Р Е Ш
Е Н И Е № 448
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 14.10.2020г.
Видинският
районен съд, гражданска колегия, пети граждански състав, в публично заседание
на двадесет и девети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Тодор Попиванов
при секретаря П.К., като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 900
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от М.Е.Б.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Чепеларе, обл.Смолян, ул.“Спартак” №
12А, ет.2, чрез адв. Тонка Любенова Динчева от АК- Смолян, против О.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен е от ищцата иск с право основание чл.108 от ЗС иск за установяване
право иск за установяване право на собственост върху 2 бр. недвижими имоти и
осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на
ищцата върху тях.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: наличието на
право на собственост на ищцата върху следните недвижими имоти:
1.6/8 /шест осми/ ид.части от правото на собственост върху триетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Видин, обл.Видин, с идентификационен №
10971.509.284.1 по кадастралната карта на града, със застроена площ от 79
кв.м., построена в поземлен имот 10971.509.284, с административен адрес:
гр.Видин, обл.Видин, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 46, състояща се от: първи
жилищен етаж със застроена площ от 79 кв.м., с разположени в него спалня, хол,
кухня с тераса, коридор и сервизни помещения; втори жилищен етаж със застроена
площ от 79 кв.м., с разположени в него спалня, хол, кухня с тераса, коридор и
сервизни помещения и приземен /сутеренен/ етаж с разположени в него складови
помещения /мазета/, както и вътрешно стълбище между етажите, ведно с правото на
строеж върху имота, при съседи на имота: от север – ул.“Св.св.Кирил и Методий“,
от изток – поземлен имот № 285, от юг – поземлен имот № 295 и от запад –
поземлен имот № 283, и
2.Поземлен имот № 220 по кадастралния план на с.Покрайна, общ.Видин,
обл.Видин, целият с площ от 742 кв.м., ведно с построените в имота: двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., двуетажна масивна
стопанска сграда със застроена площ от 54 кв.м. и едноетажна масивна стопанска
сграда със застроена площ от 6 кв.м., при съседи на имота: от изток и от юг –
улици, от запад – поземлен имот № 219 и от север – поземлен имот № 217.
Поддържа се от ищцата, че е собственик на горепосочените недвижими имоти по
силата на наследство по закон и наследство по завещание от баща си Евдоким Б.Й.,
починал на 25.03.2009г., за което се легитимира с представени по делото нот.акт
за собственост на недвижим имот № 16, том.II, н.д. № 114 от 24.03.2014г. на
нотариус с район на действие – РС – Видин – Богдан Тодоров, нот.акт за
собственост на недвижим имот № 24, том.II, н.д. № 119 от 25.03.2014г. на
нотариус с район на действие – РС – Видин – Богдан Тодоров и нотариално
завещание № 2, том.I, н.д. № 2 от 20.03.2009г. на нотариус с район на действие
– РС – Видин – А.А..
Поддържа се още, че първия недвижим имот е съсобствен на ищцата с чичовците
й Б.Б.Й. и Евстати Б.Й., с права по 1/8 ид.част, като ползването на първия етаж
и 2 стаи от втория етаж е разпределено между съсобствениците. А по отношение на
втория недвижим имот – че ищцата е едноличен собственик.
Твърди се, че ищцата и наследодателят й преди смъртта си владеели първия
недвижим имот, находящ се в гр.Видин; че в последствие ищцата се преместила да
живее в гр.Чепеларе, а в имота останала да живее голямата й дъщеря – Емона до
завършване на средното си образование, както и че известно време след като
последната напуснала къщата, ищцата установила, че без нейно знание и съгласие
и без правно основание ответниците О.Е.Б. и А.Е.Б. владеят приземния етаж и
част от втория етаж от триетажната масивна жилищна сграда, находяща се в
гр.Видин, обл.Видин, с идентификационен № 10971.509.284.1 по кадастралната
карта на града и след покана не желаят да я напуснат.
По отношение на втория недвижим имот, Поземлен имот № 220 по кадастралния
план на с.Покрайна, общ.Видин, обл.Видин, целият с площ от 742 кв.м., ведно с
построените в имота жилищна и стопански сгради се ползват без правно основание
от тримата ответници О.Е.Б., А.Е.Б. и М.А.М., които след покана от ищцата не
желаят да го напуснат.
Поддържа се още, че ищцата предложила на ответниците да сключат договор за
наем или да напуснат имотите, но последните не се съгласили.
Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ищцата е собственик на процесните недвижими имоти с посочените
от нея имуществени права и да осъди ответниците да отстъпят собствеността и да
й предадат владението върху описаните по горе недвижими имот. Претендира
направените по делото разноски. Моли да й бъдат допуснати двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на твърдяните в исковата молба
обстоятелства.
В срока за отговор на исковата молба
ответниците са оспорили предявените от ищцата искове като недопустими, тъй като
с исковата молба се предявят съединени установителни с осъдителни искове, което
е недопустимо и молят производството по делото да се прекрати и да им се
пресъдят направените разноски.
Оспорват ревандикационните искове и като неоснователни, като твърдят от
своя страна, че ищцата не е едноличен собственик на процесните имоти, тъй като
ответниците също притежават права върху имота, както следва:
По отношение на Поземлен имот № 220 по кадастралния план на с.Покрайна,
общ.Видин, обл.Видин, целият с площ от 742 кв.м., ведно с построените в имота
жилищна и стопански сгради ответниците оспорват нотариалния акт на ищцата, с
който се легитимира - като констативен и неотразяващ действителните собственици
и права върху имота и твърдят от своя страна, че имотът е придобит от Евдоким Б.Й.
по дарение от неговата майка Флорика Александрова Миланова през 1991г.; че през
1993г. по време на действие на гражданския си брак с ответницата М.А.М. счупили
старата къща и изградили нова такава и нова стопанска сграда, въз основа на
строително разрешение, изд. от Община Видин, поради което върху застроените
имоти се разпростира режим на семейна имуществена общност /СИО/ с права
½ ид.части за М.А.М., поради което ищцата е съсобственик с този
ответник, който живее на годно правно основание.
По отношение на правото на собственост върху триетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в гр.Видин, обл.Видин, с идентификационен № 10971.509.284.1
по кадастралната карта на града, със застроена площ от 79 кв.м., построена в
поземлен имот 10971.509.284, с административен адрес: гр.Видин, обл.Видин,
ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 46, ответниците оспорват нотариалния акт на
ищцата, с който се легитимира - като констативен и неотразяващ действителните
собственици и права върху имота и твърдят от своя страна, че останалите
съсобственици Б.Б.Й. и Евстати Б.Й., не желаят ответниците да бъдат осъдени да
опразнят този имот. А също, че лицето Борис Й. Митранов е изградил къща въз
основа на отстъпено право на строеж и строително разрешение от 1966г. по време
на брака си с Флорика Александрова Миланова; че след смъртта си през 1969г.
Борис Й. Митранов оставя наследници: Флорика Александрова Миланова и трима
синове, а през 1991г. умира и
преживялата съпруга и тримата наследници получават по равна част от
наследството; че след смъртта на Борис Й. Митранов къщата е довършена и пусната
в експлоатация от Евдоким Й. и съпругата му М.А., тъй като останалите
наследници Б.Б.Й. и Евстати Б.Й. са били на 14, съответно на 16 години. Посочва
се, че върху тази част от къщата се разпростира режим на СИО между Евдоким Й. и
ответницата М.А., която след смъртта на Евдоким Й. се е трансформирала в
обикновена съсобственост.
Иска се от ответниците, съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените от ищцата ревандикационни искове и да му се пресъдят разноските по
делото.
Ответниците представят писмени доказателства. Искат назначаване на съдебно
– техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси: 1. Идентичен ли
е недвижим имот: парцел VII – 447 в кв.43, действащ в с.Покрайна ,общ.Видин,
обл.Видин към 1991г. и 1993г. с ПИ № 220 по кадастралния план на с.Покрайна
,общ.Видин, обл.Видин, действащ към настоящия момент? и 2.Идентичен ли е имота
в представения договор с отстъпено право на стоеж: парцел XI в кв.80 по
действащия план на гр.Видин към 1966г. с имота, предмет на нот.акт № 24,
том.II, н.д. № 119 от 2014г. с идентификатор 10971.509.284.1?
Ответниците правят възражение за нищожност на завещанието, направено в
полза на ищцата, тъй като към датата на завещаването завещателят е бил със 100%
инвалидност и не е бил способен да завещава, като представя доказателство за
това – Експертно решение за трудоустрояването му.
Ответниците оспорват и саморъчно завещание от 06.12.1992г., изпълнено от
Флорика Александрова Митранова като нищожно, като неизпълнено от посоченото
като завещател лице и евентуално правят възражение за унищожаемост поради
неспособност на завещателя да завещава по време на съставяне на завещанието.
Иска се издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което ответниците да се снабдят от Агенция по
вписванията при РС - Видин с препис от саморъчно завещание от 06.12.1991г., за
което е издаден препис № 324 от 01.11.2004г. на Агенция по вписванията при РС –
Видин.
Иска се допускане на двама свидетели: Евстати Б.Й. и Б.Б.Й., за
установяване на твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства.
Не са налице обстоятелства, които се признават ответниците по предявените
искове и които да не подлежат на доказване.
Съдът е указал доказателствената тежаст на страните: че в тежест на ищцата
е да докаже, че са налице основанията на предявения от нея ревандикационен иск:
- че е същата е собственик с права 6/8 ид.части от първия процесен имот и
едноличен собственик на втория процесен имот по силата на наследяване по закон
и наследство по завещание от баща си Евдоким Б.Й.;
- че първите двама ответници владеят процесния имот, находящ се в гр.Видин,
а тримата ответници – владеят процесния имот, находящ се в с.Покрайна, общ.Видин;
-че след покана ответниците не желаят да го напуснат процесните имоти.
И че в тежест на ответниците е да докажат:
- че първите двама ответници владеят част от процесния имот, находящ се в
гр.Видин със съгласието и без противопоставянето на другите /освен ищцата/
двама съсобственици - Евстати Б.Й. и Б.Б.Й.;
- че третата ответница М.А.М. притежава право на собственост върху сградите
в двата процесни имота на посоченото правото основание - придобиване право на
собственост в режим на СИО чрез строеж;
- че към датата на съставяне на нотариално завещание № 2, том.I, н.д. № 2
от 20.03.2009г. на нотариус с район на действие – РС – Видин – А.А.,
завещателят Евдоким Б.Й. не е бил способен да завещава;
- че към датата на съставяне на саморъчно завещание от 06.12.1991г.,
изпълнено от Флорика Александрова Митранова не е изпълнено от посоченото като
завещател лице, а евентуално - поради
неспособност на завещателя да завещава по време на съставяне на завещанието.
С протоколно определение, постановено по делото на 03.10.2019г., по искане
на ищцата, съдът е допуснал изменение на предявения иск по отношение на
процесния имот, находящ се в с.Покрайна, общ.Видин, обл.Видин, със следния
петитум: В случай, че съдът не приеме, че ищцата М.Б. е единствен собственик на
построените в поземлен имат № 220 сгради, да признае, че е едноличен собственик
на поземлен имот № 220 по кадастралния план на с.Покрайна, общ.Видин, целият с
площ от 742 кв.м., ведно с ½ ид.част от построените в имота: двуетажна
масивна жилищна сграда с площ от 64 кв.м., двуетажна масивна стопанска сграда
със застроена площ от 54 кв.м. и едноетажна масивна стопанска сграда със
застроена площ от 6 кв.м., до съседи на имота: от изток и от юг улици, от запад
– поземлен имот № 219 и от север – поземлен имот № 217, и да осъди ответниците
да й предават владението върху същите недвижими имоти, които владеят без правно
основание.
С протоколно определение, постановено по делото на 29.06.2020г., по искане
на ищцата, съдът е допуснал изменение на предявения ревандикационен иск по
отношение на процесните имоти, като същият се счита за предявен като
установителен иск.
Съдът, като разгледа исковата молба, отговора, становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства в съвкупност и по отделно, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 24.03.2014г., видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот №
16, том.втори, н.д.№ 114 от 2014г. по описа на нотариус с район на действие –
РС – Видин – Богдан Тодоров, ищцата М.Е.Б. е призната за индивидуален
собственик на основание наследство по закон и наследство по завещание, на
поземлен имот № 220 по кадастралния план на с.Покрайна, общ.Видин, целият с
площ от 742 кв.м., ведно с построените в имота: двуетажна масивна жилищна
сграда с площ от 64 кв.м., двуетажна масивна стопанска сграда със застроена
площ от 54 кв.м. и едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 6
кв.м., до съседи на имота: от изток и от юг улици, от запад – поземлен имот №
219 и от север – поземлен имот № 217.
На 25.03.2014г., видно от нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 24, том.втори, н.д.№ 119 от 2014г. по
описа на нотариус с район на действие – РС – Видин – Богдан Тодоров, ищцата М.Е.Б.
е призната за индивидуален собственик с права 6/8 ид. части, а лицата Б.Б.Й. и
Евстати Б.Й. – с права по 1/8 ид.част за всеки от тях, върху следния недвижим
имот: Триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Видин, обл.Видин, с
идентификационен № 10971.509.284.1 по кадастралната карта на града, със
застроена площ от 79 кв.м., построена в поземлен имот 10971.509.284, с
административен адрес: гр.Видин, обл.Видин, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 46,
състояща се от: първи жилищен етаж със застроена площ от 79 кв.м., с
разположени в него спалня, хол, кухня с тераса, коридор и сервизни помещения;
втори жилищен етаж със застроена площ от 79 кв.м., с разположени в него спалня,
хол, кухня с тераса, коридор и сервизни помещения и приземен /сутеренен/ етаж с
разположени в него складови помещения /мазета/, както и вътрешно стълбище между
етажите, ведно с правото на строеж върху имота, при съседи на имота: от север –
ул.“Св.св.Кирил и Методий“, от изток – поземлен имот № 285, от юг – поземлен
имот № 295 и от запад – поземлен имот № 283.
Видно от нотариално завещание № 2, том първи, дело № 2/2009г. на нотариус с
район на действие РС – Видин – А.А., на 20.03.2009г., Евдоким Б.Й. е завещал на
дъщеря си – ищцата М.Е. Методиева, цялото си движимо и недвижимо имущество и
парични средства, които притежава към момента на смъртта си.
Видно от удостоверение № 30, изд. на 25.03.2019г. от гр.Чепеларе,
общ.Чепеларе, обл.Смолян, М. Евдокемова Б. и М.Е. Методиева, са имена на едно и
също лице /ищцата/.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, изд. на
30.09.2014г. от община Видин / лист 44-45 от делото/, лицето Борис Й. Митранов е
починал на 07.09.1969г. и е оставил наследници: съпруга – Флорика Александрова
Митранова, починала на 12.12.1991г. и трима сина: Б.Б.Й., Евстати Б.Й. и
Евдоким Б.Й..
От своя страна Евдоким Б.Й., починал на 25.03.2009г. е оставил наследници:
ответницата М.А.М. – съпруга, ответникът О.Е.Б. – син ищцата и М.Е. Методиева –
дъщеря, видно от представеното по делото удостоверение за наследници, изд. на
30.09.2014г. от община Видин / лист 43 от делото/.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том. шести, н.д.
№ 2403/1991г. на 09.12.1991г., Флорика Александрова Митранова е дарила на сина
си Евдоким Б.Й., недвижим имот: парцел VII – 447 в кв.43 по плана на с.Покрайна, общ.Видин,
обл.Видин, ведно с построените в него къща, кош с хамбар, целият около 700 кв.м.
Наследодателите Евдоким Б.Й. и М.А.М. са сключили грагдански брак на
06.11.1969г., видно от удостоверение за граждански брак, изд. от с.Покрайна,
общ.Видин, обл.Видин.
Видно от ЕР № 2132 от 25.08.2014г., на МБАЛ „Св.Петка“ – гр. Видин
ответникът О.Е.Б., е с призната 100 % неработоспособност в водеща диагноза хронична
бъбречна недостатъчност, което доказателство е несъотносимо към правния спор и
не следва да се обсъжда.
Видно от представените по делото Решение на ИК на ГНС – Видин, Типов
договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя и 3 бр. строителни
разрешения /листа 52 – 56 от делото, през 1966г. на Борис Й. Митранов е
отстъпено право на строеж и дадено строително разрешение да построи двуетажна
жилищна сграда в урегулирано място от 374 кв.м. , съставляващо парцел XI в кв. 180 в гр.Видин, а през
1993г. на Евдоким Б.Й. е дадено строително разрешение за построяване на жилищна
сграда в парцел VII – 447 в кв.43 в с.Покрайна, общ.Видин, обл.Видин, както и разрешение за строеж
за обект двуетажна стопанска сграда през 2001г.
Видно от саморъчно завещание от 06.12.1991г. оставено за пазене и обявено
от съдия по вписванията при РС – Видин, Флорика Александрова Митранова завещава
на сина си Евдоким Б.Й., цялото си недвижимо и движимо имущество, което
притежава към датата на смъртта си.
От заключението на назначената, изслушана и приета по делото съдебно –
техническа експертиза се установява, че парцел VII – 447 в кв.43 от регулационния и кадастрален план, действащ в
с.Покрайна от 1966г., общ.Видин, обл.Видин към 1991 и 1993г. е идентичен с ПИ
220 по кадастралния план на с.Покрайна, общ.Видин, обл.Видин, действащ към
момента на изготвяне на експертизата, но че от сградите по двата плана съвпада
само двуетажна паянтова сграда, както и че не може може да се даде идентичност
на двете жилищни сгради по плана от 1965г. и КК от 2008г. на гр.Видин, понеже в
първия план в парцел XI в кв. 180 в гр.Видин е нанесено 2МЖ – двуетажно масивно жилище, а в
настоящия план, в ПИ 284, в кв.509, с идентификатор 10971.509.284 е нанесено
3МСБЖ – жилищна сграда, еднофамилна с брой етажи 3 със застроена площ от 80
кв.м., но с различен контур от този на плана от 1965г., но също - че скиците са
в различни координатни системи, три от границите съвпадат, както и мястото в
населеното място съвпада.
По делото са дадени отговори на въпроси по чл.176 от ГПК от ответниците О.Е.Б.
и А.Е.Б., касаещи ползването на процесните имоти, но предвид допуснатото
изменение на иска, с който се претендира само установяването на правото на
собственост, без да се претендира реванцикацията им, то отговорите на страните
се явяват за обстоятелства, не необходими за решаване на делото, поради което
не следва да се обсъждат. Същото се следва и по отношение на свидетелските
показания, касаещи ползването на процесните имоти, което не се оспорва и
претендира.
Св. Б.Й. установява, че къщата в
гр.Видин, на ул.“Кирил и методий“ 46 е строена от баща му Борис когато бил на
16 години, а малкия му брат на 14 години; била вдигната и покрита; че майка му
Флорика имала имала къща и дворно място в с.Покрайна, че след смъртта й в имота
останал да живее Евдоким, който от старата къща на майка му, която била тип
„плетарка“, построил нова; че стопанската града била построена, както и че
непосредствено преди да почине майка му Флорика, тя не била контактна, не
можела да се грижи и да се храни сама, както и че свидетелят няма претенции към
имота.
Св. Евстати Й. установява, че има по
наследство имот в гр.Видин, на ул.“Кирил и Методий“ 46 от баща си; че къщата в
с.Покрайна била построена от брат му Евдоким когато бил женен за ответницата М.М.
и че свидетелят няма претенции към имота; че майка му Флорика починала от рак,
като последните 20 дни преди смъртта си била на легло, не можела да говори, да
се движи, да се храни и не разговаряла с околните, както и че й слагали морфин.
По отношение на имота в гр.Видин, установява, че като многодетно семейство, на
баща му бил предоставен парцел в нов квартал за построяване на къща, както и че
я е построил на 3 етажа – сутерен от 2 стаи – мазе и кухничка, като цялото
семейство живеели в къщата.
От назначената, изслушана и приета по делото съдебна графическа експертиза
се установява, че въз основа на болестното състояние на лицето и свидетелските
показания, може да се предположи, че спорният ръкописен текст в саморъчно
завещание, от 6.12.1991г. от Флорика Александрова Митранова, изготвен 6 дни
преди смъртта й, не е възможно да бъде написано с такъв почерк /без тремор и
атаксия на движенията/.
Разпитаният по делото свидетел нотариус А.А. установява, че съставил завещанието
от 20.03.2009г. по искане от Евдоким Й. Флоров, който познавал от преди; че го
изготвил в дома му пред двама свидетели; че го прочел и след като завещателят
го одобрил, положил с отпечатък с палец поради заболяване, което не му
позволявало да пише с химикал, както и че завещателят бил в ясно съзнание и
можел да изразява валидна воля; че накрая нотариуса прочел завещанието пред
завещателя и свидетелите.
По делото е назначена допълнителна съдебна графическа експертиза,
определението за допускането на което в последствие е отменено, тъй като по
делото се е оказа невъзможно събирането на сравнителен материал от завещателя
Флорика Александрова Митранова, въз основа на който да се установи, дали
ръкописния почерк в саморъчно завещание е положен от последната или не.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира следното по допустимостта на иска и от правна страна:
предявеният иск след изменението е с правно основание чл.124 от ГПК, ал.1,
предложение второ от ГПК – с искане ищцата да установи правото си на собственост
върху процесните недвижими имоти, като правния интерес е обусловен съгласно ТР
№8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, правен интерес от
предявяване на установителен иск има съсобственик срещу владеещите имота
ответници. С него ищецът ще прекъсне придобивната давност в тяхна полза и
установи ли, че е съсобственик, ще започне да владее имота чрез тях /чл.31,
ал.2 ЗС/, като може да търси обезщетение за ползването на своята част от имота,
без да има интерес лично да ползва имота и поради това да го държи. Правен
интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните
права върху общата вещ, какъвто е настоящия случай, като посочените хипотези не
изчерпват случаите, при които установителният иск за собственост и други вещни
права е допустим, въпреки възможността да бъде предявен осъдителен иск, тъй
като право на ищеца е да избере обема на защита на засегнатото си материално
право. В настоящия казус ответниците оспорват обема на имуществените права,
претендирани от ищцата, поради което поради което искът е допустим.
По отношение на оспорването от ответниците на нотариално завещание № 2, том първи, дело № 2/2009г. на нотариус с район на
действие РС – Видин – А.А., с което на 20.03.2009г., Евдоким Б.Й. е завещал на
дъщеря си – ищцата М.Е. Методиева, цялото си движимо и недвижимо имущество и
парични средства, които притежава към момента на смъртта си, съдът намира
същото за недоказано, тъй като завещанието е съставено в нотариално форма и
ред, с изискуемите се реквизити, и съставлява официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му – нотариуса, поради което е
свидетелстващ документ с материална доказателствена сила за установените от
нотариуса факти: че завещателят е направил и подписал завещателното
разпореждане; че са присъствали и са се подписали посочените двама свидетели,
както и че завещателят е бил дееспособен и е разбирал свойството и значението
на акта, който извършва. Горното се установи и от разпита на нотаруиса, съставил
и подписал завещателното разпореждане, а доказателства за твърдяния от
ответниците факт, че завещателят е бил със 100% инвалидност и не е бил способен
да завещава - не се събраха. Поради изложеното, завещателното разпореждане е
произвело действие и притежаваните към момента на смъртта на наследодателя
имуществени права са преминали в патрумониума на ищцата М.Е. Методиева.
По отношение на завещанието от 06.12.1991г. със завещател Флорика
Александрова Митранова, независимо, че е обявено от съдия по вписванията при
ВРС, същото съставлява саморъчно
завещание по смисъла на чл.25, ал.1 от Закона за наследството. Същото не носи
подпис на страната, която го оспорва, поради което съставлява частен документ,
който няма материална доказателствена сила и на основание чл.180 ог ГПК
съставлява доказателство само за това, че изявленията, които се съдържат в него
са направени от лицето, което го е подписало. При оспорване истинността на
частния документ, какъвто е настоящия случай, не е се образува производство по
чл.193 от ГПК, а тежестта на доказване е на ищцата, която се ползва от документа.
Съдебната графическа експертиза по делото не установи, че ръкописния текст в
завещанието е изписан от завещателят Флорика Александрова Митранова, напротив –
внесе съмнение в това обстоятелство, тъй като изписаният текст се характеризира
като обработен, без интенционен тремор и атаксичност на движенията и е изпълнен
6 дни преди смъртта на завещателя. При положение, че по делото се установи, че
около 20 дни преди смъртта си завещателят Флорика Митранова е била тежко болна,
на легло, не можела да говори, да се движи и да разговаря с околните, то
заключението на вещото лице е, че може да се предположи, че текстът е
невъзможно да бъде изписан от завещателя с такъв почерк. По делото не се събра
сравнителен материал за установяване с категоричност автентичността на почерка,
а ищцовата страна не ангажира други доказателства, които да установят, че
именно завещателят Флорика Митранова е
написала завещателното разпореждане – обстоятелство, което е в нейна тежест да
установи. Предвид изложеното, следва да се приеме, че оспорването е доказано, а
завещателното разпореждане не е произвело желаното действие - завещателят
Флорика Митранова да остави на сина си Евдоким Б.Й. цялото си движимо и
недвижимо имущество след своята смърт.
Независимо от горното, с договор за дарение на недвижими имот,
материализиран в нот. акт № 122, том шести, н.д. № 2403/1991г. на нотариус при
Видински районен съд, Флорика Александрова Митранова е дарила на сина си
Евдоким Б.Й. следния недвижим имот: Парцел VII – 447 в кв.43 по плана на с.Покрайна, ведно с построените в
него къща, кош с хамбар, целият около 700 кв.м., който е идентичен на процесния
имот ПИ 220 по кадастралната карта на с.Покрайна, общ.Видин, с изключение на
сградите построени в него, като по скиците, относно сградите в имота,
съвпадение има само по отношение на една сграда /№2/ - двуетажна паянтова
сграда, видно от съдебно – техническа експетизата, изготвена по делото. Същевременно
се установи от разпита на свидетелите Б.Й. и Е.Й., че брат им Евдоким Б.Й.,***
нова къща на мястото на старата /плетарка/, както и стопанска сграда след като се
оженил за съпругата си - ответницата М.А.М. /Йонова/ през 1969г., видно от
удостоверение за граждански брак /лист.50 от делото/. Същото се потвърждава и
от приетите по делото писмени доказателства – строително разрешение №
93/05.05.1993г., изд. от община Видин относно направата на жилищната сграда и
разрешение за строеж от 05.03.2001г., изд. от община Видин относно двуетажната
стопанска сграда.
Предвид изложеното, по отношение на процесния имот, находящ се в
с.Покрайна, общ.Видин, собствеността е преминала от Флорика Александрова
Митранова по силата на договора за дарение от 1991г. в патримониума на сина й
Евдоким Б.Й., а в последствие – по силата на завещателно разпореждане от последния
през 2009г. – в патримониума на ищцата М.Е. Методиева и същата е станала
едноличен собственик върху парцела. По отношение на построените в имота сгради
обаче, построени от Евдоким Б.Й. по време на брака му с ответницата М.А.М.
/Йонова/ се разпростира режим на Семейна имуществена общност с права ½
ид.част за всеки от тях. След смъртта на Евдоким Б.Й. през 2009г., на основание
чл.9 от Закона за наследството, неговите права върху сградите се наследяват по
равно от преживялата го съпруга - М.А.М. /Йонова/ и деца: О.Е.Б. и М.Е.Б. с
права по 1/3 от ½ ид. части, или по 1/6 ид.част за всеки от тях. Така,
собствеността върху сградите в ПИ 220 по кадастралната карта на с.Покрайна,
общ.Видин е както следва: 4/6 ид.части за М.А.М. /Йонова/ и по 1/6 ид.част О.Е.Б.
и М.Е.Б.. Установителният иск за признаване на ищцата за собственик следва да
бъде уважен за поземления имот изцяло и в размер на 1/6 ид.част относно
построените в имота сгради. Оспореният констативният нотариален за собственост
на недвижим имот № 16, том.втори, н.д.№ 114 от 2014г. по описа на нотариус с
район на действие – РС – Видин – Богдан Тодоров, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, следва да бъде изменен в останалата част до пълните, признати на ищцата
права.
По отношение на спорния недвижим имот: триетажна масивна жилищна сграда,
находяща се в гр.Видин, обл.Видин, с идентификационен № 10971.509.284.1 по
кадастралната карта на града, със застроена площ от 79 кв.м., построена в
поземлен имот 10971.509.284, с административен адрес: гр.Видин, обл.Видин,
ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 46, състояща се от: първи жилищен етаж със
застроена площ от 79 кв.м., с разположени в него спалня, хол, кухня с тераса,
коридор и сервизни помещения; втори жилищен етаж със застроена площ от 79
кв.м., с разположени в него спалня, хол, кухня с тераса, коридор и сервизни
помещения и приземен /сутеренен/ етаж с разположени в него складови помещения
/мазета/, както и вътрешно стълбище между етажите, ведно с правото на строеж
върху имота, при съседи на имота: от север – ул.“Св.св.Кирил и Методий“, от
изток – поземлен имот № 285, от юг – поземлен имот № 295 и от запад – поземлен
имот № 283, съдът намира следното: Видно от представените по делото Решение на
ИК на ГНС – Видин, Типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна
земя и 3 бр. строителни разрешения /листа 52 – 56 от делото, през 1966г. на
Борис Й. Митранов е отстъпено право на строеж и дадено строително разрешение да
построи двуетажна жилищна сграда в урегулирано място от 374 кв.м. ,
съставляващо парцел XI в кв. 180 в гр.Видин. От разпита на свидетелите Б.Й. и Е.Й. се установи,
че сградата е построена от техния баща - Борис Й. Митранов по време на брака му
с Флорика Александрова Митранова, поради което е била и тяхна собственост. Не
се установи твърдяното от ответниците, че къщата е достроена от Евдоким Б.Й.,
съответно частта, в която претендират собствеността, като наследници на
последния. След смъртта на наследодателите Борис Й. Митранов през 1969г. и
Флорика Александрова Митранова през 1991г., и предвид, че завещателното
разпореждане на Флорика Александрова Митранова от 06.12.1991г. не е произвело
действие, то собствеността върху сградата е преминала в патримониума на тримата
им сина: Евдоким Б.Й., Б.Б.Й. и Евстати Б.Й., с права, съгласно чл.5, ал.1 от ЗН - по 1/3 ид.част за всеки от тях. По силата на нотариалното завещание № 2,
том първи, дело № 2/2009г. на нотариус с район на действие РС – Видин – А.А., с
което на 20.03.2009г., Евдоким Б.Й. е направил дъщеря си – ищцата М.Е.
Методиева свой универсален правоприемник, то притежаваната от него 1/3 ид.част
от сградата е преминала в нейния патримониум. Установителният иск за признаване
на ищцата за собственик следва да бъде уважен за този недвижим имот - сграда в
частта в размер на 1/3 ид.част от претендираното право, а в останалата
претендирана част – до 6/8 ид.части от собствеността, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Оспореният констативният нотариален за
собственост на недвижим имот № 24, том.II, н.д. № 119 от 25.03.2014г. на
нотариус с район на действие – РС – Видин – Богдан Тодоров, на основание
чл.537, ал.2 от ГПК, следва да бъде изменен в останалата част до пълните,
признати на ищцата права.
Предвид частичното уважаване на исковете и след компенсация на следващите
се на страните разноски събазмерно уважената част за ищцата, съответно –
съразмерно отхвърлената част от исковете за ответниците, съдът намира, че
разноски на страните не следва да се пресъждат.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците О.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
че ищцата М.Е.Б., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр.Чепеларе, обл.Смолян, ул.“Спартак” № 12А, ет.2, е
едноличен собственик на Поземлен имот № 220 по кадастралния план на с.Покрайна,
общ.Видин, обл.Видин, целият с площ от 742 кв.м., както и че е собственик на
1/6 /една шеста/ ид.част от построените в имота сгради: двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., двуетажна масивна стопанска
сграда със застроена площ от 54 кв.м. и едноетажна масивна стопанска сграда със
застроена площ от 6 кв.м., при съседи на имота: от изток и от юг – улици, от
запад – поземлен имот № 219 и от север – поземлен имот № 217, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран от
ищцата размер за установяване на правото на собственост върху сградите – че е
едноличен собственик, а при евентуалност – че е собственик на ½ /една
втора/ ид.част от правото на собственост върху тях, като неоснователен и
недоказан.
ИЗМЕНЯВА на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативният нотариален за собственост
на недвижим имот № 16, том.втори, н.д.№ 114 от 2014г. по описа на нотариус с
район на действие – РС – Видин – Богдан Тодоров, с който ищцата М.Е.Б., ЕГН **********,***, е призната
за едноличен собственик на построените в Поземлен имот № 220 по кадастралния
план на с.Покрайна, общ.Видин, обл.Видин, целият с площ от 742 кв.м. сгради:
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., двуетажна
масивна стопанска сграда със застроена площ от 54 кв.м. и едноетажна масивна
стопанска сграда със застроена площ от 6 кв.м., при съседи на имота: от изток и
от юг – улици, от запад – поземлен имот № 219 и от север – поземлен имот № 217,
в частта над 1/6 ид.част от правото на
собственост върху тях.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците О.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищцата М.Е.Б., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр.Чепеларе, обл.Смолян, ул.“Спартак” № 12А, ет.2, е собственик на
1/3 /една трета/ ид.част от триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в
гр.Видин, обл.Видин, с идентификационен № 10971.509.284.1 по кадастралната
карта на града, със застроена площ от 79 кв.м., построена в поземлен имот
10971.509.284, с административен адрес: гр.Видин, обл.Видин, ул.“Св.св.Кирил и
Методий“ № 46, състояща се от: първи жилищен етаж със застроена площ от 79
кв.м., с разположени в него спалня, хол, кухня с тераса, коридор и сервизни
помещения; втори жилищен етаж със застроена площ от 79 кв.м., с разположени в
него спалня, хол, кухня с тераса, коридор и сервизни помещения и приземен
/сутеренен/ етаж с разположени в него складови помещения /мазета/, както и
вътрешно стълбище между етажите, ведно с правото на строеж върху имота, при
съседи на имота: от север – ул.“Св.св.Кирил и Методий“, от изток – поземлен
имот № 285, от юг – поземлен имот № 295 и от запад – поземлен имот № 283, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран от
ищцата размер за установяване на правото на собственост върху сградата – че е
собственик на 6/8 /шест осми/ ид.части от правото на собственост върху нея,
като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯВА на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативният нотариален за собственост
на недвижим имот № 24, том.II, н.д. № 119 от 25.03.2014г. на нотариус с район
на действие – РС – Видин – Богдан Тодоров, с който ищцата М.Е.Б., ЕГН **********,***, е призната за собственик на 6/8 /шест
осми/ ид.части от правото на собственост върху триетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в гр.Видин, обл.Видин, с идентификационен № 10971.509.284.1
по кадастралната карта на града, със застроена площ от 79 кв.м., построена в
поземлен имот 10971.509.284, с административен адрес: гр.Видин, обл.Видин,
ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 46, състояща се от: първи жилищен етаж със
застроена площ от 79 кв.м., с разположени в него спалня, хол, кухня с тераса,
коридор и сервизни помещения; втори жилищен етаж със застроена площ от 79
кв.м., с разположени в него спалня, хол, кухня с тераса, коридор и сервизни
помещения и приземен /сутеренен/ етаж с разположени в него складови помещения
/мазета/, както и вътрешно стълбище между етажите, ведно с правото на строеж
върху имота, при съседи на имота: от север – ул.“Св.св.Кирил и Методий“, от
изток – поземлен имот № 285, от юг – поземлен имот № 295 и от запад – поземлен
имот № 283, в частта над 1/3 /една трета/
ид.част от правото на собственост върху нея.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Видински Окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: