
ползвали и владели имота и сградите в него, като собствени повече от 10
години, за периода от началото на 1971г. до 31.01.2022г., първоначално в
лицето на молителя Х. Н. и покойната му съпруга Л., а след смъртта и през
2018 г. до 31.01.2022г. от молителя Х. Н. и децата им К. Н. и П. Н., т.е.
изтекла е придобивната давност, предвидена в ЗС.
От съдържащото се в нотариалната преписка Удостоверение изх. № С-
2867/31.05.2023г. на Община С. се установява, че със същото е удостоверено
обстоятелството, че процесния поземлен имот и построените в него сгради не
са актувани като общинска собственост по реда на НДИ до 1997г., нито са
актувани като общинска собственост по реда на ЗОС.
По делото е приета от ОС „З“ – К. преписка по заявление вх. №
5880/04.11.1991г. на наследниците на Г.И.Ш.. Видно от същата, И.Г.Ш., в
качеството му на наследник на Г.И.Ш. е заявил за възстановяване 10 бр.
имота с обща площ от 43.5 дка, два от които в местността „******“ в
землището на гр. С. с площ от по 0.2 дка. С Протокол № 262а/29.03.1993г. на
ПК – К. е взето решение, с което е признато и се определя за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне върху
7 бр. имота с обща площ от 38.600 дка, като в протокола не фигурират двата
заявени имота в местността „******“ в землището на гр. С.. Въз основа на
заявеното е издадено решение № 0427R от 17.11.1995г. на ПК К., с което на
наследниците на Г.И.Ш. са възстановени с план за земеразделяне пет
земеделски имот, измежду които не фигурира процесния имот.
6
С Решение № 41/20.01.1992г. на ПК К. е взето решение за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.И.Ш. в
съществуващи стари реални граници на два имота в местността „******“ в
землището на гр. С. с площ от по 0.2 дка., но в решението липсва
индивидуализация на същите с номер и съседи.
По делото не се спори, че местност „******“ и местност „******“ в
землището на гр. С. са идентични.
Приета преписка, депозирана от Община С. във връзка с издаване на
Заповед № РД-09-516/16.08.2013г. на Кмета на Община С.. Видно от
материалите по същата, за издаване на посочената заповед, Кмета на
Общината се е позовал именно на Решение № 41/20.01.1992г. на ПК К. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.И.Ш. в
съществуващи стари реални граници на два имота в местността „******“ в
землището на гр. С. с площ от по 0.2 дка., в което липсва индивидуализация
на имотети с номер и съседи.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните.
От показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява
следното - свидетелят Х. И.П. твърди, че миналата година продал на ищцата
един имот, който го имал от дядо Г.Ш., получен в наследство от него. Този
имот го знаел още от 70-те години, защото ходел до него с баща му. Имотът
представлявал малко място около 300 квадрата, в който имало постройка,
съществуваща още от дядо Г., която неговия баща - И.Г.Ш. я преправил.
Уточнява, че е доведен син на И.Г.Ш. - син на неговата съпруга. След 90-
година много пъти е посещавал този имот, но тъй като мястото било много
малко, ползвали само вилата, защото гледали и животни. Животните ги
пасели там, а вечерно време ги връщали в града. Като ходил на този имот не е
виждал в него нито К. Н., нито Х. Н., нито някой друг. Ползвали имота до
2008г., като свързва периода с претърпяно ПТП с мотор и не можел да отида
до него, тъй като бил с патерици. Твърди, че имотът бил изоставен, обрасъл с
шипки, тръни и ходел само да го наглежда. След като го прехвърлил на К.,
той направил път и чак тогава влезли в имота. Пътят го направил още преди
да стане сделката, а след нея - изчистили имота. Още преди сделката имотът
имал ограда, която била от ръждясала мрежа. Н. след като придобил имота
направил нова ограда. След това разбрал, че К. Н. е взел до вилата място –
овощна градина. Твърди, че баща му направил оградата на имота, като с
каруците карали камъни за оградата и бетон. Вилата била правена от 1974 до
1985г. Когато се строяла вилата, Х. Н. и Л. Н. не са идвали да помагат, нито
техния баща. Последният орял разни места и между другото идвал и в техния
имот.
Свидетелката И.Т.Л., свекърва на ищцата твърди, че с Х. И.П. живеели
на семейни начала, като същият продал на сина й процесния имот. В този
имот, който бил на леля й имало и вила, построена 80-те години. Посещавала
имота включително до 2000г. Твърди, че от 90-те години до 2000г. в този
7
имот не е виждала никой, освен бащата на Х. П. – И.Г.Ш.. Твърди, че не
познава ответниците и не ги е виждала в този имот. Твърди, че в рамките на
една година всяка седмица ходели във вилата на леля й, където било хубаво и
чисто. Когато синът й я купил, вилата била изоставена и с бурени. До 2001-
2002г. е ходила във вилата, след това преустановила посещението й и около
12 години не е била в имота.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се
установява следното - свидетелят Н.Л.А. твърди, че Х. Н. и Л. Н. са родители
на К. Н., които ги познавала още около 1985-1986г., като приятели от града. В
приятелски отношения била с К. Н. и неговата съпруга А. Н.. Семейството на
Х. и К. имали имот в землището на С., в местността „******“, където ходили
многократно. За първи път била в този имот около 1994-95г. В него имало
масивна сграда с една стая около 20 кв.м. с малък бокс около 5-6 кв. Отпред
имало малка веранда и една циментирана площадка, на която се събирали. В
имота имало още една постройка, която била залепена за основната постройка
и се ползвала като селскостопанска сграда за отглеждане на животни,
ползвали я и като изба, за натурии. В основната сграда, голямата стая я
ползвали за живеене и била обзаведена и оборудвана с всичко необходимо.
Дворното място било голямо около 240-250 кв.м., в което били засадени
около 40 плодови дървета, имало и много голяма асма, ягоди, цветя.
Насажденията били засадени от леля Л. и чичо Х., а след това К. се занимавал
с градинарство, заедно със съпругата му А.. Имотът бил ограден от всички
страни с масивен зид и мрежа. Известно й е от разказите на дядо Х., че те са
си правили оградата, сградата, селскостопанските постройки, карали бетон и
са наливали на място, работници са хващали, които да им помагат. Строежът
датирал между 70-те и 80-те години. Твърди, че К. и А. много често ходели в
имота, в седмица поне един път били горе. Многократно са празнували
празници на този имот, най-вече ходели за Трифон Зарезан, а лятото там
празнували рождени дни. По време на пандемията ходели в този имот, като
през 2020г. почти цялото лято изкарали горе на вилата, а също и 2021г. били
там по време на пандемията. Твърди, че имало проблем с подхода за този
имот. Отначало спирали горе, минавали покрай едно параклисче, колата я
оставяли горе и слизали надолу, защото пътят бил разрушен от пороите. От
пороя, не можело да се минава, всичко било обраснало и неподдържано,
поради което минавали през един друг имот от северната му част. Входната
врата за двора се заключвала с една верига и катинар. От северната страна,
имало и друг вход за имота. Не е виждала някога някой да пасе животни в
този имот. Последните години направили ремонти във вилата – нови мебели,
прозорци, подмяна на изгнили тръби от асмата, за да не паднат лозите. Не е
чула някой да ходи и да се кара с тях, да води спор, че мястото е негово, не е
имало конфликти за това място и не е била свидетел на такова ситуация.
Всички знаели, че това е мястото на дядо Х. и на баба Л.. Твърди, че от К.
разбрала за обстоятелството, че през 2022г. някой се е самонастанил в имота.
Твърди, че непознава - И.Г.Ш., Х. И.П. и П.Г.Т., които й били известни само
8
като имена.
Свидетелят П.Г.Д. твърди, че познава Х. и Л. Н.и много отдавна - Х. и
неговият брат били набори и се познавали много добре, заедно работили,
живеели в една махала. Твърди, че Х. и Л. от 70, 71-ва година имали имот,
където им била вилата. Имотът бил взет по Постановление, като на този терен
и свидетелят имал имот, през две места. Вилата я направили от 1972 до
1974г., а зад нея направили сграда за добитъка, защото Х. имал кон и крава.
Същият имал каруца и излизали с майка му нагоре, за да обработват мястото.
Твърди, че посещавал имота по време на строежа на вилната сграда, като в
строежа участвали познати на свидетеля хора, които изброява. Твърди, че
познава И.Ш., но не е виждал същия да ходи в процесния имот. Същият имал
добитък и егрек горе в балкана, където гледал животни. В процесния имот
въобще не е виждал говеда. Твърди, че познавал Х. И.П. по физиономия и
никога не го виждал в имота на Х. Н.. Твърди, че с Х. и Л. ходили на вилата
им, тъй като бил касиер на вилите и събирал парите за тока. По този повод са
се събирали заедно. В този имот пред вилата бил направен асмалък. Мястото,
където е вилата, първоначално било към 200-300 кв.м., а след това на изток
взели места. Когато започнали да правят вилата, мястото не било заградено, а
след това го заградили, като оградата я направил Х. Н.. Входна врата се
затваряла с катинар. Вътре в това място ползвали двор, където засадили
овощна градина с плодни дръвчета. Твърди, че се събирали компании в този
имот да празнуват празници, като и той е участвал - при празнуване на Нова
година през 1979г. срещу 1980 година. Последно до този имот ходил само
отстрани, когато чул, че са взели вила. Тогава ги търсил два пъти за сметката
за тока, но нямало никой. Твърди, че не е виждал този имот някога да е бил
занемарен, да не се поддържа. Имота го работели с мерак, като стопаните му
не го приемали за временен, а за постоянно. Твърди, че спора за имота
започнал зимата на 2022 срещу 2023г., а преди това не е имало спорове. Х. и
Л. ползвали пътеката под неговото място, за да отидат до техния имот. На
мястото на дерето през 1991г. се направил път. Този път, при наводненията
преди няколко години, водата го отнесла. Твърди, че си закупил неговото
място, което придобил по Постановление, но незнае дали Х. Н. си е закупил
неговото място. Последните 10 години е ходил на имота, когато да събира
парите за тока на Х. Н., в годината ходел по два – три пъти да събира сумите
за тока, защото били една кооперация. Вече 2 години от както се отказал да
събира тока, но почти всеки ден ходел на неговата вила.
Представена е Прокурорска преписка № 11875/2022г. на РП – П., ТО –
К., образувана по жалба на Н.П.Т. за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК във
връзка с деклариране на данни досежно построяването на вилната сграда.
Постановен е отказ от образуване на досъдебно производство.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
9
Искът за собственост по чл. 108 от ЗС (ревандикационният иск) е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото
по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две
искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да
бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху имота. За
уважаването на този иск, според трайно установената съдебна практика,
ищецът следва да се докаже предвидените в закона, при условията на
кумулативност предпоставки, а именно:
- че е собственик на вещта, предмет на иска;
- че вещта се намира във владение или държане на ответника и
- че ответникът владее или държи вещта без основание.
От приетите по делото доказателства, както и от представеното копие на
влязлото в сила Решение № 111/10.04.2023г., постановено по гр.д. №
935/2022г. по описа на КрлРС, съдът приема, че по делото безспорно се
установи наличието на втората предпоставка, а именно - че вещта се намира
във владение или държане на ответниците.
С оглед твърденията на страните и ангажираните във връзка с това
писмени доказателства, на анализ подлежи първата предпоставка за
основателността на предявения иск, а именно – ищецът собственик ли е на
вещта, предмет на иска.
Ответниците оспорват възстановяването на собствеността върху имота,
с поддържаното от тях на първо място твърдение, че са придобили спорния
имот на основание давностно владение, което удостоверяват с ангажирани
гласни доказателства, както и с нотариален акт № ******г. на нотариус Т.Р.
гр. К., представен по делото. Тази им защитна позиция изключва да е налице
спор между страните към момента на коопериране на земята в ТКЗС кой е
бил собственик на имота, респ. на кого следва да се възстанови собствеността
по ЗСПЗЗ. Оспорването на иска обаче налага да се упражни косвен съдебен
контрол за законосъобразността на решението на Поземлената комисия, с
оглед твърдяната от ответниците липса на възстановяване на правото на
собственост - решението не съдържа описание на граници, съседи,
идентификация на имота, липса на скица, т.е. произнасяне по въпроса -
легитимира ли се ищеца като собственик на имота, с оглед установяване
наличието на първата от кумулативно предвидените в чл. 108 от
ЗС предпоставки.
В настоящото производство ищецът черпи права на собственост върху
процесния имот въз основа на разпоредителна сделка – продажба. Безспорно
по делото се установи, че праводателите на имота - Х. И.П. и П.Г.Т. по
извършената покупко-продажба се легитимират като собственици въз основа
на земеделска реституция с Решение № 41/20.01.1992г. на ПК К., постановено
по заявление вх. № 5880/04.11.1991г. на И.Г.Ш., в качеството му на наследник
на Г.И.Ш., с което на наследниците е признато правото на собственост в
10
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху два земеделски
имота в местността „******“ в землището на гр. С. с площ от по 0.2 дка.
Изложеното изисква на първо място доказване на обстоятелството, че същите
са адресати на така постановеното решение, респективно - че са наследници
на посоченото в акта на органа по поземлена собственост лице. Безспорно
обсъдените писмени доказателства легитимират Х. И.П. и П.Г.Т. като
наследници по закон на Г.И.Ш. и като такива - адресати на постановеното от
ПК решение.
С оглед обаче характера на решенията на ПК, съдът по реда на косвения
съдебен контрол, следва да прецени на първо място дали същото отговаря на
изискванията за законност на административните актове. Отправна точка за
това е разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.), действала към датата на
постановяването му, а именно - дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът. В обхвата на горната проверка, съдът намира, че
Решение № 41/20.01.1992г. на ПК К. е постановено в нарушение на
императивната норма на чл. 15, ал.1, т.4 от ЗАП (отм.). Видно,
административният орган е формирал воля за признаване правото на
собственост върху имоти, сред които и този, в чиито граници попада част от
процесния имот, описани като нива от 0.2 дка, находящо се в терен по
параграф 4 в местността „******“ в землището на гр. С., без да е налице
индивидуализация на правото на собственост, което се признава на
посочените в акта основания. Съдът намира, че то се индивидуализира с
границите на недвижимите имоти. Последното е аргумент от чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗПСЗЗ, съгласно който с решението на ОСЗГ, възстановява в стари реални
граници правото на собственост върху земеделски земи, следва да бъдат
описани и границите и съседите на имота. Това е така, тъй като
удостоверяването на факти, породили правото на собственост в полза на
правоимащия, могат да съществуват и да се преценяват само по отношение на
конкретни имоти, за които административния орган се е произнесъл. При
това положение, съдът намира, че не е налице ясна разпоредителна част на
административния акт и волята на административния орган относно правото,
предмет на възстановяване, не може да бъде изведена нито пряко, нито по
тълкувателен път. Последното представлява нарушение на формата на
административния акт, което е особено съществено и е основание за неговата
нищожност, тъй като го прави неприложим.
Отделно от това, съобразно нормата на чл. 14 от ЗСПЗЗ, в редакцията й
към датата на постановяване на цитираното решение административния орган
не е разполагал с компетентност да признава правото на собственост, а да
възстановява такива права или да отказва това. Едва с изменението на чл. 14,
ал. 1, т. 3 и на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 68/1999 г. ОСЗГ е
компетентна само да признае правото на собственост върху имот,
индивидуализиран с посочване на местност и площ, но не и с граници, които
11
биха се определили с плана на новообразуваните имоти, а правото на
собственост върху тях би се възстановило със заповед на кмета, съгласно
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящия случай, производството е еднофазно
и завършва с решението на ОСЗГ.
Въз основа на констатираното от фактическа страна, съдът прави
извода, че представеното Решение № 41/20.01.1992г. на ПК К., с което се
легитимират за собственици Х. И.П. и П.Г.Т., не е породило своето
конститутивно действие на възстановяване на правото на собственост върху
спорния имот, тъй като не отговаря на изискванията на действалия към този
момент закон - чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (в редакцията му с ДВ, бр.
88/1998г.), с оглед липсата на индивидуализация на възстановения имот чрез
посочване на неговите граници, съседи, номер по план, скица. То е породило
действие единствено на признаване на правото на възстановяване, поради
това и въз основа на него наследниците на Г.И.Ш. не могат да се легитимират
като собственици на имота, предмет на спора.
Позовавайки се именно на Решение № 41/20.01.1992г. на ПК К. по
отношение възстановяването на два имота в местността „******“ в
землището на гр. С. с площ от по 0.2 дка. във връзка с издаването на Заповед
№ РД-09-516/16.08.2013г. на Кмета на Община С., същата се явява
незаконосъобразна. Доколкото от реституционната преписка не се установи
възстановяване правото на собственост на наследодателите на Г.И.Ш., то
сключената от наследниците му - Х. И.П. и П.Г.Т. разпоредителна сделка
(покупко-продажба) не е породила действие, тъй като праводателите не са
придобили надлежно собствеността върху процесния имот, поради което и
ищецът не е могъл да я придобие от несобственици
При липсата на първата от кумулативно предвидените в чл. 108 от
ЗС предпоставки - ищецът да установи правото си на собственост върху
имота, искът му за ревандикация против ответниците е неоснователен и
същият следва да се отхвърли, което прави ненужно да се изследва въпросът
дали ответниците притежават някакви права върху процесния имот. Изводът
за последното не би променило този за претендираното от ищеца право на
собственост.
По отношение на разноските:
С оглед изхода 3 1 от ГПК, следва ищецът да бъде осъден да заплати на
ответниците направените в производството разноски, в размер на 1500.00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 108 от ЗС от С. А. Т. от гр.
К., ул. ****** с ЕГН ********** против Х. К. Н. от гр. С., ул. ****** с ЕГН
**********, П. Х. Н. - У. от гр. С., община С., бул. ****** с ЕГН **********
12
и К. Х. Н. от гр. С., ул. ****** с ЕГН **********, иск, с което да бъде
установено, че ответниците владеят без правно основание ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ****** по КККР на гр. С., община С., област П.,
одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г., адрес: гр. С., местност
„******“, площ: 283 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: 8, номер по предходен план: 405240, съседи: ******,
******, ******, ведно със сгради, находящи се в имота: СГРАДА с
идентификатор ******.1, застроена площ. 34 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: вилна сграда - еднофамилна и СГРАДА с идентификатор
******.2, застроена площ: 26 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда, както и да ги осъди да отстъпят и предадат
владението върху описания имот на ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. А. Т. от гр. К., ул.
****** с ЕГН ********** да заплати на Х. К. Н. от гр. С., ул. ****** с ЕГН
**********, П. Х. Н. - У. от гр. С., община С., бул. ****** с ЕГН **********
и К. Х. Н. от гр. С., ул. ****** с ЕГН **********, сумата от 1500.00 лева,
представляващи направени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13