РЕШЕНИЕ
№ 792
гр. Благоевград, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210102984 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Р. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес п.к. ****гр. Б******чрез адвокат Л. К. Б. със съдебен адрес гр. С..... против
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България,
представлявано от С.... Р.... Я.. и И......... Ц.К....и против „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. Бизнес център България, представлявано от
.....И..... М..... Ш.....
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което :
-да се обяви Договор за потребителски кредит № 2960881, сключен на 19.04.2024 г.
между С. И. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД за нищожен.
- да се обяви Договор за поръчителство, сключен на 19.04.2024 г. между С. И. и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД за нищожен.
Претендират се сторените разноски, както и да се присъди адвокатко възнаграждение
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Сочи се в исковата молба, че се предявява иск за обявяване на нищожността на
Договор за кредит № 2960881, сключен на 19.04.2024 г., съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите
/ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител. Поддържа се, че се касае за
заблуждаваща търговска практика, която прави клаузата за ГПР неравноправна, съответно
липсва такава и договорът като цяло е недействителен.
Твърди се, че на 19.04.2024 г., С. И. е сключила Договор за потребителски кредит №
2960881, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД й е предоставило в заем сумата от 4
000.00 лв при фиксирани ГЛП от 20 % и ГПР от 21.94 %. Следвало да внесе общо дължима
сума от 5 556,16 лв., като сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия, която
била присъединена към главницата, съгласно т. 3 от Приложение № 1 към Договор за
потребителски кредит № 2960881.
1
Поддържа се, че на същата дата, 19.04.2024 г. е била задължена да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* във връзка с договора
за потребителски кредит и с оглед отпускането му. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД трябвало да обезпечи
задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу уговорено възнаграждение на
стойност от 4 550,47 лева за гаранта. Счита, че и този договор е недействителен, доколкото с
него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което
противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването
му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.
Сочи се в исковата молба, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Сочи се, че основание за недействителност на договора е свързано с изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Изискването е въведено
като гаранция, че потребителят ще е наясно как се формира неговото задължение. В
настоящия случай се твърди, че макар в договора да е фиксирана общата дължима сума,
нейният размер не е коректно посочен. На практика това не е реално дължимата сума,
защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще направи
предвид задължението да осигури гарант като обезпечение на кредита. Клаузата за
обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на
всички задължения по заема, потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на
гаранта. С оглед това се твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителните разходи, доколкото не включва сумата за обезпечението. Посочването в
договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер
на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради което същият е нищожен.
Счита, че със сключването на договора за застраховка, макар и с кредитора като
застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице - застрахователна компания, се
увеличава финансовата тежест за потребителя. Към всяка една от месечните погасителни
вноски се прибавя и сума за сключената застраховка, а отделно от това, се увеличава и
размера на общата сума, дължима от потребителя, като по този начин с тази клауза в
договора за потребителски кредит се цели заобикаляне на закона по отношение на ГПР,
който е нормативно определен с императивната правна норма на член 19, ал. 4 от ЗПК. На
практика се получава, че при предоставен кредит от 4 000 лева ищцата следва да върне
сумата от 10 106,63 лева, което де факто означава оскъпяване на кредита с близо 253 %.
Твърди се, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит не е била
индивидуално уговорена, доколкото е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия и кредитополучателят няма възможност да влияе на съдържанието им към момента
на сключване на договора, в този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Сочи се още, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
2
разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да
бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай се твърди, че липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят
е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Сочи се и че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не. Доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от
09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на
уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно
от съда без от страните да е наведен такъв довод.
Сочи се, че принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен
процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС №
72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със
заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за
забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г.
на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без
конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в
обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната
абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг и пр.
Твърди се, че кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка,
на стойност от 536,52 лв., води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият
размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 21.94 % нараства допълнително
и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на
икономически по- силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в
него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
3
Твърди се относно договора за поръчителство, че той само формално представлява
отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното
правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се
уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в
нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се,
че доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез
използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то
договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не
може да доведе до неговото саниране.
Поддържа се, че е налице е договор за поръчителство, сключен с предварително
определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-гарант,
представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е предвидено
възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/
заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито носи
риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява
суброгационните си права при плащане. Сочи се, че единственият правен и икономически
ефект от сделката е кумулиране в полза на "Кредисимо" ЕАД на допълнителен финансов
приход на стойност от 4 550,47 лева, представляващ престацията на потребителя по
гаранционната сделка
Поддържа се, че при липсата на който и да било от елементите от същественото
съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не
представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем, чието възникване
му е било известно при сключването на договора. Следователно възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при
изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не
е сторено, поради което се поддържа, че договорът за кредит се явява сключен в нарушение
на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният
договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и
в него не е включено възнаграждението за поръчител.
С Определение № 2521/16.12.2024г. съдът е освободил ищцата от внасяне на
държавна такса и разноски по делото.
С Разпореждане № 3720/16.12.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с
указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответниците и
връчен на 14.01.2025 година чрез юрисконсулт.
В указания от съда едномесечен срок на 14.02.2025 г. ответното дружество „Ай
Тръст“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с който не се оспорва сключването на договор за
потребителски кредит между Кредисимо ЕАД и ищеца. Оспорва се, че ищецът е бил
задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Иска се
от съда да отхвърли предявеният иск, като неоснователен.
Претендират се и сторените в производството разноски. Иска се да се отхвърли
претенцията на ищеца за разноски, като се оспорва, че същата е материално затруднено лице
4
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Оспорва исковете изцяло по основание и размер.
Не оспорва твърдените от ищеца факти, че на 19.04.2024г. е сключен Договор за
потребителски кредит №2960881/19.04.2024г. между С. Р. И. от страна, като
кредитополучател, и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК *********, в качеството на кредитор, във
връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с
поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител С. Р. И..
Сочи се, че главницата по договора за кредит възлиза в размер на 4526,52лв., който
следва да бъде върната в срок от 24 месеца при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в
размер на 20,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 21,94 %. Общият
размер на плащанията възлиза на 5556,16лв., видно от Приложение №1 и погасителния план
към него, които са неразделна част от процесния Договор.
Твърди се, че „АЙ Тръст“ ЕООД е сключило с „Кредисимо" ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в
предходния абзац задължение на ищеца. За така описаната услуга е дължимо
възнаграждение в размер на 4550,47лв., погасяването на което е разсрочено на 24 месечни
вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Твърди
се, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по
кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не
дължи възнаграждение на поръчителя за периода след пълно изплащане на кредита.
Предвид изложеното счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката
на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на
задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като размерът му е
съобразен с риска, който поема - възнаграждението е дължимо само за периода на
предоставяне на услугите.
По отношение на предоставената от Ай Тръст ЕООД услуга за поръчителство на
договора за потребителски кредит се описва механизма на сключване на договора за кредит
и този за предоставяне на поръчителство, като по този начин изяснява механизма на оценка
на кредитоспособността и формирането на параметрите на договорите.
Сочи се, че кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на
кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. При подаване
на заявката кредитоискателя посочва размерът на главницата и периодът на кредита, като
системата на кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен план спрямо
посочените параметри. На този етап кредитоискателя посочва желае ли кредитът да бъде
обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за
предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на кредитоискателя се
визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и
вноската за възнаграждението на поръчителя. В следващата стъпка кредитопоискателят
въвежда свои лични данни - имена, ЕГН, адрес, прикача свое селфи, необходимо за
идентификацията му като клиент и др. Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва
договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на
първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега" (самите документи
са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния
си текст на клиента, т.е. на този етап кредитоискателят има възможност да се запознае с
конкретните параметри на договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната
вноска и др.).
След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че е избрал
кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД кредитоискателят се
прехвърля автоматично към електронната система на доверителя ми, където се визуализира
5
договора за предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност да го подпише чрез
въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер.
Предвид изложеното се поддържа, че сключването на договора за предоставяне на
поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който
основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която
„Кредисимо" ЕАД няма достъп. Впоследствие „Ай Тръст“ ЕООД предоставя на
„Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и
начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на
плащането от страна на потребителя, за което по-долу подробно ще изложа твърдения.
Поддържа, че „Кредисимо" ЕАД предоставя потребителски кредити при условия,
които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването
на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от договора за
кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без
обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай
Тръст" ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или
необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще
премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя
„Кредисимо" ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо" ЕАД не се
отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо" ЕАД, не
са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.
Предвид изложеното се твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за
да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните три
характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора
за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР
само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита".
Твърди се, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло
доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този
договор не е „задължително условие за получаване на кредита", като възнаграждението за
поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.
На следващо място се сочи, че § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко
свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора" към сключване на договор за
кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на
поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от
кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо" ЕАД не знае и
няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор
между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД
не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия договор не е
известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от
кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ
разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
В указания от съда едномесечен срок на 14.02.2025 г. ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор, с който не се оспорва, че между страните в
настоящото производство е сключен Договор за потребителски кредит
№2960881/19.04.2024г., по силата на който на ищцата е отпуснал кредит в размер на
6
4523,52лв, като сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя-ищец по избрания от него
начин Договорът е сключен за срок от 24 месеца при последователни месечни вноски
подробно описани в погасителен план към Договора. Приложимият ГПЛ по кредита е в
размер на 20,00%, а приложимият ГПР по кредита е в размер на 21,94%, като общият размер
на всички плащания възлиза на сумата от 5556,16лв. Изложени са съображения по същество
на иска, като се иска съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Претендират се и сторените в производството разноски. Иска се да се отхвърли
претенцията на ищеца за разноски, като се оспорва, че същата е материално затруднено лице
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Не оспорва, че между страните в настоящото производство е сключен Договор за
потребителски кредит №2960881/19.04.2024г., по силата на който е отпуснал кредит в
размер на 4523,52лв, като сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя-ищец по избрания
от него начин Договорът е сключен за срок от 24 месеца при последователни месечни
вноски подробно описани в погасителен план към Договора. Приложимият ГПЛ по кредита
е в размер на 20,00%, а приложимият ГПР по кредита е в размер на 21,94%, като общият
размер на всички плащания възлиза на сумата от 5556,16лв.
Твърди се, че към дата на подаване на настоящият отговор на искова молба е налице
непогасено вземане на „Кредисимо“ ЕАД, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№2960881/19.04.2024г.
Оспорени са твърденията, че Договор за потребителски кредит страда от пороци,
водещи до неговата недействителност, доколкото не били спазени законовите изисквания на
чл.22 от ЗПК, че процесният Договор не отговаря на посоченото в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК
съдържание, а именно, че не било посочено по ясен и несъмнен начин съдържанието на
годишния процент на разходите, както и формирането на последния към момента на
сключване на Договора за потребителски кредит.
Сочи се, че видно от Приложение №1 към процесния договор, по ясен и
недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и е
упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите
условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. КРЕДИТНИ
ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ на приложимите към Договора Общи
условия. Поддържа се, че предвид изложеното Договора има необходимото съдържание
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и
допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се
разписва формулата, по която е изчислен.
Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено
като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Сочи, че единствения разход по смисъла на чл. 19
ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй
като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на
обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство,
макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително
условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски
клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Твърди, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на „Кредисимо“
ЕАД към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно раздел III, чл. 12 от
приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и
задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които
7
„Кредисимо“ ЕАД като кредитор приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1)
банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител.
Сочи, че Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай
„Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността
му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и
управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат
по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, условията
да договора за кредит (ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.) не са поставени в зависимост от
избора на клиента да предостави или не обезпечение.
Поддържа се, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3
от договора за кредит, регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при
кандидатстване за кредит. Твърди, че договорът за кредит предвижда изричната възможност
(чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е.
потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит.
С оглед гореизложеното, счита, че не е налице в Договора за потребителски кредит
задължение или да е регламентирано задължително условие за отпускане на кредита
последния да бъде обезпечен.
Не на последно място се сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите
към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за
кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от
кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за
кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с
„Кредисимо“ ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в подкрепа на твърдението, че
предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита.
По съображения, подробно изложени по-горе, се твърди, че договорът за
предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение
на чл. 19 от ЗПК.
На следващо място се поддържа, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на
договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след
сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма
как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“
ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор
не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от
кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ
разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Посочена е процедурата по отпускане на кредит: започва с попълване на заявка в
електронен формат в системата на „Кредисимо“ ЕАД на („Сайта“).
Кредитоискателят попълва свои лични данни и данни относно желания кредит
(размер на главница и период), както и избира свободно и по свое желание допълнителни
услуги към договора (предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка). На база
подаденото заявление автоматично се генерира кредитната документация (СЕФ, договор за
потребителски кредит, общи условия, приложение №1 и др.), които са предоставят на
клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като pdf. документи в Сайта,
достъпни чрез активни връзка. Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора
8
за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално
празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“ (както вече посочихме самите
документи са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите се
визуализират с пълния си текст на клиента). Едва след подписването на договора за кредит
по описания начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на
доверителя ми, същият се препраща към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се
преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която доверителя ми
няма контрол, нито има достъп, като „Ай Тръст“ ЕООД и клиентът уговарят условията по
него (в това число и размерът на дължимото възнаграждение), в момент когато договорът за
кредит вече е подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) са договорени и не могат
да бъдат променяни.
Сочи, че действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен
предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този
смисъл „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство,
съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“
ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора за
предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на
доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по
договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по
кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.
„Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.
На следващо място, счита, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната
страна за свързаност на двете дружества-ответници по производството и наличие на скрито
обогатяване на „Кредисимо“ ЕАД, то това не влече недействителност на договора за кредит
и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в
договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение
на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД.
Сочи се, че това е така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по
силата на който другият ответник „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил по отношение на
„Кредисимо“ ЕАД да отговаря за задължението на ищеца по процесния договор за
потребителски кредит поражда за ищеца единствено права и поставя същия в по-
благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен. Поддържа, че чрез
договора за поръчителство е повишена кредитоспособността на ищеца и същият е получил
кредит, който иначе не би му бил отпуснат. При изпълнение от страна на поръчителя по
отношение на „Кредисимо“ ЕАД, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на суми в
еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва),
като задължението му няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание,
различно от договора за потребителски кредит.
В този смисъл се твърди, че може да се приеме, че единствено уговорката за
заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречи на закона и
добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна, без да е това да
доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.
Не на последно място се поддържа, че дори и да се приеме, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което
9
изрично оспорва), неговата евентуална недействителност на основанията изложени в
исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до
недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка
със същия договор за поръчителство.
В този смисъл се твърди,че вземането по договора за потребителски кредит е
действително и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
В срока за отговор е постъпил и насрещен иск, предявен от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, представлявано от С... ....Р... Я. и
И....Ц....К...чрез юрисконсулт А. И. против С. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес п.к.
2700, гр. Б.8 насрещен иск.
С насрещната искова мол....ба се иска да се осъди ответницата да заплати на ищеца
сумата от 1 250,38 лева главница по месечни вноски от 2- ра до 9-та на кредита /главница/ по
Договор за потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г., част от общо дължимата по
договора главница в размер на 4384,79 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.
В случай, че се отхвърли главния иск, се иска да се постанови решение, с което да се
осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 045,52 лева главница, представляваща
чистата стойност на Договор за потребителски кредит №2960881/19.04.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното погасяване на задължението.
Твърди се, че между „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и С. Р. И. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г.
Главницата по кредита възлиза на 4 526,52 лева, като кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита на 24 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е
следвало да са общо 5 556,16 лева (сбор от 4 526,52 лева главница и 1 029,64 лева договорна
възнаградителна лихва). Приложимият по договора годишен лихвен процент (ГЛП) е в
размер на 20.00 %, годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 21.94 %.
Ищецът по насрещния иск твърди, че за погасяване на задълженията си по договора
кредитополучателят е извършвал плащания по кредита в общ размер на 481 лева, като
посочената сумата е разпределена за погасяване на следните задължения:сумата от 141,73
лева главница по 1 -ва вноска; сумата от 75,44 лева възнаградителна лихва по 1-ва месечна
вноска, сумата от 263,83 лева, разпределена към Ай Тръст ЕООД за погасяване на вземането
им по Договор за предоставяне на поръчителство.
Поддържа, че към датата на депозиране на настоящата искова молба са дължими
поради настъпил падеж следните суми: 1250,38лв. главница по месечни вноски от 2-ра до 9-
та, както и сумата от 514,01лв. възнаградителна лихва по месечни вноски от 2-ра до 9-та.
В насрещната искова молба на осн. чл. 4.2 от Раздел X. ЗАБАВА. ПРЕДСРОЧНА
ИЗИСКУЕМОСТ на приложимите към Договора Общи условия се прави изявление за
предсрочна изискуемост на цялото непогасено в срок задължение за главница по договора за
кредит, поради неплащане в срок на описаните в предходното изречение задължения.
В резултат общият размер на дължимата и изискуема по договор главница се твърди,
че възлиза на 4 384,79 лева, от които 1 250.38 лева падежирала за периода от 2-ра до 9-та
месечна погасителна вноска и 3 134,41 лева, предсрочно изискуема главница.
Предявява частичен иск за сумата от 1 250,38 лева, представляваща главница по
месечни погасителни вноски от 2-ра до 9-та, част от общо дължимата по договора за кредит
главница в общ размер на 4 384,79 лева.
Ако се приеме, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, което
10
ищецът твърди в исковата си молба по г.д. 2984/2024 г. по описа на PC Б...... а Кредисимо
ЕАД изрично оспорва, на основание чл. 23 ЗПК за насрещната страна ще възникне
задължение да върне на чистата стойност на кредита, представляваща усвоената главница
без допълнително начислени на основание нищожния договор задължения, като договорни
възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси и т.н. В конкретния случай чистата
стойност на кредита възлиза на 4 045,52 лева (усвоената главница от 4 526,52 лева намалена
с направените плащания от 481 лева).
С разпореждане № 1005/19.03.2025 г., след като е извършил проверка за редовност на
насрещната искова молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е
постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника
по насрещния иск с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от насрещната искова молба и доказателствата към нея е изпратен на
ответника и връчен на 03.04.2025 година.
В указания от съда едномесечен срок на 15.04.2025 г. ответницата по насрещния иск е
депозирала писмен отговор по насрещната искова молба. Поддържа се, че главният иск на
„Кредисимо“ ЕАД е неоснователен, тъй като става дума за недействителен договор, по който
кредитополучателят дължи само и единствено чистата стойност на кредита. Относно
евентуалният иск на „Кредисимо“ ЕАД се изразява становище за основателност, тъй като
съгласно съдебната практика по един нищожен договор за потребителски кредит заемателят
дължи единствено главницата по него. Съответно не оспорва, че ответницата дължи
главницата по потребителския кредит. Сочи се, че ищецът прави признание в насрещната си
искова молба, че ответницата е внесла 481, 00 лв. по процесния договор, които следва да се
приспаднат от дължимата главница. Признава единствено, че дължи сумата от 3 519 лв.
неизплатена все още главница, тъй като главницата по договора и съответно усвоената сума
от нея е на стойност от 4 000 лв.
Поддържа всички твърдения и доказателства, представени в исковата ни молба,
поддържа иска си за обявяване на процесния договор за нищожен.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата в минимален размер, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възражения.
Възразява да се присъждат разноски на ищеца, като се позовава на т. 96 на решение
от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС.
Твърди се в писмения отговор от ответницата по насрещния иск, че главният иск на
„Кредисимо“ ЕАД е неоснователен, тъй като става дума за недействителен договор, по който
кредитополучателят дължи само и единствено чистата стойност на кредита.
Поддържа се, че евентуалният иск на „Кредисимо“ ЕАД е основателен, тъй като
съгласно съдебната практика по един нищожен договор за потребителски кредит заемателят
дължи единствено главницата по него. Съответно не оспорва, че дължи главницата по
потребителския кредит. Сочи, че ответникът прави признание в насрещната си искова молба,
че е внесла 481 лв. по процесния договор, които следва да се приспаднат от дължимата
главница. Признава единствено, че дължи сумата от 3 519 лв. неизплатена все още главница,
тъй като главницата по договора и съответно усвоената сума е на стойност от 4 000 лв.
Поддържа всички твърдения и доказателства, представени в исковата ни молба. Също
така поддържа иска си за обявяване на процесния договор за нищожен.
С определение № 981/19.05.2025 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
11
за доброволно разрешаване на спора. Със същото определение съдът е пиел за съвместно
разглеждане, предявените с насрещната искова молба искове от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център Б..... представлявано от С.... Р.... Я.... и И.... Ц...
К..... чрез юрисконсулт А. И. против С. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес п.к. 2700,
гр. Б.....с които се иска да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 250,38 лева
главница по месечни вноски от 2- ра до 9-та на кредита /главница/ по Договор за
потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г., част от общо дължимата по договора
главница в размер на 4384,79 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.
В случай, че се отхвърли главния иск, се иска да се постанови решение, с което да се
осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 045,52 лева главница, представляваща
чистата стойност на Договор за потребителски кредит №2960881/19.04.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното погасяване на задължението.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В писмена молба, подадена от пълномощник се поддържа предявения иск.
Претендират се и сторените по делото разноски. Възразява се срещу присъждане на
разноски на ответниците.
В съдебно заседание ответникът „Кредисимо“ ЕАД, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, изразява се становище за
неоснователност на предявените срещу него искове, претендират се сторените разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение за дължимост на адвокатското
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, респ. възражение за прекомерност.
В съдебно заседание ответникът „Ай Тръст“ ЕАД, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, изразява се становище за
неоснователност на предявените срещу него искове, претендират се сторените разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК, сторено е възражение за недължимост на адвокатското
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, респ. за прекомерност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, обявено е за ненуждаещо се от доказване и се установява от
приобщените доказателства, че на 19.04.2024 г. между С. Р. И. и „Кредисимо" ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № 2960881. Видно от договора и Приложение № 1
към него е, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищеца заем в размер на 4000
лева и размер на застрахователна премия 526,52 лева, с посочен общ размер на кредита
4526,52 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24, като в
Приложение № 1 е посочен фиксиран лихвен процента - 20 % и ГПР в размер на 21,94 %,
общ размер на всички плащания е 5556,16 лв. Инкорпориран е и погасителен план на 24
вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.
В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че
страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция
съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на
кредит. Срокът за одобрение в този случай е 24 часа. Според ал. 2 ако в посочения срок
кредитополучателя не представи обезпечението ще се счита, че заявлението не е одобрено,
съответно договорът не поражда действие. В ал. 3 е посочено, че в случай, че
кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно
12
одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е
валидно 10 дни/.
В Общите условия на „Кредисимо" ЕАД към Договор за потребителски кредит,
представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е
начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, правата и задълженията на всяка една
от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по
какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на
Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател
дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор.
Видно е от общите условия, че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора така
предоставените парични средства, заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при закупена
допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в договора и според погасителен
план, неразделна част от ДПК.
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на
датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца И., на 19.04.2024г.
последната и втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД са сключили договор за предоставяне па
поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* е поело
задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който
да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на
потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на
сключения договор за предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от
договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от
Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на сумата в
размер на 4550,47 лв. на месечни вноски.
Видно от договора за поръчителство, И. е следвало да заплаща възнаграждението,
като „Кредисимо" ЕАД е овластено вместо поръчителя „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в
тяхна полза сумите по процесния договор- съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство,
както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за
поръчителство.
По делото не е спорно, че „Кредисимо" ЕАД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно
измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор),
или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).
По делото не е спорно и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, че
единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е
договорната възнаградителна лихва.
По делото е представен СЕФ /л. 24-29/, както и са предоставени общите условия за
предоставяне на кредит.
Не се оспорва и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че ищцата е заплатила
сумата от 481, 00 лева по процесния договор за кредит.
13
По делото е представен Отчет за издадени застрахователни сертификати за месец
април 2024 година, с отразяване в същата на застрахован- С. Р. И., премия 525,12 лева,
обезпечителен фонд – 1,4 лв. и обща премия 526,52 лева.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице С.Т........... В заключението си вещото лице сочи, че на ищцата й е предоставен
кредит от Кредисимо ЕАД в размер на 4000 лева, която сума е усвоена от ищцата с платежно
нареждане от 19.04.2024 година. Посочва се, че размерът на усвоената главница по Договор
за кредит № 2960881/19.04.2024г е за 4 526,52 лева, от които: -размер на кредита - 4 000,00
лева; и -застрахователна премия - 526,52 лева.
Сочи се, че И. е извършила едно плащане на 05.06.2024 година в размер на 481 лева,
с които са погасени главница – 141,73 лева, договорна лихва – 75,44 лева и вноска по
поръчителството – 263,83 лева.
В заключението си вещото лице посочва, че договорната лихва по кредита по
погасителен план на „Кредисимо” ЕАД е в размер на 1 029,64 лева и същата е изчислена при
олихвена главница от 4 526,52 лева с ГЛП от 20 % за срок от 24 месеца, като съдържанието
на този погасителен план е посочено от експертизата в справка № 07, колони от № 03 до №
06. Вещото лице е извършило допълнителна изчислителна работа, като разработила
погасителен план, при който с ГЛП от 20 %, за срок от 24 месеца се олихвява главница от 4
000 лева, и установява, че при този вариант на изчисление, договорната лихва би била в
размер на 909,90 лева, което е отразено в справка № 07, колони от № 07 до № 10.
По отношение на ГПР, вещото лице посочва, че в Договор за потребителски кредит
№ 2960881/19.04.2024г е посочено, че ГПР е в размер на 21,94 % и същият е изчислен при
вариант, в който в разходите е включена единствено договорна лихва от 1 029,64 лева, която
пък е изчислена върху главница от 4 526,52 лева. При вариант на изчисление, при който в
разходите по кредита се включат: 526,52 лева - застрахователна премия и договорна лихва в
размер на 909,90 лева, изчислена върху главница от 4 000 лева, се посочва, че разходите по
кредита стават 1 436,42 лева (526,52 лв + 909,90 лв) и ГПР е в размер на 35,68 %.
По делото към експертното заключение е приложено платежно нареждане, от което се
установява, че С. Р. И. е усвоила предоставения и кредит в размер на 4000 лева, като на
19.04.2024 година Кредисимо ЕАД са внесли по сметка на И. сумата от 4000 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като пълно, обосновано и
компетентно изготвено.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът
намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, са пердявени
следните искове:
По исковете срещу Кредисимо ЕАД в тежест на ищцата е да докаже, че договора за
паричен заем, респ. посочените в исковата молба клаузи от Договора, сключен между
страните, са нищожни на посочените основания-противоречат на закона, противоречат на
добрите нрави, доколкото от този факт извличат изгодни правни последици, а в тежест на
ответника е да проведат обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже в процеса, че клаузите на договорите
за паричен заем не са неравноправни по сисъла на чл. 143 от ЗЗП, че клаузите на договорите
за кредит са индивидуално уговорени, че са съставени по ясен и недвусмислен начин.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата
молба, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и
че сключването й е и в съответствие с добрите нрави, както и при съобразяване на
императивните материални норми. Да се установи,че при скл. на договора не е надвишен
размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна
14
клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.
По исковете срещу Ай Тръст ЕООД -ищцата следва да докаже сключването на
процесния договор за предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба
съдържание на същия; твърдените основания за нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство, както и че същият е свързан със сключен договор за кредит с посоченото
съдържание, който е нищожен на твърдяното основание, евентуално че клаузата на чл.4 от
същия е нищожна.
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им,
тъй като ответниците оспорват претенциите му, което обуславя спорност на вземането, няма
постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане
спора по същество.
По иска за недействителност на договора за кредит срещу„Кредисимо“ ЕАД, съдът
намира следното:
За да е налице нищожност, на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора.
Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като
между страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на
потребителски кредит.
Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата
на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
По делото не се спори и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че страните са
сключили процесния договор. Налице е сключен между страните договор за потребителски
кредит. В конкретният случай приложение намират нормите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, в съответствие с които съдът приема, че писмената форма на
договора е спазена и няма основания за подписване на електронния документ, чрез
електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител.
С попълване на заявлението и изпращането му на кредитодателя, след получаване по
електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно изявление, че
приема условията на договора.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на една от
клаузите на договора, а именно - клаузата на чл. 4, съгласно която, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то
последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на
15
заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а
именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните
разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата,
предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва
да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед
горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият
максимално допустим размер- пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т. 1 ДР
ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
16
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В конкретния случай не е посочен начина на определяне на ГПР, но е налице и спор
дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 21,94 % отговаря на
действително приложимия между страните ГПР.
Установи се от договора, че при посочване на ГПР в договора, не са включени
разходите, извършени от Кредитополучателя, представляващи възнаграждения за
поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК:
*********. При включване на тези разходи, ГПР който е определен в договора за кредит на
21,94 % безспорно ще надхвърли ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния, като в договора за
кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя. В погасителния
план не е включено задължението, поето по договора за поръчителство. От страна на
търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4
ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита от 5556,16 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се
задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на
посочения ГПР.
Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
(48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и
процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и
договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит и доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора. В същото време, съгласно, договора за предоставяне на поръчителство,
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Съдът приема за установено, че
на кредитора е било известно задължението на ищеца да заплаща услугата по
предоставеното поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и
усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на чл. 4 от договора за кредит
да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до неговата реална промяна, защото
задължава кредитополучателя да предприеме правни действия, като се задължи с
допълнителни разноски пред дружеството поръчител. Съгласно чл. 19 ал. 5 ЗПК, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. Анализът на
клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят извод за доброволност при избора
на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да не заплаща
разходи за неизпълнение на задължения по договора, следва да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
17
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Съдът намира, че клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за
предоставяне на поръчителство е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което
предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените данни за свързаност с
кредитополучателя и обстоятелствата около избора на поръчителя в деня на сключване на
договора за кредит, включване на възнаграждението в погасителния план по договора за
кредит и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството - поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор за сключване
на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество - поръчител - не се цели
обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед изпълнение
на задължението по договора за заем в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя.
В чл. 5, ал. 2 от Договора е посочено, че при сключването на договора,
Кредитополучателят не е длъжен да сключва застраховка, като такава се сключва само при
изрично изразено негово желание за това. В случаите, когато Кредитополучателят чрез
посредничеството на Кредисимо е сключил застраховка за определени застрахователни
рискове, дължимата от Кредитополучателя застрахователна премия се превежда от
Кредисимо директно по банковата сметка на съответния Застраховател, за което
Кредитополучателя дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Остатъкът от главницата след превода за застрахователната премия се предоставя на
Кредитополучателя при условията на настоящия договор.
Съдът намира, че застрахователната премия представлява разход по кредита за
потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя,
или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като
същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя.
Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата
случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения
от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /присъединяването на
потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за
отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора
параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на
процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от
търговеца клаузи.
Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху
който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер.
В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на процесния кредит.
Това е така, доколкото се установява, че размерът на застрахователната премия е
предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е
включен в изготвения по делото погасителен план, като формира част от анюитетната
месечна погасителна вноска по кредита. на главницата по погасителния план.
Дали ответникът е превел на суми на трето лице – застраховател, е без правно
значение за спора, тъй като касае вътрешните му отношения с това трето лице. Застраховката
представлява "разход по кредита" по смисъла на Закона.
18
Незаконосъобразно в договора в графа "размер на кредита (главница)" е посочена
сумата от 4526, 52 лева, включваща и застрахователната премия.
Съдът намира, че на основание чл. 19, ал. 1 вр. § 1, т. 1 ДР на ЗПК, застрахователните
премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който трябва да бъде включен
в състава на годишния процент на разходите, когато сключването на застрахователния
договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за
ползване на кредита при конкретните условия. Освен това, следва да се посочи, че според
практиката на СЕС /Решение от 21.03.2024 г. по дело C?714/22 г. /, освен в посочените
случаи, застрахователните премии или други услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможност да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за
потребителя" по смисъла на Директива 2008/48/ЕО, а оттам и на понятието "годишен
процент на разходите" по смисъла на чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги
се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Съдебната
практика на Съда на ЕС е задължителна за съдилищата на държавите-членки относно
тълкуването и прилагането на правото на ЕС, в т. ч. и Директива 2008/48/ЕО и Директива
93/13/ЕИО.
В настоящия случай, с оглед дадените разяснения, съдът приема, че сключването на
договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит, Освен
това, макар в чл. 3 от договора изрично да се сочи, че сключването на договор за застраховка
или поръчителство не е задължително условие за сключване на този договор, очевидно
кредитодателят предвижда определено предимство във връзка с одобрението и отпускането
на заем при условие, че такъв вид обезпечение бъде осигурено от потребителя.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че е налице и другата
предпоставка, визирана в цитираното решение по дело C?714/22 г., тъй като сключването на
застрахователния договор представлява конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по процесния кредит. В договора е уговорено плащане на
застрахователна премия в размер на 526, 52 лв., като тази сума е разпределена заедно с
главницата по кредита на 24 месечни погасителни вноски. Включвайки вземането за
застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил
императивните законови изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Размерът на главницата по
договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване
на кредитополучателя, възлизащи в случая на 4000 лв. Кредитополучателят реално
разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са
фактически получените от него заемни средства. Сумата от 526, 52 лв. представлява
застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита, а не
отпусната в заем сума от кредитодателя. Разходите за нейното заплащане са част от общите
разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. С включване на
застрахователната премия в главницата, без това да е отбелязано в договора и общите
условия към него, както и в погасителния план, се нарушава правото на потребителя да
сравни условията, предлагани от различните институции, респ. да вземе информирано
решение услугите на коя от тях да избере. Освен това, по този начин кредитодателят е
начислявал възнаградителна лихва не само върху главницата по договора, а и върху
застрахователното обезщетение, което показва, че е налице недобросъвестно изпълнение на
задълженията от негова страна относно точно, информирано и пълно запознаване на
потребителя с параметрите на договора. Доколкото в случая ГПР в процесния договор за
потребителски кредит е неправилно посочен, като в него не са включени всички
действителни разходи по него, което се приравнява на липсва на ГПР, а действителният ГПР
19
противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК, то е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на
основание чл. 22 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен.
Предвид гореизложеното съдът приема, че сключването на застраховката е
представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на чл. 19, ал.
1 ЗПК вр. пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде
включен в годишния процент на разходите. /В този смисъл са и Решение № 395 от
22.01.2024 г., постановено по в. гр. дело № 5786/2023 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен
състав, Решение № 1749 от 10.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12443/2021 г., Решение №
3869 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022 г., Решение № 397 от 22.01.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 6564/2023 г., Решение № 1748 от 05.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
10210/2021 г. /
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал.
1 от ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство и
застрахователната премия като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително
завишен и размерът би надхвърлил законоустановения, което не се и оспорва от ответника
„Кредисимо“ ЕАД. На основание изложеното съдът приема, че заемодателят по договора за
кредит не е посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните
разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява
нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Допълнителен извод за
допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за това кои компоненти
формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора; налице е невярна
информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-
специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, §1 от Директива
2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че
клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е
неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на
основание чл. 22 от ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2,
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 07.07.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
20
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
за определяне на ГПР.
Отделно от горното, по отношение на сключения договор за поръчителство е налице
и Решение на Съда (десети състав) от 13 март 2025 година по дело C337/23 („АПС Бета
България" ЕООД, „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД), съгласно което член
4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска преценката за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за
поръчителство, които определят задълженията на поръчителя и на съответния длъжник в
главните производства, при положение че последният е сключил този договор едновременно
с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор задължение, че
поръчителят е дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице и че разходите за
поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема а съгласно Член 3, букви ж) и и)
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него
договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата
на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на
понятието „годишен процент на разходите".
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал.
2 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП, за
прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №
2960881/19.04.2024 г., сключен между ищцата и ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД за недействителност на
договор за предоставяне на поръчителство:
Няма спор по делото, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит на
19.04.2024 г. ищцата е сключила с втория ответник и договор за поръчителство. Въпреки, че
всеки един от процесните два договора -този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат
като един комплексен договор. Връзката между двата договора е определена от клаузата за
приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с определено от кредитора юридическо лице -
поръчител, както и сключването на договора за предоставяне на поръчителство е в същия
ден, в който е сключен и договорът за кредит. Нещо повече, предвидена е изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за
поръчителство. В този смисъл и доколкото двата процесни договора се намират във
взаимовръзка по между си и като комплекс от правоотношения между страните,
последиците от прогласяването на недействителността на договора за потребителски кредит
21
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото
практически липсва каквато и да е свобода да договаря условията за поръчителство.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство от
19.04.2024 г. се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за
кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по
поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор.
Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за
неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за
плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за
последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се
явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи
от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. По силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е
единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо" ЕАД, за което цялото възнаграждение
е поето от потребителя. Поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство, който е
и икономически по- силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му
дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил,
както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането, което е и договорено в
чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият от поръчителя риск при предоставянето на
поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на
уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован
и несъответен на този риск. Срещу заплащането на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, което е в размер на 4550,47 лв. – по-голям от получената в
заем сума, ищецът - потребител не получава каквато и да било услуга. Ето защо, този
договор се явява нищожен, като накърняващ добите нрави, в каквато насока са и
оплакванията на ищеца.
В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и
липсва престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор
се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка
нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и
задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка.
Договорът за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер по отношение
на договора за потребителски кредит. В случая сключеният договор за поръчителство е с
юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с
него лице, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител.
Това обстоятелство обосновава, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, което води до значително неравновесие между
правата на потребителя на услугата и търговеца и нарушаване на принципа на
добросъвестност, от което може да се изведе основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника "Ай Тръст"
ЕООД искова претенция за прогласяване недействителността на сключения Договор за
предоставяне на поръчителство от 19.04.2024 г. се явява основателна и доказана и следва да
22
бъде уважена като такава.
По насрещния иск:
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца по него е да докаже наличие на изискуемо и ликвидно
задължение, като в негова тежест е да докаже изложените в насрещната искова молба
твърдения-да установи съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за паричен заем, изпълнение на
своите задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина
уговорен в него, настъпване на изискуемост на вземането по договора, наличието на
условията за обявяване на предсрочна изискуемост, уведомяване на длъжника за същата,
размера на претенцията.
Ответникът по насрещният иск следва да докаже, че е заплатил претендираната
главница, както и своите възражения.
Предвид основателността на главния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД по делото се явява недоказано наличието на валидно договорно правоотношение между
страните.
Тъй като съдът прие, че процесния договор за потребителски кредит е
недействителен, насрещният установителен иск по чл. 240 от ЗЗД на "Кредисимо" ЕАД
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.Отношенията между страните по
договора за кредит ще се уредят на основата на неоснователното обогатяване.
Настъпило е условието за разглеждане на насрещния евентуален иск по делото, а
именно отхвърлянето на насрещния главен иск. Ищецът по насрещния иск претендира само
главница по реда на чл. 23 от ЗПК във връзка с присъждане на чистата стойност на кредита.
На основание чл. 23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е
недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и
други разходи по кредита. Не се дължи и лихвата за забава, уговорена в договора. В този
смисъл е и Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22. Съгласно Решение на СЕС от
15.06.2023 г. по дело C-520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът
няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и законната лихва за
забава от поканата за плащане. Ето защо вземането за законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на насрещния иск в съда, би могло да се присъди.
Вземането за връщане на предоставената сума е изискуемо с оглед обявената
недействителност на договора.
Няма спор по делото и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че ответницата по
насрещния иск е платила само сумата от 481, 00 лв., с които съдът приема, че е погасена част
от главницата, тъй като другите задължения по договора не са валидно възникнали и
заемателят не е дължал тяхното заплащане.
Реално предаденият заем от кредитодателя на потребителя е в размер на 4 000, 00 лв.
и съдът намира, че главницата /чистата стойност/ на кредита, възлиза на сумата от 4000 лева,
а не както твърди ответника Кредисимо- 4526, 52 лв., включваща и застрахователна премия
от 526, 52 лв. По въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на разположение на
заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка
I от приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР има
произнасяне на СЕС. С решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че чл. 3, б. л)
и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, както и т. I от приложение I към тази директива, трябва
да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват
всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези,
които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и
които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият
23
размер на кредита по смисъла на чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48 да включва
която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка
със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т. 87 е подчертано, че
незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите
разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по- нисък
ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.
Ето защо тези суми е следвало да бъдат съотнесени не към главницата на сумата, а да бъдат
посочени ясно за потребителя, че съставляват разход по кредита. В случая проверката от
страна на съда по този въпрос не може да се ограничава до обстоятелството, че тези услуги
били доброволно заявени от потребителя - т. 43 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22
на СЕС, доколкото същите могат да бъдат резултат от надмощното положение на търговеца
доставчик на услугата. От съществено значение в настоящия казус е обстоятелството, че
заявителят съвместява и качеството на застрахователен посредник на самите
застрахователни дружества, като действа при предварително изготвена застрахователна
програма, включваща еднотипни условия, свързани с отнапред заложени застрахователни
събития, като двата договора са сключени и едновременно, поради което вероятността
потребителят да е имал възможност да влияе върху договорните клаузи на тази
допълнителна потребителска сделка е по-скоро нулева.
Предвид изложеното от размера на отпуснатия кредит от 4000, 00 лева следва да
бъде приспадната платената до момента от ищцата сума, както и тази част, която е платена
по нищожния договор в размер на 481, 00 лева, поради което остава да бъде дължима
главницата от 3519 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че чистата стойност на кредита, която подлежи
на връщане при недействителност на договора според специалното правило на чл. 23 ЗПК,
представлява вземане на кредитора, което при действителен договор е изискуемо обичайно
според уговорените падежи на отделните вноски, а при недействителен - погасителният план
няма действие между страните.
В конкретният случай, след като е обявена нищожността на договора за кредит, не е
необходимо да бъде обявявана на длъжницата предсрочната изискуемост на кредита като на
основание чл. 23 ЗПК във вр. с чл. 55 ЗЗД предоставената и останала дължима сума по
кредита е дължима веднага и без покана.
По изложените съображения предявеният насрещен осъдителен иск на основание чл.
23 ЗПК е основателен за сумата до размера от 3519,00 лева, като над този размер, до
предявения такъв от 4045,52 лева искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Сумата от 3519,00 лева се дължи ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на насрещната искова молба -14.02.2025г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът по делото е освободен от държавна такса, но от същия е направено искане на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца -
адв. Л. К. Б. да се присъди възнаграждение за осъществената правна услуга.
В производството по делото ищцата е представлявана от адвокат Л. К. Б. въз основа
на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското
възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата, т. е.
на материално затруднено лице.
От страна на ответниците е сторено възражение за прекомерност.
Настоящият съдебен състав констатира, че в практиката на ВКС е налице
противоречие относно това дали ответната страна може да оспорва наличието на материална
24
затрудненост на страната, която е получила безплатна правна помощ или не. След като се
запозна с постановената в тази насока най-нова практика на ВКС, намира, че следва да
изостави разбирането, че ответника може да оспорва присъждането на адвокатско
възнаграждение при оказана безплатна правна помощ.В практиката на ВКС, се приема, че
осъдената за разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи
възнаграждение съгласно чл.78 от ГПК за нейна сметка по съображения, че в
действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,
ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е: правна помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено,
че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания.
Касае се за вътрешни отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за
разлика от хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по чл.83 от ГПК.
Възражението на другата страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално
затруднен по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура всъщност не е основание
тази страна да се освободи от разноски. Адвокатът вече е осъществил действията по
защитата на страната, следователно разноските са реално извършени и заплащането им се
дължи съгласно разпоредбите на чл.78 от ГПК. Именно тези разпоредби са приложими по
отношение на отговорността за разноски, а не общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, което
касае установяването на фактите, свързани с предмета на спора /Определение
№220/02.02.2024г. по ч.т.д.№653/2023г. на ВКС, I т.о.; Определение №1738/10.04.2024г. по
гр.д.№1522/2023г. на ВКС, II г.о.; Определение №60227 от 03.06.2021г. по ч.гр.д.
№1954/2021г. на ВКС и др./.
При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав
съобразявайки предмета на делото, материалния интерес, вида и количеството на
извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че исковете срещу двамата ответници произтичат от взаимно свързани и
обусловени правоотношения, както и че се касае за искове, част от заведени голям брой
еднотипни дела /включително от настоящия ищец в РС- Благоевград/, по които има
формирана трайна съдебна практика, намира, че обоснован и справедлив съобразно
критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 800, 00 лв. общо по предявените
искове срещу двамата ответници /по 400, 00 лв. по иска за нищожност на договора за кредит
и по иска за нищожност на договора за поръчителство.
По отношение на дължимата се държавна такса, ищцата с Определение №
2521/16.12.2024 година на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е освободена от заплащането на
държавна такса, следователно на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на Районен съд Благоевград дължимата се държана такса,
както следва:
Съдът, като взе предвид цената на предявения иск за нищожност на договор за
кредит, която се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК, съобразно установената
последователна практика на ВКС /, то дължимата държавна такса съобразно така посочената
25
цена на иска е в размер на 222,25 лв., поради което ответникът Кредисимо ЕАД следва да
заплати по сметка на Районен съд Благоевград дължимата се държавна такса върху този иск
в размер на 222,25 лева.
По отношение на дължимата се от Ай Тръст ЕООД държавна такса, съдът намира, че
цената на иска по договора за поръчителство е 4550,47 лева, поради което ответникът Ай
Тръст ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Благоевград
дължимата се държавна такса в размер на 182,02 лева.
Доколкото е уважен частично предявения евентуален насрещен иск, то право на
разноски имат и двете страни. Следва да се отбележи, че в случая разноските следва да се
разпределят съобразно изхода-уважената и отхвърлена част на евентуалния иск.
От страна на ищеца по насрещните иск „Кредисимо“ ЕАД се претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, заплатена държавна такса в размер на
50,02 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 500, 00 лева.
При този изход на делото по насрещните искове, предявилият ги първи ответник -
има право да му се присъдят само сторените по евентуалния му насрещен иск разноски.
Ищецът по предявения насрещен иск претендира разноски в размер на 150, 00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, като предвид обстоятелството, че не е разграничено
същото за осъществяване на процесуално представителство по главния и евентуалния
насрещен иск и с оглед отхвърляне на главния насрещен иск, то в полза на ищеца по
насрещните искове следва да се присъди половината от юрисконсултското възнаграждение, а
именно: сумата от 75, 00 лв. Разноските за държавна такса се дължат изцяло, а относно
възнаграждението на вещото лице съразмерно на уважената част от евентуалния иск.
Във връзка с тези разноски следва да се отбележи, че ищцата (ответник по
насрещния иск) е станала повод за завеждане на делото, тъй като с предявения иск за
нищожност на договора е изразила ясно волята си, че не желае да плаща задълженията по
него. С цитираното и от ответника решение на СЕС, се прие, че при спор, иницииран от
потребител, не следва същият да се осъжда на разноски, съобразно отхвърлената част от
претенцията му, защото се създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни правото на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер
на договорните клаузи.
При внимателен прочит на решението на СЕС по дела № С – 224/19 и С – 259/19, се
налага извод, че защитата на потребителя е предвидена по негова претенция – по предявен
от потребителя иск, основаващ се на неравноправност на разпоредби на договора или целия
договор. СЕС нито в това, нито в друго решение приема за противоречаща на целта на
Директива 2008/48/ЕО приетата постановка, че при нищожност на договора, потребителят
дължи чистата стойност на кредита / чл. 23 ЗПК/, която, от своя страна, дава гаранция на
кредитора, че ще получи чистата стойност на даденото. От там, не може да се приеме, че
мотивите на СЕС / или на ВКС/ касаят иска на кредитора, с която търси събиране на чистата
стойност на вземането, са приложими, поради което искането и възражението, че не дължи
разноски по насрещния иск е неоснователно.
Предвид изложеното на ищеца по уважения насрещен евентуален иск съразмерно на
уважената част се дължат разноски в общ размер от 559, 95 лв.
При този изход на делото по насрещните искове, първоначалният ищец и ответник по
същите искове има право да му се присъдят сторените по тях разноски, съразмерно с
отхвърлената им част, но искането на пълномощника на ищеца отговора на насрещната
искова молба, да му бъде присъдено и адвокатско възнаграждение за безплатното му
процесуално представителство на ищеца по тези насрещни искове, не може да бъде уважено,
защото първото условие за уважаването му е да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е уговорено такова безплатно процесуално представителство по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА на ищеца и по тези насрещни искове по делото (Опр. № 257/2018-II т. о.). А
такъв договор за безплатното процесуално представителство на ищеца от пълномощника му
26
е представен само по първоначалните искове, но не и по насрещните искове по делото (л.
76). Поради това за същите насрещни искове не може да се присъди възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗА на пълномощника на ищеца по делото (Опр. № 257/2018-II т. о.).
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр.
с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договор за потребителски кредит с №
2960881 от 19.04.2024 година, сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* и С.
Р. И., ЕГН **********.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.4 от
ЗЗД, поради противоречие на закона и липса на основание, Договор за предоставяне на
поръчителство към договор за потребителски кредит с № 2960881/19.04.2024 година,
сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и С.
Р. И., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес
център България, представлявано от С.... Р.... Я.... и И.....Ц... К. срещу С. Р. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес п.к. . ....гр. Б...8 чрез адвокат Л. К. Б. със съдебен адрес гр.
София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 иск, с които се иска да се осъди ответницата да
заплати на ищеца сумата от 1 250,38 лева главница по месечни вноски от 2- ра до 9-та на
кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г., част от
общо дължимата по договора главница в размер на 4384,79 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
погасяване на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес п.к. ... гр.... Б.чрез адвокат Л.
К. Б. със съдебен адрес гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 ДА ЗАПЛАТИ на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Триадица, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България,
представлявано от С... Р..... Я...... и И.Ц.... К. на осн....ование чл. 23 ЗПК сумата от 3519,00
лв. /три хиляди петстотин и деветнадесет лева/, представляваща неизплатено задължение за
главница по недействителен Договор за потребителски кредит № 2960881 от 19.04.2024г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова
молба – 14.02.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
уважения размер от 3519,00 лева до претендирания такъв от 4045,52 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОСЪЖДА „ Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано о....т.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Б......
сумата в размер на 222,25 лв. /двеста двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща дължима се държавна такса по иска срещу този ответник.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано от И....... М.... Ш.....Управител ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд Б..... сумата от 182,02 лв. /сто осемдесет и два лева и две стотинки/,
представляваща дължима се държавна такса по иска срещу този ответник.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Кредисимо"
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" №
27
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б...., представлявано от С..... Р... Я...... ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311
сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/, представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" №
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И...... М... Ш.......
Управител ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/, представляваща
възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА С. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес п.к.......чрез адвокат Л. К. Б.
със съдебен адрес гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б.. представлявано от С.......Р. Я......
сторените по делото разноски в размер на 559, 95 лева /петстотин петдесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки/, съразмерно уважената част от евентуалния насрещен иск.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК банковата сметка, по която ответницата по
насрещния иск може да заплати дължимите суми на „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: ********* е
IBAN:........, „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Б..........в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
28