Р Е
Ш Е Н
И Е-12
Гр.
Трън, 12.06.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в публично съдебно заседание
на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При секретаря Г. А. като разгледа НАХД № 6 по описа на
ТРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН, във връзка с раздел XI от Закон за водите
(ЗВ)
Образувано е по жалба на Община Трън, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.*********, представлявана от Ц. Д. Ц. в качеството и на
кмет на Община Трън. Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС-5/13.01.2020г.
/НП/, издадено от К. М. В.-заместник председател на ДАМТН, оправомощен със
заповед № А-5/02.01.2018г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор, гр. София, с което на Община Трън, с ЕИК *********
представлявано от Ц. Д. Ц.- кмет на община Трън е наложена имуществена санкция
от 8000лв. / осем хиляди лева/ за нарушение на разпоредбата на чл.190а ал.2 от
ЗВ, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да
изпълняват предписанията по чл.138а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Твърди се от жалбоподателя, че АУАН и санкционния акт към датата
на издаване на постановлението не е бил собственост на община Трън. Т.е АУАН не бил написан и връчен на собственика
на язовира. Твърди се още, че това е самостоятелно основание за отмяна на
санкционния акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление. Алтернативно се релевира маловажност на нарушението.
В съдебно заседание пред Районен съд - Трън,
жалбоподателя, редовно призован, изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В
депозирано писмено становище от АНО се оспорва жалбата и се развиват конкретни
съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Преди всичко, съдът намира подадената жалба
за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на
обжалване акт и в законоустановения срок – чл. 59, ал. 2, предл. 1 от ЗАНН. Видно от разписката на самото НП то е връчено на
19.02.2020 г., а жалбата е подадена в седемдневният срок, на 24.02.2020 г.
видно от пощенският плик с който е подадена жалбата. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 15.08.2018г. представители на Главна
Дирекция НЯСС инж.И. А. Г.- старши инспектор в РО НЯСС ЗЦБ и В.Г.А. инспектор в
РО НЯСС ЗЦБ в присъствието на М. П. Р.- старши специалист УК и ОМП-
представител на община Трън извършили проверка на язовир "Л.",
находящ се в поземлен имот № ****** в землището на с. Л., община Трън,
обл.Перник, Акт за публична общинска собственост № 335/01.07.2003 г.,
собственост на община Трън, за което е съставен констативен протокол № **-**-**/15.08.2018
г. С този протокол е констатирано изпълнението на издадени предходни
предписания, като е предписано следното: „2.1.Водното ниво в язовира да се
приведе към кота мъртав обем (празен) Срок: 14.09.2018г.; 2.2. Водното ниво в
язовира да се поддържа на кота мъртъв обем (празен). Срок: постоянен, до привеждане
на основния изпускател в изправно техническо състояние. 2.3.Да се извършат
ремонтно-възстановителни работи за привеждането на основния изпускател в
експлоатационно състояние. Срок: 13.09.2018г. ; 2.4.Да се изготви проект за
ремонт на язовир Л. и привеждане в съответствие с нормативната уредба. Срок:
30.10.2018г.“
На 23.05.2019г. свидетелите А. С. Н.-К.и В.Г.А.-
представители на Главна дирекция НЯСС при ДАМТН извършили проверка на язовир
"Л.", находящ се в поземлен имот № ****** в землището на с. Л.,
община Трън, обл.Перник, Акт за публична общинска собственост № 335/01.07.2003
г., собственост на община Трън, за което е съставен констативен протокол № **-**-**/23.05.2019
г. С този протокол са е констатирано, че няма спирателен кран на основния
изпускател, както и, че водното ниво е около 1,30м. под кота корона ( прелива в
около 0,50м. през аварийния преливник). Т.е не е било изпълненено предписаното
от предходната проверка за привеждане и поддържане нивото на водата в язовира
на кота „мъртав обем“. Били дадени
предписания на община Трън:„1.1. Да се въведат в Информационната система на
ДАМТН необходимите данни за язовир Л., съгласно чл.10 т.7 от Наредба №
РД-04-02/25.11.2016г. за условията и реда за използването на информационната
система за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях.
Срок:23.07.2019г. 2.1. Водното ниво на язовира да се поддържа на кота мъртъв
обем (празен). Срок: постоянен, до привеждане на основния изпускател в изправно
техническо състояние.“
Жалбоподателят бил поканен за съставяне на
АУАН, но не се явил и той бил съставен в негово отсъствие на 15.07.2019г. под №
**-***. Впоследствие на 06.08.2019г. бил връчен на кмета на община Трън, която
го подписала.
Като нарушение в акта е посочено, че на 23.05.2019г.
община Трън, с ЕИК: ********* не изпълнява даденото в КП № **-**-**/15.08.2018г.
предписание по чл.190 ал.3 от ЗВ, а именно: „Водното ниво в язовира да се
поддържа на кота мъртъв обем (празен)“ с указан срок на изпълнение: постоянен,
до привеждане на основния изпускател в изправно техническо състояние, с което е
нарушила чл.190а ал.2 от ЗВ“.
На база горният АУАН е издадено и атакуваното
НП в него е описана следната фактическа обстановка и обстоятелства по
установяването на нарушението: „ На 23.05.2019г. на основание чл.190 ал.4, т.1
е извършена проверка на язовир „Л.“, находящ се в поземлен имот № ****** в
землището на с.Л., общ.Трън, Акт за публична общинска собственост №
335/01.07.2003г. собственост на община Трън, за което е съставен констативен
протокол № **-**-**/23.05.2019г. В следствие на проверката чрез обход и оглед
на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от
експлоатацията е установено, че водното ниво в язовирното езеро е около 1,30м.
под кота корона, липсва спирателен кран на основния изпускател, същия не е
приведен в изправно/работоспособно състояние, т.е , че не е изпълнено от
собственика на язовир „Л.“ задължителните предписания дадено в КП **-**-**/15.08.2018г.
на Главна Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а
именно „Водното ниво в язовира да се поддържа на кота мъртъв обем / празен/,
със срок на изпълнение постоянен, до привеждането в изправно техническо
състояние на основния изпускател.
Изложената до тук фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от събрания по делото доказателствен материал. Като
свидетели по делото са допуснати и разпитани св. В.Г.А., присъствал при
установяване на нарушението и св.И.М.С. и св.А.Г.Г., които са свидетели при
съставяне на АУАН. Показанията на свидетелите потвърждават изцяло фактическата
обстановка, описана в АУАН и в НП, относно извършените проверки, както и
обстоятелствата около съставянето и връчването на АУАН. До колкото тези
показания са непротиворечиви и еднопосочни и се подкрепят от останалите писмени
доказателства по делото съдът ги кредитира изцяло.
При
така установените факти съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно Чл.
190а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) ал.(1)
Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал.
4 имат право: 1. на свободен достъп до контролираните от тях язовирни
стени и до съоръженията към тях;2. да изискват необходимите данни, сведения,
обяснения и друга информация; 3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал.
2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
с изключение на язовирите по приложение №
1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява
съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното
изпълнение; 4. да съставят актове за установяване на административни нарушения
съобразно правомощията си по този закон. Ал. (2) Собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3
и по чл. 138а, ал.
3, т. 5.
По силата на чл. 200, ал.1, т.39 и т.42 от ЗВ
- чл. 200, ал.
(1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: т.39.
(нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) не изпълни предписание
по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв.; т.42
- 42. (предишна т. 17, изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., предишна т. 38, бр. 58 от
2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) за всички останали случаи на нарушаване на
забрани или неизпълнение на задължения по този закон - от 500 до
2000 лв;
Следователно, деянието, за което на общината
- жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за
наказуемо.
При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността,
т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо
от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio
(служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2
и чл. 313-314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са
спазени сроковете по чл. 34, ал.1
и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на
НП. Нарушението е извършено на 23.05.2019 г., деня на проверката в постоянния
срок, в който жалбоподателят е следвало да изпълни предписанията на служителите
на ДАМТН, а същото е констатирано на 23.05.2019г. от компетентните органи –
свидетелите А. С. Н.-К., В.Г.А. и в присъствието на представител на въззивника-
св.М. П. Р., при извършената от тях проверка, а АУАН е издаден на 15.07.2019
г., от което се прави обоснования извод, че същият е издаден в
законоустановения в чл. 34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок от установяване на нарушителя и в едногодишния срок от
извършването му. Наказателното постановление е издадено на 13.01.2020г. в
законоустановения в чл. 34, ал.3 от ЗАНН срок от шест месеца от издаването на посочения АУАН.
Неизпълнението на предписание по чл. 190 а, ал.2 от ЗВ, дадено от служители на ДАМТН, осъществява състава на
нарушението по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ и контрола по този текст е възложен на председателя
на Агенцията по ДАМДТ, като актовете за тези нарушения се съставят от лицата,
по чл. 190, ал.4 ЗВ, съгласно чл. 201, ал.11
и ал.12 ЗВ.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон (чл. 190а ЗВ).
Съдът приема, че актосъставителят разполага с компетентността по ЗВ, за
съставяне на актове за установяване на административни нарушенията по ЗВ, сред които
и процесното. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. От
представената по делото Заповед № А 517 от 12.07.2018 г. на Председателя на
ДАМТН, свидетелите А. С. Н.-К.и В.Г.А. са оправомощени да контролират
предписанията на органите по чл.190 ал.4 от ЗВ и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по чл. 200, ал.1, т. 38-41 по ЗВ.
Съгласно чл. 190, ал.4 от ЗВ " Чл. 190. (4) (Нова – ДВ,
бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Председателят на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица
контролират изпълнението на: 1. предписанията на комисиите по чл. 138а, ал.
3; 2. мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на
язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация; 3.
дейности по извеждане от експлоатация и/или ликвидация на язовирни стени и
съоръжения към тях;
Съгласно чл. 200, ал.1, т. 39 от Закона за водите "Наказва
се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по
чл. 138а, ал. 3, т. 2– от 1000 до 20 000 лв."
В текста на НП е записано, че нарушението се
състои в "нарушение на разпоредбата на чл.190а ал.2 от ЗВ, която задължава
събствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. от ЗВ.“ Описано е
неизпълнение задължителните предписания по ал.1 т.3 на същия закон
чл.190 а от ЗВ, дадени в констативен протокол № **-**-**/15.08.2018г., а
именно: „ Водното ниво в язовира да се
приведе и поддържа към кота мъртъв обем (празен), с указан срок на изпълнение постоянен".
Правилно административно наказващият орган е посочил, че това нарушение се
състои в неизпълнение на предписание дадено по чл. 190 а ал.2 от ЗВ, каквото е предписанието дадено в цитирания вече констативен протокол
и касае неизпълнението в определен срок на необходимите действия за осигуряване
на безопасната експлоатация на язовирната стена на язовир " Л.", като
на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите е ангажирал административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя. Непривеждането в мъртъв обем на язовира до
извършването на ремонтно строителни работи на основния изпускател е неосигуряване
на безопасна експлоатация на водоема, защото наличието на воден обем при
неработещо изпускателно съоръжение води до неконтролируемо техническо
състояние, а както и самите свидетели заявиха при силни валежи може да се
получи неконтролирано преливане на водата и да се разруши самата стена. Съдът
не споделя възраженията на жалбоподателя, че поради течащата във времето
процедура по смяна на собствеността и свързаната с това липса на финансиране е
причина за незаконосъобразност на АУАН и атакуваното НП. Както в АУАН, така и в
НП изрично е посочено какво е нарушението и то безспорно е свързано с
осигуряване на техническата изправност и безопасната експлоатация на язовира
собственост по това време на Община Трън. Никъде в АУАН или НП не се твърди, че
те са технически изправни, а предписанията са именно, за да се поддържа тяхната
техническа изправност, защото както вече отбеляза съда, неработещия
изпускателен кран може да доведе до настъпването на техническа неизправност на
язовирната стена, която би довела до сериозни негативни последици. Твърдяното
нарушение се извършва чрез бездействие (като не са предприети действия за
изпълнение на указанията) в определения срок. Срокът за изпълнение на
предписанието е до 13.09.2018г. и следователно жалбоподателят е имал правноустановена
възможност да изпълни указанията до тази дата. Нарушението е извършено след
изтичане на дадения срок, на 14.09.2018 г., както правилно административно
наказващият орган е посочил тази дата за дата на нарушението. Същата дата е
посочена и в АУАН.
Относно възражението на жалбоподателя, че с
проверката и протокола от нея са дадени на жалбоподателя няколко предписания,
но неизпълнението им съставлява едно нарушение, съдът намира същото за
неоснователно. Предписанията са дадени в един протокол, но са отделни
предписания и по всяко едно едно от тях Община Трън е дължала изпълнение, което
не е сторила в предоставения и срок, с което е осъществила отделни
административни нарушения и респективно в конкретния случай е санкционирана за
едно от тях. / В този смисъл са и Решение 8/24.01.2018 г. по КАНД 323/17 г. и
Решение 9/25.01.2018 г. по КАНД 322/17 г. на АС – Видин/
Със Закона за водите се уреждат
обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях са пряко и
непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и
непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени
и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда,
културното наследство и стопанска дейност. Съдът намира, че извършеното
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
(вж. ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС), тъй като не се
отличават с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи /не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства/.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /действащ към момента/ - Наказва се с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а ал.
3, т. 2 и чл. 190а ал. 1, т. 3. Предвиденото административно наказание е по вид
"имуществена санкция" в размер от 1 000 лева до 20 000 лева. В
обжалваното НП няма никакви мотиви защо размера не е в минимума по закон.
Доколкото няма данни за други подобни нарушения, то настоящия състав намира
основание за изменение на обжалваното НП до минималния предвиден в закона
размер. Съдът намира, че в случая АНО не е приложил прецизно основния критерий
при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН,
а именно, тежестта на нарушението. За да се наложи имуществена санкция в размер
на 8000 лв. за нарушението, следва и тежестта на нарушението да е сравнително
голяма за съответния вид, което да бъде съобразено все пак с размерите на
язовира и повода, по който е била извършена проверката, за която са били дадени
неизпълнени в последствие, задължителни предписания. Освен това АНО не е
изложил никакви мотиви, които да обосноват тази строгост при оразмеряване на
санкцията, нито са ангажирани други доказателства за това, които да я
обосноват, а в тежест на АНО е да докаже не само извършването на нарушението,
но и всички обстоятелства, които са релевантни за определяне размера на всяко
от наказанията. Не е отчетено и наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно факта, че от деянието не са настъпили вредни последици,
собственикът по това време /Община Трън/ е предприела превантивни действия по
избягване на тежки последствия при повишено ниво на водните запаси във водоема
като са прокопали аварийно част от стената за безпроблемно изтичане на водата,
наели са техническо лице, което да следи за нивото и състоянието на язовира,
както и са монтирали допълнителен изпускател.
Ето защо съдът намира, че наложеното
наказание се явява значително завишено, а възражението на жалбоподателят, в
това отношение е основателно, поради което и с оглед на гореизложеното
наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде редуцирано
наложената имуществена санкция с насоченост към минималния размер на
предвидения в закона диапазон, а именно в размер на 1000 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ****-*/13.01.2020г. на зам. председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, с което на Община Трън е наложена
"имуществена санкция" в размер на 8000 лв. на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите за неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал.3, т.2 от същия закон, в частта, на наложеното административно наказание,
като определя административно наказание - "имуществена санкция" в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - гр. Перник по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от
съобщението му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: