№ 1135
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330203502 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4519123 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на Т.Н.А., с ЕГН **********, адрес ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал. 1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но
взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 22.10.2019г. около 11.47ч товарен автомобил с рег. № **, марка
1
„Дачия”, модел „Логан”, собственост на „БББ-Дистрибуция и
логистика“ЕООД, се движел в гр.Пловдив по бул.“Санкт Петербург“ в посока
бул.Кукленско шосе. В близост до №1 на първия посочен булевард скоростта
му била 73 км/ч, при ограничение за движение в населено място до 50 км/ч.
Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол ARH CAM
S1 № 11743ca. В последствие бил разпечатан електронен фиш серия К №
3106636 срещу управителя на посоченото юридическо лице собственик на
автомобила. Последния обаче депозирал декларация, че на посочените във
фиша време и място Дачията е била управлявана от жалб.Т.А., на когото бил
предоставен за управление автомобила. Приложил копия от СУМПС на
последния, както и протокол за предаването на автомобила. Ето защо бил
издаден фиша предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на
жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него,
удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на
МПС, декларация с посочените приложения, които съгласно чл.189, ал.15 от
ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира
като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при
издаване на процесния фиш са допуснати редица нарушения на
процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако
жалбоподателя не е управлявал автомобила на посоченото време и място в ел.
фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори
фиша, посочвайки лицето, което де факто е извършило нарушението. След
като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото
МПС. Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на
чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не е нужно посочване на лице с неговата длъжност
относно издаването на фиша. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не
поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР
издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Процесния фиш
отговаря на съответния образец. Непълнотите в законодателството не са от
2
компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде
преодоляно само по законодателен път. В последния са ясно посочени три
имена , адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. На
следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и
протокол от изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни
възраженията в тази насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че
нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и
съответен толеранс при измерването.
На следващо място не е нужно да се представя каквато и да било схема
на знаци в района, тъй като в случая нарушението не е за конкретен знак, а на
общото ограничение на нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП от 50 км/ч. Приложен е
надлежен протокол за използване на АТСС, който изцяло съдържа нужните
реквизити. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на
фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен
срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил
това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното
наказание, което изрично е посочено в процесния фиш. Нарушението е ясно
посочено като време, място и начин на извършване, противно от твърдението
в жалбата и това е видно от съдържанието на фиша. От съдържанието на
снимката са видни отразените географски координати, които дават
възможност за проверка на местоположението на нарушението. Безспорно
същите сочат мястото на техническото средство, но то е в близост до
посочения административен адрес. Последното е ясно отразено в протокола
от използване на техническото средство, поради което нарушението е
несъмнено установено според съда.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 23 км/ч. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-
висока – 76 км/ч и превишение 26 км/ч, но това с нищо не нарушава правата
на жалбоподателя.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.
3
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4519123 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на Т.Н.А., с ЕГН **********, адрес ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение
по чл.21, ал. 1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателят Т.Н.А., с ЕГН **********, адрес ** да заплати
на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева юрисконсултско
възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4