№ 649
гр. Пазарджик, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20245220105160 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. А. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. В.Т., ул. „Т.Т.“ № 27, чрез пълномощник – адвокат В.
Н., със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.П.“ № 14, партер, срещу ответника
„РЬОФИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „С.“ № 10, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост спрямо ответника на
вземания в размер на 7 546,33 лева – главница, дължима по Запис на заповед,
издаден на 25.09.2010 г. от „Пи-Ко“ ЕООД и авалиран от Т. А. В., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 157,52 лева – сторени съдебни разноски, за
събиране на която е образувано изпълнително дело № 20128460400747 по
описа на ЧСИ Орлин Мендов, въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист, издаден на 30.08.2012 г. по ч.гр.д. № 3340/2012 г.
по описа на РС – В.Т., поради погасяването й поради изтекла погасителна
давност.
Ищецът твърди, че срещу него от страна на ответника „РЬОФИКС”
ЕООД било образувано изпълнително дело № 20128460400747 по описа на
ЧСИ Орлин Мендов, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.08.2012
г. по ч.гр.д. № 3340/2012 г. по описа на РС – В.Т., по силата на който ищецът и
„Пи-ко“ ЕООД – трето неучастващо в спора лице, са осъдени да заплатят
солидарно на ответника следните суми: 7 546,33 лева – главница, дължима по
Запис на заповед, издаден на 25.09.2010 г. от „Пи-Ко“ ЕООД и авалиран от Т.
А. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 157,52 лева – сторени
съдебни разноски. Твърди, че вземането се явява погасено по давност към
1
датата на предявяване на иска, доколкото е изтекъл петгодишен период от
време, през който взискателят е бездействал, като не е предприел действия по
принудително събиране на дълга спрямо него, поради което счита, че
оспореното вземане не може да бъде предмет на принудително изпълнение.
Сочи, че на 29.10.2014 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до различни
търговски банки, което било последното валидно извършено изпълнително
действие, годно да прекъсне погасителната давност. След изпращане на
запорните съобщения от 29.10.2014 г. и до 29.10.2016 г. не били извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна
давност, като на 29.10.2016 г. изпълнителното дело било прекратено по силата
на закона на основание чл. 408, ал. 1, т. 8 от ГПК. Позовава се на
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023г., постановено по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС. Счита, че погасителната давност по отношение вземането по
изпълнителния лист спрямо него е изтекла на 04.09.2020 г., поради което
същото не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Сочи, че при
изчисляване на давностния срок са взети предвид и разпоредбите на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, прието с решение
на НС от 13.03.2020 г., съгласно които давностни срокове не текат в периода от
13.03.2020 г. – 21.03.2020г. С молба от 16.01.2025 г. уточнява, че с
Разпореждане от 27.09.2012 г., по ч.гр.д. № 3440/2012г. по описа на РС – В.Т. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение
по посоченото делото и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Поправката касаела именно солидарната отговорност на „Пи-ко“ ЕООД и
ищеца Т. А. В. по изпълнителния лист. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 от ГПК. Същите са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с оглед непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов
представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от
ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на
ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете, съобразно посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства и с оглед постъпилото искане от страна на ищеца
по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея на 23.01.2025 г. (лист 18 от делото), същият не е
представил в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба (в случая
изобщо няма подаден отговор), съответно не се явява и не се представлява в
2
първото редовно по делото открито заседание от 27.05.2025 г. (преди това на
откритото съдебно заседание от 22.04.2025 г. изобщо не беше даден ход), без
да е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие, като
призовката е връчена редовно на 08.05.2025 г. (лист 40 от делото). На същия са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените
искова са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото доказателства.
При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките
предвидени в чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, поради което предявените искове следва да бъдат
уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването на
неприсъствено решение.
По отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от последния разноски в настоящото
производство, които са своевременно претендирани и реално извършени, в
общ размер на 951,85 лева, от които 351,85 лева – държавна такса и 600,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.
439 от ГПК от Т. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В.Т., ул. „Т.Т.“ № 27
срещу „РЬОФИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С.“ № 10, че в полза на „РЬОФИКС” ЕООД, ЕИК
*********, не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо Т. А. В., ЕГН ********** за сумата в размер на 7 546,33
лева – главница, дължима по Запис на заповед, издаден на 25.09.2010 г. от
„Пи-Ко“ ЕООД и авалиран от Т. А. В., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.08.2012 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 157,52 лева – съдебни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 30.08.2012 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3340/2012 г. по описа на Районен
съд – В.Т., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20128460400747 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, с рег. № 846 на
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, поради погасяване на
сумите по давност.
ОСЪЖДА „РЬОФИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С.“ № 10, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. В., ЕГН **********,
с адрес: гр. В.Т., ул. „Т.Т.“ № 27, сумата от общо 951,85 лева, сторени по
3
делото съдебно-деловодни разноски, от които 351,85 лева – държавна такса и
600,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено като неприсъствено и не подлежи на обжалване
на основание разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните по аргумент от чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4