Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Радомир, 03.04.2014 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в
публично съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.
Като разгледа гражданско дело № 8/2014
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
Образувано е по искова молба, предявена
от С.И.М., ЕГН ********** като майка и законен представител на В.Е.И., ЕГН **********
и К.Е.И., ЕГН **********, тримата с адрес гр. Р., ж.к. Г., бл. ет…, ап. .
против Е.И.В., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес
гр. Р., ул. Ф.Т. №., представляван от назначения с определение от 11.02.2014 г.
особен представител адвокат М.Х..
Ищцата твърди, че ответникът е баща на
ненавършилите пълнолетие деца В.Е.И., роден на *** г. и К.Е.И., родена на ***
г. Сочи, че ответникът не живее с нея и децата повече от една година. Твърди,
че през този период само тя отглежда и издържа децата си с помощта на нейни
близки и приятели. Не подържа никаква отношения с ответника. Последният не се
грижи за децата и не им предоставя издръжка.
Искането към съда е да осъди ответника
да заплаща на своите ненавършили пълнолетие деца В.И. и К.И., чрез тяхната
майка и законен представител С.И.М., месечна издръжка, считано от датата на
подаване на исковата молба 10.01.2014 г. в размер съответно 120 лв. – за В. и
100 лв. за К. до настъпване на причина за прекратяването или изменението и,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
плащане, както и издръжка за минало време една година назад, считано от датата
на подаване на исковата молба, а именно 10.01.2013 г. както следва за В.И. –
1440 лв. и за К.И. 1200 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответника чрез назначения му особен представител – адв. М.Х. на 18.02.2014
г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът е оспорил
предявените искове за издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба
над законово определения минимум, а именно ¼ от минималната работна
заплата за страната.
Оспорил е изцяло исковете за присъждане
на издръжка за минало време, като твърди, че твърденията, че не е плащал такава
не отговарят на истината. Изразява становище, че претендирания размер на
издръжката е завишен и не отговаря на нуждите на децата.
В срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК във
връзка с възраженията направени в отговора, ищцата е депозирала писмено
становище, в което е признала фактите, че за периода 01.02.2013 г. – 31.01.2014
г. е получавала месечна помощ за всяко
от децата си в размер на по 35 лв., месечна социална помощ в размер на 126.30
лв. по чл. 9 от ППЗСП – общо 715.60 лв. и енергийна помощ в размер на 328.60 лв.
За месец февруари
В съдебно заседание ищцата чрез
процесуалния си представител – адв. М. поддържа отговора. Моли предявените
искове да бъдат уважени.
В съдебно заседание ответникът, чрез
назначения особен представител оспорва исковете. Подържа отговора на исковата
молба. Моли исковете за присъждане на издръжка за минало време да бъдат
отхвърлени. А останалите да бъдат уважени до минималния размер от 85 лв.
Съдът, като взе предвид процесуалната
допустимост на предявените искове, обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата на страните, намери следното:
Исковете са предявени от надлежно
легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което са процесуално
допустим.
Разгледан по същество са основателени
по следните съображения:
Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали е работоспособен
и дали може сам да се издържа от имуществото си.
От представените по делото два броя
удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане с №№.г. на
община Радомир и . г. на община Перник се установява, че ответникът е баща на
ненавършилите пълнолетие деца – В.Е.И., роден на *** г. – на пет години и К.Е.И.,
родена на *** г. – на две години. Като такъв той им дължи издръжка.
Не е спорно между страните, че децата
се отглеждат от майката. Затова бащата е длъжен да им заплаща парична издръжка чрез
нея.
Размерът на издръжката, съдът следва да
определи като вземе предвид установения от закона долен минимум, който към
настоящия момент е 85 лв., нуждите на детето и възможностите на родителя.
При доказателствена тежест на ищцата,
по делото не са ангажирани доказателства за наличие на особени нужди на децата.
Затова съдът следва да преценява размера на необходимата им издръжка с оглед
обичайните нужди на деца на тази възраст. Двете деца не са в ученическа
възраст. Няма данни да посещават детски заведения. Следователно необходимите
разходи за тях се състоят в осигуряването на дрехи, храна, играчки и забавления,
задоволяване на основните битови потребности. Съдът приема, че обичайните
месечни разходи за издръжка на петгодишно дете каквото е В. са 200 лв., а
същите за две годишно дете, каквото е К. са 180 лв.
По делото няма данни за доходите на
двамата родители. Получаваните от ищцата социални помощи и надбавки, за които
същата е представила доказателства не представляват доход, отпускат се поради
наличие по отношение на нея, предвидени в закона предпоставки от социален
характер и съответно не се отразяват върху преценката за размера на издръжката,
дължим от двамата родители на ненавършилите пълнолетие деца.
По делото няма данни двамата родители
да имат здравословни проблеми, млади са и в трудоспособна възраст, поради което
съдът приема, че могат да реализират доходи поне в минималния размер за страната.
Няма доказателства двамата родители да имат задължения към други лица за
издръжка или извънредни разходи, затова съдът счита, че доколкото майката
полага непосредствените и ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на
децата, същата следва да поеме 80 лв. от издръжката на В. и 80 лв. от
издръжката на К., а бащата да заплаща на децата си съответно 120 лв. и 100 лв.
– месечна издръжка. Следователно предявените искове се явяват основателни и
следва да се уважат.
По делото, при доказателствена тежест
на ответника, същият не ангажирал доказателства да е заплащал издръжка на децата
си до датата на предявяване на исковата молба, затова на основание чл. 149 от СК той дължи заплащане на такава една година назад, а именно, считано от
10.01.2013 г. Ищцата е поискала присъждане на издръжката за минало време в общ
размер, а именно 1440 лв. – за В., считано за целия период 10.01.2013 г. –
10.01.2014 г. и 1200 лв. за К., считано за целия период 10.01.2013 г. –
10.01.2014 г. Така претендираните суми разделени на равни месечни платежи
представляват по 120 лв. – месечно за В. и по 100 лв. месечно за К.. Това са и сумите, които съдът е приел, че
ответникът следва да заплаща на децата си за тяхната месечна издръжка, поради
което така предявените искове също се явяват основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати държавна такса в размер общо 316.80 лв. за
уважените искове за издръжка за бъдеще и 105.60 лв. за уважените искове за
издръжка за минало време.
Ищцата не е направила разноски по
делото, поради което такива не следва да и се присъждат.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
решението, в частта му с която се присъжда издръжка подлежи на предварително
изпълнение.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК Е.И.В., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес гр. Р.,
ул. Ф. Т. № . представляван от назначения с определение от 11.02.2014 г. особен
представител адвокат М.Х. да заплаща на своите ненавършили пълнолетие деца - В.Е.И.,
ЕГН ********** и К.Е.И., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител С.И.М., ЕГН **********, тримата с адрес гр. Р., ж.к. Г., бл. .,
ет. ., ап. . месечна издръжка съответно
– 120 лв. /сто и двадесет лева/ за В.Е.И. и 100 лв. /сто лева/ - за К.Е.И.,
считано от 10.01.2014 г. до настъпване на обстоятелства водещи до
прекратяването или изменението и, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 149, във вр. с
чл. 143, ал. 2 от СК Е.И.В., ЕГН **********, с последен известен постоянен и
настоящ адрес гр. Р., ул. Ф. Т. № ., представляван от назначения с определение
от 11.02.2014 г. особен представител адвокат М.Х. да заплати своите ненавършили
пълнолетие деца - В.Е.И., ЕГН ********** и К.Е.И., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител С.И.М., ЕГН **********, тримата с адрес гр. Р.,
ж.к. Г., бл. ., ет. ., ап. . издръжка за минало време, както следва 1440 лв.
/хиляда четиристотин и четиридесет лева/ за периода 10.01.2013 г. – 10.01.2014
г. – за В.Е.И. и 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ за периода 10.01.2013 г. –
10.01.2014 г. за К.Е.И..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Е. И.В., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес гр.
Р., ул. Ф. Т.№ . представляван от назначения с определение от 11.02.2014 г.
особен представител адвокат М.Х. да заплати по сметка на Районен съд – Радомир,
в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 316.80 лв./триста и шестнадесет
лева и осемдесет стотинки/ - държавна такса по исковете за издръжка за бъдеще и
105.60 лв. /сто и пет лева и шестдесет стотинки/ - държавна такса по искове за
издръжка за минало време.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, с която е присъдена
издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от датата, на която
съдът е обявил, че ще се произнесе – 16.04.2014 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.