Присъда по дело №1023/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 6
Дата: 26 март 2025 г. (в сила от 11 април 2025 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20245620201023
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 декември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 6
гр. Свиленград, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в заседание при закрити врати на двадесет и шести март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниЦветелина Г. Караджова

заседатели:Антоанета Д. Гюзелева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.
и прокурора М. Н. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело частен характер № 20245620201023 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Д. И., роден на ************ година в
град Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в
град *************, област Хасково, с основно образование, неженен, ЕГН
**********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2024 година в град
Любимец, област Хасково, действайки като извършител в съучастие с
извършителя А. Д. И. от град Любимец, област Хасково, причинил на А. В. М.
от град Любимец, област Хасково, лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на страдание без разстройство на здравето – болезнено движение
на главата като част от тялото, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си -
престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от
НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5,
1
вр.чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 305, ал. 5 от НПК, вр.чл. 78а, ал. 6 от НК го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, като
го оправдава по първоначално повдигнатото обвиние, касаещо съучастие с О.
А. О. и А. А. О., двамата от град Любимец, област Хасково.
На основание чл. 239 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„Обществено порицание” да се изпълни чрез обявяване на Присъдата на
видно място, на сградата на Община – Любимец.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Д. И., роден на 22.12.2008 година в град
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
*************, област Хасково, с начално образование, неженен, ЕГН
**********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2024 година в град
Любимец, област Хасково, действайки като извършител в съучастие с
извършителя А. Д. И. от град Любимец, област Хасково, причинил на А. В. М.
от град Любимец, област Хасково, лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на страдание без разстройство на здравето – болезнено движение
на главата като част от тялото, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си -
престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т.
6 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и
т. 6, вр.чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 305, ал. 5 от НПК, вр.чл. 78а, ал. 6 от НК го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, като
го оправдава по първоначално повдигнатото обвиние, касаещо съучастие с О.
А. О. и А. А. О., двамата от град Любимец, област Хасково.
На основание чл. 239 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„Обществено порицание” да се изпълни чрез обявяване на Присъдата на
видно място, на сградата на Община – Любимец.
ПРИЗНАВА подсъдимия О. А. О., роден на ************ година в град
Любимец, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
***********************, област Хасково, с начално образование, неженен,
ЕГН **********, неосъждан - реабилитиран, ЗА НЕВИНЕН в това, че на
14.02.2024 година в град Любимец, област Хасково, причинил на А. В. М. от
град Любимец, област Хасково, лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – леко
мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието и две разкосно
2
контузни рани в окосмената част на главата, поради което и на основание чл.
304 от НПК, ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия О. А. О., роден на ************ година в град
Любимец, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
***********************, област Хасково, с начално образование, неженен,
ЕГН **********, неосъждан - реабилитиран, ЗА НЕВИНЕН в това, че на
14.02.2024 година в град Любимец, област Хасково, действайки като
извършител в съучастие с извършителите А. Д. И., А. Д. И. и А. А. О., тримата
от град Любимец, област Хасково, причинил на А. В. М. от град Любимец,
област Хасково, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка
и страдание без разстройство на здравето – болезнено движение на тялото,
поради което и на основание чл. 304 от НПК, ГО ОПРАВДАВА по
обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2 от
НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. О., роден на ************* година в
град Любимец, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
******************, област Хасково, с основно образование, неженен, ЕГН
**********, неосъждан - реабилитиран, ЗА НЕВИНЕН в това, че на
14.02.2024 година в град Любимец, област Хасково, действайки като
извършител в съучастие с извършителите А. Д. И., А. Д. И. и О. А. О., тримата
от град Любимец, област Хасково, причинил на А. В. М. от град Любимец,
област Хасково, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка
и страдание без разстройство на здравето – болезнено движение на тялото,
поради което и на основание чл. 304 от НПК, ГО ОПРАВДАВА по
обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2 от
НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия А. Д. И. с
ЕГН ********** от град *************, област Хасково, ДА ЗАПЛАТИ на А.
В. М. от град ****************, област Хасково, сумата от 102.40 лв. (сто и
два лева и четиридесет стотинки), представляваща част от направените по
НЧХД № 1023/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград разноски.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия А. Д. И. с
ЕГН ********** от град *************, област Хасково, ДА ЗАПЛАТИ на А.
3
В. М. от град ****************, област Хасково, сумата от 102.40 лв. (сто и
два лева и четиридесет стотинки), представляваща част от направените по
НЧХД № 1023/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. В. М. от град
****************, област Хасково по отношение на О. А. О. с ЕГН
********** от град ***********************, област Хасково и А. А. О. с
ЕГН ********** от град ******************, област Хасково, за присъждане
на направени по делото разноски.
Присъдата подлежи на жалба в 15 - дневен срок, считано от днес пред
Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

4

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 6 от 26.03.2025 година
по НЧХД № 1023/2024 година на Районен съд – Свиленград

С Разпореждане № 96 от 20.01.2025 година са предаден на Съд по
обвинение от частен характер подсъдимите:
- А. Д. И., роден на ********* година в град *********, българин,
български гражданин, живущ в град ******************, с основно
образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 14.02.2024
година в град ******************, действайки като извършител в съучастие с
извършителите О. А. О., А. Д. И. и А. А. О., тримата от град
******************, причинил на А. В. М. от град ******************, лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето – болезнено движение на тялото, като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2,
вр.чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, за което законът предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до шест месеца или наказание „Пробация”, или
наказание „Обществено порицание”;
- А. Д. И., роден на ********* година в град *********, българин,
български гражданин, живущ в град ******************, с начално
образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 14.02.2024
година в град ******************, действайки като извършител в съучастие с
извършителите О. А. О., А. Д. И. и А. А. О., тримата от град
******************, причинил на А. В. М. от град ******************, лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето – болезнено движение на тялото, като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2,
вр.чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от НК, за което законът предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до шест месеца или наказание „Обществено
порицание”;
- О. А. О., роден на ********* година в град ******************,
българин, български гражданин, живущ в град *********, с начално
образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан - реабилитиран, за това,
че
-- на 14.02.2024 година в град ******************, причинил на А. В.
М. от град ******************, лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – леко
мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието и две разкосно
контузни рани в окосмената част на главата - престъпление по чл. 130, ал. 1
1
от НК, за което законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2
години или „Пробация” и
-- на 14.02.2024 година в град ******************, действайки като
извършител в съучастие с извършителите А. Д. И., А. Д. И. и А. А. О., тримата
от град ******************, причинил на А. В. М. от град
******************, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето – болезнено движение на
тялото - престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2 от НК , за което
законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или
наказание „Пробация”, или наказание „Глоба” от 100 лв. до 300 лв. и
- А. А. О., роден на ****** година в град ******************,
българин, български гражданин, живущ в град ******************, с
основно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан - реабилитиран,
за това, че на 14.02.2024 година в град ******************, действайки като
извършител в съучастие с извършителите О. А. О., А. Д. И. и А. Д. И., тримата
от град ******************, причинил на А. В. М. от град
******************, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето – болезнено движение на
тялото - престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2 от НК , за което
законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или
наказание „Пробация”, или наказание „Глоба” от 100 лв. до 300 лв.
В съдебно заседание, редовно призован, респ.уведомен, частният
тъжител на А. В. М., се явява. За него се явява и процесуален представител
(повереник) – адвокат Н. А.. Изразява становище обвиненията по отношение
на четиримата подсъдими да са безспорно доказани от обективна и субективна
страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните
доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните –
обективни и субективни признаци на вменените престъпления, така също и
тяхното извършване и авторството им в лицето на четиримата подсъдими.
Пледира Съда да признае всеки от четиримата подсъдими за виновни. Не е
представен Списък на разноските.
В съдебно заседание редовно призовани, респ. уведомени, подсъдимите
О. А. О., А. Д. И., А. Д. И. и А. А. О., се явяват. За тях се явява и процесуален
представител (служебен защитник) – адвокат П. К., която пледира за
оправдаване на всички подсъдими поради недоказаност на твърдяните в
Тъжбата престъпления.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т.
3 от НПК в отсъствие на подсъдимия А. А. О., тъй като
1./ обвинението, за което е повдигнато обвинението
не е за тежко умишлено престъпление;
2./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкрИ.е на
обективната истина;
2
3./ редовно е призован за датата на съдебното заседание, провено на
20.01.2025 година, респ. уведомен е за датите на следващите съдебни
заседания;
4./ не е посочил уважителна причина за неявяването си в последното по
делото съдебно заседание и
5./ изпълнена е процедурата по чл. 252, ал. 4 от НПК –
съобщено е на подсъдимия за датата на съдебното
заседание на 20.01.2025 година, респ. уведомен е за
датите на следващите съдебни заседания, както и че
делото може да бъде разгледано и решено в негово
отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.
В съдебно заседание пред настоящия състав на Съда подсъдимите О. А.
О., А. Д. И., А. Д. И. и А. А. О. заявяват, че разбират в какво са обвинени, не
се признават за виновни. В последната си дума явилите се в последното
съдебно заседание подсъдими - О. А. О., А. Д. И. и А. Д. И., искат от Съда да
ги оправдае.
Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград
Прокурор М. С. в хода на съдебните прения изразява становище обвиненията
да са безспорно доказани от обективна и субективна страна по отношение на
двамата непълнолетни подсъдими, при изцяло потвърдена фактическата
обстановка, изложена в Тъжбата, от събраните доказателства в хода на
процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен
признаци на вменените престъпления по посочените правни квалификации,
така също и тяхното и авторството им в лицето на тези двама непълнолетни
подсъдими. Поради това, Прокурорът пледира за признаването им за виновни
и осъждането им. Счита, че пълолетните подсъдими следва да бъдат
оправдани по повдигнатите им обвинения, тъй като не бе доказана
фактическата обстановка, изнесена спрямо тях в Тъжбата.
За съдебните заседания е призован, респ. уведомен родителят на
непълнолетните А. Д. И. и А. Д. И. – майка им Д. С. И., която се явява.
Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград, уведомена на
основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗДет), изпраща за всяко
съдебно заседание представител – Социален работник.
В производството участва психолога и Секретар на МКБППМН при
Община Свиленград – Д. Ч..
Тъжбата е допустима, тъй като е предявена в срока по чл. 81, ал. 3 от
НПК, считано от получаване на Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от дата 19.08.2024 година.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
3
А. Д. И. е роден на ********* година в град *********, с ЕГН
**********. Български гражданин е от български произход. Живее в град
******************. С основно образование е. Не е женен. Не е осъждан. Не
учи.
А. Д. И. е роден на ********* година в град *********, с ЕГН
**********. Български гражданин е от български произход. Живее в град
******************. С начално образование е. Не е женен. Не е осъждан. Не
учи.
О. А. О. е роден на ********* година в град ******************, с ЕГН
**********. Български гражданин е от български произхоз. Живее в град
*********. С начално образование е. Не е женен. Не е осъждан –
реабилитиран е. Дължи издръжка на две ненавършили пълнолетие деца.
Работи при месечно възнаграждение в размер на 500 лв.
А. А. О. е роден на ****** година в град ******************, с ЕГН
**********. Български гражданин е от български произход. Живее в град
******************. С основно образование е. Не е женен. Не е осъждан –
реабилитиран е. Дължи издръжка на две ненавършили пълнолетие деца. Не
работи.
Видно от Характеристичните справки, изготвени от Мл.ПИ И. И.
(служител в Участък – Любимец при РУ – Свиленград), става ясно, че О. А. О.
и А. А. О. са криминалнопроявени лица, засичани са да контактуват с лица от
криминалния контингент и са регистрирани като нарушители на обществения
ред, имат криминалистическа и съдебна регистрация, не са обявени за ОДИ.
Видно от Характеристиките, изготвени от Инспектор ДПС З. Г. става
ясно, че непълнолетните А. Д. И. и А. Д. И. живеят при задоволителни
социално-битови условия, агресивни са, имат проблеми с поведението, налице
са постоянни семейни скандали, регистрирани са като нарушители на
обществения ред, приятелската им среда е от момчета на тяхната възраст и по-
големи, които имат извършени прояви, поведението им е разгледано от
МКБППМН при Община Любимец и имат по една наложена възпитателна
мярка.
По делото е наличен Социален доклад, изготвен от Дирекция „Социолно
подпомагане” – Свиленград, от който става ясно, че непълнолетните А. и А.
Д.и И.и се отглеждат от майка им Д. И. и самоопределящият се като техен
биологичен баща – О. А. О., в собствено жилище, построено извън
регулацията на града, в семейна среда при хигиенно-битови условия
съобразно разбиранията си и стандарта на живот, жилището има мебели,
вещи, посуда и ел.уреди от първа необходимост, задоволяват се нуждите и
потребностите на децата, осигурено им е право на здравеопазване, извършват
се задължителните имунизации и при необходимост се предприемат мерки
съобразно лекарските предписания.
Видно от приложените по делото Декларации за семейно и материално
4
положение и имотно състояние, подсъдимите не притежават недвижимо
имущество и моторни превозни средства, не работят с изключение на
подсъдимия О. О., който работи при месечно възнаграждение в размер на 500
лв. От Протокола от последното съдебно заседание става ясно, че
подсъдимият А. О. работи в чужбина, но няма данни относно месечното му
възнаграждение.
За изясняване на делото от фактическа и правна страна бе допусната и
изслушана Съдебномедицинска експертиза, като от представеното
Заключение става ясно, че след запознаване с материалите и с медицинската
документация (Епикриза № 834 от 17.02.2024 година, Епикриза № 909 от
22.02.2024 година, двете издадени от Хирургично отделение при „МБАЛ –
Свиленград” ЕООД и др.), приложени в кориците на делото, вещото лице е
стигнало до извода, че А. В. М. е получил леко мозъчно сътресение със
степенно помрачение на съзнанието и две разкосно контузни рани в
окосмената част на главата, както и вторично възпаление на раните; описаните
увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и
могат да се получат от удари с твърд предмет; причинено е разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; линейната форма на
раните и тяхната дължина показват, че са причинени от удари с продълговат
предмет с цилиндрична форма или с изразен ръб; двете рани са от два отделни
удара; ако ударите са нанесени с мотика по-вероятно е върху главата да е
попаднал сапът на мотиката; ако ударът е нанесен с активния, режещ ръб на
мотиката, то тогава раните следва да се с характеристиките на посечни рани,
т.е. да има посичане на черепната кост. В съдебно заседание вещото лице Х. Д.
Е. поддържа Заключението си като допълва, че предмети с продългова форма
са тези, при които напречното сечение е по-малко от дължината на предмета
или обратно – надлъжникът е в пъти повече от напречното сечение; няма
данни за посичащо действие на какъвто и да е предмет в групата на посечните
предмети; възстановителният период се изчерпва с датата на изписване от
болницата; болката е началото на страданието, след това продължаващата
болка представлява страданието; страданието е субективно изживяване и по
отношение на него няма как да се фиксира възстановителен срок и т.н.
Заключението е прието без възражения.
Непълнолетните подсъдими А. и А. Д.и И.и са братя. Тяхна майка е
свидетелят Д. И., а за техен биологиен баща се самоопределя подсъдимият О.
О.. Свидетелят Д. И. и подсъдимият О. О. живеят на семейни начала.
Подсъдимите О. и А. А.и О.и са братя, а техен баща е свидетелят А. О. А..
Всички посочени лица, заедно с частния тъжител и баща му – свидетелят В. Р.
М. живеят в град ******************.
По делото са налични две групи показания относно обективната истина
за станалото – предмет на настоящото наказателно производство. В първата
група влизат показанията на свидетеля В. Р. М., а във втората – тези на Д. С. И.
и А. О. А.. Тези две групи свидетелски показния съдържат противоречия по
съществени въпроси, предмет на доказване в настоящото производство.
5
Според втората група свидетели на на 14.02.2024 година в центъра на
град ****************** празнуват подсъдимите А. и О. О.и и свидетелят В.
М.. След обяд продължават да празнуват в дома на свидетеля А. О. А., като
подсъдимият О. О. се прибира в дома си, който е в близост. Малко по-късно
частният тъжител А. М. отива в двора на непълнолетните подсъдими А. и А. (,
в който дом живее и в този момент се намира и подсъдимият О. О.) и започват
тримата да се бият като пръв започва с насилствените физически действия
частният тъжител М., при което подсъдимият А. И. нанася удар с камък в
главата на частния тъжител А. М., а подсъдимият А. И. удря с юмрук в лицето
частния тъжител А. М.. Подсъдимият О. О. се опитва да прекрати боя, но не
успява. Уплашена от ставащото в двора й, родителят Д. И. търси помощ от
Полицията, като след обаждането й на ЕЕН 112 боят е преустановен. През
цялото време на боя, подсъдимият А. О. се намира в двора на дома си.
Според свидетелят В. Р. М. непълнолетните подсъдими А. и А. И.и и
синът му – А. М. влизат в словесен конфликт, след което подсъдимият О. О.
удря един път с острата, металната, режещата част на мотиката частния
тъжител М., след което свидетелят В. М. първо заявява че синът му след удара
с острата, метална част на мотиката си е тръгнал, а в последствие заявява, че
четиримата подсъдими са започнали да удрят сина му с камъни, тухли, както и
да го ритат и са го съборили на земята.
Свидетелят Й. В. В. преразказва информацията, която е събрал като
сведения относно случилото се от различните участници в инцидента като
заявява, че е установил, че частният тъжител М. е бил ударен един път по
главата от подсъдимия А. И..
Съдът кредитира и дава вяра на втората група свидетели, макар
формално погледнато за същите да е налице хипотетична заинтересованост от
крайния изход на делото, доколкото свидидетелят Д. С. И. е майка на
непълнолетните подсъдими и живее на семейни начала с подсъдимия О. О., а
свидетелят А. О. А. е баща на подсъдимите О. и А. О.и, поради което и
двамата имат интерес с показанията си да благоприятстват процесуалното
положение на О. и А. О.и. Анализът на съдържанието на техните показания,
обаче сочи на едно добросъвестно пресъздаване на фактите, които са
възприели. Преди всичко следва да се посочи, че посочените двама свидетели
сочат, че именно непълнолетните подсъдими са ударили частния тъжител.
Няма логика една майка, респ. един дядо (макар и бащата официално да не е
припознал децата) да уличат в престъпление децата, респ. внуците си, ако това
действително не е така. Същите се явяват последователни, логични,
еднопосочни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи едни с други.
Ето защо Съдът оцени тези свидетели като достоверен и надежден източник
на информация, т.е. като убедителни. При това положение няма основание да
се откаже кредитиране на показанията на ангажираните от подсъдимите
свидетели, макар същите да са роднини като разбира се се взе предвид тяхната
заинтересованост. Като се прецени и обсъди всичко гореизложено, настоящата
инстанция намира, че са събрани достатъчно доказателства за нанесен
6
физически побой на частния тъжител А. М. на инкриминираните по Тъжбата
време и място, при който му е била причинена болка, преминала в страдание
като настъпилият резултат се явяват болезнени движения на главата като част
от тялото, но само от двамата непълнолетни подсъдими. Описанието на
случилото се от свидетелите Д. И. и А. А. е изградено въз основа на преките
им възприятия, тъй като към този момент те са имали поглед към двора,
където се е разиграл инцидента. Показанията на свидетеля Й. В., който
преразказа това, което в последствие е научил за случилото се, също подкрепят
изложеното от свидетелите Д. И. и А. А., по отношение на нанесения от
подсъдимия А. И. удар спрямо частния тъжител А. М.. Разпитаният свидетел –
полицейски служител, е трето лице, незаинтересовано от изхода на делото.
Липсват индиции за предубедеността на полицейския служител, който само
поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си
даденост не може да обоснове съображение за неговата заинтересованост.
Още повече, от данните по делото не се установява свидетелят – полицейски
служител, да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия А. И., поради
което да цели увреждането му, като му припише престъпление, което не е
извършил.
Действително е налице противоречие в показанията на свидетелите Д. И.
и А. А. относно това кой е двамата братя – непълнолетните подсъдими А. и А.
И.и първо е бил ударен от частния тъжител, но и двамата свидетели са
категорични, че подсъдимият А. И. удря с камък в главата на частния тъжител
А. М., а подсъдимият А. И. удря с юмрук в лицето частния тъжител А. М.. Т.е.
това протирочие в показанията на посочените двама свидетели е
несъществено и не води до промяна в изводите на Съда относно крайния
резултат на боя.
С оглед цялостния доказателствен материал по делото Съдът не дава
вяра на показанията на свидетеля В. М., разпитан по искане на частния
тъжител. Последните (показанията на свидетеля В. М.) Съдът намира за
необективни и противоречащи на другите събрани по делото доказателства,
поради което няма да ги кредитира. В медицинската документация, налична
по делото, както и в Заключението на назначената Съдебномедицинска
експертиза, се говори за нанесени две разкъсно контузни рани в окосмената
част на главата съответно 6 см и 8 см, т.е. според вещото лице трябва да са
нанесени минимум два удара, докато според свидетелят М. ударът от страна
на подсъдимият О. О. е би само един – единствен; в медицинската
документация, налична по делото, както и в Заключението на назначената
Съдебномедицинска експертиза, се говори за удари от твърд тъп предмет
(каквото може да е дървената дръжка на мотиката), но свидетелят М. е
категоричен, че подсъдимият О. О. е ударил сина му – частния тъжител А. М.
в острата, желязната, режещата част на мотиката. На следващо място е налице
вътрешно противоречие в показанията на свидетеля М. - заявява че синът му
след удара, нанесен му от подсъдимия О. О. си е тръгнал, а в последствие
заявява, че четиримата подсъдими са започнали да удрят сина му с камъни,
7
тухли, както и да го ритат и са го съборили на земята. Налице са и други
противоречия в показанията на свидетеля М. – сочи от една страна, че синът
му (частният тъжител А. М.) е паднал по гръб, а в същото време показва с
движения че е паднал по лице. В тази връзка следва да се отчетат физичните
закони във Вселената - не може А. М. да е паднал по гръб при условие, че по
твърденията на бащата (свидетеля М.) подсъдимият О. О. е бил отзад зад него
(зад А. М.) и от тази позиция го е ударил с мотика, т.е. при удар, нанесен от
задната част на тялото, няма как тялото да падне назад, задържително ще
падне напред, т.е. по корем, респ. с лице към земята. Изложените
противоречия и несъответствния водят до извод за заинтересованост от изхода
на настоящото дело, респ. че показанията на коментирания свидетел са дадени
с една единствена цел – да се защити тезата на частния тъжител, т.е.
показанията на този свидетел не следва да се кредитират, тъй като са
недостоверни. Посоченият свидетел се опитва да подкрепи версията на
чястния тъжител в хода на процеса, като показанията му са насочени именно
към постигането на тази цел, а не към разкрИ.е на обективната истина по
делото. Ето защо при формиране на фактическата обстановка по делото Съдът
не взе предвид тези показания.
Непълнолетните подсъдими и подсъдимият О. О. се възползваха от
правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК да не дават обяснения, а обяснения от
подсъдимия А. О. не са налични, тъй като не се яви в последното съдебно
заседание, когато приключи съдебното производство пред първата инстанция
и тъй като се намира в чужбина и не е ясно кога ще се върне в България.
С правна преценка за достоверност, Съдът кредитира и писмените
доказателства, приложени в кориците на делото, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти.
Съдът, кредитира и назначената в хода на съдебното производство
експертиза, тъй като е изготвена от вещото лице след извършване на преглед
на документите, приложени в кориците на делото. Експертизата е изготвена от
експерт – специалист в областа на съдебната медицина, включен в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица съгласно Закона за съдебната власт за
2025 година, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно
неговата квалификация на специалист, а и такива не бяха наведени от
страните. С тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от
компетентно вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания,
изготвена е добросъвестно и съобразно поставените задачи, липсват индиции
за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, с оглед
което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност.
Заключението на вещото лице Съдът намира за обосновано и правилно, то
допълва изводите относно обективната страна на деянията и Съдът ползва
8
същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата
по–горе фактическа обстановка, описана от свидетелите Д. И., А. А. и Й. В., е
в синхрон със Заключението на вещото лице, което бе прието без възражение
от страните.
По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на
свидетел лицето – А.Е.С. (майка на частния тъжител А. М.), която разказа
пред настоящия Съдебен състав за здравословното състояние на сина си от
времето на инцидента до настоящия момент, които показания няма да бъдат
коментирани, тъй като те касаят граждански иск, какъвто не бе приет за
съвместно разглеждане в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
извода, че от обективна и субективна страна подсъдимият А. Д. И. е
осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл.
63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК и подсъдимият А. Д. И. е осъществил състава на
престъплението по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6
от НК.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 301 от НПК, Съдът намира, че в хода
на производството не бяха събрани доказателства, че О. А. О. и А. А. О. в
съучастие като извършители с А. и А. Д.и И.и, са причинили на А. В. М. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето, както и че О. А. О. е причинил на А. В. М. лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК. По наказателни дела от частен характер в тежест на
частния тъжител е да докаже обвинението, повдигнато в Тъжбата. В
конкретния случай - тези, повдигнатите в Тъжбата на А. В. М. по отношение
О. А. О. и А. А. О. за престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по
отношение на О. А. О. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК останаха
неподкрепени от доказателствения материал. Не се събраха доказателства,
които категорично, по безсъмнен начин да сочат, че инкриминираното деяние
по чл. 130, ал. 2 от НК е извършено в съучастие с подсъдимите О. А. О. и А.
А. О., както и че инкриминираното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК е извършено
от подсъдимия О. А. О.. При така установената фактическа обстановка и при
така събраните доказателства Съдът намира, че посочената обвинителна теза,
изложена в Тъжбата и поддържана в процеса е разколебана и посочените
обвинения не са доказани по несъмнен начин по отношение на О. А. О. и А.
А. О. за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и по отношение на О. А. О. за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 от
НПК. Ето защо като взе в предвид правилото на чл. 303, ал. 1 от НПК, че
Присъдата не може да почива на предположения и изискването по ал. 2 на
същия текст за несъмнена доказаност на обвиненията, Съдът счита, че е
налице една от хипотезите на чл. 304 от НПК, а именно, че подсъдимите О. А.
О. и А. А. О. не са извършили деянието - предмет на обвинението с правна
квалификация чл. 130, ал. 2 от НК и че подсъдимият О. А. О. не е извършил
деянието - предмет на обвинението с правна квалификация чл. 130, ал. 1 от
9
НК, повдигнати с Тъжбата, поради което на основание чл. 304 от НПК ги
признава за невинни, като ги оправдава по така повдигнатите обвинения.
От обектива страна - на 14.02.2024 година в град Любимец, област
Хасково, подсъдимите А. и А. И.и в съучастие като извършители, са
причинили на А. М. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
страдание без разстройство на здравето – болезнено движение на главата като
част от тялото. Съдът намира, че не е нужно изрично да оправдае тези двама
подсъдими по обвинението, касаещо болка, тъй като болката е част – началото
на страданието.
Уточнени са видът и характерът на телесната повреда, която е лека
такава по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като се доказа, че причинените
на А. В. М. болезнено движение на главата като част от тялото, представляват
болка, продължила в страдание без разстройство на здравето, в каквато насока
е и константната съдебна практика относно този вид телесни повреди. В тази
насока е и Заключението на вещото лице, ведно с допълненията, които
направи в съдебното заседание от дата 26.03.2025 година, което както вече бе
посочено Съдът изцяло кредитира, както и другите доказателства по делото.
От субективна страна деянията са извършени от подсъдимите А. и А.
И.и при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК.
Действали са в състояние на вменяемост; разбирали са свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си; съзнавали
са общественоопасния характер на извършените от тях деяния, предвиждали
са настъпването на общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. Били са наясно, осъзнавали са, че с ударите, които нанасят на
пострадалия А. М. с оглед на тяхната сила и численост ще причинят болки,
които ще прерастнат в страдание - телесни повреди на пострадалия, т.е.
съществено ще се засегне телесния интегритет и физическото състояние на
пострадалото лице, предвиждали са, че от тези техни действия могат да
произтекат общественоопасни последици, но са искали тяхното настъпване и
пряко са ги целяли с извършените от тях действия.
Към момента на извършване на престъплението, подсъдимите А. и А.
И.и са непълнолетни. Извършеното от тях деяние на 14.02.2024 година е с
висока степен на обществена опасност и укоримост, което изключва
възможността в конкретния случай то да е извършено поради увлечение и
лекомислие. Двамата не само, че са разбирали свойството и значението на
постъпките си и са могли да ги ръководят, но и напълно целенасочено и без
колебание са нанесли болка, прераснала в страдание - телесна повреда на
пострадалато лице, поради тази причина извършените от тях деяния не могат
да се квалифицират по разпоредбата на чл. 61 от НК. Т.е. не са налице
основания за прекратяване на наказателното производство и прилагане на
възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви
на малолетните и непълнолетните, по реда на чл. 61, ал. 1 от НК, въпреки че
тези подсъдими и към настоящия момент са непълнолетни. Не е налице
втората кумулативна предпоставка на чл. 61, ал. 1 от НК, а именно:
10
престъплението да не е с голяма обществена опасност, тъй като тези деяния по
нищо не се отличават от подобните такива. От горното следва, че изискването
обществена опасност на престъплението да не е голяма не е изпълнено.
Извършеното от подсъдимите А. и А. И.и престъпление е извършено в
съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като всеки подсъдим е
участвал в самото изпълнение на престъплението по нанасяне на лека телесна
повреда. Налице е формиран общ умисъл, обхващащ всички елементи на
престъпния състав.
Авторите на деянията в лицето на подсъдимите А. и А. И.и са
установени по безспорен начин в производството, както и изпълнителните
деяния по време, начина, мястото и механизъм на извършване (в този ред на
мисли Съдът не е съглА. с изложеното от адвокат К. в пледоарията й и
касаещо неяснота относно време и място, тъй като датата бе установена по
безспорен и категоричен начин, а по отношение на мястото няма спор, че
деянията са извършени в град ******************, което е достатъчно с оглед
посочването им като не е необходимо да се посочва и улица, квартал, блок,
етаж, вход и т.н.). Налице е противоправност и наказуемост, които са
обективни елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка
между изпълнителните деяния и настъпилите общественоопасни последици,
поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
посочените подсъдими.
За извършеното от А. И. престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2,
вр.чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до шест месеца или наказание „Пробация”, или наказание
„Обществено порицание”; а за извършеното от А. И. престъпление по чл. 130,
ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от НК, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или наказание „Обществено
порицание”.
Съдът не е съглА. с изложената от адвокат А. теза относно наличие на
средна телесна повреда, нанесена от страна на подсъдимия О. О., тъй като не
се установи наличие на лека такава по начина, посочен в Тъжбата, поради
което е излишно коментирането на по-тежка такава.
По наказанията:
По делото няма законна пречка при реализирането на отговорността на
подсъдимите А. и А. И.и за извършените деяния да се приложи чл. 78а от НК,
тъй като са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на посочената разпоредба за освобождаване на посочените двама
подсъдими от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като за извършеното от А. И. умишлено деяние,
инкриминирано като престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 63,
ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, както вече бе посочено, се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до шест месеца или наказание „Пробация”, или
наказание „Обществено порицание”, а за извършеното от подсъдимия А. И.
11
умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл.
20, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от НК, както също вече бе посочено, се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или наказание
„Обществено порицание”; двамата посочени подсъдими не са осъждани за
престъпление от общ характер; не са осъждани за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – датата на извършване на процесното
престъпно деяние; не са били освобождавани от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този момент, според
правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията
от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото
приложение и в резултат на извършените престъпления не са причинени на
имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК,
като изключващи неговото приложение. Поради това и при кумулативното
наличие на посочените предпоставки А. и А. И.и следва да бъдат признати за
виновни в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл.
63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, респ. почл. 130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1,
т. 4, т. 5 и т. 6 от НК, за което да бъдат освободени от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание „Обществено порицание” на
основание чл. 78а, ал. 6 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на всеки от двамата посочени подсъдими, Съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства младата им възраст и доброто процесуално
поведение. Фактът, че подсъдимите не са осъждани е основание за прилагане
на чл. 78а от НК. По тази причина няма как да бъде взето предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство това, че са неосъждани. Като
отегчаващо вината обстоятелство се отчете фактът, че поведението им е
разглеждано от МКБППМН при Община Любимец. При определяне вида на
наказанието Съдът отчете обстоятелството, че приН.та за започване на боя
между тримата се корени в поведението на пострадалия А. М..
Обществената опасност на деянията и на дейците не е завишена в
сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъпленията Съдът отчете ниското
правно съзнание на посочените двама подсъдими и липсата на морално-
волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България, регулиращо обществени отношения, свързани с човешкото здраве и
телесна неприкосновеност, чието накърняване води до поставяне в опасност
или реално увреждане на живота и здравето на личността.
Наказанието „Обществено порицание” следва да се посочи, че ще се
изпълни чрез обявяване на Присъдата на видно място, на сградата на Община
– Любимец.
Така индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна
степен върху личността на всеки от двамата подсъдими като предизвикат
положителни промени в съзнанието и ги мотивират към правомерно
12
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по обем принуди да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанията
биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като
с него всеки от посочените двама подсъдими ще бъде предупреден, че
подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност всеки от тях да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството им за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допускат занапред подобни
нарушения на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на всеки от двамата подсъдими,
Съдът намира за една адекватна на извършеното от всеки от тях престъпление
санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са направени действително следните
разноски от страна на частния тъжител – 500 лв. за възнаграждение на вещото
лице Х. Е. и 12 лв. за държавна такса за образуване на делото.
С оглед изхода на спора и обстоятелството, че подсъдимите О. и А. О.и
бяха признати за невинни, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 189, ал. 3 от
НПК подсъдимите А. и А. И.и следва да бъдат осъдени да заплатят на частния
тъжител част от направените от него разноски в размер на по 102.40 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13
Съобщи за изтекли лични данни