Р Е Ш Е Н И Е
№ 1034 07.06.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, първи състав, в публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
Като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов адм. дело № 1196 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от К.У., с адрес ***, против Заповед № ДК-10-ЮИР-10 от 20.03.2018г. на РДНСК-Югоизточен район, с която била отхвърлена като неоснователна жалба на К.У., И.М., Н.Ч., Ф.Б., Д. Р. и В.П. и било оставено в сила Разрешение за строеж № 135 от 16.11.2010г. за газификация на хотел „Феста Поморие ризорт“, в УПИ VІ-1717, 1971, 1972, кв.225 по плана на гр.Поморие, ПИ с идентификатор 57491.509.34 по КК на гр.Поморие, издадено от главния архитект на Община Поморие, на името на „Феста Хотели“ АД, ЕИК *********, представлявано от Ж. В.С.- изпълнителен директор. Твърди се, че в заповедта неправилно било описано, че бутилковата газова инсталация следва да бъде разположена върху бетонова площадка в близост до хотела, но тръбата за газопровода минавала под терасите на жилищната част на блок „В“. Сочи се, че газозахранващата тръба, която съгласно заповедта следвало да минава по външната стена на сградата и трябвало да премине през стената на кота +0.61, всъщност минавала под терасата на сградата. Решението за поставяне на газовите тръби под жилищните сгради на Блок В не било взето със съгласието на всички съсобственици на сградата, в нарушение нормите на Закона за управление на етажната собственост. Признава се, че „Феста хотели“ са собственик на дворното място, където била изградена инсталацията, но терасите под които минават газовите тръби били на жилищата на блок В и за тяхното съгласие било необподимо съгласие, каквото не е дадено по надлежния ред. Иска се от съда отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- Началник на РДНСК- Югоизточен район, се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва подадената жалба и пледира за отхвърлянето й, като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна- Главен архитект на Община Поморие, чрез пълномощник-адвокат също оспорва основателността на жалбата и пледира за отхвърлянето й. Иска се присъждане на направените по делото разноски за процесуално представителство.
Заинтересованата страна- „Феста хотели“АД, се представлява от упълномощен адвокат, който пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Заинтересованите страни: И.М., Н.Ч., Ф.Б., Д. Р. и В.П., не се явяват, но се представляват от общ пълномощник- адвокат, чрез който застъпват становището на жалбоподателя и молят оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, по изложените от жалбоподателя доводи.
Административен съд- гр.Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за нея. Това е така, защото оспорващият е собственик на имот- самостоятелен обект, за който се твърди, че бил засегнат от издаване на заповедта, поради което е налице правен интерес от обжалването. Депозирана е в преклузивния срок за оспорване на индивидуалния административен акт, считано от връчване на заповедта на 17.04.2018г., тъй като била подадена на 18.04.2018г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
При тези констатации, жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:
По
фактите:
Не е спорно по делото, а и от представените доказателства които са безпротиворечиви, се установява, че жалбоподателят К.У. и заинтересованите страни И.М., Н.Ч., Ф.Б., Д. Р. и В.П. са собственици на самостоятелни обекти във „Ваканционно селище хотел и КОО /апартаменти за сезонно ползване в блокове А, Б, В, Г, находящо се в УПИ VІ-1717, 1971, 1972, кв.225 по плана на гр.Поморие, ПИ с идентификатор 57491.509.34 по КК на гр.Поморие. Липсва спор по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 16.11.2010г. било издадено процесното разрешение за строеж, издадено от главния архитект на Община Поморие, на името на „Феста Хотели“ АД, ЕИК *********, а именно за изграждане на „Газификация на х-л „Феста Поморие ризорт“.
В РДНСК-Югоизточен район постъпила жалба от седемте посочени по-горе физически лица против издаденото разрешение за строеж, която била приета за допустима съгласно чл.216, ал.5 от ЗУТ. Както сочи и органът издател на оспореното решение, към преписката липсват данни за обявяване на строителното разрешение, поради което подадената на 29.05.2017г. жалба била приета за допустима.
Разрешението за газификация на хотела било издадено по повод искане до главния архитект на общината да бъде съгласуван проект и да бъде издадено нарочно разрешение за строеж, какъвто съставлява изграждането на газова инсталация.
Жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в сграда- апартамент 314, с идентификатор *5 по КК на гр.Поморие, находящ се в блок В, на кота +9.50, с площ 81.21 кв.м. и прилежащи части 32.58 кв.м. в идеални части от общата част на сграда № 3, с идентификатор **, находяща се в УПИ VІ-1717, 1971, 1972, кв.225 по плана на гр.Поморие.
От приложената по делото документация относно изграждане на процесната газова инсталация се установява, че същата е разположена върху бетонова площадка, в близост до хотела. От изхода на газорегулаторно замерно табло захранващият газопровод се изпълва от тръба, разделяща се на две отклонения за котелното помещение и за кухненския блок. За котелното помещение газопроводът минава през английския двор и през плочата, а за кухненския блок тръбата била монитрана по външната стена на сградата, като преминава през стената на кота +0.61 В обстоятелствената част от оспорената заповед, се сочи че при изграждането на проектираната инсталация не се засягат самостоятелни обекти в блок В.
С протоколно Определение от 08.05.2019г., в последното проведено съдебно заседание, съобразно направените от страните изявления, съдът определи за безспорно обстоятелството, че монтирането на газовата инсталация не са засегнати самостоятелни обекти собственост на различни лица, поради което и по тази причина този факт не се нуждае от доказване.
В подкрепа на извода, че инсталацията е изградена напълно е и приетото по делото експертно заключение на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза. Експертизата е оспорена от жалбоподателя само досежно твърдението на вещото лице, че с монтиране на газовата инсталация не се засягат общи части. Видно от отговорите на вещото лице проектът за инсталация бил изпълнен изцяло към извършения от вещото лице оглед на място, в изпълнение на поставените задачи. В гр.Поморие липсвала изградена газопреносна мрежа, поради което захранването на процесната инсталация следва да се осъществява чрез преносима бутилкова инсталация за компресиран газ. В близост до сградата на хотела имало изградена бетонна площадка, в английски двор с ограда и бариера, на която се разполага бутилковата инсталация. По време на огледа площадката била празна, защото обектът не работил. От изхода на газоразпределителното табло била монтирана стоманено безшевна тръба с диаметър 60.3х3.6 мм, която минава въздушно до сградата и е укрепена посредством стойка. Газозахранващата тръба към кухненния блок била монтирана по външната стена на сградата. Всички елементи на инсталацията са монтирани съгласно указаното в одобрения проект. С монтирането на елементите на инсталацията не се нарушава ползването на общи части, правото на преминаване и достъп на собствениците, съответно не е променено предназначението на общите части. Тръбата на газопровода към кухненския блок минава по външната стена, като монтирането не изменяло съществено тази обща част. След направеното от страна на жалбоподателя предявяване на документи относно индивидуализацията на съществуващите сгради и посочване на конкретната сграда, върху чиято външна стена е монтирана тръбата на газовата инсталация, вещото лице уточни, че тръбата която се описва в писменото заключение минава „по външната страна на тераса, която е изнесена напред от блок В“. Вещото лице поясни, че тръбата е прикрепена с циментиране към стената, не е вкопана и минава по стената отвън.
При така направените фактически констатации, съдът обоснова следните изводи от правна страна:
Актът оспорен в настоящото производство е издаден от компетентен орган, с оглед правомощията на издателя, съгласно чл.216, ал.6 от ЗУТ, при които ако приеме жалбата за допустима може да отмени изцяло или отчасти оспорения акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалваното разрешение. В случаят, административният орган обсъдил коректно и обективно обстоятелствата по случая. Основателно е прието, че подателите на жалбата са активно легитимирани да оспорят процесното строително разрешение, предвид факта, че са собственици на самостоятелни обекти в посочения имот. Разрешението за строеж на Главния архитект на Община Поморие не им било обявено към онзи момент, респективно направеното по-късно оспорване е прието за допустимо и разгледано по същество. При обсъждане на документацията свързана с одобрения проект за изграждане на газова инсталация, органът преценил конкретно относимите към доводите на жалбоподателите факти и обстоятелства и преценил закономерно, че оспорването е неоснователно.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона форма и съдържание, като в него са посочени както фактическите, така и правните основания за постановяване на заповедта за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на оспореното разрешение на строеж.
Както вече бе отбелязано по-горе, по делото и към приключване събирането на доказателства е безспорно обстоятелството за липса на засегнати самостоятелни обекти притежание на жалбоподателя и на останалите заинтересовани страни /с изкл. на „Феста хотели“АД/. При това положение, за да бъде необходимо съгласие на лицата, собственици на обекти в етажната собственост, каквато е налице по отношение на отделните блокове, следва да се обсъдят предпоставките на чл.185 от ЗУТ. Съгласно чл.185, ал.1, т.1-7 от ЗУТ не се иска съгласие на останалите собственици на етажна собственост при преустройства на собствените обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им; не се отнемат общи помещение или площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради или се извършва преустройство при условията на чл.38, ал.5 и ал.6 от закона;
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗУТ в случаите извън тези посочени по-горе /съгласно ал.1/ се изисква решение на общото събрание на собствениците. С други думи, за да е необходимо решение на общото събрание за даване на съгласие трябва да е налице хипотеза по аргумент за противното от изложените в ал.1. Следователно, процесната газова инсталация следва да е изградена така, че да се изменят съществено общи части на сградата, с което да се нарушават правата на останалите собственици, за да е необходимо тяхното съгласие за подобно изграждане.
При така установените факти и обстоятелства стана ясно, че инсталацията била изградена върху собственост на заинтересованата страна „Феста хотели“АД, с изключение на частта, по-точно на елемент от инсталацията /тръба/, която била монтирана върху външната стена на тераса на блок В. При това положение, по никакъв начин не се променя съществено тази обща част, при положение, че тръбата не е вкопана в стената, а само е прикрепена към нея. В тази връзка, следва да се отбележи и че котелното помещение на газовата инсталация е разположено в сутеренния етаж на хотела след преустройство на част от коридора към гаражи и паркоместа, но хотелската част е изцяло собственост на „Феста хотели“АД, поради което това преустройство не засяга никой друг собственик. Впрочем, при очертаване на спорното от безспорното това обстоятелство не следва и да бъде обект на анализ, защото въобще не са наведени доводи за засягане на такава обща част /коридор/. Ако се приеме, че монтирането на част от детайлите на инсталацията, по-конктерно газопреносната тръба е разположена по част от външната стена на блок „В“, то по никакъв начин не се нарушават помещения на отделни собственици, нито се изменят съществено общите части на сградата, при положение, че тази стена е такава.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а
органът постановил индивидуалния административен акт се произнесъл при правилно
приложение и на материално-правните разпоредби, както и в съответствие с целта
на закона. Обобщено, жалбата е
неоснователна, от което произтича отхвърлянето й.
При този изход на спора, в полза на ответната страна, представлявана от юрисконсулт, както и в полза на заинтересованата страна- главен архитект на Община Поморие, за която актът е благоприятен и която страна бе представлявана от упълномощен адвокат следва да бъдат присъдени направените разноски, които са и своевременно поискани, преди приключване на последното съдебно заседание. В този смисъл, в полза на РДНСК-Югоизточен район следва да бъде присъдена сумата от 600 лева за юрисконсултско възнаграждение, съобразно ТР № 1 от 2010г. на ВАС на РБ по т.д. № 3 от 2009г., както и въз основа на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно чл.8, ал.2 от наредбата, тъй като производството е по дело без материален интерес и е с правно основание, обективирано в Закона за устройство на територията. Същата сума следва да се присъди и в полза на заинтересованата страна – главен архитект при Община Поморие и по-конкретно на юридическото лице, в което същият заема длъжност, който видно от приложените по делото доказателства платил 600 лева адвокатско възнаграждение на един адвокат, който го представлява в производството.
Мотивиран от изложеното, на основани чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от К.У., с адрес ***, против Заповед № ДК-10-ЮИР-10 от 20.03.2018г. на РДНСК-Югоизточен район, с която била отхвърлена като неоснователна жалба на К.У., И.М., Н.Ч., Ф.Б., Д. Р. и В.П. и било оставено в сила Разрешение за строеж № 135 от 16.11.2010г. за газификация на хотел „Феста Поморие ризорт“, в УПИ VІ-1717, 1971, 1972, кв.225 по плана на гр.Поморие, ПИ с идентификатор 57491.509.34 по КК на гр.Поморие, издадено от главния архитект на Община Поморие, на името на „Феста Хотели“ АД, ЕИК *********, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К.У., с адрес *** да заплати на РДНСК- Югоизточен район сумата от 600 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.У., с адрес *** да заплати на Община Поморие, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото, за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: