О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………
гр.
В., 14.11.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., ХХV състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
след като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 783/2019 г., установи следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във вр. с
чл. 144 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „СВЕТИ СВЕТИ К. И Е. ХОЛДИНГ“ АД, с ЕИК ****, представлявано от
изпълнителните директори Е.К.и И.К.-Ш., подадена чрез адв. К.Ж., против
Разрешение за поставяне на преместваеми обекти № 18/08.10.2018 г., издадено от
Гл. архитект на Община В..
С жалбата се настоява, че
оспорваното решение е незаконосъобразно, издадено при неспазване на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Сочи се, че оспорващият е собственик на поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 10135.2556.61 по КК на В., представляващ част от алея, съседна на
ПИ с идентификатор 10135.2556.57 по КК на В., върху който втори имот са
поставени преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, съгласно обжалваното
разрешение за поставяне. С жалбата се твърди, че преместваемите обекти не са на
необходимото отстояние от границата на имота на оспорващия и застъпват площ от
имота му, без да е искано съгласието на оспорващия в качеството му на
собственик на поземления имот. Оспорващият се позовава на разпоредбата на чл.
31 от ЗУТ и твърди, че отстоянието на преместваемите обекти до границата с
имота му следва да е 3 м и същото не е спазено. На следващо място се поддържа,
че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, доколкото съгласно чл. 53
от Наредбата на Община В. по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ разрешенията за поставяне на
преместваеми обекти в курортните комплекси се издават от Кмета на Община В., а
в случая процесното разрешение е издадено от главния архитект. Правния си
интерес оспорващият обосновава с наличието на пряко засягане, изразяващо се в
нарушаване и ограничаване на правото му собственост, ползване и достъп до имота
му. Искането е да се отмени обжалваният акт, като се претендира присъждане на
разноски. С писмени бележки оспорващият изтъква и следното: От съдебно
техническата експертиза се установява, че обектите са поставени на по-малко от
2 м, а за друга част е спазено разстоянието по одобрената схема - 2 м, но това
означава, че одобрената схема е в противоречие с материалния закон – чл. 31 от ЗУТ; не са спазени изискванията на чл. 7 и чл. 18 от Наредбата на Общински съвет
В. по чл. 56 от ЗУТ; 20 бр. преместваеми обекти са поставени в противоречие с
одобрената схема по реда на чл. 56 от ЗУТ.
Ответникът – Главният архитект на
Община В., чрез процесуалния си представител – юриск. М.Д, поддържа становище
за неоснователност на жалбата като настоява, че атакуваният административен акт
е законосъобразен, издаден при спазване на административнопроизводствените
правила и от компетентен орган. Искането е да се отхвърли жалбата, като се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна –
„НАУКА-ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от проф. дсн А.К и от адв. В.С. изразява
становище за неоснователност на жалбата, като се претендират и разноски. С
писмена защита се сочи, че Съюзът на учените в България е собственик на
сградата на Международен дом на учените с учредено безсрочно и безвъзмездно
вещно право на ползване върху прилежащата територия 24 580 кв.м, като за
стопанисването му е създадено „НАУКА ИНВЕСТ“ ЕООД, което получава наем от
процесните търговски обекти за подпомагане финансовата издръжка на дома и на
научните мероприятия. Изтъква се, че с наемателите на преместваемите търговски
обекти са подписани договори до края на 2021 г. на основание одобрена схема и
получено разрешително за поставяне, а и с получаваните суми от наемите
дружеството изплаща голям банков кредит, заради който е ипотекирана сградата в
имота и с анулирането на разрешителното дружеството ще е в невъзможност да
изпраща кредита към банката. Сочи се, че разрешението за поставяне е издадено
на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие
(ЗУЧК) и съгласно схема, съгласувана от Министерство на туризма, като същото е
подписано в съответствие с чл. 3, ал. 3 от ЗУЧК от главния архитект на
общината. Настоява се, че е спазена схемата за преместваемите обекти, а по отношение
на твърдението на оспорващия за застъпване на имота му, заинтересованата страна
се позовава на § 7, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ЗМСМА, според които норми с влизане в
сила на закона преминават в собственост на общините следните държавни имоти:
общински пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване, както и обектите в общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово,
спортно или комунално обслужване. Искането е да се отхвърли жалбата.
С протоколно определение от
съдебно заседание, проведено на 05.11.2019 г. е даден ход на делото по
същество.
Съдът намира, че жалбата е
недопустима поради липса на правен интерес от оспорването.
При преценката за наличие или
липса на правен интерес от оспорването (т.е. дали и как оспореният акт засяга
правната сфера на оспорващия) съдът следва да изходи от разпоредбата на чл.
147, ал. 1 от АПК, към която препраща чл. 219, ал. 1 и 3 от ЗУТ, а не от
разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, която в случая е неприложима. Съгласно
чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него, или за които той поражда задължения. Засягането следва да
се изразява в прекратяване или ограничаване на съществуващи права, в създаване
на нови или разширяване на съществуващи задължения или в препятстването на права.
Предвид доказателствата по делото,
съдът установяват следните факти:
Видно от приложените по делото
документи във връзка със собствеността върху имотите на оспорващия и на
заинтересованата страна, както и предвид приетото по делото заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ), , се установява, че
оспорващият е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2556.61 по КК на В.,
представляващ алея, а заинтересованата страна е собственик на ПИ с
идентификатор 10135.2556.57 по КК на В., който е урегулиран в УПИ ІІІ-57
Почивен дом и ТП и УПИ VІІ-57 в кв. 10 по действащия ПУП-ПРЗ на к.к. „Св. Св. К.
и Е.“.
С оспореното Разрешение за
поставяне № 18/08.10.2018 г., издадено от Гл. архитект на Община В., на
основание чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК и съгласно схема, съгласувана с Министерство на
туризма с изх. № Т-62-00-35/04.09.2018 г. е разрешено на „НАУКА ИНВЕСТ“ ЕООД да
разположи 36 бр. преместваеми обекти и съоръжения: Павилион тип А – 27 бр. –
324 кв.м; Павилион тип Б – 8 бр. – 72 кв.м; Стелаж – 1 бр. – 1 кв.м, на обща
площ от 397 кв.м в УПИ ІІІ-57 и УПИ VІІ-57, кв. 10 по плана на к.к. „Св. Св. К.
и Е.“ за срок от 01.01.2019 г. до 01.01.2022 г.
Съгласно посочената като правно
основание за издаването на оспорения акт разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК
разрешението за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на
националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на
схема, одобрена от министъра на туризма. Курортен комплекс „Св. св. К. и Е.“,
община В. е именно такъв курорт по смисъла на § 1, т. 16 от ДР към Закона за
туризма – Решение № 45 от 25.01.2005 г. на МС на РБ – л. 86-87 от делото.
Налице е схема за поставяне на
преместваемите обекти в двата имота на заинтересованата страна по делото, която
схема е одобрена на 27.08.2018 г. от министъра на туризма – л. 74, л. 69-73 от
адм. пр.
Според заключението на вещото
лице, което съдът намира за компетентно изготвено, имотът на оспорващите ПИ с
идентификатор 10135.2556.61 по КК на В. е съседен на ПИ с идентификатор
10135.2556.57 по КК на В., който е урегулиран в УПИ ІІІ-57 Почивен и ТП дом, но
не е съседен на УПИ VІІ-57 в кв. 10 по действащия ПУП-ПРЗ на к.к. „Св. Св. К. и
Е.“.
Безспорно се установява от заключението
на вещото лице и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, проведено на
10.09.2019 г., че разрешените за разполагане преместваеми обекти с оспорения
акт са в съответствие с одобрената схема от Министерство на туризма на
27.08.2018 г. – л. 24 от адм. пр.
Вещото лице дава заключение, че
разрешените с оспорения акт преместваеми обекти в УПИ ІІІ-57 Почивен дом и ТП и
УПИ VІІ-57 в кв. 10 по действащия ПУП-ПРЗ на к.к. „Св. Св. К. и Е.“, предвид
обяснителната записка и графичната част на схемата за разполагане на
преместваемите обекти на територията на УПИ ІІІ-57 и УПИ VІІ-57, кв. 10 в к.к.
„Св.св. К. и Е.“, гр. В. (л. 22-24 от адм. пр.) следва да са разположени на 2 м
от уличните регулационни линии към имота на оспорващия - ПИ с идентификатор
10135.2556.57 по КК на В. (част от алея 9 по нотариалния акт на оспорващия – л.
7-9 от делото).
А от допълнителното заключение на
вещото лице се установява, че разположението на процесните преместваеми обект
по разрешението за поставяне е в съответствие с изискванията на ЗУТ и на
Наредбата на Община В. по чл. 56 от ЗУТ, като с разрешените за поставяне
преместваеми обекти не се надвишават градоустройствените показатели (плътност,
Кинт) по действащия ПУП, както изисква Наредбата на Община В. по чл. 56 от ЗУТ.
Т.е. съобразено е изискването на нормата на чл. 45, ал. 3 от Наредбата на ОбС В.
за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ,
според която общата квадратура на преместваемите обекти и застроените до
момента обекти в имота не следва да надвишава допустимите норми на застрояване,
посочени с устройствените параметри на зоната, в която се намира имотът.
Изложеното обосновава извод, че
оспорващият не е пряко и непосредствено засегнат от издаденото от гл. архитект
на гр. В. Разрешение за поставяне № 18/08.10.2018 г.
От заключението на вещото лице, а
и от приложените по делото скици на поземлените имоти на оспорващия и на
заинтересованата страна, както и от приложената извадка от действащия ПУП-ПРЗ
за тези имоти, безспорно се установява, че имотът на оспорващия не е съседен на
УПИ VІІ-57, кв. 10, в който е разрешено с оспорения акт поставянето на
преместваеми обекти. Т.е. не е налице въобще засягане по какъвто и да е начин
на имота на оспорващия с разрешеното поставяне на обекти в УПИ VІІ-57, кв. 10,
доколкото не се засяга нито правото му на собственост, нито ползването, нито
достъпа до имота му.
Не е налице засягане на правата и
интересите на оспорващия и от разрешението за поставяне на преместваеми обекти
в УПИ ІІІ-57 Почивен дом и ТП – същите са разрешени в съседен на неговия имот,
а и според заключението на вещото лице и предвид документацията към оспорения
акт не попадат в имота на оспорващия.
Несъстоятелни са изложените от
оспорващия доводи във връзка с неспазването на изискването на чл. 31 от ЗУТ по
отношение отстоянието от 3 м до страничната граница на УПИ ІІІ-57 Почивен дом и
ТП (на заинтересованата страна). Действително съгласно чл. 45, ал. 4 от
Наредбата на ОбС В. за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, са поставени изисквания за отстоянията на обектите от
сгради и от регулационни и имотни граници, които следва да са съобразно
правилата за строежи по ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони. Нормата обаче на чл. 31, ал.
1, т. 1 от ЗУТ се отнася до отстояния до странична граница. В случая
регулационната линия на УПИ ІІІ-57, кв. 10 към имота на оспорващия – ПИ с
идентификатор 10135.2556.61 по КК на В. (алея), не се явява странична граница
на УПИ (или вътрешна регулационна линия по смисъла на чл. 14, ал. 3, т. 2 от ЗУТ), а е улична регулационна линия. Това е така, доколкото същата е граница на
УПИ ІІІ-57 към прилежащата алея (по арг. и от чл. 69, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони). Т.е. става въпрос за лице на имота, а не за странична
граница на УПИ, поради което изискването за отстояния до страничната граница на
УПИ е неприложимо като неотносимо в случая.
Предвид неприложимостта в случая
на изискването разполагането на преместваемите обекти да е на отстояние 3 м
спрямо регулационната линия (лицето на имота) към имота на оспорващия (алея),
неоснователни се явяват и твърденията на оспорващия за несъобразяване на
одобрената схема с материалния закон, и в частност с чл. 31 от ЗУТ. Последното
също е в потвърждение на липсата на правен интерес от оспорването, предвид
незасягането на оспорващия от разпореденото с обжалвания акт.
Сочените от оспорващия за
нарушени разпоредби на чл. 7 и чл. 18 от Наредбата на ОбС В. за реда за
поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, не
обосновават нито извод за наличие на правен интерес от оспорването, нито извод
за незаконосъобразност на оспореното разрешение за поставяне на преместваеми
обекти. Съгласно чл. 7 от посочената наредба „не се допуска надвесването на
конструктивни елементи (козирки, навеси, сенници и др.) над съоръженията за
търговия на височина по-мажа от 3.00 м. от нивото на терена, върху който са
поставени“. Документацията към разрешението за поставяне не предвижда такива
конструктивни елементи, а поставянето на такива е въпрос на изпълнение, респ.
неотносимо е към разрешаването на разполагането на обектите. От друга страна,
нормата на чл. 18 от посочената наредба въвежда изискване върху преместваемия
обекти или на видно място в него трябва да бъде отбелязан номерът му в схемата,
името и адресът на собственика и номерът на разрешението за поставяне на
преместваемия обект, т.е. неизпълнението на това изискване не влияе на
законосъобразността на разрешението за поставяне и не обосновава извод за
засягане на правата и интересите на оспорващия с издаването на разрешението за
поставяне.
Изложеното обосновава следните
правни изводи:
Оспорващият не е носител нито на
вещни, нито на облигационни права върху УПИ ІІІ-57 и УПИ VІІ-57, кв. 10, за които
е издадено разрешението за поставяне в полза на заинтересованата страна (виж
скица от КККР – л. 31-32 от делото). Следователно, оспорващият не е засегнат от
обжалвания административен акт по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, респ. жалбата
му е недопустима и следва да се прекрати делото. Не се установява и разрешението
за поставяне да засяга имота на оспорващия по някакъв негативен начин като
съседен имот, за да се приеме в случая, че е налице правен интерес от
оспорването.
Само собственикът на поземления
имот, в който се разрешава поставяне на преместваем обект, има гарантирано от
закона право на участие в административното производство за разрешаване на
поставянето на преместваем обект в този имот, както и право на жалба срещу разрешението
за поставяне. При разрешаване поставянето на преместваем обект в чужд имот,
собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседен имот само по
изключение, в случай на конкретно засягане на техните права, имат право на
жалба по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК срещу разрешението за поставяне на
преместваеми обекти в съседния им имот.
Ако бъдещото ползване на обектите
пречи на упражняването на правата на оспорващия като собственик на съседен
имот, редът за защита е исковият по чл. 109 ЗС. Разполагане на процесните
преместваеми обекти в отклонение от разрешението за поставяне и схемата към
него, данни за каквото са налице по делото (предвид заключението на вещото
лице), не влияе на законосъобразността на разрешението за поставяне и не
обосновава наличие на правен интерес от оспорването на разрешението за
поставяне. Налице са и данни, че оспорващият е сезирал Община В. за наличието
на предпоставките по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ за образуване на производство по
премахване на процесните преместваеми обекти, реализирани в отклонение с
издаденото разрешение за поставяне.
В този смисъл е практиката на
ВАС, обективирана в Определение № 12289 от 7.12.2006 г. на ВАС по адм. д. №
11579/2006 г., II о., докладчик съдията Г. А., Определение № 6105 от 19.05.2016
г. на ВАС по адм. д. № 4377/2016 г., II о., докладчик съдията Л. М.,
Определение № 3694 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 808/2019 г., II о.,
докладчик съдията Л. М. и други.
Предвид горепосоченото,
съдът намира, че процесното оспорване е недопустимо и в хипотезата на чл. 159,
т. 4 от АПК следва жалбата да се остави без разглеждане, а производството по
делото – да се прекрати, след като се отмени определението, с което е даден ход
по същество на спора.
На основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК административният орган има право на
съдебно-деловодни разноски при прекратяване на производството по делото. На
разноски има право и заинтересованата страна по делото, представлявана в
производството от адвокат. Съгласно практиката на ВАС по адм. д. № 13007/2015
г., II о., на страните, които с поведението си не са предизвикали образуването
на съдебното производство, винаги се дължат разноски. В полза на Община В. (към
която структура е главният архитект) следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв., определени от съда в съответствие с чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът съобрази броя на проведените
съдебни заседания по делото, фактическата и правна сложност на делото и
процесуалните действия, извършени от юрисконсулта, представляващ ответника по
делото. Заинтересованата страна претендират присъждане на разноски, но не
представя доказателства за извършени такива и в частност за платено адвокатско
възнаграждение, доколкото по делото е представено единствено адвокатско
пълномощно.
С оглед изложеното и
на основание чл. 253 от ГПК и чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение, с което е даден ход по същество на по адм. дело № 783/2019
г. на АдмС-В., постановено в откритото съдебно заседание, проведено на 05.11.2019
година.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „СВЕТИ СВЕТИ К. И Е. ХОЛДИНГ“ АД, с ЕИК ****, представлявано от
изпълнителните директори Е.К.и И.К.-Ш., подадена чрез адв. К.Ж., против
Разрешение за поставяне № 18/08.10.2018 г., издадено от Гл. архитект на Община В.,
с което е разрешено на „НАУКА ИНВЕСТ“ ЕООД да разположи 36 бр. преместваеми
обекти и съоръжения: Павилион тип А – 27 бр. – 324 кв.м; Павилион тип Б – 8 бр.
– 72 кв.м; Стелаж – 1 бр. – 1 кв.м, на обща площ от 397 кв.м в УПИ ІІІ-57 и УПИ
VІІ-57, кв. 10 по плана на к.к. „Св. Св. К. и Е.“ за срок от 01.01.2019 г. до
01.01.2022 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 783/2019 г. по описа на АдмС-В..
ОСЪЖДА „СВЕТИ СВЕТИ К. И Е. ХОЛДИНГ“ АД, с ЕИК ****,
представлявано от изпълнителните директори Е.К.и И.К.-Ш. да заплати на Община В.
сумата в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ :