Р Е Ш Е Н И Е №27
гр. Габрово, 05.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
деветнадесети февруари .............. през две хиляди и деветнадесета
година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря ….ЕЛКА СТАНЧЕВА.............. и в присъствието на
прокурора …….СТОЯН ПЕТКОВ……..... като разгледа докладваното от
съдията КОСЕВ Адм.Д№212 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Депозирана е Искова молба от И.Й.Г. *** против
ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП гр. София, с която се претендира присъждане
на обезщетение за претърпени от Г. неимуществени вреди в размер на 3 000 лева,
в резултат от незаконосъобразни действия/бездействия на посочения
административен орган- ответник по делото, която сума да бъде присъдена веднои
със законната лихва от датата на депозиране на Исковата молба в съда, до
окончателното й изплащане. В Исковата си молба ищецът И.Г. твърди, че за
периода от 22.07.2016г. до 19.04.2018г. по повод на водени от него дела в
Районен съд и Административен съд гр. Габрово бил настаняван в Следствен арест
гр. Габрово, като за целия този период бил прекарал повече от 30 дни и нощи в
ареста. Твърди, че това място за настаняване на лишени от свобода се намирало
под земята, като в килиите нямало аспирация, нормално осветление, отопление,
течаща вода, санитарен възел, като не можел да ползва понякога полагащия му се
„престой на открито“. През прозореца на помещението в което пребивавал имало
много слаба дневна светлина и нямало прозорец, който да се отваря за
проветрение, поради което въздухът бил застоял, прашен и вмисиран. Осветлението
се осъществявало от ел. крушка с мощност 40W или 60W, което било
недостатъчно. Температурите вътре били минусови, което налагало да спи с
дрехите. В килиите липсвала течаща вода и санитарен възел, което го
принуждавало да уринира в шише. И.Г. твърди, че бил болен от диабет, на инсулин
и вследствие на престоя му в Следствен арест Габрово и преживяния стрес и
психически тормоз се налагало да приема инсулин в увеличена доза, поради
увеличена кръвна захар.
Ответникът- ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП гр.
София, представляван от надлежно упълномощен пр. представител- юрисконсулт,
оспорва предявения иск, счита същият за неоснователен и недоказан и като такъв
да бъде отхвърлен. Претендират се направените по делото деловодни разноски-
възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на ОП Габрово дава заключение за
неоснователност на подадената Искова молба, тъй като не са налице кумулативно
предвидените предпоставки за уважаване на иска- незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие който да е отменен на това
основание и засягане на имуществената сфера или претърпени неимуществени вреди
от ищеца, което да налага тяхното обезщетяване.
Административен съд Габрово, след като извърши проверка
на приложените доказателства, обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не е спорно, а и видно от
приложените писмени доказателства, че ищеца И.Й.Г. е пребивавал в Следствен
арест гр. Габрово през посочения в Исковата молба период, като видно от
представена и приета като доказателство пои делото Справка същият е бил в
настаняван в различни килии, общо 16 денонощия.
По делото е разпитан като свидетел Н.П.А., който според
показанията, а и предвид изложеното в представена по делото Справка също е
пребивавал в Следствен арест Габрово през процесния период общо 8 денонощия, в
различни килии. Свидетелят описва условията, при които е бил настанен в
Следствен арест Габрово като според него те са еднакви за всички килии от
ареста.
Като взе предвид
установените по делото факти и на
основание чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс, по
допустимостта и основателността на
предявените искове, Съдът намира следното:
Предявеният
Иск
с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди е редовно предявен и
допустим. Допустим е и обективно кумулативно съединения иск за лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени
вреди.
На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 и по аргумент от чл. 132, ал. 1 и 2 от АПК предявеният иск е подведомствен и
родово подсъден на
административните съдилища. Съгласно разпоредбата на
чл. 204, ал. 4 от АПК, когато искът се
основава на незаконосъобразно действие
или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл. 7 от ЗОДОВ пред съда по мястото
на увреждането или по местожителството на увредения.
Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
разглежданата хипотеза се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни
действия на служители на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която на основание чл. 205 АПК и в качеството й на юридическо лице съобразно разпоредбите на 12, ал. 2 от Закона за изпълнение
на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/, притежава пасивната
процесуална легитимация по исковете.
По основателността на
така предявения иск от И.Г., настоящият съдебен
състав на АС Габрово приема следното:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приложим по препр.
от чл. 203, ал. 2 АПК, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Чл. 4 от ЗОДОВ очертава пределите на отговорността - дължи се обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Следователно, за
основателността на иска е необходимо да
са налице следните предпоставките: 1. незаконен административен акт, действие
или бездействие на административен орган;
2. актът да е отменен по съответния ред 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган или длъжностно лице и
вредите; В разглеждания случай вредите се претендират от твърдяни
незаконосъобразни действия на служители на ответника. На
първо място следва да се разреши въпросът сочените действия представляват ли
административна дейност и извършени ли са при или по повод осъществяване на такава. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС ответникът Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията"
е създаден към министъра на правосъдието,
който съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията е централен орган на изпълнителната
власт. Дейността по изпълнение на наказанията
представлява административна по своето естество дейност- осъществяване
правомощия на държавното управление, на изпълнителната
власт. Правомощията на служителите на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", включително
правомощията на служителите в Следствен
арест Габрово, са властнически спрямо изтърпяващите наказание
"лишаване от свобода", а отношенията са на
власт и подчинение, на субординация, в
рамките на които се осъществяват функции на държавното управление - по изпълнение на
наказанията. Следователно посочените
конкретни действия на служители на ответника, осъществени при упражняване на изпълнителни
правомощия, представляват административна дейност.
Твърдейки за незаконосъобразни
действия/бездействия на посочения ответник И.Г. описва подробно условията, при
които същият е пребивавал в Следствен арест Габрово. Твърди, че това място за настаняване на
лишени от свобода се намирало под земята, като в килиите нямало аспирация,
нормално осветление, отопление, течаща вода, санитарен възел, като не можел да
ползва понякога полагащия му се „престой на открито“. През прозореца на
помещението в което пребивавал имало много слаба дневна светлина и нямало
прозорец, който да се отваря за проветрение, поради което въздухът бил застоял,
прашен и вмисиран. Осветлението се осъществявало от ел. крушка с мощност 40W или 60W, което било
недостатъчно. Температурите вътре били минусови, което налагало да спи с
дрехите. В килиите липсвала течаща вода и санитарен възел, което го
принуждавало да уринира в шише. И.Г. твърди, че бил болен от диабет, на инсулин
и вследствие на престоя му в Следствен арест Габрово и преживяния стрес и
психически тормоз се налагало да приема инсулин в увеличена доза, поради
увеличена кръвна захар.
Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на
закона.
Според чл. 20, ал.
2 от Правилника в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. По
отношение на изкуственото осветление следва да се отбележи, че не може да се
установи нито броят на осветителните тела, които са били налице в ареста през
процесния период, нито тяхната мощност, поради което съдът не може да изчисли
дали количеството светлина от тях е достатъчно или не.
АС Габрово намира,
че не са налице достатъчно убедителни както писмени, така и гласни
доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца в тази насока. Свидетелят П.,
пребивавал по същото време в Следствен арест Габрово заявява, че осветлението
било слабо, а през прозореца влизащата в килията дневна светлина не била
достатъчна. Няма данни с каква мощност е било осветителното тяло във всяка една
от килиите, в които е пребивавал Г. нито пък други сведения освен свидетелските
показания на П., които имат субективен характер досежно възприятията му за
осветеност.
Съгласно т. 19. 1
от Заповед от 26.07.2010 г. на задържаните се осигурява достъп до санитарен
възел и течаща вода по всяко време, ако липсват такива в килиите. По делото не
се оспорва липсата на такива в килиите. За лицата, пребиваващи в ареста, на
подземния етаж, на който се намират килиите, е налице обща тоалетна с обща баня
– по един брой от двете, които се ползват от всички задържани, като те нямат
свободен достъп до тези общи помещения, а отиват до там с помощта на охраната,
която ги води един по един.
Свидетелят П.,
както и св. П. Й.- служител в Следствен арест Габрово потвърждават, че в
килиите няма санитарни възли и течаща вода. За да се ползват такива е нужно
задържаните да звънят, за да бъдат заведени в общите части. Според св. П. ако
това се случи през нощта, дежурните се сърдели, бавели се, казвали, че трябва
да се изчака, тъй като санитарните възли били заети. По този начин се налагало
да потискат физиологичните си нужди до сутринта. Затова задържаните ходели по
малка нужда в пластмасови туби и шишета. Вода за пиене също си наливат от
общата чешма пред общия санитарен възел в шишета.
Съгласно Писмо на
началник РС"ИН" в килиите няма наличие на санитарен възел и течаща
вода. При необходимост задържаните се извеждат самостоятелно, съпровождани от
НОС през цялото денонощие, след ползването на наличния звънец, находящ се до
врата на съответната килия.
В горепосочената
Заповед от 06.10.2016г. на държаните лица се предоставя възможност за къпане
веднъж седмично, а през летния период по два пъти /по възможност и по график/.
Свидетелят Й.,
служител в ареста, сочи, че по принцип, особено през лятото, не е налице
проблем престояващите в ареста да се къпят всеки ден, стига да има такава
обективна възможност.
По отношение на
банята свидетелят П. намира, че същата е била и е в лошо състояние, като
хигиена. За целия арест има само един душ, като през цитирания в Исковата молба
период, а и по време на престоя му в ареста пускали хората от килиите да го
ползват. Течащата вода е на една обща мивка пред тоалетната, където всички се
мият и бръснат. През процесния период задържаните се къпели по веднъж на
седмица, а понякога – по два пъти. Ако има малко хора в ареста може и по-често,
ако това бъде разрешено.
Според чл. 151, т. 3 от ЗИНЗС
на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане по възможност всеки ден,
но най-малко два пъти седмично, като след всяко ползване на баня помещението се
почиства и дезинфекцира. От свидетелските показания става ясно, че през зимния
период на задържаните е била предоставяна възможност за къпане по веднъж в
седмицата, а през лятото- по два пъти седмично. Според показанията на свидетеля
Й. банята се предоставя на разположение на задържаните винаги при поискване,
стига да има топла вода и да не се ползва в момента от друг. Така е реализиран
минимумът на изискването за летния период, когато ищецът е бил в ареста.
В Заповедта от
06.10.2016г. е предвидено, че задържаните имат право на престой на открито в
делнични дни, а при възможност и в почивни и празнични, за времето от 8. 30 до
17. 30 часа на специално определено за целта място в района на ареста, под
наблюдението и контрола на служители от надзорно-охранителния състав.
Съгласно писмото
на началник РС"ИН" мястото за престой на открито е обособено през
2012г. То се намира във вътрешния двор на сградата. Изградено е от метална
конструкция с размери 4 х 3 м и височина от 3 м.
Видно от
представената Справка от Началник РС ИН за посочения в Исковата молба период И.Г.
е ползвал престой на открито, като в 6 от посещенията му в ареста същият не се
е възползвал от тази възможност тъй като е бил за по- малко часове /понякога и
за непълно денонощие/ и след това обратно е бил транспортиран в Затвора гр.
Ловеч. В този смисъл неоснователни са твърденията му за това, че бил лишен от
възможността за престой на открито. Свидетелят П. описва мястото за престой на
открито и условията при които е предоставяна на задържаните тази възможност.
Същият не може да конкретизира дали именно Г. е бил лишен от това негово право,
кога и при какви обстоятелства.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна
в спалното помещение не може да е по-малка от 4 кв. м., като Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода. Вярно е, че този текст е в сила
от 2017 г., но според ал. 3 на същата разпоредба към процесния период
изискванията са били същите /"Минималната жилищна площ за един лишен от
свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. ". /. Няма
данни по делото за всяко едно от посещенията му в Следствен арест Габрово И.Г.
през процесния период в коя килия е пребивавал и съответно колко лица са били
настанени по същото това време в килията.
Обзавеждането на
килиите включва самостоятелно легло за всеки пребиваващ в ареста в качеството
на задържан, постелъчен инвентар, пластмасова маса, табуретка и шкафче за лични
вещи. Обзавеждането отговаря на изискванията по чл. 21 от ППЗИНЗС към 2017г.
Въз основа на
фактическите установявания и релевантни нормативни разпоредби съдът прави
следните правни изводи:
АС
Габрово взе предвид, че според чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС арестите са места за
лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно- процесуалния
кодекс, от което следва, че задържаните в тях лица се
третират като лишени от свобода и следва да имат същите права като тях.
Правилата, относими към защита на субективните права на лишените от свобода
следва да се прилагат и спрямо задържаните лица. Рамката на ограничението на
тези права е очертана общо в чл. 75 от закона, според която лишените от свобода
могат да се ползват от правата си, с изключение на правата: 1. от които са
лишени с присъда; 2. които са им отнети или ограничени изрично със закон; 3.
чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на
наказанието. Всяко друго отнемане или ограничение на права е недопустимо и
противоправно.
Носещият тежестта на доказване ищец не е посочил нито едно
доказателствено средство, за да установи твърдението, на което основава иска си, а именно, че администрацията на Следствен арест
Габрово, като част от ГД ИН с бездействието си, непредоставяйки условия за
престой в Следствения арест, отговарящи на изискванията на ЗИНС и са довели до разболяването му, формирали са у него
усещане на унизително положение, тревожност и други посочени от ищеца негативни
преживявания. Следва отново да се
отбележи факта, че И.Г. е пребивавал в ареста за няколко денонощия, като
престоя му в някои от изброените в представената Справка случаи е за няколко
часа. По делото са приложени
медицински книжа, удостоверяващи положените медицински грижи и предоставени
медикаменти по време, когато е бил лишен от свобода.
Недоказани останаха и твърденията за лоши
хигиенни и битови условия в местата за лишаване от свобода, в които е
пребивавал ищеца в процесния период /2016-2017г. /.
Видно от справката на началника на Районна
служба "Изпълнение на наказанията" /РСИН/ - Габрово отнасяща се за
Арест Габрово и приложените към нея документи е че: арестния блок разполага с две тоалетни,
във всяка килия е монтиран звънчев бутон и при позвъняване задържаните се
извеждат до тоалетна /без да е посочено ограничение/, банята се ползвала два
пъти седмично, а при възможност и желание на задържаните и по-често, мивката с
течаща вода е извън килиите но същата се ползва от задържаните денонощно без
ограничение. Няма
данни през всички посещения в кои колии е пребивавал ищеца и съответно колко
още задължани лица са били настанани там. Описано е оборудването на килиите, начина на
отопление, проветряване, осветяване и хигиенизиране, което не сочи на
унизително отношение към ищеца.
В заключение се налага извода, че от събраните
по делото доказателства не се установиха по никакъв начин твърдяните от ищеца
унизителни условия, които да са довели до претърпяване от него на описаните в Исковата молба неимуществени вреди. Показанията
на разпитания по искане на ищеца свидетел, не водят до противен извод.
Последният излага лични впечатления, а не възприятията на ищеца и то твърде общо.
Не са доказани твърдяните в Исковата молба вреди от И.Г.,
чието обезщетяване същият същия претендира. Липсата на съществен елемент от
фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на административен орган при и по повод дейността му, които да
са отменени по надлежния ред, както и недоказаната причинно следствена връзка
между подобен акт, действие или бездействие и причинени вреди за ищеца водят до
отхвърляне на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ като неоснователна.
Тъй като не са налице обективните предпоставки за
реализиране на отговорност на ответника, предявеният иск от И.Г. с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Процесуалния представител на ответника е поискал претенцията да бъде отхвърлена ведно
със законните последици. Част от тези последици е присъждането на разноски. В
тази връзка, съдът намира, че разпоредбата на чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл. 78,
ал. 8 от ГПК. Съгласно чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за
възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент
от горните текстове на ГПК и нормата на чл.
286, ал. 3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава
само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно
уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство,
както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за
възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от
законодателя и при липсата на указание в закона, за възможността за търсена на
такава отговорност, то такава не може да бъде присъдена. В този смисъл е
практиката на ВАС, застъпена в Определение на ВАС № 10250 от 02.08.2017 г. по
адм. д. № 12578/2015г; Определение на ВАС № 12248 от 13.10.2017 г. по адм. д. №
9920/2017 г.; Определение на ВАС № 12648 от 23.10.2017 г. по адм. д. №
5584/2016 г.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от И.Й.Г. *** против ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП
гр. София, с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени от Г.
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, в резултат от незаконосъобразни
действия/бездействия на посочения административен орган- ответник по делото,
която сума да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на депозиране
на Исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :