РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100501973 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. К. К. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 2546/05.07.2024 год.,
постановено по гр. дело № 1267/2023 год. по описа на РС-Варна, с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу Община Варна обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни искове за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът Община Варна не е собственик на следните
имоти: 1) реална част с площ от 553 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, оцветена с червени щрихи на
скицата на л. 21 от делото на РС-Варна, при граници на реалната част:
поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и останалата част от
поземлен имот с идентификатор ***; 2) поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на гр. Варна, с площ по КККР от 1064 кв. м., при граници: поземлени
имоти с идентификатори: ***; ***; *** и ***.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също и че е
необосновано. Ответникът по исковете – Община Варна не е ангажирала
доказателства и не е установила, как е придобила правото на собственост
върху процесните имоти, отразено в акта за частна държавна собственост,
1
трансформирано в актовете за частна общинска собственост, с които двама
процесни имота са актувани като общински. Липсвала заповед по чл. 95 ЗТСУ
(отм.), като се излагат доводи, че планът по чл. 22 ЗТСУ (отм.) няма
непосредствено отчуждително действие; не е доказано как общината е
придобила имотите без изобщо да влиза във владение на същите; позовава се
и на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ (вероятно жалбоподателят има предвид § 9, ал. 2 от ПР
на ЗУТ).
Твърди се също, че Община Варна не е конкретизирала правното
основание за актуване на процесните имоти като общински. Счита, че по
делото няма доказателства, че по отношение на процесните имоти е бил
осъществен фактическия състав на § 42 от ПЗР на ЗОбС, тъй като към
момента на влизане в сила на тази разпоредба в имотите няма извършено
строителство и липсва отчуждаване. В жалбата са развити и съображения
относно хипотезите на отчуждаване на имоти по реда и при условията на
ЗОбС. Твърди се още, че към 1981 год. двата процесни имота са били
отчуждени за доказана държавна нужда, но мероприятието не е реализирано,
тази нужда е отпаднала и към настоящия момент предвиждането на плана е
различно. Позовава се и на разпоредбата на чл. 31 от ЗОбС, според който
отчуждаването подлежи на отмяна поради неизпълнение на мероприятието
още към 1998 год., а забраната на чл. 86 от ЗС е отпаднала, поради което и
процесните имоти могат да се придобиват по давност, а в случая въззивникът
владее имотите повече от десет години. Навежда още, че неправилно не е било
зачетено владението на неговия баща върху имотите, осъществявано в периода
от 1996 год. до смъртта на последния на 25.10.2000 год., към което владение
въззивникът присъединява и своето владение, осъществявано и понастоящем,
като счита, че срокът е достатъчен за придобиването на процесните два имота
по давност.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявените от ищеца, настоящ въззивник, против Община
Варна отрицателни установителни искове за собственост върху процесните
имоти да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна Община Варна
писмен отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител,
поддържа жалбата си и настоява да бъде уважена, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемата страна – Община Варна, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и
настоява да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на разноски
Съдът съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от Ж. К. К. от гр. Варна
срещу Община Варна обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
2
Община Варна не е собственик на следните имоти: 1) реална част с площ от
553 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна,
оцветена с червени щрихи на скицата на л. 21 от с делото на РС-Варна, при
граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и
останалата част от поземлен имот с идентификатор ***; 2) поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по КККР от 1064 кв. м., при
граници: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; *** и ***.
Ищецът е навел следните твърдения:
Собственик е по давност на гореописаните два имота въз основа на
владение, осъществявано в периода 25.10.2000 год. до предявяване на иска с
присъединяване на владението върху имотите, осъществявано от
наследодателя му К.Г. К., б. ж. на гр. Варна, починал на 25.10.2000 год., в
периода 1996 год. до 25.10.2000 год.
През 2022 год. предприел процедура по снабдяване с к. н. а. за
собственост върху процесните имоти по давност и узнал, че общината е
актувала имотите като общински с актове за частна общинска собственост
(АЧОС). Ищецът оспорва Община Варна да е собственик на имотите. Сочи, че
АЧОС е с декларативен характер и няма правопораждащо действие. С
актуването на процесните имоти като общински Община Варна оспорва
собствеността на ищеца върху описаните два имота и е пречка ищецът да се
снабди с к. н. а. за собственост по давност, което обуславя и правния му
интерес от исковете.
Въз основа на наведените твърдения са и отправените искания – да се
признае за установено в отношенията между страните, че Община Варна не е
собственик на реална част с площ от 553 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, оцветена с червени щрихи на
скицата на л. 21 от с делото на РС-Варна, при граници на реалната част:
поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и останалата част от
поземлен имот с идентификатор *** и на поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на гр. Варна, с площ по КККР от 1064 кв. м., при граници: поземлени
имоти с идентификатори ***; ***; *** и ***.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община
Варна, чрез процесуален представител, оспорва исковете. Твърди, че
процесните имоти са били държавна собственост – отчуждени са по реда и
условията на ЗТСУ (отм.) за мероприятие на държавата и са станали
общинска собственост по силата на закона – § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС,
обн. ДВ бр. 96/05.11.1999 год.
Твърди още, че ищецът не е придобил собствеността върху процесните
имоти по давност предвид нормата на §1 от ЗД на ЗС, с която придобивната
давност по отношение на имоти частна държавна или общинска собственост е
била спряна и не е текла в периода от 01.06.2006 до 08.03.2022 год., когато във
в. Държавен вестник е обнародвано Решението № 3/24.02.2022 год. по
конституционно дело № 16/2021 год. на Конституционния съд на РБ, с което
решение нормата на §1 от ЗД на ЗС е обявена за противоконституционна,
поради което и в полза на ищеца не е изтекъл установения в чл. 79 ЗС
3
давностен срок.
По тези съображения счита, че исковете са неоснователни и настоява за
отхвърлянето им.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си, а ответникът
поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
От удостоверение за наследници от 12.08.2021 год., изд. от общ. Варна е
видно, че ищецът е наследник по закон (син) на К.Г. К., б. ж. на гр. Варна,
починал на 25.10.2000 год.
С молба –декларация от 27.07.2020 год. ищецът е предприел процедура
да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по давност върху
процесните имоти.
От представените на л. 12; 13; 16 и 17 от делото на РС-Варна
доказателства, е видно, че ищецът е декларирал пред Община Варна
поземлените имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Варна през
2020 год.
От съдържащите се в преписките по съставянето на АЧОС с №
10468/24.09.2020 год. и № 10469/24.09.2020 год. писмени доказателства се
установява следното:
Със Заповед № 2552/07.09.1979 год. на Председателя на ОбНС – Варна,
на основание чл. 95 ЗТСУ (отм.) е отчужден недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, местност „Франга дере“ с пл. № № 3269; 3274 и 3269а, за предвидено
по ЗРП мероприятие на държавата – Експериментални блок-секции на ж. к.
„Стойко Пеев“. Определено е обезщетение на собствениците на отчуждените
имоти с посочени в заповедта жилища.
Със Заповед № 2126/27.07.1979 год. на Председателя на ОбНС – Варна,
на основание чл. 95 ЗТСУ (отм.) е отчужден недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, местност „Франга дере“, с пл. № 3275 за предвидено по ЗРП
мероприятие на държавата – Експериментални блок-секции на ж. к. „Стойко
Пеев“. Определено е обезщетение на собственика на отчуждения имот с
посочено в заповедта жилище.
Със заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) собствениците на отчуждените
имоти са обезщетени с жилища, съгласно посочените в заповедите по чл. 98
ЗТСУ (отм.) условия.
Въз основа на заповедите по чл. 98 ЗТСУ (отм.) е издаден акт за
държавна собственост № 150/08.06.1981 год. върху множество отчуждени за
мероприятия на държавата по ЗРП имоти, включително и върху имоти с пл. №
3275 и с пл. № 3275, находящи се в гр. Варна, местност „Франга дере“ с
вписано основание за придобиването им от държавата – чл. 63 ЗТСУ (отм).
След влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
собствениците на отчуждения имот с пл. № № 3269; 3274 и 3269а по КП 1972
4
год. на местност „Франга дере“, гр. Варна, са заявили по реда и при условията
на цитирания реституционен закон отмяна на отчуждаването, като с Решение
№ 322/31.07.1992 год. на кмета на Община Варна искането им е отхвърлено,
поради това, че отчуждените собственици не желаят да върнат дадените им
като обезщетение три жилища, независимо, че отчужденият имот не е засегнат
от мероприятието, за което е отчужден и съществува в реални граници.
Със Заповед № АО-1-7703(89) от 19.02.2003 год. на областния
управител на област с административен център Варна е наредено да се
отпишат от актовите книги на държавата (да се деактуват) имоти- частна
държавна собственост, а именно: дворно място от 1050 кв. м., съставляващо
имот с пл. № 409 по действащия [към издаването на заповедта] КП на
местност „Франга дере“, представляващ част от дворно място с площ (по
скица) от 1408 кв. м., съставляващо имот с пл. № 3274 по КП на местността,
изработен през 1972 год. и дворно място с площ от 1067 кв. м., съставляващо
имот с пл. № 412 по действащия [към издаването на заповедта] КП на
местност „Франга дере“, представляващ част от дворно място с площ (по
скица) от 1357 кв. м., съставляващо имот с пл. № 3275 по КП на местността,
изработен през 1972 год.
Въз основа на горната заповед, с която описаните два имота са
деактувани като държавни, имотите са актувани като общински, съответно: С
АЧОС № 2652/07.05.2003 год. е актуван като общински имотът с пл. № 412 по
КП на местност „Франга дере и Кокарджа“ от 1999 год. (бивш имот с пл. №
3275 по КП от 1972 год.), а с АЧОС № 2653/07.05.2003 год. е актуван като
общински имотът с пл. № 409 по КП на местност „Франга дере и Кокарджа“
от 1999 год. (бивш имот с пл. № 3274 по КП от 1972 год.).
С АЧОС № 10468/24.09.2020 год. е актуван като общински, на основание
чл. 59, ал. 1 ЗОбС, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна,
а с АЧОС № 10469/24.09.2020 год. е актуван като общински, на основание чл.
59, ал. 1 ЗОбС, поземлен имот с идентификатор ***.
От заключението на СТЕ от 12.06.2024 год., изслушано в първата
инстанция, неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и
безпристрастно, се установява, че процесните поземлени имоти с
идентификатори *** и *** по КККР на гр. Варна, подадат изцяло, т. е., са
идентични с имоти с пл. № № 3274 и 3275 по КП от 1973 год., които са били
отчуждени с заповедите по чл. 98 ЗТСУ (отм.) с № 2126/27.07.1979г. и с №
2552/07.09.1979г. на Председателя на ИК на ОбНС – Варна, както и с имотите
с пл. № № 409 и 412 по КП от 1999 год. установява се още, че със Заповед №
РД-02-14-121/1987 год. е одобрен нов ЗРП на ж. к. „Изгрев“ (бивш „Стойко
Пеев“), съгласно който имотите с пл. № № 3274 и 3275 попадат в уличната
регулация. С решение № 467-2 от 04.07.2012 год. по протокол № 9 на ОбС-
Варна и Решение № 552-6 от 26-27.07.2012 год. по протокол № 10 на ОбС-
Варна, е одобрен ПУП – ПУР (План за улична регулация) според който
процесните имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Варна
(идентични с отчуждените през 1979 година имоти с пл. № № 3274 и 3275 по
КП от 1973 год.) попадат в уличната регулация, т. е., предвиждането е за
5
прекарването на улица/улици, а според Общия устройствен план на гр. Варна,
одобрен със Заповед на министъра на регионалното развитие и
благоустройството от 03.09.2021 год. имотите с идентификатори *** и *** по
КККР на гр. Варна попадат в терен, отреден за транспортна инфраструктура.
Имотите с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Варна са в строителните
граници на гр. Варна.
При извършения на място оглед на процесните имоти по повод
изготвяне на експертизата, вещото лице е констатирало, че имотите са с
неокосена трева и единични купчини от земна маса; налични са плодни
дръвчета и поставен фургон в западната им част; двата имота са с поставена
метална мрежа на бетонни колове на изток и откъм улицата, а на юг и на запад
– границите на имотите са означени съответно от постройки в съседен имот и
масивна ограда. Между двата имота няма материализирана на място обща
граница.
От заключението на СТЕ от 16.01.2025 год., изслушано във въззивната
инстанция, се установява, че към датата на издаване на заповедите с №
2126/27.07.1979г. и с № 2552/07.09.1979г. на Председателя на ИК на ОбНС –
Варна, e бил действащ ЗРП на местност „Франга дере“ гр. Варна, одобрен със
Заповед № 175/25.07.1979 год. на Председателя на ИК на ОбНС-Варна, в
който обаче липсвала „застроителна съставка“. По ЗРП от 1979 год. относно
поземлените имоти с пл. № № 3274 и 3275, идентични с поземлени имоти с
идентификатори *** и *** по КККР на гр. Варна, е предвидено отчуждаване
за реализиране на улица, която да осигурява достъп до експерименталните
блок-секции на бившия квартал „Стойко Пеев“, сега кв. „Изгрев“ на следните
площи: за имот с пл. № 3274 с площ от 1409 кв. м., от която предвидена за
отчуждаване за улица е площ от 175 кв. м.; за имот с пл. № 3275 с площ от
1400 кв. м., от която предвидена за отчуждаване за улица е площ от 192 кв. м. –
показани с червени щрихи на скицата – план извадка към заключението.
От показанията на свидетеля Я.Д., без родство с ищеца и без дела със
страните, се установява, че е посетил имота, ползван от ищеца, за първи път
през лятото на 2010 год., за да извърши трасиране. Имотът се намира в кв.
„Изгрев“, гр. Варна, на около 20-30 метра от булевард „Христо Смирненски“,
на площ е от около 1600 км. м., ограден от три страни – от юг, от запад и от
изток; на север имало трайна асфалтова настилка. Когато свидетелят за първи
път е посетил имота през 2010 год. в него имало фургонна шейна, ищецът
обитавал фургона. Последно свидетелят е посещавал имота преди „4-5
години“, т. е., към 2018-2019 год.
От показанията на свидетеля Д.Н., без родство с ищеца и без дела със
страните, се установява, че от 2011 година свидетелят живее в близост до
процесния имот и често е засичал ищеца в имота. В миналото в имота е имало
фургон монтиран „на шейна“; няколко плодни дръвчета – кайсии; орех;
бадеми. Ищецът имал сервиз и държал в имота повредени автомобили.
Свидетелят знае, че ищецът имал имота от баща си.
И двамата свидетели изнасят факти относно осъществявана от ищеца
фактическа власт върху процесните имоти най-рано от 2010 год., поради което
6
съдът приема именно 2010 година за начало на осъществявана от ищеца
фактическа власт върху имотите, предвид липсата на други доказателства,
дори и косвени, за по – ранен момент, вкл. и липсата на доказателства за
осъществявана от бащата на ищеца фактическа власт върху процесните имоти.
Споделеното от свидетеля Д. Н., че от ищеца знаел, че ищецът има имота от
баща си, при липсата на каквито и да е други доказателства в тази насока, не е
достатъчно за да обоснове различен от горния извод.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
В конкретния случай предявените отрицателни установителни искове за
собственост са допустими от гледище на изискването за правен интерес,
предвид твърденията, подкрепени с доказателства, че ищецът, а преди това и
неговият праводател са осъществявали фактическа власт върху имотите от
около 1996 година и ищецът вероятно се легитимира като собственик на
оригинерно основание на процесните имоти и съобразно установеното, че
ответникът Община Варна му оспорва това право, като е съставила за имотите
С АЧОС № 2652/07.05.2003 год. и АЧОС № 2653/07.05.2003 год., впоследствие
(след влизане в сила на кадастралната карта на гр. Варна) и АЧОС №
10468/24.09.2020 год. и АЧОС № 10469/24.09.2020 год., с които имотите са
актувани като общински и е пречка ищецът да се снабди с к. н. а. за
собственост върху спорните имоти по обстоятелствена проверка.
С оглед горното и при положение, че ищецът е във фактическа власт на
спорните имоти, съдът намира, че е налице правен интерес от предявените
искове, като от преценката на ищеца зависи каква форма на защита на
твърдяното му да е накърнено субективно право да избере – положителен или
отрицателен установителен иск за собственост. В случая, успешното
провеждане на отрицателен установителен иск за собственост върху спорните
имоти срещу общината би било предпоставка (не единствена) същият да се
снабди с к. н. а. за собственост по обстоятелствена проверка.
По тези съображения съдът намира, че предявените отрицателни
установителни искове за собственост са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
При предявен отрицателен установителен иск за собственост, предмет
на изследване в процеса е правото на собственост на ответника. В случая в
тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесните имоти, като
освен това същият е длъжен да изчерпи всички свои възражения, респ. да
изчерпи всички основания, на които твърди, че е собственик, а ищецът трябва
да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право.
Общината твърди, че е придобила собствеността по силата на закона – §
42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр. 96/1999 год., като преди това имотите са
били държавна собственост – придобити от държавата чрез проведено
отчуждително производство по реда на Глава пета, Раздел първи от ЗТСУ
(отм.).
Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр. 96/05.11.1999 год.,
7
застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към
датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове,
преминават в собственост на общините.
Установено е по делото, че през 1979 година процесните имоти (заедно с
множество други) са били отчуждени по реда и при условията на Глава пета,
Раздел първи от ЗТСУ (отм.) – със заповеди по чл. 98 ЗТСУ (отм.) на органа
по чл. 95 ЗТСУ (отм.) за провеждане на предвидено със ЗРП от 1979 година
обществено мероприятие (чл. 22, т. 1 и т. 3 ЗТСУ – отм.) – изграждане на
жилища – експериментални блок-секции в ж. к. „Стойко Пеев“ гр. Варна, (сега
ж. к. „Изгрев“) и прокарване на улица, осигуряваща достъп до тях. Установено
е също, че отчуждените собственици са обезщетени с жилища.
Влезлите в сила заповеди по чл. 98 ЗТСУ (отм.) имат вещен ефект и
държавата придобива собствеността върху отчуждения имот по силата на
самата заповед, а съставеният впоследствие акт за държавна собственост (чл.
134 ЗТСУ – отм.) има само декларативен ефект.
Установено е също, че процесните имоти не са били засегнати от
мероприятието, за което са били отчуждени, но няма доказателства за отмяна
на отчуждаването по реда и условията на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
Установено е още, че по ЗРП от 1987 година процесните два имота са
отредени за улица (попадат в уличната регулация), т. е., отреждането на
имотите е за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,
което предвиждане е било в сила и към 09.11.1999 год. – влизането в сила на
нормата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр. 96/1999 год.
От изложеното се налага извода, че към момента на влизането в сила на
ЗИД на ЗОбС, ДВ, бр. 96/05.11.1999 год. на дата 09.11.1999 год. (три дни след
обнародването на закона в Държавен вестник), на основание на § 42 от ПЗР от
цитирания закон и съобразно установеното по делото, че процесните имоти
попадат в предметния обхват на тази разпоредба, Община Варна се
легитимира като собственик на имотите.
Наведените от въззивника доводи, поддържани и в хода на
първоинстанционното производство, че липсвала заповед по чл. 95 ЗТСУ
(отм.), са неоснователни и се опровергават от доказателствата по делото – по-
горе подробно са обсъдени заповедите, с които процесните два имота са били
отчуждени по реда и при условията на Глава пета, Раздел първи от ЗТСУ
(отм.), както и правния ефект на тези заповеди.
Доводите, че планът по чл. 22 ЗТСУ (отм.) няма непосредствено
отчуждително действие са принципно правилни, но в случая те нямат
отношение към спора, предвид установеното по – горе относно начина, по
който държавата е придобила собствеността върху процесните два имота (въз
основа на заповеди по чл. 98 ЗТСУ – отм.), а впоследствие и общината, която е
станала собственик на имотите по силата на закона – § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОбС, ДВ, бр. 96/1999 год.
8
Позоваването на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ също е неоснователно. В случая
липсва заповед на кмета на общината за отмяна на заповедите по чл. 98 и чл.
100 от ЗТСУ (отм.), а освен това легитимирани да сезират общината за
провеждане на производство по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, в което да
бъде изследвана наличността на предпоставките на цитираната норма, са само
отчуждените собственици, респ., наследниците им, а не и ищецът.
С оглед изложеното следва да бъде обсъдено възражението на ищеца за
придобиването на процесните имоти по давност въз основа на давностно
владение, осъществявано в периода 25.10.2000 год. до предявяване на иска с
присъединяване на владението върху имотите, осъществявано от
наследодателя му К.Г. К., б. ж. на гр. Варна, починал на 25.10.2000 год., в
периода 1996 год. до 25.10.2000 год.
С влизането в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС процесните два
имота са станали частна общинска собственост и по отношение на тях е
приложим въведения с § 1 от Заключителните разпоредби на Закона за
допълнение на закона за собствеността (последна ред. ДВ бр.7/2018 г. в сила
от 31.12.2017 год.) мораториум, съгласно който за периода 01.06.2006 год. – до
08.03.2022 год. (когато е влязло в сила Решението № 3/24.02.2022 г.,
постановено по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република
България, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна),
давността върху имоти частна общинска собственост спира да тече. С
обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС за
противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като
последиците от преустановяването на мораториума настъпват от момента на
влизане на решението на КС на РБ в сила – чл. 151, ал. 2, изр. трето от
Конституцията на РБ.
Установено е по делото, че ищецът е във владение на имотите от 2010
год.
При това положение давност в полза на ищеца е текла в периода от
08.03.2022 год. до 10.02.2025 год. (приключването на устните състезания в
настоящата инстанция) – 2 год., 11 месеца и два дни, което е недостатъчно за
придобиването на имотите по давност. Ищецът е обикновен
(недобросъвестен) владелец и срокът на придобивната давност е 10 години,
който, както се посочи по – горе, до приключването на устните състезания в
настоящата инстанция (10.02.2025 год.) не е изтекъл.
Следователно ищецът не е придобил процесните имоти по давност.
По изложените съображения предявените от ищеца обективно
съединени искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход от делото разноски на въззивника не се присъждат.
Предвид изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства в полза на въззиваемата страна – Община Варна следва да се
присъдят разноски за настоящото производство в размер на сумата от 1080
9
лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.
1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2546/05.07.2024 год., постановено по гр.
дело № 1267/2023 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени
предявените от Ж. К. К. ЕГН ********** от гр. Варна срещу Община Варна
обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът Община Варна не е собственик
на следните имоти: 1) реална част с площ от 553 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, оцветена с червени щрихи на
скицата на л. 21 от гр. дело № 1267/2023 год. по описа на РС-Варна, при
граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и
останалата част от поземлен имот с идентификатор ***; 2) поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по КККР от 1064 кв. м.,
при граници: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;
ОСЪЖДА Ж. К. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. М. ***, да заплати
на Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43,
представлявана от кмета на общината, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, обн. ДВ, бр. 5/2006 год., сумата от 1080 лева (хиляда и осемдесет лева)
– юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
ГПК пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10