№ 4023
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20251110205145 по описа за 2025 година
Съдебното производство е образувано и се разглежда по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по Жалба на Л. Е. С., срещу Електронен фиш (ЕФ) сер.К с № ***, издаден от
СДВР, с който на жалбоподателката в качеството й на регистриран ползувател на л.а. *** с
дк№ *** е наложено административното наказание глоба в размер на 100 лева за
нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗдвП, извършено на 03.08.2021г в 19,14 часа в
София, бул.Ал.Малинов срещу блок № 491, като автомобилът се е движил от ул.Д-р
Ат.Москов към Околовръстен път с установенаскорост 73 км/ч, при разрешена скорост за
населено мсто 50 км/ч, с превишена стойност на скоростта 23 км/ч, като нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) с № 11743f0.
В жалбата се твърди, че за жалбоподателката този ЕФ е практически неразбираем, не може
да разбере кое поделение на МВР е издало фиша, поставя въпроса възможно ли е на
фотоснимката да е заснет един автомобил, а указаната скорост да сеотнася за друг, движещ
се в съседство на заснетия, автомобил. На практика се иска проверка на законосъобразността
на издадения ЕФ. Приложени към Жалбата са Пълномощно и Договор за правна помощ
между жалбоподателката и адв.Ю. Н. от САК (според който на адв.Н. е заплатено
предварително адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева ). Не се претендират
разноски.
В съдебнозаседание жалбоподателят, редовно призован чрез процесуалния си представител
адв.Ю. Н., не се явява. Не се явява и адв.Н..
Въззиваемата страна СДВР – редовно призована, не изпраща представител, но по делото
преди откритото съдебно заседание са депозирани писмени бележки, изходящи от
гл.юрк.С.К. (с Пълномощно да представлява СДВР), в които изразява становището си за
правилно и законосъобразно издаден ЕФ и претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдебното производство протече в едно открито съдебно заседание, на което страните не се
явиха. Съдът не е събирал служебно доказателства. За решаване на делото съдът ползва
доказателствения материал, съдържащ се в изпратената от административно наказващия
орган – СДВР административно наказателна преписка.
Въз основа на този доказателствен материал, който съдът кредитира изцяло, се установява
по безспорен начин следната фактическа обстановка: на 03.08.2021г в 19,14 часа в София,
бул.Ал.Малинов срещу блок № 491, л.а. *** с дк№ *** се е движил от ул.Д-р Ат.Москов към
Околовръстен път с установена скорост 73 км/ч, при разрешена скорост за населено мсто 50
км/ч, с превишена стойност на скоростта 23 км/ч, като нарушението е установено с АТСС с
№ 11743f0. Автомобилът, видно от приложената разпечатка от информационната система на
ОПП – СДВР, е регистрирано по заявление от 07.10.2019г със собственик „***“ ЕООД, като
изрично е вписан и неговият ползувател - жалбоподателката Л. Е. С.. Разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП - за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в, на
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за
регистрация на превозното средство е вписан ползвател – на ползвателя, се издава
електронен фиш .. Това означана, че правилно и законосъобразно
административнонаказателната отговорност е насочена към ползувателя на МПС –
жалбоподателя.
Съдът намира, че липсва основание да възникване на съмнение в техническата годност на
АТСС да отчита автоматично скоростта на движещи се обекти, които същевременно също
така автоматично – без човешка намеса, да заснема при превишаване на определена
стойност на скоростта: видно от съдържанието на обжалвания ЕФ, а и от автоматично
инкорпорирания във снимката на нарушението, установяването, измерването и заснемането
на нарушението е извършено от АТСС с № 11743f0. Видно от приложеното фотокопие на
Протокол за проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021г. на БИМ, АТСС под този фабричен номер
представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH IDM S1, като видно от приложеното фотокопие на
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. издадено от
БИМ, този тип средство за измерване е сертифициран до 07.09.2027г. Видно от цитирания
Протокол за проверка на конкретното устройство, е установено съответствие с одобрения
тип, грешките не надвишават максимално допустимите грешки за този тип средство за
измерване и изрично е посочено тази грешка да е 3 км/ч при измерена скорост до 100 км/ч.
Видно от съдържанието на обжалвания тип ЕФ тази допустима грешка от 3 км/ч за скорост
до 100 км/ч е взета автоматично предвид при издаване на ЕФ: видно от записа върху
снимката на нарушението, АТСС е установила скорост 76 км/ч, която след редукцията от 3
км/ч е вписана в автоматично създадения ЕФ като установена стойност на скоростта 73 км/ч,
от която пък установена стойност на скоростта, съпоставена със законово определената
допустима скорост за МПС в населени места 50 км/ч формира стойността на превишената
2
скорост от 23 км/ч, имаща отношение както към извода за извършено нарушение, така и към
размера на конкретната санкция.
По отношение възражението за наличие на други автомобили, които да са се движили край
процесния, откъдето на жалбоподателя възниква съмнението така измерената скорост да се
отнася именно за скоростта на автомобила, в чийто регистрационен талон е вписан като
ползувател: възражението е неоснователно. Такова съмнение възникваше у санкционираните
водачи на МПС преди десетилетия, когато радарните системи не бяха свързани автоматично
с видеокамерата. При съвременните АТСС (конкретната е от одобрен през 2021г тип), годни
да установяват нарушения за издаване на ЕФ, връзката между радарна и видеосистема е
автоматична. Това означава, че АТСС сработва само при автоматично установяване на
превишение на скоростта, при това само когато е в състояние да разчете регистрационния
номер на обекта и показанията на АТСС за регистрационен номер на МПС и скоростта му на
движение са автоматично привързани – без човешка намеса, едновременно, в един
софтуерен процес. Това означава, че въпреки че на снимката на АТСС се виждат частично и
два други автомобила, движещи се отляво и отдясно на процесния, то автоматично
записаната от АТСС и инкорпорирана в снимката скорост от 76 км/ч се отнася именно за
процесния автомобил, т.к. регистрационните номера на другите два автомобила не са
заснети напълно, а само частично и именно този момент, в който е създадена тази снимка, е
моментът на нарушението. Поради тази причина обстоятелството, че към момента на
установяване и заснемане на нарушението край процесния автомобил са се движили
успоредно и други два автомобила, не е в състояние да разколебае извода, че установената
от АТСС скорост на движение се отнася именно до скоростта на процесния автомобил.
По отношение възражението, че от ЕФ не става ясно кой е неговият издател: издателят на
ЕФ е коректно посочен в главата на обжалвания ЕФ: „Република България, Министерство на
вътрешните работи, СДВР“, поради което и съдът конституира именно СДВР (Столична
дирекция на вътрешните работи).
Съдът не намира и нарушения, свързани с работата и отчитането на тази работа с процесната
АТСС – видно от Протокол за използване на АТСС именно с № 11743f0, съставен от
служителя на СДВР Иван Лухов (също приложен към преписката), касаещ работата на тази
система от 19,00 до 21,00 часа на 03.08.2021г., за който период от време са установени общо
87 нарушения. Коректно и съвпадащо със записа върху снимката, създадена от АТСС са
посочени мястото на разполагане на АТСС, контролираната скорост – спазването на общото
ограничение на скоростта от 50 км/ч, режима на контрол – при приближаващ обект.
Изнесеното в Протокола за за използване на АТСС съвпада с информацията, съдържаща се в
Ежедневната форма на отчет относно времето и мястото на използване на тази АТСС
(формата на отчет също приложена към преписката). Преписката съдържа и дигиталноа
снимка на самата АТСС, разположена на пътя.
След като не намира нарушения при ползването на АТСС в процесния случай, съдът не
намира основание за отмяна на обжалвания ЕФ.
Относно направената в Жалбата забележки относно външния вид на ЕФ, съдът намира
3
същите по-скоро като бележки за естетическия изглед на ЕФ и начина на структуриране на
дължимата по закон информация, но тази бележка не е годна да доведе до отмяната на ЕФ,
т.к. същият съответства на образеца на електронен фиш, утвърден със Заповед № 8121-
931/30.08.2016г на Министъра на вътрешните работи (Заповедта и Образеца също
приложени).
По наложената санкция: заоносъобразно наложена по размер, на основание чл.182, ал.1, т.3
от ЗдвП -– за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място ... от 21 до
30 km/h се нлага глоба 100 лв.
Воден от гореизложеното, като намира че липсват основания за отмяна на обжалвания ЕФ,
който е правилно и законосъобразно издаден, съдът следва да потвърди същия.
По претенцията на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, съдът, като
отчита, че по случая юрисконсулт (видно от приложените писмени бележки) всепак е
работил, но като отчита и обстоятелството, че същият не се яви на откритото съдебно
заседание, като отчита и ниската степен на сложност на делото, намира, че размерът на
признатите от съда разноски следва да бъде сведен до минимум и като такъв определя
сумата от 80 лева, които жалбоподателят следвада заплати на въззиваемата страна СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно издаден Електронен фиш сер.К с № ***,
издаден от СДВР, с който на Л. Е. С. с ЕГН ********** в качеството й на регистриран
ползувател на л.а. *** с дк№ *** е наложено административното наказание глоба в размер
на 100 лева за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗдвП
Доколкото
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН Л. Е. С. с ЕГН ********** да заплати на
въззиваемата страна СДВР направените поделото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
За Решението да се съобщи на страните. Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвено решение, пред
Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4