РЕШЕНИЕ
№ 2953
гр. Варна, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110102211 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявени от ищцата Г. А. К., ЕГН
********** от гр. В., чрез адв.А. Д. от *АК срещу ответното дружество „К.“ ЕООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление : *, представлявано от управителя Н. П. П., обективно
съединени установителни искове и осъдителен иск, както следва:
1.иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за НИЩОЖНА
клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем № 940862/05.10.2023 г., поради
противоречие със закона,
2.в условия на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване за НИЩОЖНА клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем №
940862/05.10.2023 г., поради накърняване на добрите нрави .
3.както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на СУМАТА от
35.25 лв. , с която ответникът се е обогатил неоснователно (представляваща недължимо
заплатена сума за такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен
заем), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда -21.02.2025 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем №
940862/05.10.2023 г.по силата на който била предоставена на ищцата К. в качеството й на
кредитополучател СУМА от 200 лв., представляваща главница. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 9 от
Договора заемателят дължал ТАКСА за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 35,25 лв.
Ищцата счита процесната такса за нищожна, като навежда следните основания за
това: Ищцата намира оспорената клауза за противоречаща на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, което
водело до нейната нищожност, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Счита,
че клаузата е нищожна и като неравноправна на основание чл. 146 ЗЗП. Според ищцата
договарянето, че кредитополучател ще заплати таксата противоречи на закона и добрите
нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по см. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
1
Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитор,
сочи ищцата, че са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя
като по-слаба икономически страна. Поради това и бил изпълнен общия състав на чл. 143
ЗЗП и в като неравноправна оспорената клауза следвало да бъде квалифицирана като
неравноправна и съответно не пораждала правни последици. Ищцата се позовава на
чл.11,ал. 1, т.10 от ЗПК а имено , че договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата
дължима сума от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
като се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР. В случая,
счита ищцата, че кредиторът се задоволил с посочване на размер на ГПР, без да пояснява
как е определен този размер и какви допускания съдържа. Навежда довод, че събраната
такса представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита, което не било сторено. При положение, че таксата е
включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален
размер на ГПР щял да бъде надвишен, твърди ищцата. В условията на евентуалност се
навеждат доводи за нищожност на клаузата, поради противоречие с добрите нрави.
Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора
намира ищцата, че са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя
като по-слаба страна.
Твърди се още, че общата дължима СУМА от заемателя за погасяване на заема е в
размер на 239 лв. Сумата била изцяло заплатена от ищцата на 10.10.2023 г. за което и
исковата молба ищцата представя извлечение от банкова сметка на ищцата от която било
видно погасяването. В общата дължима сума, конкретизира ищцата, че била включена и
таксата, която счита за нищожна. С оглед на нищожността на оспорената клауза твърди
ищцата, че кредиторът се обогатил неоснователно, събирайки таксата и съответно дължал
нейното връщане на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Всички
горепосочени обстоятелства, обобщава ищцата, че обуславяли правния й интерес от
предявяване на настоящите два (според ищцата) иска - установителен за прогласяване на
нищожността на чл. 3, ал. 2, т. 9 от договора и осъдителен за връщане на недължимо
платената такса за експресно разглеждане в размер на 35.25 лв. ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата.
При тези твърдения ищцата е отправила и исканията си до съда съгласно чл.127, ал.
1, т. 5 ГПК. Претендира и присъждане на разноските по делото вкл. и адвокатско
възнаграждение. Сочи съгласно чл.127, ал. 4 ГПК банкова сметка по която желае ответникът
да извърши плащане. Към исковата молба ищцата прилага договора за паричен заем и
платежно нареждане за погасяване на заемната сума , които моли да бъдат приети по делото
като писмени доказателства
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
К. ЕООД, чрез процесуален представител - адвокат Х. М. от *АК с надлежно приложено
пълномощно към отговора на искова молба.
Ответникът оспорва исковете като твърди, че исковата молба е предявена в условията
на злоупотреба с права и неоснователна.
1.Съгласно чл. 4, ал.1 , т.6 от ЗПК сочи ответника, че разпоредбите на закона не се
прилагат за договори за кредит за погасяване на задължения до 3 м. и при които се дължат
незначителни разходи. Настоящият спор бил повдигнат тъкмо за договор за кредит, попадащ
в двете хипотези на цитираната правна разпоредба: отпуснати били 200 лв. които следвало
да бъдат върнати с еднократно плащане в срок от 1 м. , като всички разходи за потребителя
се простирали до СУМАТА от 39 лева в т.ч. 3.75 лв. възнаградителна ЛИХВА и 35.25 лв.
ТАКСА експресно разглеждане.
2.Налице била злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК.
Към момента на подаване на отговора (22 април 2024 г.) твърди ответника, че ищцата
Г. К. подала общо 14 ИСКОВИ МОЛБИ против финансови институции от групата на „Е. В.
2
Ф.“, ЕИК *, чиято собственост са „С. К.“ ООД и „К.“ ЕООД. Исковите молби били напълно
идентични , като с тях се оспорвали идентични кредитни продукти предоставени чрез 14
ДОГОВОРА, като във всеки от тях страните договорили такса експресно разглеждане на
исканията за предоставяне на кредит. Цитирани са номерата на делата по описа на РС Варна
и в скоби кои от тях са решени, като е обобщено че при претенции от по 30-40 лв. ищцата
претендира по всяко дело РАЗНОСКИ 960 лв., т.е. разноските които търсела ищцата били в
пъти по-големи от самия размер и на осъдителните искове. Ето защо и ответникът е цитирал
чл. 3 ГПК и препратил към съдебна практика целяща преустановяване на действия
съставляващи злоупотреба с права. В този ред на изложение ответникът моли съда да
противодейства на извършената злоупотреба с право, като не присъди разноски, доколкото
такива вече били присъдени : „по примера на заслужаващата високо признание практика
на СГС „ (цитирана като номера на актове). В подкрепа на искането си ответникът се
спира на практиката на ВКС и ВАС и на СЕС а на последно място и на Решение на РС
Варна 14-ти състав по гр.д. № 14 940/2023 г.
Спирайки се на фактическите твърдения изложени в исковата молба, ответникът
сочи, че оспорената клауза е действителна и не е неравноправна, а представлява
задължително условие за отпускане на кредита с възможност за приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на такъв. Ищецът получил искания от него кредит в рамките на 3
минути избрал да се ползва от услугата експресно разглеждане , след като се запознал и с
цената й, а освен това сключил и още 15 договора при същите условия. Целта на ищеца
според ответника е не да получи кредит , от който има нужда, а да увреди кредитора си като
инициира производства , по които да му бъдат присъдени разноски. Аргумент за горното се
извличал от факта, че ищецът сключил 15 договора за кредит, които съдържат клауза за
експресно разглеждане, както и самият размер на осъдителната претенция по настоящото
дело 35, 25лв. Ясно за ответника било, че при уважаване на исковете му ответното
дружество ще бъде осъдено за заплати в пъти по-високи суми под формата на разходи за
водене на делата.
Твърденията на ищеца за неравноправност на процесната клауза ответника намира за
несъстоятелни. Видно било от лог файл, искането за кредит, СЕФ и предварително приетите
ОУ, че ищецът се бил запознал предварително с дължимата се такса за експресно
разглеждане на документи и конкретните финансови ангажименти, които ще поеме пред
кредитодателя, респективно - направила преценка дали да се обвърже с тях, като имала
възможност да не се задължава с условията по предоставения кредит на всеки етап от
сключване на договора.
Неоснователно намира ответника твърдението, че таксата противоречала на чл. 143,
ал. 2, т. 19 ЗПК. Тя била фиксирана в размер на 35,25 лв., посочена ясно в СЕФ и в Договора
поради което и не можело да се твърди, че кредитополучателят не могъл да предвиди
икономическите последици от процесната клауза.
При сключени 15 договора ответникът намира, че е налице индивидуално договаряне,
което само по себе си изключвало противоречието с добрите нрави, неравноправността на
оспорената клауза и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения които се
поемат с тях ,като препраща към практика на СГС и СЕС.
Невярно намира ответника и твърдението за нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.Твърди
се от ответника, че оспорената клауза представлява допълнителна услуга за експресна
обработка и не е задължително условие за получаване на кредит, поради което и не следва
да се включва в ГПР.
На следващо място, общият размер на платеното от ищеца бил 239 лева. Така
крайният финансов резултат от погасяване на задължението само с 1 месечна вноска бил, че
кредитополучателя върнал предоставения кредит незабавно след искането ведно с лихва и
таксата за експресно разглеждане с оскъпяване от 39 лева. Само по тази проста
математическа сметка за ответника било ясно, че с оспорената клауза по никакъв начин не
били нарушени повелителни норми и принципи на правото. Същата не била във вреда на
3
потребителя, не противоречала на добросъвестността и не нарушавала по никакъв начин
равновесието между страните по договора.
От неоснователността на твърденията за нищожност на клаузата предвиждаща такса
за експресно разглеждане следва според ответника и неоснователността на осъдителния иск
за връщане на даденото по клаузата. В случая договорът и отделните му клаузи били
действителни по изложените в отговора съображения поради което в полза на кредитодателя
било налице валидно правно основание да получава и задържа плащания по договора.
С оглед горното ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и
желае присъждане на разноските по делото за което сочи, че ще представи допълнително
списък по чл. 80 ГПК. С отговора са представени СЕФ, Искане за сключване на договора,
които се желае да бъдат допуснати като писмени доказателства.
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от
11.07.2025 г. страните по делото не се изпратили представители .
С молба вх.рег.№ 61697/09.07.2025 г. от адв. Д. - пълномощник на ищцата по делото,
ищцата поддържа изцяло исковата молба, както и изложените твърдения и обстоятелства.
Счита всички възражения на ответника за неоснователни. Моли да не бъде допуснато
доказателственото искане на ответника, като неотносимо и ирелевантно за настоящия спор.
Изразява становището си по съществото на спора, като желае присъждане на сторените
разноски в настоящото производство. Обективира възражение за прекомерност на
процесуалния представител на насрещната страна, в случай, че съдът прецени, че такова се
следва на ответника.
С молба вх.рег.№ 60057/03.07.2025 г. от ответното дружество, чрез пълномощника
адв. М., се поддържа отговора по чл. 131 от ГПК, както и представените с него
доказателства. По същество се желае отхвърляне на предявените искове срещу дружеството,
като неоснователни, доколкото специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП са неприложими
според ответника в настоящия спор. Същият възразява ищцата да има качеството
потребител. Обективира доказателствено искане да бъдат изискани и приложени всички 14
дела, с подробно посочени номера в молбата, всички по описа на Районен съд - Варна, от
които материали ще бъдат потвърдени твърденията на ответника за : „организирано теглене
и погасяване на кредити от ищцата, последвано от завеждане на идентични съдебни
производства, с цел генериране на печалба от присъждани разноски „. Претендират се и
сторените от ответника разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът , въз основа на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
на база приложимия закон, нормите на чл.235 и чл. 236 ГПК приема за установено и
изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна :
РС Варна е сезиран с искова молба, предявена в съда на дата 21.02.2025 г. от ищцата
Г. К., представлявана от адв.А. Д. от АК В. против ответното дружество „К.“ ЕООД .
С Определение № 5471/25.04.2025 г., обявено на страните, съдът е направил
предварителен проект за доклад по делото като е дал правна квалификация на исковете с
които е сезиран и разпределил тежестта на доказване. По така предявените искове, с
посочена и по-горе правна квалификация и съотношение, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5
ГПК е обявил на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както
следва: В тежест на ищцата е било възложено да докаже твърденията си, че оспорената
клауза „такса бързо разглеждане“ страда от сочените пороци, водещи до нейната нищожност
/противоречие със закона или добрите нрави/, както и получаване от ответника на
процесната сума. Ищцата е следвало и да докаже датата и факта на плащане на исковата
сума, предмет на осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД. В тежест на ответника, в условията на
пълно и главно доказване, съдът е възложил да докаже, че оспорената клауза такса
експресно разглеждане е действителна, че същата е съобразена със закона и добрите нрави, а
и индивидуално договорена; че плащането е станало на валидно правно основание, т.е по
валидно сключен Договор за паричен заем, по който клаузата, въз основа на която е
заплатена таксата е действителна.
4
С оглед на наведените от страните фактически твърдения на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК СЪДЪТ с доклада по делото е обявил за безспорно, между страните по делото, че :
между ищцата и ответното дружество е бил сключен Договор за кредит (Договор за паричен
заем ) № 940862/05.10.2023 г., по който заемната сума от 200 лв. е получена от ищцата, че Г.
К. е погасила задължението си по Договор за паричен заем № 940862/05.10.2023 г., като
платила общо 239 лв. в която сума е включена таксата 35.25 лв. - фиксирана такса за
експресно разглеждане на искането й за отпускане на кредит.
Отделно от горното, с доклада по делото, при разпределение на тежестта на
доказване, съдът изрично е указал на страните, че с изменението в нормата на чл. 7, ал. 3
ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019) съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. Съдът осигурява и възможност на страните да изразят
становището си по тези въпроси. В тази връзка съдът е обявил на СТРАНИТЕ, че в
настоящото производство ще се придържа и към спазване на нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК,
както и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 59/20.05.2024 г. ТК, Второ
т.о., с докладчик съдията Костадинка Недкова по т.д. № 2695/2022 г. ;решение №
23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на I т.о., решение № 232/05.01.2017г. по т.д. №
2416/2015г. на II т.о, решение № 188/15.12.2017г. по т. д. № 2613/2016г., II т.о., решение №
142/01.08.2018г. по т.д. № 1739/2017г. на II т.о, решение № 87/16.11.2020г. по т.д. №
2165/2019г. на I т.о. на ВКС и др. , както и постановките в решенията на СЕС по дело С-
243/08 , дело С-397/11 , дело С-168/05 (т.24) , дело С-40/08 (т. 38) , дело № С-618/10 (т.46) , С-
488/11 и др. вкл. и Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на
ОСГТК на ВКС. С оглед практиката на ВКС съдът е обявил на страните, че ще следи
служебно за фактически и / или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
оспорената клаузата в потребителския договор, като е дал възможност на страните до края
на първото открито съдебно заседание да изразят становище и ангажират доказателства във
връзка с релевираните от ищцата твърдения за недействителност на оспорената клауза и
насрещните възражения на ответника за действителност.
По същество на спора , на база приобщените по делото писмени доказателства :
представените с исковата молба заверени копия на; Договор за потребителски кредит №
940862/05.10.2023 г.; платежно нареждане за кредитен превод от 10.10.2023 г. , както и
представените с отговора на исковата молба заверени копия на : стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Договор за
потребителски кредит № 940862/05.10.2023 г. и искане за сключване на договор за кредит от
05.10.2023 г. ,се установят твърденията на двете страни, отделени и за безспорни –
сключването на договор за кредит от ищцата и ответното дружество, цялостното погасяване
на кредита и параметрите при които е била отпусната и усвоена заетата сума.
Видно от л.54,55 на 05.10.2023 г. ищцата е отправила искане до ответника за
сключване на договор за кредит , въз основа на което е и сключен процесния договор за
кредит .Видно от копието на Договор за потребителски кредит № 940862/05.10.2023 г.
кредитора К. ЕООД е предоставил на кредитополучателя / потребителя / Г. А. К. кредит в
размер на 200.00 лв. , платим по посочената в договора лична банкова сметка на
потребителя , при условията визирани същия от чл.1 до чл.20 вкл. Съгласно чл.3 от договора
потребителят е следвало да върне заетата сума на 1 месечна вноска от 203,75 лв., при
посочен ГПР от 57,15 %, фиксиран лихвен процент 45%, дата на падеж 20/10/2023 г. , обща
сума за плащане 203,75 лв., такса за експресно разглеждане 35.25 лв. , вноска с такса за
експресно разглеждане 239 лв .
Видно от л. 19 – ти с преводно нареждане от дата 10.10.2023 г. ищцата е превела на
кредитодателя СУМА от общо 239 лв. с вписано основание „ погасяване на дог. 940862 „ .
Изложеното по-горе не се оспорва от страните и отразява факта, че процесния
договор за кредит е сключен на дата 05.10.2023 г. и погасен напълно чрез плащане по банков
път на дата 10.10.2025 г.
Безспорно е доказано по делото , че страните по спора са страни по заемно
5
правоотношение обективирано в договор Договор за потребителски кредит №
940862/05.10.2023 г. , който съдържа клаузата на чл. 3 , ал.2 т. 9 – заплащане на такса
експресно разглеждане в размер на 35.25 лв. Общата сума за плащане по заема –вписана в
чл.3 , ал.2 т. 8 - 203,75 лв. плюс таксата за експресно разглеждане по чл.3, л.2 т. 9 във
фиксирания размер от 35.25 лв. дават сбора от 239 лв.
Спорното между страните е дали клаузата на чл. 3, ал. 2 , т. 9 от сключения между
ищцата и ответното дружество договор е действителна, основателно ли е получил ответника
паричната престация в размер на 35.25 лв.
Настоящият съдебен състав намира,че оспорената от ищцата клауза на чл. 3 , ал. 2 т.9
от процесния договор е недействителна , а исковата сума от 35.25 лв. е получена от
ответника без правно основание .
Процесния договор безспорно представлява договор за потребителски кредит и
попада под приложното поле на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от
5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., последно изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от
1.01.2021 г.). В чл. 9, ал.1 ЗПК се съдържа легалната дефиниция на понятието потребителски
кредит: Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.Основните изисквания към ДПК са разписани в ЗПК в нормите на чл. 10 -12 ,
чл.19 , а в глава Шеста от същия закон е регламентирана недействителността на ДПК.
Императивната норма на чл.22 ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.)
гласи : Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.23 :
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита
С разписаната в чл. 3 , ал.2 т. 9 от договора клауза „такса експресно разглеждане 35.25
лв. „ , съдът намира, че кредитодателят е нарушил императивната правна норма на чл.10, ал.
2 , вр. ал.1 ЗПК поради което и клаузата е нищожна поради противоречие със закона . Както
бе посечено и по -горе , нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност кредиторът да
събира от потребителя- кредитополучател такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но според ал.2 на същата разпоредба не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В случая,така както е твърдяла ищцата , е предвиденото възнаграждение за
приоритетно/“експресно „/ разглеждане на документи и отпускане на кредит свързано с
процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта
на таксата, противоречи на повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 и ал.1 от ЗПК. По
правната си същност таксата за бързо разглеждане не гарантира привилегия или право за
потребителя, а единствено и само спомага затова кредитодателя да получи допълнително
плащане и то в размер определяем според цената на кредита и установим едва при
сключване на договора
.Твърденията на ответника че клаузата „такса експресно разглеждане“ е действителна
и съобразена със законовите изисквания регламентирани в чл. 10 а ЗПК са изцяло
неоснователни и неподкрепени с доказателства .
Липсват доказателства ангажирани от ответника , от които съдът да може да изведе
извод, че таксата експресно разглеждане е дължима срещу конкретна допълнителна , макар и
незадължителна , престация от страна на кредитодателя .
Предвид изложеното, посочената уговорка касаещи клаузата такса експресно
разглеждане в договора за кредит е нищожна , на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД,
поради противоречието й със закона - нормата на чл. 10а ал. 2 вр. ал.1 ЗПК .
6
Основателността на първия иск и установяването на най-тежкото основание за
недействителност на оспорената клауза от сделката - противоречието и със закона, не налага
произнасяне на съда и по всички останали основания за нищожност, а води до прогласяване
на нищожността на тази клауза .
Основателността на установителния иск води до произнасянето по същество на съда
и по осъдителния иск .
ВРС е сезиран с иск с правно осн. чл.55 , ал.1 предложение първо ЗЗД за връщане на
сумата от 35.25 лв. като платена при начална липса на основание. Безспорно е по делото , че
ищцата е погасила изцяло заема, който й е бил отпуснат от ответното дружество, а и на лист
19-ти по делото е приложено копие от преводно нареждане доказващо твърденията на
ищцата, че на дата 10.10.2023 г. по банков път е превела сумата от общо 239.00 лв. на
ответника - т.е. цялата заета сума ведно с 35.25 лв. начислена такса за експресно разглеждане
на искането за отпускане на кредит.
Ищцата е провела пълно и главно и доказване на факта на плащане на сумата към
ответника, а ответникът е имал доказателствената тежест да установи и докаже при
условията на пълно и главно доказване основанието, на което е получил сумата от 35.25 лв.
По делото ответникът не е доказал наличие на действително , годно , валидно правно
основание, на което е получил сумата от 35.25 лв.
Доказано е твърдението на ищцата че клаузата „ такса за експресно разглеждане„ е
нищожна , респективно и плащането на исковата сума по осъдителния иск е довело до
неоснователно обогатяване на ответника . Ето защо, след като ищцата е платила на
ответника сумата начислена като такса експресно разглеждане на нищожно правно
основание , то тази сума се явява платена при начална липса на основание и следва да бъде
възстановена на ищцата. При така изложеното съдът уважава осъдителния иск с правно осн.
чл. 55 , ал.1 пр. 1 -во ЗЗД като основателен и доказан и присъжда в полза на ищцата
търсената законна лихва за забава върху главницата от 35.25 лв. считано от датата на
подаване на исковата молба в съда -21.01.2025 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал, 1 от ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат възстановени сторените съдебно-деловодни разноски.
Видно от Списъка по чл. 80 ГПК ( приложен на лист 80- ти-гръб), ищцата претендира
възстановява на сумата от общо 565 лева съдебно - деловодни разноски по делото от които
480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство , защита и
съдействие съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.05.2024 г. (като е
приложен договор от 21.05.2024 г. във връзка с договор за потребителски кредит №
940862/05.10.2023 г. , а в последния е вписано, че сумата от 480 лв. е платена в брой в деня
на подписване на договора – л. 81 ).
Претендира се и сумата от 85 лева за заплатена държавна такса по гр.д. № 2211/2025
г. по описа на РС Варна- 42 състав.
Съдът , след справка в ел.папка на делото констатира, че плащането на държавната
такса от 85 лв. е извършено на 21.02.2025 г. и отразено по надлежния ред, поради което и
стореният разход като доказан и по основание и по размер се следва на ищцата съгласно
нормата на чл. 78, ал.1 ГПК .
Представения по делото на л. 81 договор за правна защита и съдействие има характер
на разписка и отразява заплащането в брой от ищцата в полза на адв.Д. на договорен
адвокатски хонорар .
Преди съдът да определи дали се дължи на ищцата възстановяване на адвокатския
хонорар, съдът следва да се произнесе по възраженията на ответника.
Ответникът още в отговора на искова молба е релевирал възражение , че не следва да
се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение т.к. с предявяване на 14 искови молби
ищцата цели генериране на присъдени в нейна полза разноски .В тази връзка ответникът е
направил и доказателствено искане да бъдат изискани и приложени по настоящото дело
7
всички 14 искови молби, което искане съдът е оставил без уважение.
Действително на съда е служебно известно , че ищцата представлявана от адв.А.Д. е
предявявала различни искови молби против различни кредитодатели с аналогични правни
конструкции .Към момента делата с участието на ищцата регистрирани във ВРС са общо 31
.Този факт сам по себе си не означава , че на ищцата не се дължат разноски за процесуално
представителство с оглед изхода на спора , а напротив . В практика си ВКС разграничава
отговорността от разноски от злоупотребата с права : така Решение № 45/18.5.2010 г. на ВКС
по т.д. № 532/2009 г. на Първо т.о., ТК , с докладчик съдията Таня Райковска и Решение №
189/20.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 5193/2013 г. с докладчик съдията Борислав Белазелков .
Основателността на исковете с които ищцата е сезирала съда определя присъждането
на разноски за процесуално представителство по чл.78,ал.1 ГПК. При определяне на този
размер, съдът зачита възраженията на ответника направени като цяло против искането на
ищцата да й се присъдят разноски , като приема , че с препращането към практиката на СЕС
е въведено и имплицитно възражение за прекомерност по см. на чл. 78 , ал.5 ГПК . В този
ред на мисли, съдът за да постанови обективен акт , имащ характер на Определение приема,
че следва да съобрази даденото разрешение с Решението на СЕС от 25.1.2024 г. по дело С-
438 / 22 ,императивната норма на чл.633 ГПК и преобладаващата съдебна практика ,
съгласно която размерите вписани в Наредба 1 / 2004 г. могат да служат като ориентир при
служебното определяне на възнаграждения . В настоящото производство съдът отчита , че
спорът между страните не се отличава в същността си нито с фактическа нито с правна
сложност, а цената на осъдителния иск от 35.25 лв. е в пъти по-ниска от самия отпуснат и
върнат в рамките на пет дни кредит от общо 200 лв. .Ето защо в конкретното производство
настоящия съдебен състав намира, че възнаграждението на адв.Д. от 480 лв. е силно
завишено и не следва да се присъжда в пълен размер, а с оглед броя и характера на исковете
и материалния интерес ,в полза на процесуалния представител на ищцата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение от общо 100 лв. ( в аналогичен смисъл е и практиката
на Окръжен съд Варна , известна на ищцата и на ответника, а именно : Определение №
1755/08.04.2025 г. на ОС Варна, IV състав,т.о., ТК, постановено по в.ч.гр.д. № 490/2025 г. ,
като и Определение № 1756/08.04.2025 г. на ОС Варна, V състав т.о., ТК , постановено по
в.ч.гр.д. № 490/2025 г. , известно на ищцата, напълно относими и към настоящия спор ,
съдържащи правни доводи изцяло споделяни от настоящия съдебен състав ).
Воден от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договорна клауза , по предявения иск от
ищцата Г. А. К., ЕГН **********, с адрес : * против ответника „ К. “ ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление : *, представлявано от управителя Н. П. П., като приема за
установено, че клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем №
940862/05.10.2023 г. установяваща задължение за заплащане : „ такса за експресно
разглеждане : 35,25 лв.“ е нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл.26,
ал.1 предл. първо ЗЗД, във вр. с чл.10а , ал.2 , вр. чл. 21 , ал.1 ЗПК .
ОСЪЖДА ответника „ К. “ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление : *,
представлявано от управителя Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Г. А. К., ЕГН **********,
с адрес: * СУМАТА от 35.25 лева (тридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) като
платена при начална липса на основание по чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с която
ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2025 г. до окончателното заплащане на
дължимата сума, на осн. чл.55 , ал.1 предложение 1- во ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника „ К. “ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление : *,
представлявано от управителя Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Г. А. К., ЕГН **********,
с адрес : * СУМАТА от общо 185.00 лв.( сто осемдесет и пет лева ) представляваща
8
сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция от които 85
лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.127, ал.4 ГПК съдът посочва, че присъдените парични
вземания могат да бъдат заплатени на ищцата по посочения в исковата молба начин - по
банков път, по банкова сметка с титуляр Г. А. К., и реквизити на б.см. IBAN *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9